Деятелен (Aktiv) и страдателен (Passiv) залог

Ако подлогът в немското изречение назовава деятеля (извършителя на действието), то следващия след него глагол е в деятелен (актив) залог, например:

·         Unsere Verwandten haben diese Zeitschriften gewählt. – Наши роднини избраха тези списания.

·         Kühe essen kein Fleisch. – Кравите не ядат месо.

  В ситуации, когато подлога в изречението назовава обект, подложен на някакво действие, свързания с него глагол е във формата за страдателен (пасив) залог, например:

·         Das gestrige Abendessen wurde von unseren Kindern zubereitet. – Вчерашната вечеря беше приготвена от нашите деца.

·         Kartoffeln wurden von deiner Schwester geschält. – Картофите бяха обелени от сестра ти.

Защо изобщо е необходим страдателния залог? Този залог позволява да се изрази/предаде действието, независимо от това кой го извършва. Имено поради тази причина в пасив често деятеля не се назовава – той и така е разпознаваем. Ако все пак трябва да се назове деятеля, тогава се използва «von». Страдателният залог в немския език е широко разпостранен и се използва винаги, където може:

·         Das Abendessen wird in einer Stunde gekocht. – Вечерята ще бъде приготвена след час. (от кой – не е важно).

·         Sein Auto wird sehr schnell repariert. – Неговата кола ще бъде много бързо ремонтирана. (от кой – няма значение).

  Неопределено-личните форми се употребяват също доста често в немския език, например:

·         Man singt solche Lieder selten. – Такива песни рядко се пеят.

·         Man gießt Blumen einmal wöchentlich. – Цветята се поливат веднъж седмично.

Пасивните форми се образуват чрез спомагателния глагол «werden» и причастие II на смисловия глагол, като при това употребата на страдателния залог не е ограничена при което и да било глаголно време, например:

·         Сегашно време, страдателен залог: Die Suppe wird gegessen. – Супата се яде (дословно).

·         Präteritum, страдателен залог: Die Suppe wurde gegessen. – Супата беше изядена.

·         Perfekt, страдателен залог: Die Suppe ist gegessen worden. – Супата е изядена.

·         Бъдеще време, страдателен залог: Die Suppe wird gegessen worden. – Супата ще бъде изядена.

  На пръв поглед, формата в Perfekt изглежда много сложна, но това съвсем не е така:

·         Die Zwiebeln sind günstiger geworden. – Лукът стана по-евтин/по-изгоден.

·         Die Zwiebeln sind geschnitten worden. – Лукът е нарязан. (Лукът бе нарязан).

В първия случай е употребена обикновената форма в Perfekt , а във втория - Perfekt в страдателен залог.   Разлика в употребата на миналите времена Präteritum и Perfekt се състои в това, че първото от тях не е свързано с настоящият момент, а второто е свързано. Например:

·         Dieses Gebäude wurde im 20. Jahrhundert gebaut. – Това здание е било построено през 20 век.

·         Ist euer Gebäude gebaut worden? – Вашата сграда построена ли е? (Строителството на сградата завършено ли е)

Пасивните форми без глагола «wеrden» в значително по-голяма степен, отколкото в Perfekt, съдържат в себе си указание за определено състояние, възникналов резултат на някакво действие. Тази форма (Zustandspassiv или sein-пасив) се нарича «пасив на състоянието» и се явява является противопоставена на формата (Vorgangspassiv), при която на преден план в изречението стои действието, например:

·         Eure Aufsätze werden geprüft. – Вашите есета се проверяват.

·         Eure Aufsätze sind gestern geprüft worden. – Вашите есета са били проверени вчера.

·         Eure Aufsätze sind geprüft. – Вашите есета са проверени.

·         Eure Aufsätze wurden geprüft. – Вашите есета бяха проверени.

Във втория пример действието е извършено, в третия – наличен е резултат от действието = състояние, т. е.  «geprüft» и е обикновено прилагателно. Него можем да сравним със следните изрази:

·         Eure Aufsätze sind geprüft. – Вашите есета са проверени.

·         Eure Aufsätze sind interessant. – Вашите есета са интересни.

Наред със сегашния Sein-Passiv има форми и за бъдеще и минало време на Sein-Passiv:

·         Eure Aufsätze waren gestern geprüft. – Вашите есета бяха провeрeни вчера.

·         Eure Aufsätze werden morgen geprüft. – Вашите есета ще бъдат проверени утре.

Пасивния залог има и своя сообствена неопределена форма, например:

·         Unsere weitere Vorgehensweise kann heute diskutiert werden. – Нашата стратегия/процедура/последващи действия може да бъде обсъдена днес.

·         Die Lehrbücher müssen bis morgen gekauft werden. = Die Lehrbücher sind bis morgen zu kaufen. – Учебниците трябва да бъдат закупени до утре.

·         Dieses Wasser darf nicht getrunken werden. = Dieses Wasser darf man nicht trinken. = Dieses Wasser ist nicht trinkbar. – Тази вода не трябва да се пие. = Тази вода не е годна за пиене.

·         Barbara hofft von ihrer Lehrerin gelobt zu werden. – Барбара се надява, че учителката ще я похвали («надявасе да бъде похвалена»).

·         Unser Abendessen muss bereits gekocht worden sein. – Нашата вечеря трябва вече да е приготвена (инфинитивна форма пасива в минало свършено време).

·         Ihre Freunde sind auch eingeladen. – Вашите приятели също са поканени (причастието в формата за минало време изпълнява функцията на обикновено прилагателно без участието на «worden»).

  Немският пасив в много случаи има неопределено-лично значение, например:

·         Im Labor wird nicht gegessen. – В лабораторията не ядат.

·         Morgen wird gefeiert. – Утре ще празнуват.

·         Was wird in der Jugendherberge gemacht? – Es wird gebadet, gespeilt, Sport getrieben, etc. – Какво ще правят в туристическата база/хижата/хостела? – Ще плуват, ще играят, ще спортуват и т.н.  («Es» се явява формален подлог).

·         Was wurde in der Jugendherberge gemacht? – Es wurde gebadet, gespeilt, Sport getrieben, etc. – Какво правеха в туристическата база/хижата? – Плуваха, играха, спортуваха и т. н.

В изречения от този тип се използват както преходни, така и непреходни глаголи. Немския страдателен залог може да се използва за изразяване на настойчиво ецкий пассивный залог может использоваться для выражения настойчивого искане нещо да се направи или, точно обратното, да не се направи:

·         Es wird ruhig gesessen! – Стойте тихо!

·         Jetzt wird gegessen! – Не яжте!

·         Bitte nicht schwatzen! – Моля, не разговаряйте!

Тази форма служи за изразяване на съществуваща безлична необходимост от извършването на някакви действия. 

Що се отнася до деятеля (автора на действието) и инструментите за извършване на действието, то в пасивните конструкции те въобще не е необходимо да се назовават. Ако има указание за деятеля, то той се въвежда в изречението с «von». С изключение на природните сили, автори на действията са лица или одушевени предмети. Когато е необходимо да се конкретизира средството за извършване на някакво действие или причините за възникването му, то тогава се използва  «durch», например:

·         Meine Cousine wird von Peter abgeholt. – Моята братовчедка е посрещната от Петер.

·         Unsere Katzen wurden vom Gewitter in Angst versetzt. – Нашите котки бяха изплашени от бурята.

·         Unser Treibhaus wurde durch Hagel gebrochen. – Нашият парник/оранжерия беше разрушена от градушка.

·         Unsere Nachbarn haben gesehen, wodurch der Unfall verursacht wurde. – Нашите съседи видяха какво е причинило злополуката.

·         Eingeschriebene Briefe werden von unserer Post durch Briefträger zugestellt. – Изпратените (до нас) писма се доставят от пощата ни чрез пощальон. (Авторът на действията е «наша поща», а „оръдието“ на действието – «пощальона»).

Възвратните глаголи

Както и в българския, така и в немския език има възвратни глаголи – глаголи, при които действието се връща като бумеранг към самия извършител:

Die Erde dreht sich um die Sonne. – Земята се върти около Слънцето.

Ние казваме: аз се мия (= аз мия себе си), ти се миеш (ти миеш себе си)… Немците го казват много по-точно: аз мия мен, ти миеш теб, ние мием нас…

sich waschen (мия се, мия себе си)

ich wasche mich, wir waschen uns

du wäschst dich, ihr wascht euch

er wäscht sich, sie waschen sich, Sie waschen sich

Местоимението sich (себе си) употребява се само в 3-то лице – и във всички негови форми (он, она, оно, они… и Вы). Затова, ако ние кажем: Er wäscht ihn, то това ще звучи така: Той мие него, което принципно е възможно, но има съвсем друг смисъл. И вече не е възвратен – действието не се връща към деятеля.

Между другото, и при възвратните глаголи действието не винаги се връща към действащото лице:

ich interessiere mich… – Интересувам се… (но не от себе си, а то нещо),

ich treffe mich… – Срещам се… (но не със себе си, а с някой).

Възвратните глаголи могат да бъдат с възвратно местоимение не само в Akkusativ, но и в Dativ:

Ich wünsche mir eine neue Waschmaschine. – Аз искам (искам за себе си) нова перална машина.

Dann kaufen Sie sich eine! – Тогава си купете!

Das kannst du dir leisten. – Ето това можеш да си позволиш.

Както може би сте забелязали, sich означава не само „себе си“, а и „си“. Така, например, глагола sich vorstellen може да има две различни значения: представям си нещо, някого и представам се (представям себе си някъде или пред някого). Сравнете:

Darf ich mich vorstellen? – Разрешете да се представя?

Stell dir das mal vor! – Представете си това!

So etwas kann man sich kaum vorstellen. – Трудно можете да си представите такова нещо.

Възвратното местоимение обикновено следва веднага след глагола:

Ruf mich bitte um sechs Uhr an. – Позвънете ми в 6 часа, моля.

Променяйки този неутрален порядък, вие може да отделите местоимението, подчертавайки го:

Ruf bitte um sechs Uhr mich an (niemand anders). – Позвънете МИ, моля, в 6 часа (конкретно на мен, а не на някой друг).

Когато възвратния глагол се окаже втори глагол в изречението, заключвайки в нея всичко, коет осе отнася за него:

Ich fahre an die See, um mich ordentlich zu erholen. – Отивам на море, за да си почина.

Същото се случва и в подчиненото изречение:

Ich weiß, dass er sich eine andere Arbeitsstelle wünscht. – Аз знам, че той иска (желае за себе си) друга месторабота.

Или просто в Infinitiv:

sich einen interessanteren Job wünschen – иска (желае за себе си) по-интересна работа,

sich vortrefflich amüsieren – забавлявам/развличам се отлично.

Възвратното местоимение е много малко и подвижно нещо, което понякога подскача тук и там, където всъщност е забранено според правилата – изпреварва подлога при обратен словоред или при подчиненото изречение. И не може да изпревари само личното местоимение. Сравнете:

Seit der Schulzeit interessiert sich Peter für Erdkunde. – От ученическите си години Петер се интересува от география.

Seit der Schulzeit interessiert er sich für Erdkunde.

Ich habe keine Ahnung, wie sich die Deutschen in Moskau erholt haben. – Нямам представа как германците си почиват в Москва.

Ich habe keine Ahnung, wie sie sich in Moskau erholt haben.

Впрочем, така „постъпват“ и личните местоимения в Akkusativ и Dativ:

Zum Glück interessiert ihn diese Schönheit nicht. – За щастие, той не се интересува от тази красавица.

Er behauptet, dass ihn diese Schönheit nicht interessiert. – Той потвърди, че тази красавица не го интересува.

Leider ist mir diese Regel unbekannt. – За съжаление, не ми е известно това правило.

Er sagt, dass ihm diese Regel unbekannt ist. – Той каза, че му е неизвестно това правило.

Модалните глаголи в Perfekt

Нека да разгледаме какво се случва с модалните глаголи в Perfekt. За начало един пример в сегашно време (Präsens):

Ich muss die Waschmaschine reparieren. – Аз трябва (сам) да ремонтирам пералнята.

А сега в Perfekt:

Ich habe die Waschmaschine reparieren müssen. – Аз трябваше да ремонтирам пералнята.

Т. е.: вместо да образува Partizip 2 (причастие за минало време), ние просто използваме Infinitiv (неопределена форма): habe… müssen. За да не се трупат излишни форми – стига и това, че и така има два глагола.

Това правило важи и при глаголите за възприятие (sehen, hören), когато те са в ролята на модални, т. е. в двойка с основен, смислов глагол. Сравнете:

Er hat sie gehört. – Той я слушаше.

Er hat sie Klavier spielen hören. – Той слушаше как тя свири на пиано.

В случая с hören, fühlen, а също и helfen възможните варианти са:

Hat ihn jemand weggehen hören/gehört? – Някой чул/чувал ли го е да си тръгва?

Er hat sein Ende kommen fühlen/gefühlt. – Той чумствал, че наближава/идва края му.

Er hat mir den Koffer tragen helfen/geholfen. – Той ми помогна да нося куфара.

Обаче, ако не мога сам да ремонтирам пералнята? Тогава става малко по-сложно:

Ich muss die Waschmaschine reparieren lassen. – Трябва да ремонтирам пералнята (да я дам за ремонт). – Präsens.

Ich habe die Waschmaschine reparieren lassen müssen. – Трябваше да ремонтирам пералнята /да я дам за ремонт от някой друг/. – Perfekt.

Всъщност всичко е едно и също: müssen се поставя на края на изречението.

Lassen като модален в Perfekt също се използва без ge-:

Sie hat ihre Haare schneiden lassen. – Тя се е постригала (дословно: дала е да и отрежат косата).

Тук lassen няма самостоятелен смисъл, и е в ролята на модален глагол. Но този глагол може да бъде и в основното си значение - оставям. В този случай той също има право да се използва в минало време без ge-, ако пред него стои някакъв друг Infinitiv. Сравнете:

Ich habe meine Schlüssel im Hotel gelassen. – Аз оставих ключовете си в хотела.

(Тук lassen е самостоятелно употребен и затова той образува „съвършеното“ минало време – с Partizip 2.)

Ich habe meinen Schlüssel auf dem Tisch liegen (ge)lassen. – Аз оставих ключа си да лежи на масата.

Er hat seinen Wagen an der Ecke stehen (ge)lassen. – Той оставил колата си (да стои) на ъгъла. (Тук има два Infinitiv-а поред.)

Може би вече знаете – немците, за разлика от нас, предпочитат да говорят доста обстоятелствено – не просто оставям, а оставям да лежи или оставям да стои, т. е. да уточнят в какво състояние или как точно са оставили даден предмет.

А какво би се случило, ако модален глагол се употреби в Perfekt без основен смислов глагол, т. е. самостоятелно? Тогава, както и в случая със „самотния" lassen, ще бъде с обичайното причастие с ge-:

Du hast es gewollt. – Ти го искаше (wollen).

Сравнете:

Du hast die Wohnung renovieren (lassen) wollen. – Ти искаше да ремонтираш жилището (самостоятелно или да оставиш да го ремонтират).

Подобно на това: müssen – gemusst (обърнете внимание: Umlaut в Partizip 2 при модалните глаголи се «изпарява“), können – gekonnt, dürfen – gedurft, sollen – gesollt:

Sie hat nicht in die Disko gedurft. – Тя не беше на дискотека (не са и разрешили).

Ich habe das nicht so gut gekonnt. – Не го направих добре / Не ми се получи добре. (не можах).

Сравнете:

Unsere Tochter hat nie in die Disko gehen dürfen. – На нашата дъщеря никога не се е разрешавало да ходи на дискотека.

Ich habe das nicht so gut machen können. – Не ми се отдаде да го направя добре. / Не можех да се справя добре.

Особено запомнете mögen – gemocht:

Ich habe diese Speise immer gemocht. – Винаги ми е харесвало това ястие.

Въобще Partizip 2 при модалните глаголи се употребява сравнително рядко, тъй като те рядко се използват самостоятелно.

Ако Perfekt с модален глагол (във форма два Infinitiv подред) е употребен в подчинено изречение, то традиционната рамка на подчиненото изречени есе нарушава. Сравнете:

Unser Schulkamerad hat uns nicht besucht. – Нашият съученик не ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht besucht hat. – Жалко, че не ни посети.

Unser Schulkamerad hat uns besuchen wollen. – ННашият съученик искаше да ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht hat besuchen können. – Жалко, че той не можа да ни посети.

В последния пример спомагателната, спрегаема част на глагола не може да отиде в края на изречението, както е според правилото. Видимо е, че besuchen können hat – това е твърде много дори и за немците. Във всеки случай, модалния глагол се оказва по-силен от спрегаемата част. Подобно на това:

Er will mit uns essen gehen. – Той искаше да дойде с нас да хапне.

Ich glaube, dass er mit uns hat essen gehen wollen. – Мисля, че той искаше да дойде с нас да хапне.

А също и:

Du hast die Gefahr kommen sehen. – Ти видя, как приближаваше опасноста.

Ich weiß, dass du die Gefahr hast kommen sehen. – Знам, че ти видя как приближаваше опасноста.

И така, спомагателния глагол в подчиненото изречение не може да прескочи през двойният Infinitiv.

Ако глаголът не е модален (и не глагол за възприятие), т. е. когато няма два Infinitiv подред, то всичко е възможно:

Sie ist jeden Abend tanzen gegangen. – Всяка вечер тя ходеше да танцува.

Ich weiß, dass sie jeden Abend tanzen gegangen ist. – Знам, че тя всяка вечер ходи да танцува.