Пряката реч в немския се използва тогава, когато възниква
необходимост да се представи разговор между хора или персонажи. Под пряка реч
се разбира дословно да се предаде/цитира това, което е казано. Пряката реч
винаги се отделя с препинателни знаци – затваря се в кавички. В някои случаи в
текста се дава указание кой говори, а в други говорещия не е упоменат – той се
подразбира от контекста на разговора. Например:
- Er
sagte: «Nach dem Schwimmen komme ich morgen bei dir zu Besuch». – «Warum
hast du das entschieden, ohne mich darüber zu fragen? Wann willst du
kommen?», fragte sie. – «Gegen 16:00 Uhr».
- Той
каза: «Утре след плуване ще ти дойда на гости». – «Защо си взел решение
без да ме попиташ? Кога искаш да дойдеш?» — попита тя. — «Около 16:00».
Маниера на разговор, неговите емоционални окраски и общия
фон в значителна степен се предават с помоща на глаголи, които въвеждат пряката
реч в немските изречения. Такива глаголи могат да бъдат например: «говоря,
казвам — sagen», «викам — rufen», «викам, крещя — schreien», «шептя
—flüstern», «подчертавам, акцентирам — betonen», «потвърждавам
— bestätigen», «гукам — girren», «подканям; напомням; предупреждавам
—mahnen», «удивявам се – sich wundern», «буча; мърморя; карам се
— brummen», «фъфля; шепна – lispeln, mungeln», «грача /говоря с
пресипнал глас/ — krächzen», «моля — betteln» и т. н.
Пряката реч в немския може да бъде част от изречение /главно
или подчинено изречение/, а може и да прекъсва основното изречение и да
присъства в него на няколко фрагмента. Ако главното изречение завършва с пряка
реч, а самата пряка реч завършва с въпросителен или възклицателен знак, то след
пряката реч се поставя, например:
Sie fragte: «Willst du mich nicht nach Hause mitnehmen?»,
dabei sah sie auf die Eingangstür und zog ihren Regenmantel an.
Ich sagte: «Selbstverständlich, mache ich!», meine
Freundin gab mir aber darauf keine Antwort.
Тя попита: «Не искаш ли да ме изведеш от нас, да ме
вземеш със себе си?». – Тя гледаше към вратата и обличаше дъждобрана си.
Аз казах: «От самосебе си се разбира, да!». Моята
приятелка нищо не отговори на това.
Ако в края на пряката реч има точка, то тя се пропуска и се
заменя със запетая, която се слага след кавичките.
«Ich gehe in die Bierstube», brummte er und öffnete die
Eingangstür. – «Bleib bitte noch ein wenig», flüsterte sie.
«Отивам в бирарията/кръчмата», — извика той и отвори
входната врата. – «Остани още малко» — прошепна тя.
Ако основното/подчиненото изречение е прекъснато от пряка
реч, то фрагмента от основното изречение се отделя със запетайки, например:
«Da vorne siehst du ein Haus», sagte Mark,
«ist ja schon unsere Sommerresidenz». – «Тук отпред ще
видиш къща», — каза Марк, – «това е и нашата лятна резиденция /вила/».
Ако пред фрагмента на главното изречение непосредствено в
текста има пряка реч, която представлява завършено изречение, важат същите
правила като в стандартните случаи на предаване на пряка реч. Например:
«Ich weiß immer noch, wie du deine Blauflecken bekommen
hast», sagt sie. «Duhast dich damals sehr geärgert». –
«Все още помня как получи синините си.» — каза тя. «Ти тогава ужасно се ядоса».
