Словоред в повествователните изречения в немския

В немския език има ред правила, на които се подчинява словореда в повествователните изречения. 

1. Глагола /сказуемото/ стои на второ място.
2. На първо място може да стои не само подлога.
3. Глаголът в изречението не винаги е само един /тогава говорим за състамно сказуемо/. Когато те са два, се обозначават с Verb1 и Verb 2. При това се спряга само Verb 1!
4. Verb 2 остава на последно място.

Има няколко варианта на съставно сказуемо:

1. Модално сказуемо (модален + смислов глагол).
2.  Вспомогателен глагол + смислов.
3. Инфинитивна конструкция (глагол + глагол с частица zu или съставен инфинитив).
4. Глаголни словосъчетания (устойчиво свързани думи, където има глагол и отнасящасе към него част).
5. Глагол с отделяема приставка.

Първо място в изречението (виж Правило 2) може да се заема не само от подлог. Немците гонаричат Vorfeld, т.е. поле пред глагола. След Vorfeld винаги следва Verb 1, след това всички останали части на изречението и накрая стои Verb 2, ако има такъв. В табличката по-долу има и понятие Begleiter – съпроводителна частица ( това може да бъде например определителен член), Attribut – свойство или признак ( като правило това е прилагателно) и Kern -  това е дума, към която се отнасят Begleiter  и Attribut.  Тези понятия се появяват тогава, когато има съществително, и те не се отнасят за наречията.

Важно е да се знае, че те следват точно в тази последователност  Begleiter -  Attribut – Kern! 

Повествователните изречения могат да бъдат не само утвърдителни (да, това е така), но и отрицателни (не, това не е така!). Глаголът в немския език се отрича чрез частицата nicht (не), като при това  "nicht" се поставя в края на изречението. Израза "отрицанието в края" вие вече сте го чували, НО…това не винаги е така. Ако в изречението има съставно стказуемо, то nicht ще бъде поставено не в края, а пред Verb 2.  

Запомнете:  Verb 2 е по-силно от nicht!

---

• Най-порстия тип повествователни изречения: един подлог (изразен чрез съществително или местоимение) и сказуемое, а също така е неговите варианти с отрицание.

Пример 1:     

Кравите ядат трева – това е утвърдително изречение                       

Кравите не ядат трева – това е отрицание отрицание. 

Глагола по Правило 1 стои на второ място!

Пример 2:     

Кравите са яли трева – това е утвърждение                       

Кравите не са яли трева – това е отрицание. 

Сказуемото тук е съставно haben + Partizip II = haben +gefressen, и зцначи, че неговата първа част haben се спряга и се поставя на второ място, а втората част gefressen не се спряга и остава в края на изречението.  Тъй като Verb 2 е по-силен от nicht, то nicht остава пред него.

Пример 3:     

Кравите ще ядат трева.

Кравите няма да ядат трева. 

Съставно сказуемо  =  werden + fressen, съответно, werden  се спряга и се поставя на второ място, а fressen  не се спряга и остава в края. Тъй като Verb 2 е по-силен от nicht, то nicht остава пред него.

---

• Сега не ка да усложним малко нещата и да въведем допълнителни части към подлога, прилагателни, наречия и т. н.

Пример 1: Кравите ядат трева.                        

Всичко е същото, само сме добавили определителния член за множествено число Die.

Пример 2: Черните крави не ядат зелена трева.

Прилагателните,  обозначаващи свойствата на кравите и тревата се поставят пред съответните съществителни. С отрицанието се запознахме в предната табличка. Добавянето на кавито и да било дручи части на подлога никак не влияят на сказуемото.

Пример 3: Черните крави ядат трева.

Пример 4: Кравите не ядат зелена трева.

Пример 5: Черните крави ще ядат зелена трева.

Пример 6: Черните крави няма да ядат зелена трева ежедневно. 

В това изречение добавяме и наречие täglich – ежедневно – това е наречие поясняващо време.  В немския език обстоятелствата за време спокойно могат да заемат и първо място в изречението, мястото пред глагола.  В такъв случай промяната ще бъде съзвучна с българското изречение. Можем да кажем Аз отивам при приятелката ми довечера в 19 часа, а можем да кажем и В 19 часа довечера отивам при приятелката ми. Смисълът остава един и същ.  

---

• Да разгледаме нашите крави-чревоугоднички от гледна точка на първото място в изречението, добавяйки по един определителен член.

От таблицата е видно, че независимо дали черните крави ядат зелена трева ежедневно или не, мястото на сказуемото не се променя. На първо място може да стои обстоятелството за време (ежедневно),  допълнението (трева) или подлога (крави /те). Превода разбира се ще придобие смислов отенък.

Пример 1: Кравите ядат трева.

Пример 2: Трева ядат кравите.

Пример 3: Черните крави ядат зелена трева.

Пример 4: Зелена трева ядат черните крави.

Пример 5: Черните крави ядат зелена трева ежедневно.

Пример 6: Ежедневно ядат черните крави зелена трева.

Пример 7: Черните крави ще ядат ежедневно зелена трева.

Пример 8: Ежедневно ще ядат черните крави зелена трева

Пример 9 и 10: се отнасят за това, че кравите няма да ядат ежедневно зелена трева, независимо от порядъка на думите. 

ОЩЕ ЕДНО ПРАВИЛО: ако не поставите на първо място ПОДЛОГА, то той трябва да стои след глагола. Иначе всяка фраза ще звучи много странно за немците и даже ще „дразни” слуха им.

ЗАПОМНЕТЕ: Подлога обича сказуемото и трябва да бъде винаги до него. 

По такъв начин се свързват думите в повествователното изречение.  

ИЗВОДИ:

1. В немския език има правила при съставянето на изречения. Главното е: ГЛАГОЛА Е НА ВТОРО МЯСТО.
2. На първо място в изречението може да стои подлог, допълнение или обстоятелство, и ако вие не поставите тук ПОДЛОГ, то тогава той трябва да стои веднага след глагола.
3. Определителния член и прилагателното /ако има такива/ не могат да са отделени от съществителното и се поставят само по схемата определителен член – прилагателно – съществително.
4. Съставното сказуемо – това е като минимум два глагола, единият от които се спряга и стои на ВТОРО място, а вторият не се спряга и стои в края на изречението.
5. И ако ние искаме да отречеме действието, то отрицателнита частица nicht ще стои в края на изречението. В случаите на съставно сказуемо nicht ще стои пред втората част на сказуемото.