Модални думи и частици в немския език (Modalwörter und Partikeln)

В немския език има група служебни думи, които, без да са членове на изречението, влизат в неговия състав като „уводни“  думи. Тези думи се наричат модални думи и частици. Явявайки се неизменна част от речта, модалните думи и частици изразяват отношението на говорещия към действителността и внасят в изречението различни смислови отенъци.

Те могат да указват за вероятност, възможност, някакви отенъци на съмнение, неувереност, но също така и отенъци на увереност, потвърждение.

Модалните думи и частици често се употребяват в научната и техническа литература. Много внимателно трябва да се избира тяхното значение при превод, тъй като може да се доведе до промяна на смисъла на цялото изречение.

Модални думи

В немския език по вид модални думи:

1.     Утвърдителни — bestimmt, natürlich, sicher (определено, разбира се, естествено, сигурно).

Hast du die heutige Zeitung gelesen? — Natürlich, ich lese die Zeitung gewöhnlich morgens.	Ти чете ли днешния вестник? — Разбира се, обикновено чета вестника сутрин.
Hier gibt es einen Artikel über unseren Betrieb. Bestimmt hast du den gelesen.	Тук има статия за нашето предприятие. Сигурно си я прочел.

2.     Усилващи.

Те подчертават изказаната мисъл.

Към тях се отнасят:

• freilich (наистина, разбира се),
• tatsächlich (действително, наистина),
• selbstverständlich (очевидно, от само себе си се разбира),
• unbedingt (безусловно, непременно, абсолютно),
• zweifellos (несъмнено) и др.

Seine Freunde sind gewiss gute Sportler.	Приятелите му със сигурност са добри спортисти.
Sie war zweifellos krank.	Тя несъмнено беше болна.

3.     Оценящи.

Те изразяват субективната оценка на изказването.

Към тези модални думи спадат:

• hoffentlich (дано, да се надяваме),
• lieber (с по-голямо удоволствие, по-добре),
• leider (за съжаление),
• glücklicherweise (за щастие) и др.

Hoffentlich werden wir uns dort gut erholen.	Да се надяваме, че там ще си починем.
Leider hat ihm dieser Film nicht gefallen.	За съжаление този филм не му хареса.

4.     Предполагащи.

Предполагащите модални думи изразяват в различна степен достоверност или съмнение.

Към тях се отнасят:

• angeblich, anscheinend (уж, както изглежда, вероятно, навярно),
• möglich, vermutlich (възможно),
• vielleicht, wahrscheinlich (вероятно, може би),
• wohl (вероятно, навярно, май, може би) и др.

Wahrscheinlich besuchen wir morgen diese Ausstellung.	Вероятно/Може би утре ще посетим тази изложба.
Anscheinend war sie gestern krank.	Очевидно, вчера тя беше болна.

5.     Сумиращи.

Тези модални думи сумират даденото изказване като цяло или го доуточняват.

Към тази група се отнасят:

• eigentlich (всъщност),
• jedenfalls (във всеки случай),
• übrigens (впрочем),
• überhaupt (въобще, изобщо) и др.

Eigentlich haben wir diese Aufgabe richtig gelöst.	Всъщност, тази задача ние я решихме правилно.
Überhaupt arbeitet jetzt unsere Seminargruppe viel besser.	Въобще нашата група (семинарна, във ВУЗ) сега работи много по-добре.

Модалните думи могат да влизат и в състава на изречението. В този случай те не се отделят със запетая и влияят на словореда в изречението.

Eigentlich hast du deine Meinung noch nicht geäußert.

Всъщност ти още не си изказал мнението си.

Ако модалната дума не влиза в състава на изречението, то тя се отделя със запетая и не влияе на словореда.

Natürlich, sie haben alle Artikel gut übersetzt.

Разбира се, те са превели добре всички статии.

Модалните думи могат да представляват и самостоятелно изречение.

Hast du das verstanden? — Gewiss (natürlich, selbstverständlich).

Ти разбра ли това? — Разбира се. (Естествено).

Модалните частици в немския език

Модалните частици обикновено предават на изказването определена емоционална окраска.

По смислово значение се отличават следните видове:

1.     Положителни и отрицателни: ja (да), nein (не).

Sie sind ja schon zu Hause.	Те вече са у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за него.

2.     Усилващи: zu, gar, ganz и др.

Heute ist das Wetter zu kalt.	Днес времето е твърде студено.
Er antwortet ganz gut.	Той отговаря доста добре.

3.     Усилващо-възклицателни: aber, doch, auch.

Kannst du aber so was erzählen?

Можеш ли да разкажеш нещо такова /нещо подобно/?

4.     Усилващо-въпросителни: denn, nicht, also.

Ist er denn noch nicht da?

Още ли го няма?

5.     Ограничителни: nur, aber, noch, fast, beinahe.

Ich habe nur diesen Artikel gelesen.

Аз прочетох само тази статия.

6.     Изразяващи предположение, съмнение: bloß, doch, nicht, aber.

Das hast du dir bloß ausgedacht.	Това ти просто си го измисли.
Haben Sie davon viel erzählt? Nicht?	Много ли им разказа? Не?

Модалните частици, както и модалните думи, могат да влизат в състава на изречението:

Er antwortet recht gut.

Той отговаря доста добре.

Ако не влизат в състава на изречението, се отделят със запетайка и не влияят на словореда.

Ja, sie sind schon zu Hause.	Да, те са вече у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за това.

Модалните частици могат да бъдат и  самостоятелни изречения:

Hast du das verstanden? — Ja. (Nein.)	Ти разбра ли това? — Да. (Не.)
Hast du Inge nicht gesehen? — Doch.	Не видя ли Инга? — Напротив.