Указателните местоимения в немския език (Demonstrativpronomen)

Указателните местоимения обикновено указват за някакъв предмет или за неговите качества. Те се употребяват със съществителни и заменят определителния член, изпълнявайки всички негови функции, т. е. изразяват род, число и падеж на даденото съществително.

Към указателните местоимения спадат:

• dieser, dieses, diese; diese (тази, това, този, тези);
• jener, jenes, jene; jene (онзи, онази, онова);
• solcher, solches, solche; solche (такова, такава, такива);
• derselbe, dasselbe, dieselbe; dieselben (същия, същата, същото, същите);
• derjenige, dasjenige, diejenige; diejenigen (този, тази, тези);
• der, das, die; die (този, тази, това, тези);
• es;
• selbst (самият, самата, самото, самите).

Ако съществителното име е употребено с указателните местоимения dieser (-es, -е; -е), jener (-es, -е; -е), derselbe (dasselbe, dieselbe; dieselben), derjenige (dasjenige, diejenige; diejenigen), то определителния или неопределителен член се изпуска.

Местоименията dieser (-es, -e; -e), jener (-es, -e; -e) се склоняват като определителните членове.

Склонение на местоименията dieser (-es, -е) и jener (-es, -е)

Падеж	Единствено число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	dieser (jener) Mann	dieses (jenes) Kind	diese (jene) Frau
Genitiv	dieses (jenes) Mannes	dieses (jenes) Kindes	dieser (jener) Frau
Dativ	diesem (jenem) Mann	diesem (jenem) Kind	dieser (jener) Frau
Akkusativ	diesen (jenen) Mann	dieses (jenes) Kind	diese (jene) Frau

Падеж	Множествено число
Nominativ	diese (jene) Männer, Kinder, Frauen
Genitiv	dieser (jener) Männer, Kinder, Frauen
Dativ	diesen (jenen) Männern, Kindern, Frauen
Akkusativ	diese (jene) Männer, Kinder, Frauen

Примери:

Ich lese den Roman "Die Blechtrommel" von Günter Grass. Hast du diesen Roman gelesen?	Аз чета романа на Гюнтер Грас «Тенекиения барабан». Ти чел ли си този роман?
Die Lehrerin spricht über die Erfolge dieser Studenten.	Преподавателката говори за успехите на тези студенти.

В Nominativ и Akkusativ е възможна съкратената форма за среден род dies. Тя може да бъде заменена с указателните местоимения das или es:

Haben Sie dies (das, es) nicht gewusst?

Вие това не го ли знаете?

Местоимението der (das, die) може да се употребява вместо съществителното с цел да се избегне повторение.

Rechts an der Kasse hängt ein eleganter Mantel. Du sollst den anprobieren.	Вдясно от касата виси елегантно палто. Трябва да го премерите.
Ingrid klagt über Halsschmerzen. Sie müsste zum Arzt gehen, der verschreibt ihr eine Arznei.	Ингрид се оплаква от болка в гърлото. Тя трябва да отиде на лека, той ще и предпише лекарство.
Er erzählt über seine Arbeit und die seiner Freunde.	Той разказва за работата си и за тази на своите приятели.

Указателното местоимение der (das, die) за разлика от определителния член се произнася с ударение. Падежните форми на указателното местоимение в Genitiv и Dativ се различава от падежните форми на членовете.

Склонение на указателното местоимение der (das, die)

Падеж	Ед. число			Мн. число за трите рода
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	der	das	die	die
Genitiv	dessen		derer	deren
Dativ	dem		der	denen
Akkusativ	den	das	die	die

Mein Vater hat an den schweren Kämpfen bei Moskau teilgenommen. Er erinnert sich deren sehr oft.	Моя баща е участвал в тежките битки при Москва. Той често си спомня за тях.
Sie interessieren sich für dieses Problem und besonders für dessen schnelle Lösung.	Те се интересуват от този проблем и особено от неговото бързо решение.

Ако указателното местоимение der (das, die) е употребено в ролята на корелат  (свързваща дума) в главното изречение, то то се превежда като «този, тази, тези».

Hier sitzt die, die an unserer Universität studiert.	Тук седи тази, която учи в нашия университет.
Helfen Sie dem, der diese Hilfe braucht.	Помогнете на този, който се нуждае от тази помощ.
Die Verantwortlichkeit deren, die hier arbeiten, ist sehr groß.	Отговорността на тези, които работят тук, е много голяма.

Местоимението solcher (-es, -е) обикновено се употребява в единствено число с неопределителен член: ein solcher, ein solches, eine solche или solch ein, solch eine, в множествено число – без член.

Местоимението solcher (-es, -е) се склонява като прилагателно.

Склонение на местоимението solcher (-es, -е)

Падеж	Ед. число			Мн. число
Nominativ	ein solcher Baum	ein solches Haus	eine solche Stadt	solche Bäume, Häuser, Städte
Genitiv	eines solchen Baumes	eines solchen Hauses	einer solchen Stadt	solcher Bäume, Häuser, Städte
Dativ	einem solchen Baum	einem solchen Haus	einer solchen Stadt	solchen Bäumen, Häusern, Städten
Akkusativ	einen solchen Baum	ein solches Haus	eine solche Stadt	solche Bäume, Häuser, Städte

Указателното местоимение solch пред неопределителен член има кратка неизменяема форма:

Nominativ	solch ein Baum	solch ein Haus	solch eine Stadt
Genitiv	solch eines Baumes	solch eines Hauses	solch einer Stadt
Dativ	solch einem Baum	solch einem Haus	solch einer Stadt
Akkusativ	solch einen Baum	solch ein Haus	solch eine Stadt

Местоимението solcher често подчертава качество на предмета:

Wir dachten nie, dass er ein solcher (solch ein) begabter Musiker ist.	Никога не сме мислили, че той е толкова надарен музикант.
Solch eine Pflanze kann auch im Norden wachsen.	Такова растение може да расте и на север.
Otto Müller und Paul Schulze sind erfahrene Fachleute. Wir brauchen solche Fachleute.	Ото Мюлер и Паул Шулце са опитни специалисти. Нуждаем се от такива специалисти.

Местоимението solcher (-es, -е) може да замени съществителното име:

Das Kleid ist unmodern. Ich würde ein solches nie kaufen.

Роклята не е модерна. Аз не бих купила такава.

При сложните указателни местоимения се склоняват и двете части, като първата част се склонява като определителен член, а втората – като прилагателно след определителния член:

Падеж	Ед. число			Мн. число (за трите рода)
	М. р.	Ж. p.	Cp. p.
Nominativ	derjenige	diejenige	dasjenige	diejenigen
	derselbe	dieselbe	dasselbe	dieselben
Genitiv	desjenigen	derjenigen	desjenigen	derjenigen
	desselben	derselben	desselben	derselben
Dativ	demjenigen	derjenigen	demjenigen	denjenigen
	demselben	derselben	demselben	denselben
Akkusativ	denjenigen	diejenige	dasjenige	diejenigen
	den selben	dieselbe	dasselbe	dieselben

Примери:

Derjenige, der Deutsch spricht, kann uns helfen.	Тези, които говорят немски, могат да ни помогнат.
Sie erfüllen dieselbe Übung.	Те изпълняват същото упражнение.
Wieder kommt derjenige Schüler. Er wiederholte noch einmal dasselbe.	Отново дойде същия ученик. Той повтори още веднъж същото.

Указателното местоимение es (това) в немския език не бива да се бърка с личното. Личното местоимение es заменя съществителното в среден род и може да бъде употребено във всеки падеж. Указателното местоимение es се употребява само в Nominativ и Akkusativ:

Es stört mich.	Това ми пречи.
Gib es mir!	Дай ми това.

Указателното местоимение selbst стои след думата за която се отнася:

Der Lehrer selbst machte die Aufgabe.

Учителят сам реши тази задача.

Не бива да се бърка местоимението selbst с наречието selbst. Наречието selbst Стои пред пояснената дума, то се превежда като «даже, дори»:

Selbst sie mussten lachen.

Даже те трябваше да се засмеят (selbst — наречие).

Местоименни наречия в немския език

Местоименните наречия са характерни само за немския език. Те притежават свойства както на наречия, така и на местоимения. Те са неизменна част от речта. Образуват се от наречия и предлози.

В немския език има два вида местоименни наречия: въпросителни и указателни.

• Въпросителните местоименни наречия се образуват от наречието wo (изменено was) и предлог:

wo + von = wovon – за (от) какво

wo + durch = wodurch – поради каква причина

wo + mit = womit – със какво

• Указателните местоименни наречия се образуват от наречието da (изменено das) и предлог:

da + von = davon

da + durch = dadurch

da + mit = damit и т. д.

Ако предлога започва с гласна, то между wo или da и предлога има съединителна съгласна r:

• darin,
• darauf,
• darüber,
• worin,
• worauf,
• worüber.

Местоименните наречия заместват предлога + съществителното, обозначаващо неодушевен предмет или понятие:

Er zeichnet mit dem Bleistift.

Той рисува с молив.

Предлога + съществителното mit dem Bleistift, може да бъде заменено с местоименното наречие damit:

Er zeichnet damit.

Той рисува с това (с него, с тях).

По същия се построява и въпросителното изречение:

Womit zeichnet er?	С какво рисува той?
Sie erzählen über ihre Reise.	Те разказват за своето пътешествие.

Предложната група über ihre Reise се заменя с местоименното наречие darüber:

Sie erzählen darüber.

Те разказват за него (за това).

Въпросително изречение:

Worüber erzählen sie?

За какво разказват те?

Ако става въпрос за одушевен предмет, то предложната група се заменя от съчетанието на личното (или въпросителното) местоимение и съответния предлог:

Er spielt mit seinem Freund Schach.

Той играе с приятелите си на шах.

Предложната група mit seinem Freund, където става въпрос за одушевен предмет, може да бъде заменена само от съчетанието на предлога с личното местоимение:

Er spielt mit ihm Schach.

Той играе с тях на шах.

И съответното въпросително изречение:

Mit wem spielt er Schach?

С кой играе той шах?

При образуването на местоименни наречия е необходимо да се отчита управлението на глагола, т. е. този предлог, с който се употребява дадения глагол.

sich erinnern an —
Woran erinnern Sie sich?	За какво си спомняте?
Wir erinnern uns daran.	Ние си спомняме за това.
sorgen für —
Wofür sorgt Ihr Bruder?	За какво се грижи брат Ви?
Er sorgt dafür.	Той се грижи за това.
fragen nach —
Wonach fragt er?	За какво пита той?
Er fragt danach.	Той пита за това.
Worüber spricht er?	За какво говори той?
Er spricht darüber.	Той говори за това.
Worüber lacht er?	На какво се смее той?
Er lacht darüber.	Той се смее на това.
Wofür interessiert er sich?	От какво се интересува?
Er interessiert sich dafür.	Той се интересува от това.
Wofür kämpfen wir?	За какво се борим?
Wir kämpfen dafür.	Ние се борим за това.

Местоименното наречие може също така да изпълнява ролята на относително местоимение или корелат:

Der Weg ging abwärts, und es wurde feucht. Daran erkannten wir, dass wir bald am See sind.	Пътят тръгна надолу и стана влажно. По това разбрахме, че приближаваме езерото.
Er beschäftigte sich damit, seine Sachen zu packen.	Той се занимаваше с това, да опакова своите вещи.

Модални думи и частици в немския език (Modalwörter und Partikeln)

В немския език има група служебни думи, които, без да са членове на изречението, влизат в неговия състав като „уводни“  думи. Тези думи се наричат модални думи и частици. Явявайки се неизменна част от речта, модалните думи и частици изразяват отношението на говорещия към действителността и внасят в изречението различни смислови отенъци.

Те могат да указват за вероятност, възможност, някакви отенъци на съмнение, неувереност, но също така и отенъци на увереност, потвърждение.

Модалните думи и частици често се употребяват в научната и техническа литература. Много внимателно трябва да се избира тяхното значение при превод, тъй като може да се доведе до промяна на смисъла на цялото изречение.

Модални думи

В немския език по вид модални думи:

1.     Утвърдителни — bestimmt, natürlich, sicher (определено, разбира се, естествено, сигурно).

Hast du die heutige Zeitung gelesen? — Natürlich, ich lese die Zeitung gewöhnlich morgens.	Ти чете ли днешния вестник? — Разбира се, обикновено чета вестника сутрин.
Hier gibt es einen Artikel über unseren Betrieb. Bestimmt hast du den gelesen.	Тук има статия за нашето предприятие. Сигурно си я прочел.

2.     Усилващи.

Те подчертават изказаната мисъл.

Към тях се отнасят:

• freilich (наистина, разбира се),
• tatsächlich (действително, наистина),
• selbstverständlich (очевидно, от само себе си се разбира),
• unbedingt (безусловно, непременно, абсолютно),
• zweifellos (несъмнено) и др.

Seine Freunde sind gewiss gute Sportler.	Приятелите му със сигурност са добри спортисти.
Sie war zweifellos krank.	Тя несъмнено беше болна.

3.     Оценящи.

Те изразяват субективната оценка на изказването.

Към тези модални думи спадат:

• hoffentlich (дано, да се надяваме),
• lieber (с по-голямо удоволствие, по-добре),
• leider (за съжаление),
• glücklicherweise (за щастие) и др.

Hoffentlich werden wir uns dort gut erholen.	Да се надяваме, че там ще си починем.
Leider hat ihm dieser Film nicht gefallen.	За съжаление този филм не му хареса.

4.     Предполагащи.

Предполагащите модални думи изразяват в различна степен достоверност или съмнение.

Към тях се отнасят:

• angeblich, anscheinend (уж, както изглежда, вероятно, навярно),
• möglich, vermutlich (възможно),
• vielleicht, wahrscheinlich (вероятно, може би),
• wohl (вероятно, навярно, май, може би) и др.

Wahrscheinlich besuchen wir morgen diese Ausstellung.	Вероятно/Може би утре ще посетим тази изложба.
Anscheinend war sie gestern krank.	Очевидно, вчера тя беше болна.

5.     Сумиращи.

Тези модални думи сумират даденото изказване като цяло или го доуточняват.

Към тази група се отнасят:

• eigentlich (всъщност),
• jedenfalls (във всеки случай),
• übrigens (впрочем),
• überhaupt (въобще, изобщо) и др.

Eigentlich haben wir diese Aufgabe richtig gelöst.	Всъщност, тази задача ние я решихме правилно.
Überhaupt arbeitet jetzt unsere Seminargruppe viel besser.	Въобще нашата група (семинарна, във ВУЗ) сега работи много по-добре.

Модалните думи могат да влизат и в състава на изречението. В този случай те не се отделят със запетая и влияят на словореда в изречението.

Eigentlich hast du deine Meinung noch nicht geäußert.

Всъщност ти още не си изказал мнението си.

Ако модалната дума не влиза в състава на изречението, то тя се отделя със запетая и не влияе на словореда.

Natürlich, sie haben alle Artikel gut übersetzt.

Разбира се, те са превели добре всички статии.

Модалните думи могат да представляват и самостоятелно изречение.

Hast du das verstanden? — Gewiss (natürlich, selbstverständlich).

Ти разбра ли това? — Разбира се. (Естествено).

Модалните частици в немския език

Модалните частици обикновено предават на изказването определена емоционална окраска.

По смислово значение се отличават следните видове:

1.     Положителни и отрицателни: ja (да), nein (не).

Sie sind ja schon zu Hause.	Те вече са у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за него.

2.     Усилващи: zu, gar, ganz и др.

Heute ist das Wetter zu kalt.	Днес времето е твърде студено.
Er antwortet ganz gut.	Той отговаря доста добре.

3.     Усилващо-възклицателни: aber, doch, auch.

Kannst du aber so was erzählen?

Можеш ли да разкажеш нещо такова /нещо подобно/?

4.     Усилващо-въпросителни: denn, nicht, also.

Ist er denn noch nicht da?

Още ли го няма?

5.     Ограничителни: nur, aber, noch, fast, beinahe.

Ich habe nur diesen Artikel gelesen.

Аз прочетох само тази статия.

6.     Изразяващи предположение, съмнение: bloß, doch, nicht, aber.

Das hast du dir bloß ausgedacht.	Това ти просто си го измисли.
Haben Sie davon viel erzählt? Nicht?	Много ли им разказа? Не?

Модалните частици, както и модалните думи, могат да влизат в състава на изречението:

Er antwortet recht gut.

Той отговаря доста добре.

Ако не влизат в състава на изречението, се отделят със запетайка и не влияят на словореда.

Ja, sie sind schon zu Hause.	Да, те са вече у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за това.

Модалните частици могат да бъдат и  самостоятелни изречения:

Hast du das verstanden? — Ja. (Nein.)	Ти разбра ли това? — Да. (Не.)
Hast du Inge nicht gesehen? — Doch.	Не видя ли Инга? — Напротив.