Какво – такова (welch – solch, was für ein – so ein)

Какво – такова (welch – solch, was für ein – so ein)

Каква? На немски може да се попита по два начина: was für ein… или welcher (welches, welche). Но това не е едно и също. Да предположим, че продавача ви пита:
Was für ein Kleid brauchen Sie? – Каква (що за) рокля ви е нужна?
Вие отговаряте:
Ich brauche ein langes (Kleid). – Нужна ми е дълга (рокля).

И двамата, между другото, сте използвали неопределителен член, тъй като не обсъждате конкретна рокля, а просто нещо дълго, една от дългите.

А сега вие избирате. Продавачът ви пита:
Welches Kleid nehmen Sie? – Каква рокля ( коя от тези) ще вземете?
Ich nehme das rote (Kleid). – Ще взема тази червената (рокля).

Тук, разбира се, се използва определителен член.

В множествено число този разговор би протекъл (да предположим, че ще купувате рокли за магазин или склад):
Was für Kleider brauchen Sie? – Какви рокли са ви нужни?
Ich brauche lange (Kleider). – Имам нужда от дълги (рокли).
Welche Kleider nehmen Sie? – Какви /кои/ рокли ще вземете?
Ich nehme die roten (Kleider). – Ще взема тези червените (рокли).

При въпрос съществителното може да бъде изпуснато. Сравнете:
Was für ein Mensch ( was für einer) ist das eigentlich? – Какъв /що за/ човек е всъщност?
(Er sammelt Briefmarken.) – So, was für welche denn? – (Той събира марки.) – Да, (дословно: така ли.) какви марки (що за марки)?

Was и für в разговорната реч могат да се „разделят“:
Was machst du denn für ein Gesicht! – Какво правиш!
= Was für ein Gesicht machst du denn!
Was erzählt er da wieder für Geschichten? – Що за истории той разказва? (т. е. : какво пак лъже?)
= Was für Geschichten erzählt er da wieder?

Когато местоимението welch е отделено от съществителното с глагол, то се употребява в среден род, независимо от рода на съществителното. Единствено ако съществителното е от женски род и в множествено число, това правило може и да не се спазва.

Welches ist der höchste Berg Europas? – Коя е най-високата планина в Европа?
Welches ( welche) war die schnellste Läuferin? – Коя е най-бързата бегачка?
Welches ( welche) sind deine Lieblingsbücher? – Кои са твоите любими книги?

Във възклицателните изречения местоимението welch може да бъде употребено и без окончание за род:
Welch herrlicher Blick! – Какъв великолепен поглед!
Welch schönes Geschenk! – Какъв прекрасен подарък!

„Каква почивка“ може да бъде казано и по следния начин:
so ein Urlaub = solch ein Urlaub = (ein) solcher Urlaub.

В първите два случая so и solch образуват с ein една дума, въпреки че се пишат отделно. Затова и те не се променят, а се спряга единствено ein:
Nach solch ( so) einem Urlaub – след такава отпуска.

Или (с прилагателно):
bei solch schönem Wetter – при такова хубаво време.

В третия случай, ако има неопределителен член, то и той се спряга, а ако няма, то solcher (такъв) „работи“ като определителен член:
Nach einem solchen Urlaub/nach solchem Urlaub. – След такава почивка (някой е трябвало да работи, докато другите почиват).

Nominativ - именителен падеж в немския език

Nominativ  — именителен падеж – заема особено място в немската падежна система. Той е най-употребявания падеж, и представлява тази форма, в която са представени думите в речниците. Т. е. По своята същност дадената форма /в именителен падеж/ се явява изходна; от нея се образуват всички останали производни граматически форми. А се явява най-разпространен защото практически във всяко едно немско изречение има подлог, който се спряга именно в този падеж. Изключение са само изреченията в повелително наклонение, в които често няма подлог.

Nominativ е единствения падеж в немския, който не управлява нито един предлог. По своята същност, той се явява и единствения падеж, който е освободен от каквито и да е синтактични свръзки. В именителен падеж винаги стои подлога и именната част на съставното сказуемо. Думите в именителен падеж винаги отговарят на въпросите  «какво? – was?», «кой? – wer?». Например:

Meine Familienangehörigen (Nom.) zanken sich praktisch jeden Tag.  –  Членовете на моето семейство се карат практически всеки ден.

Meine Familienangehörigen (1 — Nom.) sind richtige Kämpfer (2 -Nom.) um ihre eigenen Interessen. – Членовете на моето семейство са истински борци за своите собствени интереси (1 — подлог, 2 — именна част на сказуемото).

Съществителните имена могат да бъдат използвани в именителен падеж, изпълнявайки съответните функции:

1. Бъдейки в ролята на подлог, съществителните имена са винаги само в Nominativ и представляват явление или предмет, явяващ се  главен изпълнител на действието в изречението например:

Meine Haare sind innerhalb der letzten zwei Jahren etwas dünner geworden. – Косата ми през последните две години стана по-тънка.

2. Встъпвайки в ролята на именна част от съставното сказуемо, съществителното в Nominativ  представлява такова лице или предмет, към е еквивалентно или принадлежи към подлога на съответното изречение, например:

Mein Bruder ist nie ein richtiger Kaffeetrinker gewesen. – Моят брат никога не е бил истински «кафеман».

Meine neue Freundin ist allerdings Cecilia. – Моята нова приятелка, разбира се, е Сесилия.

3.    Използвано в качеството си на обръщение, например:

Fräulein, haben Sie uns aus dem Gedächtnis nicht verloren? – Госпожице, забравихте ли за нас?

4. Така нареченият емоционален Nominativ, например:

Donnerwetter! Gott! – По дяволите! Боже мой!

5.    Nominativ може да служи и при изграждането на изречения, които се състоят само от подлог  и се свързват само към определена ситуация или контекст, например:

So ein Feigling! Was für eine Nummer! – Какъв страхливец! Що за номер!

Понякога Nominativ може да се употребява и в синтактични зависимости. Това се получава когато се съгласува с друга част на речта в именителен падеж (например, съществително – сказуемо (именна част на сложно съставно сказуемо)), определение в сравнителна  конструкция с «wie». Например:

·         Wir sind Rechtsanwälte. – Ние сме адвокати.

·         Er arbeitet als Schneider. – Той работи като шивач.

·         Er isst wie ein Schwein. – Той яде като свиня. («wie» — как?).

Пряка реч в немския език

Пряката реч в немския се използва тогава, когато възниква необходимост да се представи разговор между хора или персонажи. Под пряка реч се разбира дословно да се предаде/цитира това, което е казано. Пряката реч винаги се отделя с препинателни знаци – затваря се в кавички. В някои случаи в текста се дава указание кой говори, а в други говорещия не е упоменат – той се подразбира от контекста на разговора. Например:

• Er sagte: «Nach dem Schwimmen komme ich morgen bei dir zu Besuch». – «Warum hast du das entschieden, ohne mich darüber zu fragen? Wann willst du kommen?», fragte sie. – «Gegen 16:00 Uhr».
• Той каза: «Утре след плуване ще ти дойда на гости». – «Защо си взел решение без да ме попиташ? Кога искаш да дойдеш?» — попита тя. — «Около 16:00».

Маниера на разговор, неговите емоционални окраски и общия фон в значителна степен се предават с помоща на глаголи, които въвеждат пряката реч в немските изречения. Такива глаголи могат да бъдат например: «говоря, казвам — sagen», «викам — rufen», «викам, крещя — schreien», «шептя —flüstern», «подчертавам, акцентирам — betonen», «потвърждавам — bestätigen», «гукам — girren», «подканям; напомням; предупреждавам —mahnen», «удивявам се – sich wundern», «буча; мърморя; карам се — brummen», «фъфля; шепна – lispeln, mungeln», «грача /говоря с пресипнал глас/ — krächzen», «моля — betteln» и т. н.

Пряката реч в немския може да бъде част от изречение /главно или подчинено изречение/, а може и да прекъсва основното изречение и да присъства в него на няколко фрагмента. Ако главното изречение завършва с пряка реч, а самата пряка реч завършва с въпросителен или възклицателен знак, то след пряката реч се поставя, например:

Sie fragte: «Willst du mich nicht nach Hause mitnehmen?», dabei sah sie auf die Eingangstür und zog ihren Regenmantel an.

Ich sagte: «Selbstverständlich, mache ich!», meine Freundin gab mir aber darauf keine Antwort.

Тя попита: «Не искаш ли да ме изведеш от нас, да ме вземеш със себе си?». – Тя гледаше към вратата и обличаше дъждобрана си.

Аз казах: «От самосебе си се разбира, да!».  Моята приятелка нищо не отговори на това.

Ако в края на пряката реч има точка, то тя се пропуска и се заменя със запетая, която се слага след кавичките.

«Ich gehe in die Bierstube», brummte er und öffnete die Eingangstür. – «Bleib bitte  noch ein wenig», flüsterte sie.

«Отивам в бирарията/кръчмата», — извика той и отвори входната врата. – «Остани още малко» — прошепна тя.

Ако основното/подчиненото изречение е прекъснато от пряка реч, то фрагмента от основното изречение се отделя със запетайки, например:

«Da vorne siehst du ein Haus», sagte Mark, «ist ja schon unsere Sommerresidenz». – «Тук отпред ще видиш къща», — каза Марк, – «това е и нашата лятна резиденция /вила/».

Ако пред фрагмента на главното изречение непосредствено в текста има пряка реч, която представлява завършено изречение, важат същите правила като в стандартните случаи на предаване на пряка реч. Например:

«Ich weiß immer noch, wie du deine Blauflecken bekommen hast», sagt sie. «Duhast dich damals sehr geärgert». – «Все още помня как получи синините си.» — каза тя. «Ти тогава ужасно се ядоса».