Словоред в немските изречения

За да построите красиво и правилно изречение, като при това точно да изразите всичко, което искате да кажете, не е достатъчно да знаете спрежението на глаголите и склонението на съществителните и прилагателните. Строежа на изречението в немския език има редица свои особености, не винаги очевидни за говорещите други езици.

За да съставим изречение е необходимо да определим какво искаме да изразим: да предадем информация (за това се използва повествователно изречение); да зададем въпрос (въпросително изречение) или да призовем някой към някакво действие (подбудително изречение).

I. Словоред в повествователните изречения

Говорейки за строежа на изреченията, немците понякога ги сравняват със словесен оркестър, където глагола играе ролята на диригент и определя местото и времето на „навлизане“ на всеки инструмент (член на изречението), като при това сам остава на втори план.

И така, глаголът (сказуемото) в повествователното изречение заема второ място, като не е толкова важно той да е на първо. За разлика от английския език, субекта на действието не винаги предшества предикатива (сказуемото). В писмената реч първата позиция често се използва в качеството си на свръзка с предишната информация, а в устната подчертава нещо важно, като при това се отделя интонационно.  

I	II	III
Ich	lebe	in Deutschland
Mein Bruder	studiert	Medizin in München.
Von meiner  Kindheit an	glaubte	ich an die große Liebe.
Dieses Buch	schenke	ich niemandem.

 Ако предиката (сказуемото) се състои от две части, то втората стои в края на изречението.

Beim Fahrradfahren sollen die Kinder Helme tragen.

Ich werde mich nie mehr verlieben.

Meine Eltern haben 2 Jahre in Afrika gearbeitet.

На пръв поглед всичко е просто. НО! Всичко това, което стои между двете части на сказуемото, на немски се нарича Mittelfeld, и словореда тук е подчинен на цял списък от правила.

• Местоимението има преимущество пред съществителното, т. е. стоят преди тях, независимо от падежа.

Ich habe ihm mein Auto geliehen.

Er hat mir diese Uhr geschenkt.

• Последователност на съществителните спрямо падежа: Nominativ, Dativ, Akkusativ, Genetiv.

Die Mutter hat ihrer Tochter (D) eine schöne Puppe (A) gekauft.

Heute hat die Lehrerin(N)  ihren Schülern (D) ein neues Thema(A) erklärt.

• Последователност на местоименията спрямо падежа: Nominativ, Akkusativ, Dativ.

Die Lehrerin hat heute ihnen ein neues Thema erklärt.

Heute hat sie(N) es(A) ihnen(D) erklärt.

• Обстоятелствата се подчиняват на правилото TEKAMOLO: TE = temporal ( време); KA = kausal (причина); MO = modal (начин на действие); LO = lokal (място).  Това означава, че в предложението първо е обстоятелството за време (отговарят на въпросите ког?, колко дълго?, колко често?), следва обстоятелството за причина (отговарят на въпроса защо?, поради каква причина?), след това – обстоятелството за начина на действие (отговаря на въпроса как?, по какъв начин?), и последни са обстоятелствата за място (отговарят на въпроса къде? от къде?).

Ich fahre morgen (temporal) mit dem Zug(modal) nach Berlin(lokal).

Ich war gestern zwei Stunden (temporal) wegen des Schneefalls (kausal) im Stau (modal) stehengeblieben.

• Известната информация (с определителния член) предшества неизвестната (с неопределителния член).

Ich habe der Tochter meiner Freunde ein Kleid gekauft.

Peter hat den Eltern ein neues Restaurant empfohlen.

• Преките допълнения във винителен (A) и дателен(D) падеж предшестват непреките допълнения (предлог + допълнение).

Die Mutter hat ihrem Sohn(D) eine neue Jacke(A) aus Baumwolle(Präposition + D) gekauft.

Ich habe gestern einen Brief(A) an meinen Anwalt(Präposition + A) geschrieben.

• Обстоятелството обикновено стои между две допълнения.

Du musst dir unbedingt diesen Film anschauen.

Ich danke Ihnen herzlich für Ihre Hilfe.

Предвид изграждането на изречението в немския език, в частност на повествователното изречение, трябва да се обърне внимание и на словореда в сложните изречения.

Словоред в сложните изречения

Сложни изречения са тези, в които има 2 или повече граматични основи, т. е. 2 или повече субекта и сказуеми. Разделят се на сложно съставно и сложно съчинено изречение. Към сложно съчинените изречения спадат изречения със съюзите aber и und. Словореда при тях е както и в простите изречения.

Meine Eltern haben mir vom Ehebruch abgeraten und später habe ich verstanden, dass sie Recht hatten.

При сложно съставното изречение словореда в главното изречение (Hauptsatz) е обичайния, а в подчиненото изречение (Nebensatz) – обратен, т.е. глагола стои в самия край на изречението.

Ich bin gestern ganzen Tag spazieren gegangen, obwohl es ziemlich kalt war.

Ich wusste überhaupt nicht, dass du heiraten wolltest.

Ich weiß nicht, ob alle meine Freunde zur Party kommen.

II. Словоред във въпросителните изречения

В немският език могат да се отделят два типа въпроси: общи (на които може да се отговори с да или не) и специални (задават се с помоща на въпросителни думи).

В общите въпроси на първа позиция стои глагола (сказуемото), след това всички останали членове на изречението. Ако сказуемото се състои от две части, то втората част, както и при повествователното изречение, стои в края на изречението.

Magst Du Haustiere?

Bist du gestern gut nach Hause angekommen?

Könntest du mir bitte helfen? (въпрос-молба).

В специалните въпроси на първо място стои въпросителната дума, после глагола и след него всички останали членове на изречението.

Warum hast du mich nicht angerufen?

Wie lange haben Sie in Russland gelebt?

Wo bist du geboren?

 III. Словоред на подбудителните изречения

Подбудителното изречение изразява призив, подбуда към някакво действие. Обикновено то се изразява с помоща на императива (повелителното наклонение). Голямата разлика тук е, че глагола винаги е на първо място, а в края на изречението обикновено стои възклицателен знак. В устната реч изречението се произнася с възходяща интонация. В тези изречения може да няма субект, особено при обръщение във второ лице, ед. число (du). При вежливата форма на обръщение Sie субекта стои след глагола.

Warte auf mich bitte!

Räum dein Zimmer auf!

Bleiben Sie bitte ruhig!

Kommen Sie bitte hierher!

Просто изречение в немския език

Немският език, както и самите немци, обичат строгите правила. За да съставим правилно просто изречение е нужно да се придържаме към няколко правила.

В немското изречение задължителни са два главни члена: подлог и сказуемо: Man tanzt. – Танцуват. Er schläft. – Той спи. Es schneit. – Вали сняг. Sie ist Studentin. – Тя е студентка. Ich bin 22 Jahre alt. – Аз съм на 22 години.

В зависимост от типа на изречението (повествователно, въпросително, подбудително) сказуемото заема определено място: Tim liest das Buch. – Тим чете книгата. Hast du Geschwister? – Имаш ли братя и сестри? Gib mir bitte deinen Bleistift! – Дай ми, моля, твоя молив!

В простото немско изречение, което има повествователен характер, спрегаемия глагол винаги стои на второ място: Ich mache eine Hausaufgabe. – Аз правя домашните си. Monika hilft ihrer Mutter. – Моника помага на нейната майка.

Ако подлогът е на първо място, то имаме прав словоред: Wir gehen am Abend in die Disko. – Ние отиваме вечерта на дискотека. Er spielt Tennis um 17 Uhr. – Той играе тенис в 17 часа.

Ако подлогът стои след сказуемото, то такъв словоред се нарича обратен. В този случай на първо място стои някакъв второстепенен член на изречението: Аm Abend gehen wir in die Disko. – Вечерта ние отиваме на дискотека. Um 17 Uhr spielt er Tennis. – В 17 часа той играе тенис.

В простото немско изречение спрегаемата част от глагола може да бъде част от съставно сказуемо. Другата, неспрегаема форма на сказуемото (или просто част от глагола) стои на последно място в изречението: Du hast schon diesen Film gesehen. – Ти вече си гледал този филм. Ich muss noch mein Zimmer aufräumen. – Аз трябва още да чистя моята стая. Die Suppe wurde gekocht. – Супата беше сготвена.

Въпросителните изречения се делят на два вида:

1. Въпросително изречение с въпросителна дума;

2. Въпросително изречение без въпросителна дума.

В първия вариант словореда е по следната схема: въпросителна дума, сказуемо, подлог, второстепенни членове на изречението (ако има такива): Wo wohnst du? – Къде живееш? Was ist deine Mutter von Beruf? – Каква е твоята майка по професия?

При въпросително изречение без въпросителна дума спрегаемият глагол стои в началото на изречението. Подлогът е веднага след него: Kannst du mir helfen? – Можеш ли да ми помогнеш? Hast du schon deine Oma besucht? – Посети ли вече твоята баба? Studiert er Deutsch? – Учи ли той немски език?

Подбудителното изречение изразява молба, покана, пожелание, съвет, забрана и команда. В тези изречения много често се използва Imperativ, и глаголът стои на първо място: Zeigen Sie mir bitte diesen Anzug! – Покажете ми, моля, този костюм! Geh an die Tafel! – Ела на дъската! Helft den Alten! – Помагайте на възрастните!

Второстепенните членове на изречението се явяват относително свободни. Простото немско изречение е построено така, че да започва с известната информация и преминава към неизвестното: Inge fehlte heute wegen einer Erkältung. – Инга отсъства днес заради простуда.

Индикация за начина на извършване на действието при подчинените изречения

Подчинените изречения в немския, въвеждани с «indem» указват за начина, с помоща на който се извършва някакво действие. Например:

• Wir erziehen unsere Kinder, indem wir ihnen Unterschiede zwischen guten und bösen Taten erklären. – Ние възпитаваме нашите деца, като им обясняваме разликата между добрите и лошите постъпки. = Ние възпитаваме нашите деца, разяснявайки им разликата между добрите и лошите постъпки.
• Meine Nichte hat eine sehr leckere Pilzsuppe zubereitet, indem sie Zwiebeln und Möhren angebraten hatte. – Моята племенница приготви много вкусна супа, запържвайки лук и морков.

Вместо «indem» може да се използва и «чрез това/посредством – dadurch dass», например:

• Wir erziehen unsere Kinder dadurch, dass wir ihnen Unterschiede zwischen guten und bösen Taten erklären. – Ние възпитаваме нашите деца чрез това, че им разясняваме разликата между добрите и лошите постъпки. = Ние възпитаваме нашите деца, разяснявайки им разликата между добрите и лошите постъпки.
• Meine Nichte hat eine sehr leckere Pilzsuppe zubereitet dadurch, dass sie Zwiebeln und Möhren angebraten hatte. – Моята племенница приготви много вкусна супа, като запържи лук и морков.
• Die kleine Barbara macht ihren Großeltern viel Freude, indem sie ihnen im Garten hilft. = Die kleine Barbara macht ihren Großeltern viel Freude dadurch, dass sie ihnen im Garten hilft. – Малката Барбара прави своите дядо и баба много радостни, като им помага в градината.

С помоща на «indem» могат да се дават указания не само за начина, който е избран за извършването на определено действие, но и за това, което съпровожда дадено действие. В такива случаи като заместители на «indem» могат да се използват «в това време; докато; когато — während» и «при което — wobei», например:

• Peter erzählte uns über seine Erlebnisse, indem er sich bei unserer Oma mehrmals bedankt hat. = Peter erzählte unsf über seine Erlebnisse, wobei er sich bei unserer Oma mehrmals bedankt hat. = Peter erzählte uns über seine Erlebnisse, während er sich bei unserer Oma mehrmals bedankt hat. – Петер ни разказа за своите впечатления, при което много пъти благодари на нашата баба.
• Klaus küsste das Mädchen, indem er an seine Frau dachte. = Klaus küsste das Mädchen, wobei er an seine Frau dachte. = Klaus küsste das Mädchen, während er an seine Frau dachte. = Клаус целуваше момичето, мислейки за своята жена.