Немските изречения имат някои
съществени разлики от българските:
- Те винаги са
двусъставни, т. е. в тях
задължително присъстват два главни члена – предикат (сказуемо) и субект
(подлог), което особено нагледно се демонстрира от немските безлични и
неопределено-лични изречения, например:
In dieser Stadt baut man heutzutage viele Hochhäuser. – В
този град днес се строят много високи сгради.
Es wurde wesentlich dunkler. – Стана много по-тъмно.
- Немските
сказуеми винаги изразяват чрез глаголни форми;
в именните сказуеми задължително присъства глагол-свръзка в сегашно време
например:
Karl ist
Soziologe. – Карл е социолог.
- В
немските изречения не може да има повече от едно отрицание, например:
Nina ist nie in Düsseldorf gewesen. – Нина никога
не е била в Дюселдорф.
Немският подлог винаги се употребява
в Nominativ и може да бъде изразен чрез съществително име или друга част на
речта, която се употребява в значение на подлог:
- Diese Strecke hat wenig Verkehrszeichen. – В
този участък има малко пътни знаци (съществително).
- Dieser Kranke macht unseren Doktor verrückt. –
Този болен прави нашия лекар луд (прилагателно).
- Die Reisenden entdeckten einen schönen
Bergsee. – Пътешествениците откриха красиво планинско езеро (причастие).
- Autofahren fällt ihr schwer. – Шофирането
е трудно за нея (инфинитив).
- Sie hat Lilien gewählt. — Тя избра лилии (местоимение).
- Vier mal vier ist sechzehn. – Четири по четири
е шестнадесет (числително).
- Vom Kai zu tauchen ist verboten. – Скачането от
кея е забранено (инфинитивен оборот).
- Неопределено-личните
и безличните местоимения.
Сказуемите в немските изречения
могат да бъдат глаголи (прости и съставни) и именни (винаги съставни). Простите
сказуеми се състоят от един глагол в съответните му лични глаголни форми,
времена и залози. В такъв вид, простите сказуеми могат да се състоят от един
глагол (проста форма) или глагол заедно със спомагателен (сложна форма). Съставните
глаголни сказуеми включват в себе си два глагола, всеки от които има
самостоятелно значение. Именните сказуеми се състоят от свръзка и именна част.
Например:
- Der
graue Kater sprang auf. – Сивата котка скочи (просто глаголно
сказуемо в проста форма).
- Der
graue Kater ist aufgesprungen. – Сивата котка е скочила (просто глаголно
сказуемо в сложна форма).
- Kann dein Kater auf den Kühlschrank aufspringen? – Може ли твоята котка да скочи върху хладилника (съставно глаголно
сказуемо)?
- Mein
Kater ist ein sehr ruhiges Tier. –
Моята котка е много спокойно животно (съставно именно сказуемо).
За глаголите (сказуемите) има точно
определено място в изречението, в зависимост от типа на последното. Ако имаме
просто изречение в Indikativ (повествователно), то второто място в изречението
винаги е запазено за глагола в проста форма или за изменяемата част на глагола
в сложна или сложно-съставна форма. Во втория случай неизменяемата глаголна
част стои в самия край на изречението. В случаите на въпросителни изречения
глагола стои на първо място, ако отсъства въпросителна дума, например:
- In den
Alpen wachsen Pfifferlinge und Steinpilze. – В Алпите
растат пачи крак и манатарки (просто сказуемо – глаголно).
- Peter wurde von
seinen Kollegen gelobt. – Петер беше хвален от колегите си (просто
сказуемо – глаголно, пасивна конструкция).
- In
unserer Mannschaft war Bettina die beste Dolmetscherin. – В нашия екип Бетина беше най-добрата
преводачка (именно сказуемо – съставно).
- Wird Otto von seinem Freund abgeholt? – Приятелят на Ото посрещна ли го
(просто сказуемо – глаголно в сложна форма, няма въпросителна дума)?
Освен главните членове в немските
изречения могат да присъстват и второстепенни. Немските допълнения (обекти)
могат да бъдат падежни и предложни. Падежните допълнения в Akkusativ се наричат
преки, управляват се от преходните глаголи. Останалите допълнения се наричат косвени
и се управляват от непреходни глаголи. Например:
- Er
wurde dieses Postens entsetzt. – Той беше шокиран с този
пост (безпредложно косвено допълнение в Genitiv).
- Diese Geschichte
wurde dem
alten Märchenbuch entnommen.
– Тази история беше взета от старинна книга с приказки(падежно косвено
допълнение в Dativ).
- Seine
Gäste können in diesem kleinen
Hotel übernachten. – Неговите гости могат да пренощуват в това
малко хотелче (предложно косвено допълнение в Dativ).
- Meine
Verwandten gehen auf ein Verbrechen nicht ein. – Моите роднини няма да
направят престъпление (предложно косвено допълнение в Akkusativ).
- Helga
näht ein Kleid für meine Schwester. – Хелга шие рокля
за моята сестра (пряко допълнение).
Немските
обстоятелства могат да бъдат различни видове: за
време, за действие, за место, за цел, причина, следствие. Те могат да се
изразяват чрез наречия или съществителни (със или без предлози). Например:
- In dieser Gegend gibt es viele Brunnen. – В тази
област (местност) има много кладенци (обстоятелство за място, съществително
с предлог).
- Übermorgen schlafen sie sich aus. – Вдругиден те ще си отспят (обстоятелство за време, наречие).
- Alle
Aufträge wurden sehr schnell verteilt.
– Всички поръчки бяха много бързо разпределени (обстоятелство за действие).
- Deshalb wurde
sie mit Recht so genannt. – Заради това тя беше
наречена така по право (две обстоятелства за причина).
- Diese
Badeschuhe hat er zum Schwimmen im Meer gekauft. – Тези обувки за
къпане (аква обувки) той взе за плуване в морето (обстоятелство за цел).
- Infolge des Regenwetters haben wir eine Überschwemmung erlebt. – В следствие на дъждовното време
ние преживяхме наводнение (обстоятелство за следствие).
Немските определения по своя тип се
делят на съгласувани и несъгласувани (има се предвид с тези членове на
изречението, към които те се отнасят/прикачват). Единствено задължително
условие – този член на изречението винаги изразява съществително име.
Съгласуваните определения се явяват такива, доколкото се съгласуват със
съществителните по падеж, род и число. Те заемат място пред съществителните и
могат да бъдат причастия, прилагателни, местоимения (въпросителни, притежателни
и указателни). Несъгласуваните определения могат да определят съществителни в Genitiv или заедно с предлози, количествени
числителни и инфинитив. Например:
- Dieser nebelige Abend war etwas ungewöhnlich. –
Тази мъглива вечер е малко
необичайна (две съгласувани определения: указателно местоимение и
прилагателно).
- Meine gelbе Tasche hat sie irritiert. – Моята
жълта чанта я дразнеше (две съгласувани определения: притежателно
местоимение и прилагателно).
- Welchen Blumenstrauss
möchten Sie bestellen? – Какъв букет искате да поръчате (съгласувано
определение: въпросително местоимение)?
- Der stellvertretende Firmenleiter
ist nach Oslo gefahren. – Заместник-ръководителят на фирмата се е
преместил в Осло (съгласувано определение: причастие Partizip I).
- Die erhaltenen Briefe
lagen auf dem Regal. – Получените писма лежат на полицата (съгласувано
определение: причастие Partizip II).
- Seine dritte Wahl hat sie erfreut. – Неговия
трети избор го зарадва (съгласувано определение: числително редно).
- Das
Auto unserer Nachbarn steht
immer in ihrer Garage. – Колата на нашите съседи винаги се намира в гаража
им (несъгласувано определение: съществително в Genitiv).
- Die
Kuchen für die Gäste sind fertig. – Сладкишите за гостите са
готови (несъгласувано определение: съществително с предлог).
- Zehn Staaten haben sich an dieser internationalen
Aktion beteiligt. – Десет държави взеха участие в тази международна акция
(несъгласувано определение: количествено числително).
- Sein
Wunsh zu übernachten wurde nicht akzeptiert. – Желанието му
да пренощува не беше прието (=било му
е отказано) (несъгласувано определение: инфинитив).
Немските изречения могат да имат
различен словоред – прав или обратен. Словореда се явява прав, когато първото
място в изказването се заема от подлога, и обратен – ако подлога следва след
сказуемото (или неговата изменяема част). Например:
- Die
neue Kantine wurde im Erdgeschoss eingerichtet. – Новата столова беше
оборудвана на първия етаж (прав словоред).
- Im
Erdgeschoss wurde die neue Kantine eingerichtet. – На първия етаж беше
оборудвана нова столова (обратен словоред).
До тук ставаше въпрос само за простите
изречения. Но немските изречения могат да бъдат и сложни, включвайки в себе си
две и повече прости. Сложните изречения в немския биват сложносъчинени
(състоящи се от самостоятелни в граматично отношения прости изречения, свързани
със съчинителен) и сложноподчинени (състоящи се от граматически
несамостоятелни изречения, свързани с подчинителна връзка). Например:
- Seine
Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut und er war sehr stolz
darauf. = Seine Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut. Er
war sehr stolz darauf. – Неговата вратовръзка отлично се съчетаваше с
роклята на булката и той беше много горд с това. (В това сложносъчинително
изречение може да се изпусне съюза «и», и се получават две самостоятелни
изречения).
- Nachdem
sie ihre Fahrräder repariert hatten, fuhren sie weiter. – След като
отремонтираха велосипедите си, те продължиха нататък. (Тук изречението се
явява сложноподчинено и състяващите го прости изречения са свързани едно с
друго по смисъл, т. е. неразривно).
Няма коментари:
Публикуване на коментар