Падежи в немския език

Падежите в немския език служат за свръзка на думите в изречението и изразяване на отношенията между тях.

За начало – падежите в немския език са „само“ четири.: Именителен (Nominativ), Родителен (Genitiv), Дателен (Dativ) и Винителен (Akkusativ).

Именителен падеж (Nominativ)

Именителен падеж (Nominativ)  отговаря на въпросите кой? (wer?) и  какво? (was).

Meine Mutter wohnt inHamburg.  – Wer wohnt in Hamburg?

Моята майка живее в Хамбург. – Кой живее в Хамбург?

Der Topf steht auf dem Herd. – Was steht auf dem Herd?

Тенджерата е/стои на печката. – Какво стои на печката?

Важно е да се помни, че в именителен падеж, ед. число е началната форма на думите (при именните части на речта), т. е. именно нея ние намираме в речниците. Съществителните и местоименията в именителен падеж в изреченията обикновено са в ролята на субект или части от съставното сказуемо.

Der junge Mann wartet auf seine Freundin.  – Младият мъж чака своята приятелка.

Niko ist  mein bester Freund. – Нико е моят най-добър приятел.

Родителен падеж (Genitiv)

Родителния падеж (Genitiv) се употребява в немския доволно рядко. Съществува тенденция той да бъде заменен от дателния падеж, особено в устната реч. Въпреки това, той все още се използва при конструкцията съществително + съществително в качеството си на определение (Genitivattribut) със значение за принадлежност. Съществителните в родителен падеж отговарят на въпроса чий? (wessen?):

Das ist das Auto meines Bruders. – Wessen Auto ist das?

Тази кола е на брат ми. – Чия е тази кола?

Der Mann meiner  Freundin fliegt heute nach Kanada. – Wessen Mann fliegt heute nach Kanada?

Мъжът на моята приятелка лети днес за Канада. – Чий мъж лети днес за Канада?

Заедно с това съществуват цял ред предлози, които изискват след себе си родителен падеж. Определения в родителен падеж следват след:

1.    Предлози за място: abseits (в страни от), außerhalb (вън от, извън), innerhalb (вътре, в), jenseits (отвъд), oberhalb (над, от горната страна на), unterhalb (под,); 

2.    Предлози за време:  außerhalb (извън), binnen (в течение на, в срок от), während (през време на), zeit през, по време на);

3.    Предлози за причини: aufgrund (на базата на, въз основа на ), wegen (поради, заради), infolge (в следствие), kraft (на основание);

4.    Отстъпителни предлози: trotz (въпреки, че), ungeachtet (независимо от);

5.    Модални предлози: statt, anstatt, anstelle (вместо).

С тези предлози се допуска използването на дателен падеж с множествено число, но все пак се предпочита използването на родителен падеж. Особено ако става въпрос за официална документация и кореспонденция – в тези случаи се използва единствено родителен падеж.

Не трябва да се заправя и, че някои глаголи изискват след себе си задължително употребата на родителен падеж, например, sich entsinnen (спомням си), sich schämen (срамувам се) , bezichtigen (обвинява) и др.

Ich entsinne mich unseres gemeinsamen Urlaubs sehr gern. – Спомням си с голямо удоволствие нашата съвместна почивка.

Дателен падеж. (Dativ)

Дателният падеж. (Dativ) в немския език описва обикновено лицето, вземащо участие в протичащото събитие; като правило това е адресата на действието. Отговаря на въпроса кому? На кого? (wem?).

Die Mutter hat der Tochter einen Rock gekauft. – Wem hat sie einen Rock gekauft?

Майката купи на дъщерята пола. – Кому майката купи пола?

И тук има редица предлози, които искат задължително след себе си датив : Mit, nach, aus, zu von ,bei, ab и seit, gegenüber (напротив) и entgegen (напротив).

Има, обаче, и такава група предлози, които се употребяват и с дателен падеж, и с винителен: in (в), auf (на), neben (редом), hinter (отзад), über (над), unter (под), vor (пред), zwischen (между).  За да се определи падежа на съществителното след тези предлози, се използват следните правила: ако конструкцията отговаря на въпроса къде? (wo?), то се използва дателен падеж, ако отговаря на въпроса (на)къде? (wohin?) – използва се винителен.

Ich mag auf dem Sofa liegen. – Wo mag ich liegen? – Dativ.

Аз обичам да лежа на дивана. – Къде обичам да лежа? – Дателен падеж.

Leg meine Sachen aufs Sofa. –Wohin legst du meine Sachen? – Akkusativ.

Сложи моите вещи на дивана. – Къде да ги сложа? – Винителен.

В немския език има много глаголи, които се употребяват само с датив:  gehören (принадлежа), gehorchen (слушам, подчинявам се), passieren (случвам се), verzeihen (прощавам), gratulieren (поздравявам), zustimmen (съгласувам, одобрявам) и мн. други. Затова е добре при изучаването на нови глаголи да се обръща внимание с какъв падеж се употребяват.

Винителен падеж (Akkusativ)

Винителния падеж падеж (Akkusativ) описва обикновено някакъв обект, който може да бъде лице или предмет. Отговаря на въпроса кого? (wen?),  какво? (was?) и (на)къде? (wohin?).

Er besucht heute seine Eltern. – Wen besucht er heute?

Той днес посещава своите родители.

Das Mädchen liest die Zeitschrift. – Was liest das Mädchen?

Момичето чете списание. – Какво чете момичето?

Предлозите, които се употребяват с винителен падеж обозначават направление на движението и отговарят на въпроса (на)къде? wohin?

Wir gehen heute ins Museum. – Wohin gehen wir heute?

Ние отиваме днес в музея. – Къде отиваме днес?

Съществуват и специфични предлози, които винаги изискват винителен падеж:    bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (около, срещу, против), ohne (без), um ( около).

Прости изречения в немския език и техния словоред

Просто повествователно изречение и неговия словоред

Повествователните изречения в немския съдържат съдържат съобщение, предават някакви сведения, потвърждения или отрицание на някакви факти. Повествователните изречения в зависимост от структурата се делят на прости
Изречение, което се състои само от главни части (подлог и сказуемо), се нарича просто кратко изречение.

Sie schwimmen.	Те плуват.
Die Zeit verging.	Времето минаваше.

Един от основните признаци на немската граматика се явява словореда в изреченията. В немския език местото на отделните части в изречението е много строго определено. Това най-вече се отнася за подлога и сказуемото.
В немското просто кратко изречение подлога винаги стои на първо място, а сказуемото – на второ:

Der Lehrer kommt.	Учителят идва.
Die Stunde beginnt.	Урокът започва.

Ако сказуемото се състои от изменяема (спрегаема) част и неизменяема част, то на второ място в изречението стои винаги изменяемата част, а неизменяемата – на последно.

Der Herbst ist gekommen.	Есента дойде.
Ich bin Studentin.	Аз съм студентка.
Ingrid ist jetzt auch Studentin.	Ингрид сега също е студентка.

(ist, bin — изменяеми части на сказуемото – стоят на второ място)

Ако сказуемото е представено от глагол с делима представка, то тази представка стои винаги в края на изречението.

Die Mutter tritt ins Zimmer ein.	Майката влезе в стаята.
Der Schüler macht das Fenster auf.	Ученикът отвори прозореца.

Изречение, което освен главните, има още и второстепенни части, се нарича просто разширено изречение.

Sie arbeiten in einer Fabrik.	Те работят във фабрика.
Die Zeit vergeht schnell.	Времето имнава бързо.

В немското просто разширено изречение сказуемото или неговата изменяема част, както и в краткото изречение, винаги стои на второ място, а неизменяемата част – на последно, образувайки рамка, вътре в която могат да се разполагат второстепенните части на изречението, или подлога заедно със второстепенните части.
Рамката може да се затвори от делимата представка или неизменяемата част на сказуемото.

Das Konzert findet um 7 Uhr abends im Cafe statt.	Концертът ще се проведе в 19 ч в кафенето.
Die Tage werden im Herbst kurz.	Есенните дни стават кратки.
Der Herbst hat in diesem Jahr früher begonnen.	Есента тази година започна рано.

Подлогът може да стои пред сказуемото (или неговата изменяема част) или след него. В зависимост от местото на подлога в простото разширено изречение словореда се дели на прав и обратен словоред.

При правия словоред подлога стои на първо място:

• Sie arbeiten in einer Fabrik.
• Die Zeit vergeht schnell.

При обратния словоред на първо място стои някакъв второстепенен член на изречението (обстоятелство или допълнение), а подлогът – след сказуемото:

• In einer Fabrik arbeiten sie.
• Schnell vergeht die Zeit.

Словоред при просто кратко изречение

1-во място	2-ро място	З-то място
Подлог	Сказуемо (изменяема част)	Неизменяема част на сказуемото
Sie	schwimmen.
Der Herbst	ist	gekommen.
Die Nacht	wird	kalt.
Sie	ist	Studentin.

Прав словоред в простото разширено изречение

1-во място		2-ро място	З-то място			Последно място
Подлог	Сказуемо			Второстепенни части на изречението	Неизменяема част на сказуемото
Sie	arbeiten			in einer Fabrik.
Der Herbst	hat			in diesem Jahr früher	begonnen.
Die Nacht	wird			schon	kalt.
Sie	ist			noch	Studentin.
Die Mutter	tritt			ins Zimmer	ein.

 Обратен словоред

1-во място	2-ро място	З-то място	4-то място	Последно място
Една второстепенна част на изречението	Сказуемо (изменяема част)	Подлог	Останалите второстепенни части	Неизменяемата част на сказуемото
In einer Fabrik	arbeiten	sie.
In diesem Jahr	hat	der Herbst	früher	begonnen.
Heute	ist	der Morgen		kalt.
Noch	ist	sie		Studentin.
Ins Zimmer	tritt	die Mutter		ein.

Част от изречението може да бъде изразена с няколко думи, които в изречението отговарят на един и същи въпрос и заемат едно място.

Morgen um 7 Uhr abends findet ein Konzert im Cafe statt.

Утре в 7 часа вечерта в кафенето ще се състои концерт.

Групата от думи Morgen um 7 Uhr abends отговаря на въпроса wann? (кога?), явявайки се обстоятелство за време и заема първо място в изречението.

Сложно съчинено изречение в немския език (die Satzreihe)

Самостоятелни изречения, свързани помежду си със или без съюзи, се наричат сложно съчинени изречения.

Die Straßen waren von Menschen überfüllt, Berlin jubelte, alles strömte zum Brandenburger Tor.

Улиците били препълнени с хора, Берлин ликувал, всички се стичали към Бранденбургската врата.

Най-разпространените сложно съчинени изречения се явяват тези, които са свързани помежду си със съюзите und (и, а), aber (но, обаче, ама), oder (или), denn (тъй като, защото) и съюзите-наречия auch (също), zuerst (отначало, най-напред), dann (тогава, после, след това), doch (обаче, но), außerdem (освен това), sonst (иначе), darum, deshalb (затова, поради това), trotzdem (въпреки, че).

Съюзите und, aber, denn не се явяват част от изречението (те служат само са свръзка на изреченията) и затова не влияят на словореда, т. е. след тях на първо място стои подлога или второстепенна част на изречението, а на второ място е винаги сказуемото.

Die Sonne ging unter, und wir fuhren nach Hause.	Слънцето залезе и ние тръгнахме към дома.
Die Sonne ging unter, und bald wurde es kalt.	Слънцето залезе и скоро стана хладно
Die Sonne ging unter, aber es war noch sehr warm.	Слънцето залезе, но все още беше топло.
Wir fuhren nach Hause, denn es war schon spät.	Ние тръгнахме към вкъщи, защото вече беше късно.

Съюзът aber може да се намира и в средата на изречението.

Wir fuhren nach Hause, sie aber gingen ins Institut (... sie gingen aber ins Institut).

Ние тръгнахме към вкъщи, а те отидоха в института.

Съюзите-наречия, явявайки се части части на изречението, заемат първо място, а след тях следва сказуемото или неговата изменяема част.

Es war schon spät, deshalb (darum) fuhren wir nach Hause.	Беше вече късно, затова ние тръгнахме към вкъщи.
Zuerst besichtige ich alle Pavillons dieser Ausstellung, dann kaufe ich einige Bücher.	Отначало разгледах всички павилиони на изложението, след това купих няколко книги.
Wir verbrachten dort nicht viel Zeit, doch war ich sehr müde.	Ние не прекарахме много време там, но аз бях много уморен.

За свързване на самостоятелните изречения в сложно съчинени, в немския език могат да се използват също и двойни съюзи: bald ... bald (ту... ту), entweder ... oder (или ... или), nicht nur ... sondern auch (не само ... но и), sowohl ... als auch (както ... така и), teils ... teils (отчасти ... отчасти), weder ... noch (ни ... ни).

Entweder gewinnt er dieses Spiel, oder er muss auf den Kampf um den ersten Platz verzichten.	Или той трябва да изиграе тази игра, или да се откаже от борбата за първото място.
Bald schneite es, bald regnete es wieder.	Ту валеше сняг, ту отново валеше дъжд.
Nicht nur unsere Wissenschaftler arbeiten an dem Problem der Erschließung von Ölvorkommen, sondern auch die Wissenschaftler der anderen Länder helfen ihnen dabei.	Не само нашите учени работят над проблема за проучване на нефтените залежи, но на тях им помагат и учени от други страни.