Усилващи частици в немския език

Днес ще поговорим за „усилващите” частици. Тези частици и думи се използват главно за да изразят очакванията (както положителни, така и отрицателни), гледната точка и отношението на говорещия към нещо, чрез тях можем да подчертам съгласие, отказ от интерес и т.н.

В немския език съществуват много частици.

Как да различим „усилващите” думи от другите?

1. Те не се спрягат (не получават никакви окончания)
2. Към тях не можеш да зададеш въпрос.
3. Те не могат да стоят на първо място преди глагола
4. Те подчертават не отделна дума, а чялото изречение.

Кои са „усилващите” думи и как се употребяват?

aber	- "обаче", "но", "ама" - изразява изумление, съгласие, понякога изразява досада, използва се и за противопоставяне. Aber ja! – Разбира се, да! Du kommst aber spät! – Но ти дойде късно! Das war aber ein Genuss! – Какво удоволствие е! Aber sicher! – Безусловно!
auch	- "действително", "наистина", подсилва факта в дадена ситуация. So ist es auch – Така е! Du kommst auch immer zu spät! – Ти вечно закъсняваш! Darf ich es auch glauben? – Наистина ли мога да вярвам на това?
bloß	- "само", "ли". Служи за усилване на заповед Was hast du bloß? — Какво става с теб ?
denn	- "нима", „де”, често е и непреводимо – изразява особен интерес. Was ist denn hier passiert? – Какво ства тук? Wo ist er denn? — Къде е той? So ist es ihm denn gelungen! — Значи все пак успя!
doch	- "ама", "но", изразява негодование или недостигна информация, употребява се и при изразяване на някаква повеля "най-накрая", "вече". Sie hat den Koffer doch bereits gepackt. –  Тя вечее опаковала куфара. Ich habe es dir doch gesagt! — Аз вече ти го казах! Sprechen Sie doch! — Говорете де/най-накрая/!
eben	- "именно", - изразява констатиране на даден факт. Er ist eben ein Faulpelz — Той е именно лентяй
eigentlich	- "фактически, действително", "всъщност", в разговорната реч изразява колебанието на говорещия,  неговото лично мнение Was heißt das eigentlich? —Какво наистина означава това? Der Stoff ist nicht eigentlich neu — Материалът всъщност не е нов
etwa	- "някак", "може би", изразява уточнение. Wußten Sie es etwa nicht? — Не знаехте ли за това?
halt	-  „наистина" - показва, че нещо вече се е състояло, понякога се превръща в "именно". Ich bin halt auch nur ein Mensch! – Аз също съм човек! Er ist halt einfach zu komplex – Той просто е твърде сложен
ja	- подсилва както положителните, така и отрицателните изречения. Das musst du ja tun! – Длъжен си да направиш това /задължително/! Komm ja nicht zu spät! – Не закъснявай! Sie ist ja hübsch, aber nicht klug –  Тя е (много) мила, но не е умна
mal	- съкратена разговорна форма на еinmal, подсилва действието. Sie ist nicht mal hübsch Тя въобще не е мила Es ist mal nichts anders–  Това не е нещо друго
nur	- "само", "де", усилва одобрение, колебание, съмнение, често се използва в императив. Nur keine Ausreden! – Само без извинения! Nur her damit! – Ела тук! Sieh nur, was du angerichtet hast! – Погледни само какво си направил!
ruhig	- "спокойно", показва лекота по отношение на нещо. Das kannst du ruhig machen– Ти можеш спокойно да направиш това
schon	- "вече", „още”, подчертава интерес и важност на действието. Ich denke schon! – Аз също мисля така! Es wird schon gehen! -  Успяхме! Всичко се получи! Schon der Gedanke allein… – още една мисъл…
überhaupt	- "изобщо", "въобще", „съвсем”, обозначава едно цяло, а също така усилва значението. Das ist überhaupt nicht möglich – Това въобще не е възможно Warum bist du überhaupt gekommen? – Защо изобщо дойде?
vielleicht	-  "може би", „ама, че”. Er ist vielleicht ein Spinner! – Ама че откачалка! Обърнете внимание: Не трябва да се бърка значението като усилваща частица и въвеждаща дума. Свикнали сме, че vielleicht означава предположение и възможност, и това е правилно, но тогава vielleicht играе ролята на въвеждаща дума, а въвеждащата дума /за разлика от частицата/ може да стои пред глагола.  Vielleicht komme ich morgen – Може би ще дойда утре  В дадения по-горе пример става дума не за възможност, а за подсилване мнението на говорещия:  Er ist vielleicht ein Spinner! – Ама че откачалка! Говорещия не предполага, че някой е откачалка, той го потвърждава! Тук не може да се каже: „Той може би е откачалка”. Той определено е такъв.
wohl	- "навярно", „нали” – усилва предположение, често е и непреводимо. Er wird es wohl tun – Той, навярно, може да го направи Was wird er wohl sagen? – Какво ще каже?

(!) Съвети за начинаещите

Не се опитвайте да покриете всичко наведнъж и да науччите всички горепосочени частици с примери. Ако сте в самото начало, за да научите езика, опитайте се да го украсявате бавно. Представените частици са само основата. 

И така, 5 усилващи частици, които трябва най-напред да научите:

1. JA, - използва се както при положителни, така и в отрицателни ситуации:
   
   Das ist ja gut! – Това е много добре!
   Das ist ja schlecht! – Това е много лошо!
   Du weisst es ja! – Ти вече знаеш!
    
2. ABER:
   
   Aber sicher / aber natürlich – Разбира се!
   Das weiss ich aber nicht! – Това аз незнам! / Незнам!
    
3. DENN,  - използва се при проява на интерес:
   
   Was machst du denn da? – Какво правиш тук?
    
4. NUR, в болшинството от случаите тази частица се използва в основното си значение "само":
    
5. SCHON, - подчертава важносткоторая позволяет подчеркнуть важность:
   
   Ich denke schon – Аз също мисля така /Това е и моето мнение
   Das werde ich schon machen – Със сигурност ще го направя. 

Словоред в повествователните изречения в немския

В немския език има ред правила, на които се подчинява словореда в повествователните изречения. 

1. Глагола /сказуемото/ стои на второ място.
2. На първо място може да стои не само подлога.
3. Глаголът в изречението не винаги е само един /тогава говорим за състамно сказуемо/. Когато те са два, се обозначават с Verb1 и Verb 2. При това се спряга само Verb 1!
4. Verb 2 остава на последно място.

Има няколко варианта на съставно сказуемо:

1. Модално сказуемо (модален + смислов глагол).
2.  Вспомогателен глагол + смислов.
3. Инфинитивна конструкция (глагол + глагол с частица zu или съставен инфинитив).
4. Глаголни словосъчетания (устойчиво свързани думи, където има глагол и отнасящасе към него част).
5. Глагол с отделяема приставка.

Първо място в изречението (виж Правило 2) може да се заема не само от подлог. Немците гонаричат Vorfeld, т.е. поле пред глагола. След Vorfeld винаги следва Verb 1, след това всички останали части на изречението и накрая стои Verb 2, ако има такъв. В табличката по-долу има и понятие Begleiter – съпроводителна частица ( това може да бъде например определителен член), Attribut – свойство или признак ( като правило това е прилагателно) и Kern -  това е дума, към която се отнасят Begleiter  и Attribut.  Тези понятия се появяват тогава, когато има съществително, и те не се отнасят за наречията.

Важно е да се знае, че те следват точно в тази последователност  Begleiter -  Attribut – Kern! 

Повествователните изречения могат да бъдат не само утвърдителни (да, това е така), но и отрицателни (не, това не е така!). Глаголът в немския език се отрича чрез частицата nicht (не), като при това  "nicht" се поставя в края на изречението. Израза "отрицанието в края" вие вече сте го чували, НО…това не винаги е така. Ако в изречението има съставно стказуемо, то nicht ще бъде поставено не в края, а пред Verb 2.  

Запомнете:  Verb 2 е по-силно от nicht!

---

• Най-порстия тип повествователни изречения: един подлог (изразен чрез съществително или местоимение) и сказуемое, а също така е неговите варианти с отрицание.

Пример 1:     

Кравите ядат трева – това е утвърдително изречение                       

Кравите не ядат трева – това е отрицание отрицание. 

Глагола по Правило 1 стои на второ място!

Пример 2:     

Кравите са яли трева – това е утвърждение                       

Кравите не са яли трева – това е отрицание. 

Сказуемото тук е съставно haben + Partizip II = haben +gefressen, и зцначи, че неговата първа част haben се спряга и се поставя на второ място, а втората част gefressen не се спряга и остава в края на изречението.  Тъй като Verb 2 е по-силен от nicht, то nicht остава пред него.

Пример 3:     

Кравите ще ядат трева.

Кравите няма да ядат трева. 

Съставно сказуемо  =  werden + fressen, съответно, werden  се спряга и се поставя на второ място, а fressen  не се спряга и остава в края. Тъй като Verb 2 е по-силен от nicht, то nicht остава пред него.

---

• Сега не ка да усложним малко нещата и да въведем допълнителни части към подлога, прилагателни, наречия и т. н.

Пример 1: Кравите ядат трева.                        

Всичко е същото, само сме добавили определителния член за множествено число Die.

Пример 2: Черните крави не ядат зелена трева.

Прилагателните,  обозначаващи свойствата на кравите и тревата се поставят пред съответните съществителни. С отрицанието се запознахме в предната табличка. Добавянето на кавито и да било дручи части на подлога никак не влияят на сказуемото.

Пример 3: Черните крави ядат трева.

Пример 4: Кравите не ядат зелена трева.

Пример 5: Черните крави ще ядат зелена трева.

Пример 6: Черните крави няма да ядат зелена трева ежедневно. 

В това изречение добавяме и наречие täglich – ежедневно – това е наречие поясняващо време.  В немския език обстоятелствата за време спокойно могат да заемат и първо място в изречението, мястото пред глагола.  В такъв случай промяната ще бъде съзвучна с българското изречение. Можем да кажем Аз отивам при приятелката ми довечера в 19 часа, а можем да кажем и В 19 часа довечера отивам при приятелката ми. Смисълът остава един и същ.  

---

• Да разгледаме нашите крави-чревоугоднички от гледна точка на първото място в изречението, добавяйки по един определителен член.

От таблицата е видно, че независимо дали черните крави ядат зелена трева ежедневно или не, мястото на сказуемото не се променя. На първо място може да стои обстоятелството за време (ежедневно),  допълнението (трева) или подлога (крави /те). Превода разбира се ще придобие смислов отенък.

Пример 1: Кравите ядат трева.

Пример 2: Трева ядат кравите.

Пример 3: Черните крави ядат зелена трева.

Пример 4: Зелена трева ядат черните крави.

Пример 5: Черните крави ядат зелена трева ежедневно.

Пример 6: Ежедневно ядат черните крави зелена трева.

Пример 7: Черните крави ще ядат ежедневно зелена трева.

Пример 8: Ежедневно ще ядат черните крави зелена трева

Пример 9 и 10: се отнасят за това, че кравите няма да ядат ежедневно зелена трева, независимо от порядъка на думите. 

ОЩЕ ЕДНО ПРАВИЛО: ако не поставите на първо място ПОДЛОГА, то той трябва да стои след глагола. Иначе всяка фраза ще звучи много странно за немците и даже ще „дразни” слуха им.

ЗАПОМНЕТЕ: Подлога обича сказуемото и трябва да бъде винаги до него. 

По такъв начин се свързват думите в повествователното изречение.  

ИЗВОДИ:

1. В немския език има правила при съставянето на изречения. Главното е: ГЛАГОЛА Е НА ВТОРО МЯСТО.
2. На първо място в изречението може да стои подлог, допълнение или обстоятелство, и ако вие не поставите тук ПОДЛОГ, то тогава той трябва да стои веднага след глагола.
3. Определителния член и прилагателното /ако има такива/ не могат да са отделени от съществителното и се поставят само по схемата определителен член – прилагателно – съществително.
4. Съставното сказуемо – това е като минимум два глагола, единият от които се спряга и стои на ВТОРО място, а вторият не се спряга и стои в края на изречението.
5. И ако ние искаме да отречеме действието, то отрицателнита частица nicht ще стои в края на изречението. В случаите на съставно сказуемо nicht ще стои пред втората част на сказуемото.