Изреченията в немския език (обща информация)

Немските изречения имат някои съществени разлики от българските:

• Те винаги са двусъставни, т. е. в тях задължително присъстват два главни члена – предикат (сказуемо) и субект  (подлог), което особено нагледно се демонстрира от немските безлични и неопределено-лични изречения, например:

In dieser Stadt baut man heutzutage viele Hochhäuser. – В този град днес се строят много високи сгради.

Es wurde wesentlich dunkler. – Стана много по-тъмно.

• Немските сказуеми винаги изразяват чрез глаголни форми; в именните сказуеми задължително присъства глагол-свръзка в сегашно време например:

Karl ist Soziologe. – Карл е социолог.

• В немските изречения не може да има повече от едно отрицание, например:

Nina ist nie in Düsseldorf gewesen. – Нина никога не е била в Дюселдорф.

Немският подлог винаги се употребява в Nominativ и може да бъде изразен чрез съществително име или друга част на речта, която се употребява в значение на подлог:

• Diese Strecke hat wenig Verkehrszeichen. – В този участък има малко пътни знаци (съществително).
• Dieser Kranke macht unseren Doktor verrückt. – Този болен прави нашия лекар луд (прилагателно).
• Die Reisenden entdeckten einen schönen Bergsee. – Пътешествениците откриха красиво планинско езеро  (причастие).
• Autofahren fällt ihr schwer. – Шофирането е трудно за нея (инфинитив).
• Sie hat Lilien gewählt. — Тя избра лилии (местоимение).
• Vier mal vier ist sechzehn. – Четири по четири е шестнадесет (числително).
• Vom Kai zu tauchen ist verboten. – Скачането от кея е забранено (инфинитивен оборот).
• Неопределено-личните и безличните местоимения.

Сказуемите в немските изречения могат да бъдат глаголи (прости и съставни) и именни (винаги съставни). Простите сказуеми се състоят от един глагол в съответните му лични глаголни форми, времена и залози. В такъв вид, простите сказуеми могат да се състоят от един глагол (проста форма) или глагол заедно със спомагателен (сложна форма). Съставните глаголни сказуеми включват в себе си два глагола, всеки от които има самостоятелно значение. Именните сказуеми се състоят от свръзка и именна част. Например:

• Der graue Kater sprang auf. – Сивата котка скочи (просто глаголно сказуемо в проста форма).
• Der graue Kater ist aufgesprungen. – Сивата котка е скочила (просто глаголно сказуемо в сложна форма).
• Kann dein Kater auf den Kühlschrank aufspringen? – Може ли твоята котка да скочи върху хладилника (съставно глаголно сказуемо)?
• Mein Kater ist ein sehr ruhiges Tier. – Моята котка е много спокойно животно (съставно именно сказуемо).

За глаголите (сказуемите) има точно определено място в изречението, в зависимост от типа на последното. Ако имаме просто изречение в Indikativ (повествователно), то второто място в изречението винаги е запазено за глагола в проста форма или за изменяемата част на глагола в сложна или сложно-съставна форма. Во втория случай неизменяемата глаголна част стои в самия край на изречението. В случаите на въпросителни изречения глагола стои на първо място, ако отсъства въпросителна дума, например:

• In den Alpen wachsen Pfifferlinge und Steinpilze. – В Алпите растат пачи крак и манатарки (просто сказуемо – глаголно).
• Peter wurde von seinen Kollegen gelobt. – Петер беше хвален от колегите си (просто сказуемо – глаголно, пасивна конструкция).
• In unserer Mannschaft war Bettina die beste Dolmetscherin. – В нашия екип Бетина беше най-добрата преводачка (именно сказуемо – съставно).
• Wird Otto von seinem Freund abgeholt? – Приятелят на Ото посрещна ли го (просто сказуемо – глаголно в сложна форма, няма въпросителна дума)?

Освен главните членове в немските изречения могат да присъстват и второстепенни. Немските допълнения (обекти) могат да бъдат падежни и предложни. Падежните допълнения в Akkusativ се наричат преки, управляват се от преходните глаголи. Останалите допълнения се наричат косвени и се управляват от непреходни глаголи. Например:

• Er wurde dieses Postens entsetzt. – Той беше шокиран с този пост (безпредложно косвено допълнение в Genitiv).
• Diese Geschichte wurde dem alten Märchenbuch entnommen. – Тази история беше взета от старинна книга с приказки(падежно косвено допълнение в Dativ).
• Seine Gäste können in diesem kleinen Hotel übernachten. – Неговите гости могат да пренощуват в това малко хотелче (предложно косвено допълнение в Dativ).
• Meine Verwandten gehen auf ein Verbrechen nicht ein. – Моите роднини няма да направят престъпление (предложно косвено допълнение в Akkusativ).
• Helga näht ein Kleid für meine Schwester. – Хелга шие рокля за моята сестра (пряко допълнение).

Немските обстоятелства могат да бъдат различни видове: за време, за действие, за место, за цел, причина, следствие. Те могат да се изразяват чрез наречия или съществителни (със или без предлози). Например:

• In dieser Gegend gibt es viele Brunnen. – В тази област (местност) има много кладенци (обстоятелство за място, съществително с предлог).
• Übermorgen schlafen sie sich aus. – Вдругиден те ще си отспят (обстоятелство за време, наречие).
• Alle Aufträge wurden sehr schnell verteilt. – Всички поръчки бяха много бързо разпределени (обстоятелство за действие).
• Deshalb wurde sie mit Recht so genannt. – Заради това тя беше наречена така по право (две обстоятелства за причина).
• Diese Badeschuhe hat er zum Schwimmen im Meer gekauft. – Тези обувки за къпане (аква обувки) той взе за плуване в морето (обстоятелство за цел).
• Infolge des Regenwetters haben wir eine Überschwemmung erlebt. – В следствие на дъждовното време ние преживяхме наводнение (обстоятелство за следствие).

Немските определения по своя тип се делят на съгласувани и несъгласувани (има се предвид с тези членове на изречението, към които те се отнасят/прикачват). Единствено задължително условие – този член на изречението винаги изразява съществително име. Съгласуваните определения се явяват такива, доколкото се съгласуват със съществителните по падеж, род и число. Те заемат място пред съществителните и могат да бъдат причастия, прилагателни, местоимения (въпросителни, притежателни и указателни). Несъгласуваните определения могат да определят съществителни в  Genitiv или заедно с предлози, количествени числителни и инфинитив. Например:

• Dieser nebelige Abend war etwas ungewöhnlich. – Тази мъглива вечер е  малко необичайна (две съгласувани определения: указателно местоимение и прилагателно).
• Meine gelbе Tasche hat sie irritiert. – Моята жълта чанта я дразнеше (две съгласувани определения: притежателно местоимение и прилагателно).
• Welchen Blumenstrauss möchten Sie bestellen? – Какъв букет искате да поръчате (съгласувано определение: въпросително местоимение)?
• Der stellvertretende Firmenleiter ist nach Oslo gefahren. – Заместник-ръководителят на фирмата се е преместил в Осло (съгласувано определение: причастие Partizip I).
• Die erhaltenen Briefe lagen auf dem Regal. – Получените писма лежат на полицата (съгласувано определение: причастие Partizip II).
• Seine dritte Wahl hat sie erfreut. – Неговия трети избор го зарадва (съгласувано определение: числително редно).
• Das Auto unserer Nachbarn steht immer in ihrer Garage. – Колата на нашите съседи винаги се намира в гаража им (несъгласувано определение: съществително в Genitiv).
• Die Kuchen für die Gäste sind fertig. – Сладкишите за гостите са готови (несъгласувано определение: съществително с предлог).
• Zehn Staaten haben sich an dieser internationalen Aktion beteiligt. – Десет държави взеха участие в тази международна акция (несъгласувано определение: количествено числително).
• Sein Wunsh zu übernachten wurde nicht akzeptiert. – Желанието му да пренощува не беше прието (=било му е отказано) (несъгласувано определение: инфинитив).

Немските изречения могат да имат различен словоред – прав или обратен. Словореда се явява прав, когато първото място в изказването се заема от подлога, и обратен – ако подлога следва след сказуемото (или неговата изменяема част). Например:

• Die neue Kantine wurde im Erdgeschoss eingerichtet. – Новата столова беше оборудвана на първия етаж (прав словоред).
• Im Erdgeschoss wurde die neue Kantine eingerichtet. – На първия етаж беше оборудвана нова столова (обратен словоред).

До тук ставаше въпрос само за простите изречения. Но немските изречения могат да бъдат и сложни, включвайки в себе си две и повече прости. Сложните изречения в немския биват сложносъчинени (състоящи се от самостоятелни в граматично отношения прости изречения, свързани със съчинителен) и сложноподчинени (състоящи се от граматически несамостоятелни изречения, свързани с подчинителна връзка). Например:

• Seine Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut und er war sehr stolz darauf. = Seine Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut. Er war sehr stolz darauf. – Неговата вратовръзка отлично се съчетаваше с роклята на булката и той беше много горд с това. (В това сложносъчинително изречение може да се изпусне съюза  «и», и се получават две самостоятелни изречения).
• Nachdem sie ihre Fahrräder repariert hatten, fuhren sie weiter. – След като отремонтираха велосипедите си, те продължиха нататък. (Тук изречението се явява сложноподчинено и състяващите го прости изречения са свързани едно с друго по смисъл, т. е. неразривно).

Неправилни глаголи (unregelmässige Verben)

Глаголите в немският език могат да бъдат (според начина на образуване на базовите форми - Grundformen) правилни (regelmässige Verben) и неправилни (unregelmässige Verben). 

Самите неправилни глаголи могат да бъдат разделени на различни групи:

• Силни  – това е най-голямата група, състояща се от отделни подгрупи, обединяващи в своите рамки глаголи с подобно препокриване на гласни в корена при образуването на базови форми. Болшинството такива глаголи са силни във всички свои лексикални значения, но някои са в тази група заради това, че в едно от значенията се проявяват като силни глаголи, а в останалите си значения са слаби. Например: lassen – изоставям, оставям (Infinitiv) / liess (Imperfekt) / gelassen (Partizip II) – глагола се явява силен във всичките си значения; hängen – (1) вися (Infinitiv) – hing (Imperfekt) / gehangen (Partizip II) – силен глагол; (2) обесвам, закачвам (Infinitiv) / hängte (Imperfekt) / gehängt (Partizip II) – слаб глагол. Особеност на тези глаголи при спрягането им в единствено число, трето и второ лице в Präsens се явява добавянето на умлаут при наличието в Infinitiv на кореновите гласни -au или – a или преход в –i или –ie при наличието в Infinitiv на кореновата гласна -е, например: brechen – разбивам, чупя (Infinitiv) / brichst (второ лице Präsens) / bricht (трето лице Präsens); vertragen – понасям, търпя /на нещо/  (Infinitiv) / verträgst (второ лице Präsens) / verträgt (трето лице Präsens); fangen – ловя (Infinitiv) / fängst (второ лице Präsens) / fängt (трето лице Präsens).

• Изцяло неправилни глаголи, т. е., абсолютно по-особено образуващи разглежданите форми без каквато и да било логически обобщена схема. За радост, такива единици, неприличащи един на друг и на всички останали глаголи в немския език са само седем:

Infinitiv	превод	Präteritum (Imperfekt)	Partizip II
bringen	нося, довеждам, занасям	brachte	gebracht
gehen	вървя, ходя, отивам	ging	gegangen
haben	имам, притежавам	hatte	gehabt
sein	намирам се, съм, съществувам	war	gewesen
stehen	стоя, намирам се	stand	gestanden
tun	Правя, върша, причинявам, слагам	tat	getan
werden	ставам	wurde	geworden (worden)

Werden, haben, sein също така по съвършено особен начин се спрягат в Präsens.

• Модалните глаголи - (6 на брой) плюс wissen.  Образуването на основните форми в дадената категория се извършва както и при слабите глаголи, с единствената разлика – променя се кореновата гласна (губи се умлаута) в Imperfekt и Partizip II при тези глаголи, при които умлаута присъства в инфинитива в Infinitive:

	sollen	wollen	dürfen	können	mögen	müssen	wissen
Infinitiv	sollen	wollen	dürfen	können	mögen	müssen	wissen
Imperfekt	sollte	wollte	durfte	konnte	mochte	musste	wusste
Partizip II	gesollt	gewollt	gedurft	gekonnt	gemocht	gemusst	gewusst

Особеност на модалните глаголи при спрягането им в  Präsens е отсъствието на лични окончания в единствено число, трето и първо лице, например: ich (er) soll, muss; ich, er darf и т.н.

Неправилни глаголи: Präsens

Лице	bringen	tun	haben	gehen	werden	stehen	sein
Singular
1	bringe	tu(e)	habe	gehe	werde	stehe	bin
2	bringst	tust	hast	gehst	wirst	stehst	bist
3	bringt	tut	hat	geht	wird	steht	ist
Plural
1	bringen	tun	haben	gehen	werden	stehen	sind
2	bringt	tut	habt	geht	werdet	steht	seid
3	bringen	tun	haben	gehen	werden	stehen	sind

Неправилни глаголи: Imperfekt

Лице	bringen	tun	haben	gehen	werden	stehen	sein
Singular
1	brachte	tat	hatte	ging	wurde	stand	war
2	brachtest	tat(e)st	hattest	gingst	wurdest	stand(e)st	warst
3	brachte	tat	hatte	ging	wurde	stand	war
Plural
1	brachten	taten	hatten	gingen	wurden	standen	waren
2	brachtet	tatet	hattet	gingt	wurdet	standet	wart
3	brachten	taten	hatten	gingen	wurden	standen	waren

Третата глаголна форма (причастие Partizip II) се явява неспрегаема и в неизменяем вид се използва при образуването на най-различни сложни времена, залози и прочие граматически форми, например:

• Dieses Reaktionsmittel wurde in das Labor auf heimliche Weise gebracht. – Този реактив е внесен в лабораторията тайно (пасивен залог, Imperfekt).
• Was gesagt worden ist, muss auch getan werden. = Gesagt – getan. – Каквото е било казано, трябва и да се направи. = Казано – направено (Infinitiv I Passiv).
• Damals haben sie keinen Gebrauchtwagen gehabt. – Тогава (по това време) те не са имали употребявани автомобили (кола на старо) (Perfekt Indikativ).
• Als sie den Zielort erreichte, waren die anderen Touristen bereits in die Sauna gegangen. – Когато тя стигна до местоназначението, останалите туристи вече бяха отишли в сауната (Plusquamperfekt Indikativ).
• Maria ist eine wirklich gute Dolmetscherin geworden. – Мария стана наистина добър устен преводач (Perfekt Indikativ).
• Seine Mutter sagte, dass dieser Massivholzschrank früher im Gästezimmer gestanden hatte. – Неговата майка каза, че този дървен масивен шкаф преди е стоял в гостната (Plusquamperfekt Indikativ).
• Er unterwirft unser Büro einer strengen Kritik, ohne hier mal gewesen zu sein. – Той подложи нашия офис на остра критика, без да е бил тук нито веднъж (инфинитивен оборот).