Думи на тема семейство

1.	die Familie, -, -n – семейство; eine glückliche ~ –  щастливо семейство; eine kinderreiche ~ многодетно семейство; eine ~ gründen  –  създавам семейство; eine eigene ~ haben – имам собствено семейство
2.	das Familienmitglied, -es, -er –  член на семество; (der Angehörige, -n, -n)
3.	das Geschlecht, -es, -er – пол, поколение; von ~ zu ~ –  от поколение на поколение; das starke ~ –  силен пол, das schwache (zarte) ~ –  слаб пол; das schöne ~ –  прекрасния пол
4.	die Generation, -, -en – поколение; von ~zu ~– от поколение на поколение; der Generationskonflikt (das Generationsproblem) – конфликт на поколенията
5.	der Ahn, -en, -en (der Vorfahr, -en, -en) – прародител, праотец
6.	der Nachkomme, -n, -n –  потомок
7.	bestehen (a, a) aus Dat. – състоя се; die Familie besteht aus 3 Personen – Семейството се състои от трима.
8.	gehören (-te, -t) zu Da.. – принадлежа.
9.	zählen (-te, -t) zu Dat. – причислявам се
10.	die Eltern (nur Pl.) – родители; die leiblichen ~ – биологични родители; liebevolle, strenge ~ – любящи, строги родители; seine ~lieben, ehren; an seinen ~ hängen – привързан към своите родители; bei seinen ~ wohnen; seine ~ verlieren – губя родителите си; keine ~ mehr haben
11.	das Elternhaus, -es, ¨-er –  роден дом; das ~ verlassen
12.	die Großeltern (nur Pl.)– баба и дядо; seine ~ sind noch rüstig – баба му и дядо му са все още енергични; seine ~ sind nicht mehr am Leben – неговите баба и дядо не са между живите
13.	der Großvater, -s, ¨-er (der Opa, -s, -s) – дядо
14.	die Großmutter, -, ¨-er (die Oma, -, -s) – баба
15.	die Urgroßeltern (nur Pl.) – прадядо и прабаба
16.	der Vater, -s, ¨-er  (der Papa, -s, -s) – баща; der leibliche ~ - роден баща; ein liebevoller, strenger ~ - любящ, строг баща; seinen ~ ehren – уважава баща си; ~ werden – ставам баща; seinem ~ ähneln, seinem ~ ähnlich sein; seinem ~ wie aus dem Gesicht geschnitten sein – прилича на баща си;
17.	die Mutter, -, ¨-er (die Mama, -, -s) –  майка, мама; die leibliche ~ - родна майка; eine liebevolle, strenge ~ - любяща, строга майка; j-m eine wahre ~ sein – като истинска майка
18.	väterlicherseits –  от бащина страна
19.	mütterlicherseits –  от майчина страна; viele Verwandte ~ haben
20.	das Kind, -es, -er –  дете; ein neugeborenes ~ -  новородено; ein gehorsames ~ -  послушно, das Muster~ -  образцово; das Problem~ - трудно/проблемно дете
21.	ein Kind gebären (bekommen) –  раждам дете
22.	der Säugling, -s, -e (das Baby, -s, -s)  –  бебе
23.	der Sohn, -es, ¨-e –  син
24.	die Tochter, -, ¨-er –  дъщеря
25.	der Junge, -n, -n –  момче
26.	das Mädchen, -s, - – момиче
27.	der Enkel, -s, –  внук
28.	die Enkelin, -, -nen –  внучка;  die Enkelkinder – внуци
29.	erziehen (o, o) –  възпитавам; streng erziehen – възпитавам строго; sehr frei erziehen – възпитавам нестрого/свободно
30.	seine Kinder zur Selbständigkeit erziehen – възпитавам децата на самостоятелност
31.	aufziehen (o, o) – израствам, раста
32.	j-m eine gute Erziehung geben – давам добро възпитание; ein fremdes Kind wie sein eigenes aufziehen – отглеждам чуждо дете като свое
33.	verwöhnen (-te, -t) - развалям
34.	die Waise, -, -n – сирак; die Voll~ (der Doppel~) – кръгъл сирак; die Halb~ – полусирак
35.	der Vormund, -(e)s, -e und die Vormünder – опекун, настойник
36.	die Vormündin, -, -nen – настойница
37.	bevormunden (-te, -t) – покровителствам
38.	die Stiefeltern – приемни родители; die Stiefmutter – мащеха; der Stiefvater – пастрок
39.	das Stiefkind (das Adoptivkind) – приемно/осиновено дете
40.	die Stiefschwester (die Halbschwester) – доведена сестра
41.	der Stiefbruder (der Halbbruder) – доведен брат
42.	die Verwandtschaft (nur Sg.) – роднини; eine große, kleine ~ haben
43.	der Verwandte, -n, -n – роднина; ein Verwandter, -n, -n
44.	der Bruder, -s, ¨-er – брат; mein leiblicher ~; mein älterer/ großer ~; er ist mir wie ein ~ – той за мене като брат
45.	die Schwester, -, -n – сестра
46.	der Onkel, -s, – чичо
47.	die Tante, -, -n – леля
48.	der Vetter, -s, -n (der Cousin,-s,-s) – братовчед
49.	die Base, -, -n (die Kusine,-,-n; die Cousine,-,-n) – братовчедка
50.	der Neffe, -n, -n – племенник
51.	die Nichte, -, -n – племенница
52.	die Schwiegereltern – родители на съпруга/съпругата
53.	die Schwiegerkinder – зетове и снахи
54.	der Schwiegervater – тъст, свекър
55.	die Schwiegermutter – тъща, свекърва
56.	der Schwiegersohn – зет
57.	die Schwiegertochter – снаха
58.	der Schwager, -s, ¨-er – шурей
59.	die Schwägerin, -, -nen – зълва
60.	heiraten (-te, -t) (Akk.) – женя се/омъжвам се. aus Liebe ~ – женя се/омъжвам се по любов; des Geldes wegen ~ – – женя се/омъжвам се по сметка; gegen den Willen der Eltern ~ - женя се/омъжвам се против волята на родителите
61.	verheiratet sein mit Dat. –  бил съм женен/омъжена за.
62.	j-m einen Heiratsantrag machen – предлагам брак
63.	die Hochzeit, -, -en – сватба
64.	die Brautleute (das Brautpaar) – младоженци
65.	der Bräutigam, -s, -e – младоженец
66.	die Braut, -, ¨-e – булка
67.	die Flitterwochen (nur Pl.) – меден месец; in die ~ fahren – заминавам на сватбено пътешествие
68.	sich verloben (-te, -t) mit Dat. –  сгодявам се
69.	verlobt sein mit Dat. –  сгодявам се
70.	die Verlobung, -, -en – годеж
71.	sich trauen lassen - ließ sich trauen - hat sich trauen lassen – венчавам се; sich kirchlich trauen lassen – венчавам се в църква; sich standesamtlich trauen lassen – венчавам се в съвета
72.	die Ehe, -, -n – брак
73.	die Ehe schließen – сключвам брак
74.	die Ehe scheiden – развеждам се
75.	wilde Ehe – граждански брак
76.	sich trennen (-te, -t) von Dat. – развеждам се с
77.	sich scheiden lassen - ließ sich scheiden - hat sich scheiden lassen von Dat. – развеждам се с
78.	geschieden sein – разведен съм
79.	der Familienstand, -es (ohne Pl.) – семейно положение
80.	verheiratet sein – семеен
81.	ledig sein (unverheiratet sein) – несемеен
82.	verwitwet sein – овдовял
83.	der Witwer, -s, – вдовец
84.	die Witwe, -, -n – вдовица
85.	die Jungfer, -, -n – стара мома
86.	der Junggeselle, -en, -n – стар ерген
87.	sich verstehen (a, a) mit Dat. Разбирам се с някого
88.	sich vertragen (u, a) mit Dat. – уважавам се с някого, разбирам го
89.	auskommen (a, o) mit Dat. – ладить с кем-л.
90.	sich gegenseitig achten – уважавам се с
91.	in Eintracht leben (einträchtig leben) – живеем мирно / в разбирателство
92.	sich kümmern (-te, -t) um Akk. – грижа се за
93.	sorgen (-te, -t) für Akk. – грижа се за
94.	sich streiten (i, i) (sich zanken (-te, -t)) – споря / карам се с някого
95.	geboren sein (werden) – раждам се
96.	stammen (-te, -t) aus Dat. –  произхождам
97.	der Geburtsort, -es, -e – месторождение
98.	der Wohnort, -s, -e – местожителство
99.	leben (-te, -t) – живея; im Ausland, in seinem Heimatland, in der Stadt ~
100.		wohnen (-te, -t) – живея, обитавам; im Dorf, auf dem Lande ~; am Rande der Stadt ~ -живея в покрайнините на града; außerhalb der Stadt ~ живея извън града
101.		übersiedeln - siedelte über - ist übergesiedelt in Akk. /nach Dat. – предвижвам се; übersiedeln - übersiedelte - übersiedelt in Akk. /nach Dat.; umziehen - zog um - ist umgezogen in Akk.
102.		der Name, -ns, -n – име; der Mädchen~; der Vor~
103.		das Geburtsdatum, -s, -en – рождена дата
104.		der Geburtstag, -(e)s, -e – рожден ден; seinen ~ feiern
105.		das Alter, -s, - – възраст; im kindlichen ~ в детска възраст; im jugendlichen ~ в младоста; im reifen ~ - в в зрялоста; im gleichen ~ sein на еднаква възраст
106.		jünger sein um Akk. als j-d – по-млад от някого.
107.		älter sein um Akk. als j-d – по-стар от някого.
108.		die Kindheit – детство; von ~ an – от деството
109.		die Jugend – младост юношество, младеж; die studierende Jugend - студент
110.		arbeiten (-te, -t) als Nom. –  работя; in einem Büro, bei einer Firma ~; an der Universität ~; freiberuflich ~ работя на хонорар; tagsüber/halbtags ~ работя на пълен работен ден/ работя на половин ден
111.		die Arbeit, -, -en – работа; eine Arbeitsstelle suchen, finden, bekommen
112.		tätig (berufstätig) als Nom. sein – работя като
113.		der Beruf, -s, -e – профессия; Was sind Sie von ~?
114.		die Rente, -, -n – пенсия; in die ~ gehen; eine ~ bekommen
115.		der Rentner, -s, - – пенсионер
116.		die Rentnerin, -, -nen – пенсионерка
117.		der Haushalt, -s, -e – домакинство; den ~ führen – ofödurkijldke; beim ~ helfen.

Предлози, управлявани от няколко падежа

Многобройните немски предлози се управляват от различните падежи в зависимост от особеностите на граматичният им контекст, а не от смисъла им. Правила за двойното управление на предлозите практически не съществуват, и затова е необходимо просто да ги запомним. При някои предлози единият от падежите се явява постоянен, а вторият се среща в много редки случаи, например:

·         Dem Beschluss (Dativ) ihrer Familienangehörigen zufolge  fliegt Anna im Herbst in die USA. – Съгласно решението на нейното семейство, Ана ще отлети на есен в САЩ. (Дателен падеж се явява стандартен при управлението на дадения предлог; този предлог винаги заема място след съществителното или словосъчетанието).

·         Zufolge des Beschlusses (Genitiv) ihrer Familienangehörigen fliegt Anna im Herbst in die USA. – Съгласно решението на членовете на нейното семейство Ана ще отлети на есен за САЩ. (Родителен падеж се явява рядък случай на управление на дадения предлог; в този случай той винаги заема място пред съществителното или словосъчетанието).

·         Trotz des Schneefalls (Genitiv) wollte Kurt mit dem Auto in die Berge fahren. –
Въпреки снеговалежа Курт иска да отиде в планината с автомобил. (Родителния падеж е широко използвам в речта).

·         Trotz dem Schneefall (Dativ) wollte Kurt mit dem Auto in die Berge fahren. - Въпреки снеговалежа Курт иска да отиде в планината с автомобил. (Дателния падеж крайно рядко се използва при този предлог).

Предлози с управление от два падежа

Падежи	Предлог	Примери с превод
Akkusativ/Dativ	an - на, до, при, в (място); върху, по,над (продължителност на заниманието);	Barbara hängte die alte Uhr an die Wand (Akkusativ). – Барбара закачи стария часовник на стената. An diesem Bild (Dativ) hat der Maler zwei Jahre gearbeitet. – Над тази картина художникът е работил две години.
Akkusativ Dativ	auf - на, върху, по ((Dat) пространствено значение, покой); на, върху, по ((Akk) пространствено значение, движение)	Der kleine Junge kletterte auf den Baum (Akkusativ). – Малкото момче се катери по дървото. Anna hat auf der Bühne (Dativ)  keine einzige Frau gesehen. – На сцената Ана не видя нито една жена.
Akkusativ/Dativ	hinter - зад	Otto hat sein Fahrrad hinter die Garage (Akkusativ) gestellt. – Ото е оставил своя велосипед зад гаража. Hinter der Mauer (Dativ) herrschte ein ganz anderes Leben. – Зад стената имаше много по-разричен живот.
Akkusativ/Dativ	in - 1. в, на (място); 2. в; през; след (време);	In die Schwimmhalle (Akkusativ) läuft Dieter immer sehr schnell. – В басейна Дитер винаги се движи /плува/ много бързо. Im Wald (Dativ) ist es zurzeit sehr ungemütlich. – Сега в гората е много неуютно.
Akkusativ/Dativ	neben - 1. (Dat)/(Akk) (място) до, край, при;	Anna stellte ihre Tasche neben den Tisch (Akkusativ) und ging in das Badezimmer. – Анна остави своята чанта до масата и влезе в банята. Neben ihrem Haus (Dativ) befindet sich eine neue Kaufhalle. – До нейния дом се намира новия универмаг.
Akkusativ/Dativ	über - 1. (Dat) (auf die Frage “wo?”); (Akk) (auf die Frage “wohin?”) над, през, по (за място); 2. след, през, по (Akk); при, през време на (Dat) (за време);	Der Knabe sprang über die Bank (Akkusativ) und lief fort. – Момчето скочи над пейката и избяга. Über dem Esstisch hängt (Dativ) ein schöner Kronleuchter. – Над масата за хранене виси красив полилей.
Akkusativ/Dativ	unter - 1. под (място); 2. по време на, по (време); 3. между, сред; 4. под (по-ниска степен, по-малко количество); 5. при; под (придружаващо обстоятелство);	Die Hocker hat Helga unter den Tisch (Akkusativ) gestellt. – Хелга постави табуретките под масата. Der Reisekoffer lag unter ihrem Bett (Dativ). – Куфарът лежеше под нейното легло.
Akkusativ/Dativ	vor - 1. пред (място);/А/ 2. преди (време);/D/ 3. от (причина); 4. от (предпочитание);	Lege diesen Teppich vor unsere Haustür (Akkusativ)! – Сложи този килим пред нашата входна врата! Monika stand schon über zwei Stunden vor dem Theater (Dativ). – Моника вече повече от два часа стоеше пред театъра.
Akkusativ/Dativ	zwischen - между, помежду (място, време);	Dein Mann hat die Münze zwischen die Bücher (Akkusativ) gelegt. – Твоят мъж сложил монетата между две книги. Die Wand zwischen diesen Zimmern (Dativ) ist sehr dünn. – Стената между тези стаи е много тънка.

Ако към предложната група може да бъде зададен въпроса «къде?»/става дума за някакво целево направление на действието/, предлогът ще бъде управляван от  Akkusativ. А ако въпросът е «къде?» и става въпрос за локализация на действието или процеса – то предлога се управлява от Dativ. Предлозите от разглежданата група могат да се отнасят както към описание на места, така и към време за протичане на действието или процеса.  Управлението на немските падежи се намира в зависимост и от контекста. При целенасочено движение се използват допълнения в Akkusativ, а в останалите случаи предлозите в болшинството си се управляват от Dativ.

Има предлози, при които няма как да се определи конкретен падеж и в каква ситуация той да ги управлява. Към тези предлози се отнасят «wie» и «als». Стоящите след тези предлози съществителни имена се склоняват по същия начин, както и останалите членове на изреченията, към които те се отнасят, например:

·         Mark kannte ihren Bruder als Schüler (Nominativ). – Марк знаеше брат и още като ученик.

·         Mark kannte ihren Bruder als Schüler (Akkusativ).– Марк знаеше брат и още /когато той е бил/ ученик.

В двата примера маркираните думи са пряко свързани една с друга. В първия случай съществителното е свързано с подлога и се използва Nominativ, а във втория – с допълнението, в следствие на това се употребява Akkusativ.

В ситуациите, когато след предлозите са употребени не субстантивирани прилагателни или наречия, предлозите не изискват някакъв определен падеж, например:

·         Meine Kollegen halten meine Cousine für verrückt. – Моите колеги смятат братовчедка ми за луда.

·         Barbara hat den Tisch nach vorn geschoben. – Барбара бутна масата напред.

Когато два различни предлога следват един след друг, управлението се определя от втория от тях, след който следва съществително или управлявано от тях/предлозите/ словосъчетание, например:

• Das Taxi fährt bis zu unserem Hotel. – Das Taxi fährt bis vor unser Hotel – Таксито спря пред нашия хотел

В двата примера действието има определено целево направление, съответно по логиката трябва да се използва Akkusativ. Но в първия случай предлога «zu»  винаги изисква Dativ, и затова там е  използван  именно Dativ. Тук фактът, че предлога «bis» винаги изисква Akkusativ, не оказва никакво влияние на дадената ситуация.

Когато се използва глагол с делима представка и едновременно с него предлог, имащ същата семантика, то представките се изпускат в изречението, например:

·         Hier müsst ihr aussteigen. – Тук трябва да слезете.

·     Hier müsst ihr aus dem Bus steigen. – Тук трябва да слезете от автобуса (делимата представка е изпусната, защото съвпада с предлога).

·         Hier kann man nicht durchgehen. – Тук не може да се мине.

·     Meine Kinder gehen durch den Gang. – Моите деца минават през прохода (делимата представка е изпусната).