Склонение на местоименията

Склонение на личните местоимения

Към личните местоимения (Personalpronomen) се отнасят местоименията ich, du, er, sie, es, wir, ihr, sie. Личните местоимения имат същите падежи, както и съществителните имена, и отговарят на същите въпроси.

Kasus Frage:	Singular					Plural
	1. Person sing.	2. Person sing.	3. Person sing. maskulinum	3. Person sing. femininum	3. Person sing. neutrum	1. Person pl.	2. Person pl.	3. Person pl.
Nominativ Wer oder was?	ich	du	er	sie	es	wir	ihr	sie
Genitiv  Wessen?	meiner	deiner	seiner	ihrer	seiner	unser	euer	ihrer
Dativ Wem?	mir	dir	ihm	ihr	ihm	uns	euch	ihnen
Akkusativ Wen oder was?	mich	dich	ihn	sie	es	uns	euch	sie

Възвратното местоимение sich се използва в изречения, когато субекта и обекта на действието се явяват едно и също лице. Например: аз се реша = аз реша себе си – Ich käme mich. Възвратното местоимение sich се употребява само в дателен и винителен падеж. При това за местоименията ich, du, wir, ihr в качеството им на възвратни форми се използват обичайните падежни форми на личните местоимения, а за er, sie, es, sie  — формата sich.  В какъв падеж е необходимо да бъде местоимението зависи от глагола и въпроса към обекта, който може да се зададе:  Ich wasche mich (Wen wasche ich? – Akkusativ). Ich wasche mir die Hände (Wem wasche ich die Hände? – Dativ).

Pronomen sich	Dativ	Akkusativ
1. Person sing. – ich	mir	mich
2. Person sing. – du	dir	dich
3. Person sing. Maskulinum – er	sich	sich
3. Person sing.  Femininum – sie	sich	sich
3. Person sing. Neutrum –es	sich	sich
1. Person pl. – wie	uns	uns
2. Person pl. – ihr	euch	euch
3. Person pl. – sie	sich	sich

И така, както е видно различия във винителен и дателен падеж има само в първо и второ лице, ед. ч., в местоименията ich и du.

Групата на взаимните местоимения в немския език е представена само от една дума einander (един друг, взаимно). Това местоимение не се склонява, т. е. всички падежи съвпадат с формата за именителен падеж.

Склонение на притежателни местоимения

Притежателните местоимения изразяват принадлежност на предмета на някакво лице. Към този клас местоимения се отнасят mein, dein, sein, ihr, unser, euer, ihr. Доколкото този предмет може да бъде в мъжки, женски или среден род или предметите могат да бъдат няколко, то притежателните местоимения имат също род и число: mein Freund, meine Karte, mein Auto, meine Verwandten и т. н. Те се склоняват като прилагателните.

Singular							Plural
	maskulinum		femininum		neutrum		für alle Genera gleich
Nominativ	mein	Bruder	meine	Freundin	mein	Auto	meine	Eltern
	dein		deine		dein		deine
	sein		seine		sein		seine
	ihr		ihre		ihr		ihre
	unser		unsere		unser		unsere
	euer		euere		euer		euere
	ihr		ihre		ihr		ihre
Genitiv	meines	Bruders	meiner	Freundin	meines	Autos	meiner	Eltern
	deines		deiner		deines		deiner
	seines		seiner		seines		seiner
	ihres		ihrer		ihres		ihrer
	unseres		unserer		unseres		unserer
	eueres		euerer		eueres		euerer
	ihres		ihrer		ihres		ihrer
Dativ	meinem	Bruder	meiner	Freundin	meinem	Auto	meinen	Eltern
	deinem		deiner		deinem		deinen
	seinem		seiner		seinem		seinen
	ihrem		ihrer		ihrem		ihren
	unserem		unserer		unserem		unseren
	euerem		euerer		euerem		eueren
	ihrem		ihrer		ihrem		ihren
Akkusativ	meinen	Bruder	meine	Freundin	mein	Auto	meine	Eltern
	deinen		deine		dein		deine
	seinen		seine		sein		seine
	ihren		ihre		ihr		ihre
	unseren		unsere		unser		unsere
	eueren		euere		euer		euere
	ihren		ihre		ihr		ihre

По подобен начин се склоняват и указателните местоимения dieser (diese, dieses, diese),jener (jene, jenes, jene), solcher (solche, solches, solche), der, die, das, die (не ги бъркайте с пълния член), selbst, derjenige (diejenige, dasjenige, diejenige), derselbe (dieselbe, dasselbe, dieselbe). Те също се изменят по род, число и падеж.

Склонение на указателните местоимения der, die, das, die.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	der	die	das	die
Genitiv	dessen	deren	dessen	deren/derer
Dativ	dem	der	dem	denen
Akkusativ	den	die	das	die

Използваните форми за родителен падеж мн.ч., т.е deren/derer, зависи от разположението на думата, към която се отнася указателното местоимение: ако определяното съществително предшества указателното местоимение, то се използва формата deren, ако определяното съществително стои след местоимението, тогава се използва derer:

Mein Freund und deren Eltern kommen nächste Woche nach Berlin.

Die Zahl derer, wer unter Mangel an Trinkwasser leidet, wird immer mehr steigen.

Склонения на местоименията dieser, jener.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	dieser	diese	dieses	diese
	jener	jene	jenes	jene
Genitiv	dieses	dieser	dieses	dieser
	jenes	jener	jenes	jener
Dativ	diesem	dieser	diesem	diesen
	jenem	jener	jenem	jenen
Akkusativ	diesen	jiese	dieses	diese
	jenen	jene	jenes	jene

Особено внимание трябва да се обърне на склонението на местоименията derselbe и derjenige, тъй като тяхната първа част с склонява като определителен член, а втората част – като прилагателно.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	derselbe	dieselbe	dasselbe	dieselben
	derjenige	diejenige	dasjenige	diejenigen
Genitiv	desselben	derselben	desselben	derselben
	desjenigen	derjenigen	desjenigen	denjenigen
Dativ	demselben	derselben	demselben	denselben
	demjenigen	derjenigen	demjenigen	derjenigen
Akkusativ	denselben	dieselbe	dasselbe	dieselben
	denjenigen	diejenige	dasjenige	diejenigen

При склонението на местоимението solcher трябва да бъдем особено внимателни. Даденото местоимение обикновено се използва с неопределителния член ein. Ако местоимението стои пред члена, то не се склонява:

Ich träume von solch einem Auto.

Mein Bruder hat solch ein Handy.

Ако стои след члена, то се спряга като прилагателно в аналогичната позиция:

Ich träume von einem solchen Auto.

Mein Bruder hat ein solches Haus.

Местоименията selbst, selber не се склоняват.

Към относителните местоимения се отнасят der (die, das, die), welcher (welche, welches, welche). Необходимо е да се разграничат указателните местоимения der (die, das, die) от аналогичните им относителни. Указателните местоимения подчертано указват на някакъв предмет, обикновено стоят пред съществителното. Относителните местоимения описват някакъв предмет и обикновено стоят след съществителните и образуват подчинени изречения. Склоняват се еднакво, като изключение прави формата за родителен падеж, мн. число.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	der	die	das	die
Genitiv	dessen	deren	dessen	deren
Dativ	dem	der	dem	denen
Akkusativ	den	die	das	die

При изучаване на формите на местоимението welcher обърнете особено внимание на родителен падеж.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	welcher	welche	welches	welche
Genitiv	dessen	deren	dessen	deren
Dativ	welchem	welcher	welchem	welchen
Akkusativ	welchen	welche	welches	welche

Много е голяма групата на неопределителните местоимения:  man, jemand, irgendwer, irgendjemand, niemand, etwas, nichts, alles, einer (eines, eins, eine), keiner (keine, keins, keine), aller (alle, alles, alle), jeder (jede, jedes, jede), mancher (manche, manches, manche), mehrere.

Местоименията man, jemand, irgendwer, irgendjemand, niemand се употребяват само по отношение на одушевени обекти.

Nominativ	man	jemand	niemand	irgendwer	irgendjemand
Genitiv	–	jemandes	niemandes	–	irgendjemandes
Dativ	einem	jemandem	niemandem	irgendwem	irgendjemandem
Akkusativ	einen	jemanden	niemanden	irgendwen	irgenjemanden

Местоименията etwas, nichts, alles се използват само по отношение на неодушевени субекти. Те не се склоняват. Понякога като неопределено местоимение може да се използва и местоимението welch-, но само в именителен и винителен падеж и само в разговорната реч.

Nominativ	welcher	welche	welches	welche
Akkusativ	welchen	welche	welches	welche

Местоименията einer (eines, eins, eine), keiner (keine, keins, keine), aller (alle, alles, alle), jeder (jede, jedes, jede), mancher (manche, manches, manche), mehrere могат да се отнасят както към одушевени, така и към неодушевени предмети.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	aller	alle	alles	alle
	einiger	einige	einiges	einige
Genitiv	allen	aller	allen	aller
	einigen	einiger	einigen	einiger
Dativ	allem	aller	allem	allen
	einigem	einiger	einigem	einigen
Akkusativ	allen	alle	alles	alle
	einigen	einige	einiges	einige

.

Singular			Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	mancher	manche	manches	manche
Genitiv	manches	mancher	manches	mancher
Dativ	manchem	mancher	manchem	manchen
Akkusativ	manchen	manche	manches	manche

.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	jeder	jede	jedes	alle
Genitiv	jedes	jeder	jedes	aller
Dativ	jedem	jeder	jedem	allen
Akkusativ	jeden	jede	jedes	alle

.

Singular				Plural
	maskulinum	femininum	neutrum	für alle Genera gleich
Nominativ	einer/keiner	eine/keine	eins/keins	welche/keine
Genitiv	eines/keines	einer/keiner	eines/keines	welcher/keiner
Dativ	einem/keinem	einer/keiner	einem/keinem	welchen/keinen
Akkusativ	einen/keinen	eine/keine	eins/keins	welche/keine

Местоимението mehrere съществува само в множествено число.

	Plural
Nominativ	mehrere
Genitiv	mehrerer
Dativ	mehreren
Akkusativ	mehrere

Разглеждайки склоненията на местоименията в немския език, трябва да се упоменат и въпросителните местоимения. Те са няколко: wer, was, wem, wen, was für einen(eine, ein), wessen. Употребяват се само в тези указани форми, които вече се явяват падежни форми и заради това не се склоняват. Местоимението welchen (welche, welches, welche), използвано в качеството си на въпросително, се склонява като относително местоимение (погледни по-горе).

Следствие и причина

Причина

Немската въпросителна дума «защо = warum» има няколко синонима -  «weswegen», «wieso», «weshalb». В отговор на подобни въпроси се използват подчинени изречения, които се въвеждат с помоща на «weil» или «da», например:

• Warum hockt dein Bruder zu Hause? – Er hockt zu Hause, weil er gestern ein paar interessante Bücher gekauft hat. – Защо твоя брат стои (кисне) в къщи? – Той си сиди в къщи, защото вчера купи няколко интересни книги.
• Weswegen will Monika uns nicht einladen? – Monika will euch nicht einladen, weil sie momentan ihr Zimmer renoviert. – По каква причина ( защо) Моника не иска да ни покани) – Моника не иска да ни покани, защото в момента ремонтира стаята си.
• Wieso kommt er morgen nicht? – Er kommt morgen nicht, weil er heute Abend nach Bulgarien fliegt. – Защо той не дойде утре? – Той няма да дойде утре, защото тази вечер отлита за България.
• Weshalb ist der Versand dieser Sachen nach Spanien nicht möglich? – Der Versand dieser Sachen nach Spanien ist nicht möglich, weil deren Einfuhr verboten ist. – По каква причина (защо) не мога да изпратя тези вещи до Испания? – Изпращането на тези вещи в Испания е невъзможно, защото вносът им е забранен.

Причината се „оформя“ в подчиненото изречение и се въвежда с съюза «weil» в тези случаи, в които такава причина е неизвестна за събеседника. А съюза – синоним «da» въвежда подчинено изречение, в което се описва известна причина. Следователно, в отговор на въпроси, започващи със «защо…», «da» не може да се използва. Особеност на използването на съюза «da» също така се явява това, че подчинените изречения често предхождат главните, ако ги сравним с подчинените изречения, въвеждани с «weil», например:

• Da wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. = Weil wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. – Тъй като (защото) събрахме толкова гъби, ние ще ги изсушим.
• Warum geht Peter nicht ins Theater? – Weil er kein Geld hat. – Защо Петер не дойде на театър? – Защото няма пари.
• Da Peter kein Geld hat, geht er nicht ins Theater. – Тъй като Петер няма пари, той няма да дойде на театър.

Заместител на «weil» може да бъде и съюза «тъй като – denn», но само тогава, когато главното изречение предшества подчиненото. Следва да се отбележи, че не се променя словореда, т. е. той остава прав (словореда):

• Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, weil ihr Chef sie darum gebeten hat. = Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, da ihr Chef hat sie darum gebeten. – Моника днес ще пише нов доклад, тъй като нейният шеф я помоли за това.

Причинните връзки могат да се изразяват и със съюза «und», като словореда също остава прав, например:

• Ihr Chef hat sie darum gebeten, und Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben. – Нейният шеф я помоли за това, и Моника днес ще пише нов доклад.
• Peter hat wenig Geld, und er geht nicht ins Theater. – Петер има малко пари и той няма да дойде на театър.

Следствие

За изразяване на следствие в немските изречения се използват специални съюзни думи, свързващи главното с подчиненото изречение или служещи за въпросителни думи в съответните въпроси, например:

• Warum isst dein Sohn keine Tomaten? = Weshalb isst dein Sohn keine Tomaten? = Weswegen isst dein Sohn keine Tomaten? – Защо твоят син не яде домати?
• Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deshalb isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deswegen isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, aus diesem Grund isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, daher isst er sie nicht. – Моят син не харесва вкуса на доматите, затова (по тази причина) не ги яде.

«Deshalb» е пълноправен член на изречението (второстепенното), затова неговото присъствие влияе на словореда. При неговото използване словореда ще бъде обратен, т. е в началото ще бъде действието, а след това извършителя му, и накрая причинната връзка (= deshalb), сравните:

• Peter geht heute nicht ins Theater. – Петер днес няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht deshalb nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Заместител на «deshalb» може да бъде «следователно, затова — also», например:

• Peter hat kein Geld, also (= so) geht er nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht also nicht ins Theater. — Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Много е важно да се отчете едно обстоятелство: подчинените изречения със съответните рамкови конструкции се използват само в тези случаи, когато те се явяват отговори на въпроси. След съюзите (например, «weil») се използват рамкови конструкции; а след «deshalb», който се явява второстепенен член на изречението, обезателно има инверсия.

С помоща на «nämlich» също може да се изразят причинни връзки, като на български ще се преведе като «защото,  тъй като…». Дадената дума заема място непосредствено след сказуемото, вътре в рамката, например:

• Peter geht nicht ins Theater, er hat nämlich kein Geld. – Петер не дойде на театър, тъй като няма пари.

Устна реч - II част

Устна реч: особености на синтаксиса в сравнение с Hochdeutsch

• В изреченията, представляващи отговор на въпрос, може да се изпусне подлога, отстъпвайки първо място на сказуемото; отговорите на въпроси в хода на диалога много често са във вид на непълни кратки изречения, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Ich weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Аз не знам точно.

Umgangssprache (Umg.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Не знам точно (непълно изречение, подлога е изпуснат).

Hochd.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Sie fliegt nach Griechenland. – За къде ще лети тя това лято? – Тя ще лети за Гърция.

Umg.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Nach Griechenland. – Къде ще отлети тя това лято? – За Гърция (непълно изречение).

• В сложно-подчинените конструкции, в които подчиненото изречение се съединява с главното с помоща на съюзите «макар, че; въпреки, че – obwohl» и «защото, понеже – weil», в разговорната реч често се използва прав словоред вместо обратен, напр.:

Hochd.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er im Laufe des Tages zu viel erlebt hat. – Томас не можа да заспи, защото преживя твърде много през деня (обратен словоред в подчиненото изречение).

Umg.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er hat im Laufe des Tages zu viel erlebt. – Томас не можа да заспи, защото преживя много през деня (прав словоред).

• За устната реч е характерен преноса на инфинитива и сравнителните обороти в самия край на изречението – зад границите на рамковата конструкция, напр.:

Hochd.: Sein Bruder sieht wie ein Obdachloser aus. – Неговия брат изглежда като безпризорник.

Umg.: Sein Bruder sieht aus wie ein Obdachloser. – Брат му прилина на безпризорник.

• За разговорната (устна) реч е характерна замяната на много определения, които са изразени с подчинени изречения,  с причастия и прилагателни, безсъюзни сложни изречения, напр.:

Hochd.: Klaus hat einen neuen Sessel, der ihm sehr gut gefällt. – Клаус има ново кресло, което на него много му харесва (подчинено изречение).

Umg.: Klaus hat einen neuen Sessel, der gefällt ihm sehr gut. – Клаус има ново кресло, то много му харесва (безсъюзно сложно изречение).

Устна реч: особености на граматиката в сравнение с Hochdeutsch

• Значително преобладава използването на Perfekt пред Präteritum, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Barbara arbeitete eifrig an einem neuen Artikel (Präteritum). – Барбара усърдно работи над новата си статия.

Umgangssprache (Umg.): Barbara hat eifrig an einem neuen Artikel gearbeitet (Perfekt).  — Барбара работеше усърдно над новата си статия

• Замяна на бъдеще време със сегашно (Präsens), напр.:

Hochd.: Danach wird Barbara an einem neuen Artikel arbeiten. – След това Барбара ще работи над нова статия (Futurum I).

Umg.: Danach arbeitet Barbara an einem neuen Artikel. — След това Барбара работи над нова статия (Präsens вместо Futurum I).

• Използването на модални глаголи вместо сложни конструкции, напр.:

Hochd.: Es war uns unmöglich, Dr. Krause anzurufen. – Невъзможно е за нас да се обадим на др. Краузе (инфинитивен оборот).

Umg.: Wir konnten Dr. Krause nicht anrufen. – Не можем да се обадим на др. Краузе. Замяна на инфинитивния оборот с модален глагол).

• При възможност се избягва употребата на страдателен залог (пасив) в полза на деятелен залог (актив), напр.:

Hochd.: In Italien wird es sehr viel Pasta gegessen. – В Италия ядат твърде много паста.

Umg.: Die Italiener essen sehr viel Pasta. – Италианците ядат твърде много паста.

• В разговорната реч предложните конструкции със съществителни, много често се заменят от глаголни, напр.:

Hochd.: Infolge unserer späten Ankunft mussten wir im Hotel übernachten. – В следствие на нашето късно пристигане трябваше да пренощуваме в хотел. (предложна конструкция).

Umg.: Wir mussten im Hotel übernachten, weil wir spät angekommen waren. – Ние пренощувахме в хотел, защото пристигнахме късно (глаголна конструкция).

• Управлението на предлозите с родителен падеж Genitiv често се заменя с Dativ, ако управлението на предлозите го позволява (това касае предлозите вместо – statt, въпреки, че – trotz, из-за – wegen, през, по време на– während), напр.:

Hochd.: seinetwegen – заради него; trotz des Gewitters – въпреки бурята (Genitiv);

Umg.: wegen ihm – заради него; trotz dem Gewitter – заради бурята (Dativ).

• Вместо сложните думи, съдържащи в своя състав повече от две осонви, се използват описателни конструкции, напр.:

Hochd.: die LKW-Verkehrsmittelroutenplanungsgesellschaft – Фирма за планиране на маршрутите товарни камиони;

Umg.: die Gesellschaft für Routenplanung von LKW-Verkehrsmitteln.

• В случай на използването на Konjunktiv в разговорната реч преимуществено се избират формите с würden, напр.:

Hochd.: Peter führe mit, wenn du ihn einlüdest. – Петер би дошъл с теб, ако ти го поканиш.

Umg.: Peter würde mitfahren, wenn du ihn einladen würdest. – Петер ще пътува с теб, ако го поканиш.

• В случай на необходимост да се преобразува пряката реч в косвена, вместо Konjunktiv I се използва Indikativ или Konjunktiv II, напр.:

Hochd.: Anna flüsterte, sie habe keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (Konjunktiv I).

Umg.: Anna flüsterte, sie hatte keine Arbeit mehr. – Anna flüsterte, sie hätte keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (1 – Indikativ, 2 – Konjunktiv II).