Местоименните наречия са характерни само за немския език. Те притежават свойства както на наречия, така и на местоимения. Те са неизменна част от
речта. Образуват се от наречия и предлози.
В немския език има два вида местоименни наречия: въпросителни и указателни.
- Въпросителните местоименни
наречия се образуват от наречието wo (изменено was) и предлог:
wo + von =
wovon – за (от) какво
|
wo + durch
= wodurch – поради каква причина
|
wo + mit =
womit – със какво
|
- Указателните местоименни
наречия се образуват от наречието da (изменено das) и предлог:
da + von =
davon
|
da + durch
= dadurch
|
da + mit =
damit и т. д.
|
|
Ако предлога започва с
гласна, то между wo или da и предлога има съединителна съгласна r:
- darin,
- darauf,
- darüber,
- worin,
- worauf,
- worüber.
Местоименните наречия заместват предлога + съществителното, обозначаващо
неодушевен предмет или понятие:
Er
zeichnet mit dem Bleistift.
|
Той рисува
с молив.
|
Предлога + съществителното mit dem Bleistift, може да бъде заменено с
местоименното наречие damit:
Er
zeichnet damit.
|
Той рисува
с това (с него, с тях).
|
По същия се построява и въпросителното изречение:
Womit
zeichnet er?
|
С какво
рисува той?
|
Sie erzählen
über ihre Reise.
|
Те
разказват за своето пътешествие.
|
Предложната група über ihre Reise се заменя с местоименното наречие
darüber:
Sie
erzählen darüber.
|
Те
разказват за него (за това).
|
Въпросително изречение:
Worüber
erzählen sie?
|
За какво
разказват те?
|
Ако става въпрос за одушевен предмет, то предложната група се заменя от
съчетанието на личното (или въпросителното) местоимение и съответния предлог:
Er spielt
mit seinem Freund Schach.
|
Той играе
с приятелите си на шах.
|
Предложната група mit seinem Freund, където става въпрос за одушевен
предмет, може да бъде заменена само от съчетанието на предлога с личното
местоимение:
Er spielt
mit ihm Schach.
|
Той играе
с тях на шах.
|
И съответното въпросително изречение:
Mit wem
spielt er Schach?
|
С кой
играе той шах?
|
При образуването на местоименни наречия е необходимо да се отчита
управлението на глагола, т. е. този предлог, с който се употребява дадения
глагол.
sich
erinnern an —
|
||
Woran
erinnern Sie sich?
|
За какво
си спомняте?
|
|
Wir
erinnern uns daran.
|
Ние си
спомняме за това.
|
|
|
|
|
sorgen für
—
|
||
Wofür
sorgt Ihr Bruder?
|
За какво
се грижи брат Ви?
|
|
Er sorgt
dafür.
|
Той се
грижи за това.
|
|
fragen
nach —
|
||
Wonach
fragt er?
|
За какво
пита той?
|
|
Er fragt
danach.
|
Той пита
за това.
|
|
Worüber
spricht er?
|
За какво
говори той?
|
|
Er spricht
darüber.
|
Той говори
за това.
|
|
Worüber
lacht er?
|
На какво
се смее той?
|
|
Er lacht
darüber.
|
Той се
смее на това.
|
|
|
|
|
Wofür
interessiert er sich?
|
От какво
се интересува?
|
|
Er
interessiert sich dafür.
|
Той се
интересува от това.
|
|
Wofür
kämpfen wir?
|
За какво
се борим?
|
|
Wir
kämpfen dafür.
|
Ние се
борим за това.
|
Местоименното наречие може също така да изпълнява ролята на относително
местоимение или корелат:
Der Weg
ging abwärts, und es wurde feucht. Daran erkannten wir, dass wir bald am See
sind.
|
Пътят
тръгна надолу и стана влажно. По това разбрахме, че приближаваме езерото.
|
Er
beschäftigte sich damit, seine Sachen zu packen.
|
Той се
занимаваше с това, да опакова своите вещи.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар