Количествени числителни

Количествените числителни (die Grundzahlen) обозначават определено количество от нещо и отговарят на въпроса wieviel? колко?

1 - eins; ein, eine     7 - sieben

2 – zwei                   8 - acht

3 – drei                    9 - neun

4 – vier                             10  -  zehn
5 – fünf              11-elf

6 – sechs                 12 - zwölf

 Количествените числителни не се изменят и в изречението обикновено стоят пред съществителни, които в този случай се употребяват без член:

Er kommt mit zwei Freunden.                  Той идва с двама приятели.

Изключение прави числото eins едно. То се употребява и без съществително:

Ich sage dir eins.                                       Ще ти кажа едно. / Едно ще ти кажа (на теб).

При броене също не променят формата си: eins, zwei, drei, vier...

Количествените числителни от 1 до 12 са «прости», а от 13 до 19 се състоят от просто числително и числителното zehn десет:

13- drei + zehn = dreizehn

14- vier + zehn = vierzehn

15 - fünf + zehn = fünfzehn

16- sechs + zehn = sechzehn

17 - sieben + zehn = siebzehn

18- acht + zehn = achtzehn

19- neun + zehn = neunzehn

Основното ударение при тези числителни е върху първата част.

Обърнете внимание на това, че числителните sechs шест и sieben седем в «сложните» числителни са в орязана форма: sechzehn шестнадесет (без -s), siebzehn седемнадесет (без -еn).

Десетиците се образуват от простите числителни с помоща на суфикса -zig. Обърнете внимание, че при числителните 20, 60, 70 се изменя корена, а при числителното 30 се видоизменя суфикса:

20- zwanzig

30 - dreissig

40 - vierzig (-ie- произнося се кратко)

50 - fünfzig

60 - sechzig (отпада -s)

70 - siebzig (отпада -еn)

80 – achtzig

90 - neunzig

Числителните от 21 до 29, от 31 до 39 и т. н. Се образуват по следния начин: названието на единиците + und + названието на десетиците. Пишат се слято.

21- einundzwanzig

22- zweiundzwanzig                   

23- dreiundzwanzig

24- vierundzwanzig и т.д.

При трицифрените числителни първо се назовават стотните, после единиците и накрая десетиците (след стотните няма съюза und и):

100 - hundert

200 - zweihundert

320 - dreihundertzwanzig

583 - fünfhundertdreiundachtzig

Числителните «милион» и «милиард» се явяват съществителни: die Million(en), die Milliarde(n). Те се пишат отделно:

1 254 327 - eine Million zweihundertvierundfünfzigtausenddreihundert- siebenundzwanzig

3 507 621 - drei Millionen fünfhundertsiebentausendsechshundert- einundzwanzig

При обозначаването на години четирицифрените количествени числителни се разделят на две части. Първите две цифри обозначават стотните, а следващите две – десетици и единици (четат се както обикновено: единици + und + десетици):

1987 - neunzehnhundertsiebenundachtzig

Думите das Jahr година, im Jahre през/в година се пишат пред цифровото обозначение на годината. (В речта тези думи често се изпускат.)

Обърнете внимание на това, че количествените числителни се употребяват и при номерация:

(der) Text l (eins)    текст едно/първи

Съществителните могат да се употребяват без членове:

Nummer 3 (drei)    номер (три) /трети номер

Възвратни глаголи - Reflexivverben

Възвратните глаголи (die Reflexivverben) изразяват действие, отправено или упражнено върху самото действащо лице. Признак за възвратност на глагола е местоимението sich, което съответства на българската частица «се»:

sich kämmen          сресвам се

Но, ако в българския език «се» се употребява във всички лица в единствено и множествено число, то в немския език възвратното местоимение sich съхранява тази си форма само в трето лице, единствено и множествено число. В 1-во и 2-ро лице единствено и множествено число се употребяват формата на съответстващите лични местоимения във винителен падеж (Akkusativ):

ich langweile mich                       аз скучая

du langweilst dich                        ти скучаеш

er                                                    той  

sie     langweilt sich                       тя      скучае

es                                                    то

wir langweilen uns                       ние скучаем

ihr langweilt euch                        вие скучаете

sie langweilen sich                       те скучаят

Обърнете внимание на това, че възвратните глаголи в немския език, могат да имат в българския език съответстващи глаголи, които не са възвратни. Обратното също е възможно.

Възвратното местоимение sich е безударно и се произнася слято с глагола.

В изреченията възвратните местоимения могат дазаемат следните позиции:

1. При прав словоред в изречението възвратното местоимение стои непосредствено след личната форма на спрегаемия глагол:

Ich setze mich an den Tisch.                      Аз сядам на масата.

Wer wäscht sich im Bad?                          Кой се мие в банята?

2. При обратен словоред sich (или съответното лично местоимение) стои след личната форма на спрегаемия глагол, ако подлогът е изразен чрез съществително. Ако подлогът е представен чрез лично местоимение, то възвратното местоимение стои след подлога:

Am Morgen rasiert sich der Vater.                  Сутринта бащата се бръсне.

Am Morgen rasiert er sich.                                 Сутринта той се бръсне.  

Определителен член (der bestimmte Artikel) и неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

1. Употреба на членовете

Членът (der Artikel) е служебна дума, стояща пред съществителното и определяща неговия род, падеж и число. В немския език има два вида членове:

-         Определителен член (der bestimmte Artikel)

-         Неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

Неопределителен член

Род	Единствено число	Множествено число
мъжки женски среден	ein eine ein	няма

Употребява се в следните случаи:

1. При първично (за първи път) споменаване на предмет или лице.

Dort steht ein Mann.                   Там стои мъж.

Dieser Mann ist ...                       Този мъж е …

2. след глаголите haben имам, brauchen нуждая се, bekommen получавам, suchen търся, оборота es gibt има, съществува

Wir haben ein Auto.                            Ние имаме автомобил.

Ich brauche einen Freund.                  Нуждая се от приятел.

Sie bekommt einen Brief.                    Тя получава писмо.

Er sucht eine Unterstützung.                Той търси подкрепа.

In der Stadt gibt es ein Theater.           В града има театър.

3. при сравнение

Er singt wie eine Nachtigall.                Той пее като славей.

4. при съществително, което обозначава някакъв обект като представител на своя вид.

Ein Haus kostet viel Geld.                    Един дом струва много пари.

      Jedes Haus kostet viel Geld.           Всеки дом струва много пари.

5. при съществителни, обозначаващи вид предмети, към които се отнася някакъв обект

Das Auto ist ein  Verkehrs-           Автомобилът е превозно средство.

mittel.                                                       

6. пред предикатив – съществително с определение

Das ist eine schöne Stadt.                   Това е красив град.

Определителен член

Род	Единствено число	Множествено число
мъжки женски среден	der die das	die

Употребява се в следните случаи:

1. Ако назовавания обект се явява единствен сам по себе си:

1.1 пред названията на планини, морета, езера и т. н.

Die Zugspitze ist der höchste Berg       Цугшпитце е най-високата планина в

Deutschlands.                                    Германия.

1.2 с наименованията на страни в мъжки и женски род, и в множествено число

Die Schweiz ist ein deutsch-              Швейцария е немскоезична страна.     

sprachiges Land.                                      

Die Niederlande befinden                  Нидерландия се намира в Северна Европа.

sich im Norden Europas.                     

1.3 с названията на страни, част от които се явяват думите die Republik  република, die Union  съюз, der Staat  щат, държава, das Reich  кралство, и съответстващите им съкращения

Die Bundesrepublik Deutschlands               Федеративна република Германия

     (Die BRD) ist das größte Land               (ФРГ) е най-голямата страна в

     im Mitteleuropa.                           Централна Европа.

1.4  с наименованията на улици, площади, учреждения, кораби, вестници и т. н.

Er will den „Eulenspiegel“                  Той иска да купи „Ойленшпигел“.    kaufen.                                              

1.5  със собствени имена

а)  при обозначаването на роли и произведения на изкуството

Er spielt den Egmont.                                Той играе Егмонт.

Ich habe die Sixtinische                             Аз видях «Сикстинската Мадона».

Madonna gesehen.                           

б)  пред професии, звания, длъжности с определения

Der Schriftsteller Strittmatter ist                 Писателят Штритматер е много популярен.

sehr populär.                           

2.  Ако назовавания обект е конкретизиран в ситуативен контекст:

2.1 при абстрактни съществителни, употребявани само в единствено число

Er kämpft für die Gerechtigkeit.          Той се пори за справедливост.

2.2  с годишните времена, месеците, дните от седмицата

Wir treffen uns an dem Dienstag.               Ние се виждаме във вторник.

2.3  със съществителни, обозначаващи предмет, известен на говорещия и слушателя

Ein Mann kommt in ein Café und ruft:               Мъж влезе в кафенето и извика:

     „Die Kirche brennt!“                                  «Църквата гори!»

3. Ако назовавания обект е конкретизиран в контекста:

3.1  при повторно споменаване на предмета

Dort steht ein Haus. Das Haus                   Там има/стои къща. Къщата /Тази

     gehört meinem Freund.                         къща принадлежи на моя приятел.

3.2 ако обектът е конкретизиран с определение, изразено от съществително в родителен или дателен падеж с предлог

Sein Sieg war das Ereignis                 Неговата победа беше събитието на

     dieses Jahres.                              тази година.

Das ist die Wohnung von                   Това е квартирата на моя брат. 

     meinem Bruder.