Обстоятелство (das Adverbiale)

Обстоятелството в немския език е второстепенен член на изречението, който пояснява сказуемото, т. е. влиза в състава на групата на сказуемото. То разкрива при какви обстоятелства се извършва дадено действие, указва за местото, времето, причината, целта и условие на действието.

Функцията на обстоятелство в немския език най-често се изпълнява от наречия и съществителни с предлог. Могат да бъдат употребени и причастия, местоименни наречия, ифинитив, инфинитивни групи и обороти, а също и придатъчни изречения.

В зависимост от значението се различават следните видове обстоятелства:

• обстоятелство за място,
• обстоятелство за време,
• обстоятелство за вида на действието,
• обстоятелство за причина,
• обстоятелство за цел,
• обстоятелство за условие,
• отстъпителни обстоятелства,
• обстоятелство за модалност.

Обстоятелство за място

Обстоятелството за  място в немския език указва за местото или направление на действието. Отговаря на въпросите - wo? (къде?), wohin? ((на)къде?), woher? (откъде?).

Обстоятелството за място може да бъде изразено чрез наречие (в това число и местоименно) или предложна група.

Dort sitzen unsere Gäste (wo?).	Там седят нашите гости.
Sie kamen nach Moskau zum Fest (wohin?).	Те дойдоха в Москва за празника.
Sie kamen aus verschiedenen Ländern (woher?).	Те дойдоха от различни страни.
Dieses Haus wurde voriges Jahr gebaut. Darin wohnen viele Mitarbeiter unseres Betriebes (wo?).	Тази къща беше построена миналата година. В нея живеят много служители на нашето предприятие.

Обстоятелство за време

Обстоятелството за време указва времето или продължителността за извършване на действието, начало или край на действието, а също така и повторяемост.

Обстоятелството за време отговаря на въпросите wann? (кога?), wie lange? (колко дълго?), seit wann? (от кога?), bis wann? (до кога?), wie oft? (колко често?).

То може да бъде изразено чрез наречие за време, предложна група, съществително в родителен, дателен или винителен падеж.

Die Kinder gehen täglich in die Schule (wie oft?).	Децата ежедневно ходят на училище.
Es geschah eines Morgens (wann?).	Това се случи една сутрин.
Den ganzen Tag blieb der Himmel klar (wie lange?).	Целия ден небето остана ясно.
Am Abend begann es aber zu schneien (wann?).	Вечерта, обаче, заваля сняг.

Обстоятелство за вида на действието

Обстоятелството за вида на действието се явява качествена и количествена характеристика на действието. Към него се отнася и обстоятелството за сравнение.

Обстоятелството за вида на действието отговаря на въпросите wie? (как?), auf welche Weise? (как?).

Обстоятелство за вида на действието могат да бъдат наречия, предложни групи, причастия, инфинитивни обороти.

Wir gingen zusammen nach Hause.	Ние отидохме в къщи заедно.
Das Auto fuhr mit großer Geschwindigkeit.	Автомобилът вървеше /се движеше с висока скорост.
Das geschah folgendermaßen.	Това се случи така /както следва/ .
Getrost ging er nach Hause.	Спокойно той отиде у дома.
Sie schwieg eine Weile, statt sofort zu antworten.	Тя помълча малко, вместо да отговори веднага.
Er ging, ohne mich zu bemerken.	Той вървеше без да ме забележи.

Обстоятелството за сравнения в немския език изразява сравнение по признак или качество. Ако качествата или признаците на сравнение са еднакви, то се използва съюза wie:

Morgen werde ich so früh aufstehen wie heute.

Утре ще стана също толкова рано, както днес.

При обозначаване на по-висока степен на качествата или признаците, се използва als:

Du antwortest besser als er.

Ти отговаряш по-добре от него.

Обстоятелството за сравнение в немския не се отделя със запетая.

Обстоятелство за причина в немския

Обстоятелството за причина указва причина за действието или състоянието и отговаря на въпросите warum? (защо?), weshalb? weswegen? (поради какво? защо?), aus welchem Grunde? (по каква причина?).

Обстоятелството за причина може да бъде изразено чрез предложна група, наречие или местоименно наречие.

Wegen seiner politischen Ansichten wurde Heine von der Regierung verfolgt.	Правителството преследвало Хайне  за неговите политически възгледи.
Eben deswegen bin ich zu dir gekommen.	Именно затова аз дойдох при теб.
Darum muss man diese Ursachen berücksichtigen.	Затова трябва да се помисли за тези причини.

Обстоятелство за цел

Обстоятелството за цел в немския език указва целта на действието и отговаря на въпросите wozu? (за какво?), zu welchem Zweck? wofür? (за какво?).

Обстоятелство за цел може да бъдат местоименните наречия wofür, wozu, dafür, dazu или предложна група, а също така и инфинитиви и инфинитивни обороти.

Die Dämme sind dort zum Schutz gegen die Meereswellen errichtet.	Язовирите са построени там, за да предпазват от морските вълни.
Zwecks Erhöhung ihrer Gewinne kürzen die Unternehmen den Arbeitslohn ab.	За да повишат печалбите си, фирмите намаляват работните заплати.
Dazu (dafür) brauchen wir heute viel Zeit.	За това днес ни трябва много време.
Ich gehe in die Bibliothek, um dort an meinem Referat zu arbeiten.	Отивам в библиотеката, за да поработя там над своя доклад.

Обстоятелство за условие

Обстоятелството за условие в немския език обозначава условието, при което се извършва дадено действие и отговаря на въпроса unter welchen Umständen? (при какви обстоятелства?), unter welcher Bedingung? (при какво условие?). Често бива изразявано чрез предложна група.

Bei größerem Fleiß könnte er diese Prüfung besser ablegen.

При повече старание той може да се представи на този изпит по-добре.

Отстъпителни обстоятелства в немския език

Отстъпителните обстоятелства са близки до обстоятелствата за условие. Те представляват условие, което не може да повлияе на извършването на действието и отговарят на въпроса trotz welcher Umstände? (въпреки тези обстоятелства?). Отстъпителните обстоятелства могат да бъдат изразени с предложни групи или наречия.

Trotz großer Kälte fuhren sie aufs Land.	Въпреки големия студ, те отидоха на село/в провинцията.
Trotzdem halfen wir ihm oft.	Независимо от това, ние често му помагахме.

Обстоятелство за модалност

Обстоятелството за модалност изразява оценка, изказана в изречението като цяло. Тъй като то се отнася за цялото изречение, то в този случай трудно е да се каже на кой конкретен въпрос отговаря.

Това обстоятелство може да бъде изразено с помоща на различни наречия:

• bestimmt (определено),
• hoffentlich (да се надяваме),
• vielleicht (може би,),
• wahrscheinlich (вероятно),
• gewiss (навярно, несъмнено),
• wirklich (действително).

В ,fлята на такива обстоятелства се употребяват словосъчетания от типа:

• meiner Meinung nach (по мое мнение),
• zu seinem Erstaunen (за негова изненада),
• allem Anschein nach (очевидно) и др.

Ich habe bestimmt vieles falsch gemacht.	Аз определено направих много грешки.
Meiner Meinung nach ist das möglich.	Според мен това е възможно.
Allem Anschein nach ist der Laden geschlossen.	Очевидно магазинът е затворен.

Допълнение в немския език (das Objekt)

Допълнението е част от изречението, което се отнася към сказуемото. Пояснявайки сказуемото, допълнението в немския език образува с него т. нар. Група на сказуемото. Връзката между допълнението и сказуемото често е толкова тясна, че при отсъствието на допълнение понякога сказуемото губи своя смисъл.

Er versetzte einen Schlag.	Той нанесе удар.
Ich erhielt einen Brief.	Аз получих писмо.

В ролята на допълнение могат да бъдат: съществително, местоимение, инфинитив или инфинитивна група, подчинено изречение.
В зависимост от формата и връзката между допълнението и сказуемото, допълненията биват преки и косвени.

Пряко допълнение в немския език

Прякото допълнение в немския език пояснява преходния глагол. Отговаря на въпросите wen? was? (кого? какво?) и може да бъде изразено със съществително или местоимение във винителен падеж.

Der Lehrer fragt einen Schüler.	Учителят пита ученика.
Ich sehe ihn täglich.	Аз го виждам ежедневно.

Косвено допълнение в немския език

Косвеното допълнение в немския език в болшинството от случаите отговаря на въпроса wem? (кому?) и бива изразено чрез съществително или местоимение в дателен падеж.

Er hilft dem Freund.	Той помага на приятел.
Wir sagten ihm nichts.	Ние нищо не му казваме.

Косвеното допълнение в немския език е може да се използва и при именно сказуемо, предикат, който е изразен и чрез прилагателно.

Das Kind ist seinem Vater ähnlich.

Детето прилича на своя баща.

В изречението косвеното допълнение може да се употребява в съчетание с пряко допълнение.

Er wiederholte ihm (Dat.) seine Erzählung (Akk.) noch einmal.

Той още веднъж му повтори своя разказ.

Допълнение в генитив/родителен падеж в немския се среща рядко.

„Предложно“ допълнение

Предложното допълнение в немския език е изразено чрез съществително или местоимение с предлог.

Er dachte an seinen Bruder.	Той мисли за своя брат.
Er wartete auf seinen Freund.	Той чака своя приятел.
Er wartete auf ihn vor dem Theater.	Той го чака пред театъра.

Употребата на предлога при предложното допълнение зависи от управление на глагола или прилагателното, което често се явява неразделна част от сказуемото.

Wir erinnern uns an die Sommerferien. (sich erinnern an + Akk.)	Ние си спомняме за летните ваканции.
Er beschäftigt sich mit diesem Problem. (sich beschäftigen mit + Dat.)	Той се занимава с този проблем.
Die Studenten unserer Fakultät sind für die Durchführung dieser Konferenz verantwortlich. (verantwortlich sein für + Akk.)	Студентите от нашия факултет отговарят за провеждането на тази конференция.

Падежа на съществителното зависи от управлението на предлога: mit — дателен, für — винителен, an — винителен или дателен и т. н.
Предложното допълнение може да бъде изразено и чрез местоименно наречие:

Ich warte darauf schon 10 Minuten.

Аз чакам това вече 10 минути.

Прякото, косвеното и предложното допълнение, както и подлога, могат да бъдат изразени чрез различни субстантировани части на изречението.
,

Was gibt es Neues?	Какво ново?
Ich bin mit dem Gesagten einverstanden.	Съгласен съм с казаното.

Инфинитив във функцията на допълнение

С функция на допълнение може да бъде употребен и инфинитив, със или без  zu.

Gestatten Sie einzutreten.	Разрешете да влезна.
Das Kind lernt lesen.	Детето се учи да чете.

Сказуемото, изразено с глаголите hören (слушам), sehen (гледам), fühlen (чувствам), изискват, освен допълнение, и глагол в инфинитив, както и пряко допълнение. Такова допълнение се нарича „конструкция на винителен падеж и инфинитив“.

Wir hörten unsere Freunde singen.	Ние слушахме как пеят нашите приятели. (Ние слушахме пеенето на нашите приятели.)
Ich sah sie marschieren.	Видях как те маршируват.
Man fühlt ihn zittern.	Чувстваш как той трепели.

В качеството си на допълнение може да се употребява и инфинитивна група. Обикновено то стои след местоимението es или местоименното наречие, изпълняващо функцията на корелат.

Markus liebte es, einen langen Spaziergang zu unternehmen.

Маркус обича да прави дълга разходка.

Такова допълнение може да стои и след именно сказуемо.

Ich bin bereit, dir bei dieser Arbeit zu helfen.

Аз съм готов да ти помогна в тази работа.

Подлог в немския език (das Subjekt)

Подлога в немския език е субект, извършващ действие; лице или предмет, намиращи се в определено състояние или подложен на въздействие.
Подлогът отговаря на въпросите wer? was? (кой? какво?). Частта от речта, във функцията си на подлог, винаги е в Nominativ.
В ролята на подлог могат да бъдат:

1.     съществителни:

Der Dampfer näherte sich der Küste.	Параходът се приближава към брега.
Das Wetter ist heute gut.	Времето днес е добро.
In diesem Stadtbezirk werden Wohnhäuser gebaut.	В този район са построени жилищни сгради.

2.     местоимения:

• лични:

Er besucht eine Abendschule.	Той посещава вечерно училище.
Dieses Fenster ist breit. Es ist auch sehr hoch.	Този прозорец е широк. Също така е и много висок.

• въпросителни:

Wer erwartet dich?

Кой те чака?

• отрицателни:

Niemand antwortete auf seine Frage.

Никой не отговори на този въпрос.

• относителни:

Nun kam der Tag, der alles entscheiden sollte.

И ето настъпи денят, (в) който всичко ще (се) реши.

• неопределени:

Bald klopfte jemand an die Tür

Скоро някой почука на вратата.

3.     прилагателни:

Rot steht dir sehr gut.

Червеното ти отива.

4.     числителни (количествени и бройни):

Sechs gleicht einem halben Dutzend.

Шест е (равно на) половин дузина.

5.     Различни субстантивирани (превърнати в съществително) части на речта:

• прилагателни (в различните степени на сравнение):

Der Mutige stirbt nur einmal, der Feige — hundertmal.	Смелия умира веднъж, страхливия – сто пъти.
Immer siegt der Stärkste.	Винаги побеждава силният .

• числителни:

Der Dritte las ein Gedicht vor.

Третият прочете стихотворението.

• причастия I или II:

Die Streitenden wollten nicht auseinandergehen.	Спорещите няма да се разотидат.
Der Verletzte wurde ins Krankenhaus gebracht.	Пострадалият бил закаран в болница.

• наречия:

Das herrliche Morgen seiner Heimat erstand vor seinem Auge.

В прекрасното утро неговата родина се появи пред очите му.

• предлог:

«Mit» regiert den Dativ.

Mit се управлява от Датив.

• съюз:

Anfangs ging alles gut, doch bald entstand ein «Aber».

В началото всичко вървеше много добре, но скоро се появи едно «но».

• междуметие:

Ein mächtiges "Hurra" ertönte ihm entgegen.

Могъщо «ура» прозвуча насреща му.

6.     Инфинитив или инфинитивна група:

Täglich zu turnen ist gesund.

Полезно е ежедневно да се прави гимнастика.

7.     Причастие или причастен оборот:

Gerngesehen kommt ungebeten.	Желания гост покана не чака.
Wohl begonnen ist halbgewonnen.	Започнатото е наполовина свършено.

8.     Придатъчно изречение:

Wann dieses Gebäude errichtet wurde, ist genau nicht bekannt.

Не е известно точно, кога е била построена тази сграда.

Неопределеното местоимение man и безличното es във функцията на подлог

Местоимението man** в немското изречение изпълнява ролята на подлог. Изреченията с подлог man се наричат неопределено-лични. Man на български не се превежда. Глагола/сказуемото при подлог man се употребява в 3-то лице, ед. число:
Man schreibt. Man ruht aus.
Немските неопределено-лични изречения на български се превеждат като неопределено-лични изречения с глагол в 3-то лице, мн. число.

Man treibt in unserem Land viel Sport.	В нашата страна много спортуват (занимават се със спорт).
Man singt hier oft Volkslieder.	Тук често пеят народни песни.

Man може да има обобщаващо значение и да се отнася както към всичко заедно, така и към всеки поотделно. Превода в такъм случай може да бъде различен.

Wenn man auf dieser Brücke steht, sieht man sehr gut den Dom.	а) Ако стъпиш (стоиш) на този мост, ще видиш много добре катедралата.
	б) Ако стоим на този мост, ще видим много добре катедралата.
	в) Ако стоят на този мост ще видят много добре катедралата.

Man в обобщено значение се употребява и с модалните глаголи. Конструкцията man + модален глагол се превежда така:

man muss	Нужно е, необходимо е, трябва	man kann	може
man soll		man darf

Аналогично значение има man в съчетание с глагол в 3-то лице,  ед. число. Такива изречения се превеждат с неопределена форма на глагола:

Man nehme 200 Gramm Zucker.

Взема се 200 гр захар.

В научната и техническа литература изреченията с man често имат обобщаващи значения и се превеждат с глагол в страдателен залог:

Solche Computer benutzt man jetzt auch auf dem ökonomischen Gebiet.

Такива компютри сега се използват също в сферата на икономиката.

Безличното местоимение es в ролята на подлог

Ако действащото лице или предмет отсъстват, то тогава в ролята на подлог се използва безличното местоимение es. Такива изречения се явяват безлични.

Сказуемото при подлог es се спряга в 3-то лице, ед. число:

• Es friert. (Замръзва/Мразовито е.)
• Es ist kalt. (Студено е.)

Безличното местоимение es в немския език може да бъде употребено в ролята на корелат. В този случай то съвсем формално изпълнява ролята на подлог. Логическия подлог бива изразен с инфинитивна група или придатъчно изречение.

Es gelang mir nicht, die Theaterkarten für dieses Ballett zu bekommen.	Не можах да взема билети за този балет.
Es ist gut, dass du gekommen bist.	Добре е, че дойде.

Място на подлога в немското изречение

Подлога в немския език може да се употребява в изречение заедно със съгласувани и несъгласувани определения, образуващи заедно групата на подлога.
Съгласуваното определение стои пред определяното съществително:

Die heutige Zeitung liegt auf dem Tisch.

Днешния вестник лежи на масата.

Несъгласуваното определение стои след определяното съществително:

Die Industrie des Landes entwiсkelte sich schnell.

Промишлеността на страната бързо се развива.

Групата на подлога представлява сама по себе си едно цяло и заема едно място в изречението:

Dieses neue Hochhaus befindet sich nicht weit vom Park.

Тази нова многоетажна сграда се намира недалече от парка.

Dieses neue Hochhaus — групата на подлога, в чийто състав влиза съгласувано определение.

Die Plätze und Straßen unserer Hauptsladt gefallen vielen Touristen sehr gut.

Площадите и улиците в нашата столица много се харесват от туристите.

Die Plätze und Straßen unserer Hauptstadt — групата на подлога, къде влиза несъгласувано определение.

Der Klub an der Ecke dieser Straße gehört dem Autowerk.

Клубът на ъгъла на тази улица принадлежи на автозавода.

Der Klub an der Ecke dieser Straße — група на подлога.

---

*Местоимениетоman произлиза от съществителното Mann, и се подразбира някой, който извършва действие.