Глаголите "виждам", "гледам" - I част

В немския език има няколко глагола, които отговарят за процесите, свързани с органите на зрението:

sehen (Akk.) - виждам, гледам, наглеждам
zusehen (Akk.) - наблюдавам, разглеждам
ansehen (Akk.) – виждам, гледам, разглеждам, вглеждам се
(sich)(jmdn/etwas + als Akk.) ansehen – разглеждам някого/нещо...
sich ansehen (Dat.) – разглеждам съдържимото, вглеждам си, преглеждам
aussehen - изглеждам (за външен вид)

1. sehen (кого?/какво?- wen?/was? = Akk.; как? - wie?)
— Ich sehe schlecht. – Аз виждам лошо. (при проблеми със зрението)
— Sieh mal! – Виж! Гледай! Погледни! (повелително наклонение)
— Ich sehe ihn. – Аз го виждам. (виждам го със собствените си очи)
— Ich sehe eine schöne Aussicht aus dem Fenster – Виждам красивия изглед през прозореца.
— auf die Uhr sehen – поглеждам часовника
— Ich sehe das anders – Аз виждам това по друг начин
— Wir sehen uns morgen – Ще се видим утре
— jemanden wieder sehen – виждам се отново с някого

2. zu[sehen (глагол с делима представка "zu"), синоним beobachten - наблюдавам
— Sieh mal zu, was du machen kannst! – Виж какво може да се направи!
jemandem bei (Dat.) zusehen - наблюдавам за нещо (отделям внимание) във времето
— Er sieht dem Personal zu, bei der Arbeit/Er beobachtet das Personal bei der Arbeit – Той наблюдава персонала по време на работа./Той следи за персонала по време на работа.
— Ich sehe gerne beim Golf zu – Аз гледам играта на голф.
— Wir sahen ihnen beim Fußballspielen zu – Ние гледахме, как те играят футбол. (Präteritum)
— Sie hat ihm beim Schwimmen zugesehen – Тя наблюдава как той плува. (Perfekt)
— In Deutschland sahen 20 Millionen Menschen zu - В Германия са наблюдавани 20 милиона души. (Präteritum)

3. an[sehen (глагол с делимата представка "аn") гледам (на, към), поглеждам (на, към), оглеждам (някого/нещо)
— Ich sehe dich an – Аз гледам към теб.
— Ich sehe das Gemälde an – Аз гледам картината. (аз разглеждам, оглеждам картината)
— Siehe diesen Baum an! – Погледни към това дърво!

4. jmdn/etwas als etwas ansehen - виждам нещо/някой като нещо/някой
— Sie sieht ihren Chef als Vater an – Тя гледа на своя шеф като на баща. (тя вижда в него своя баща)
— Ich sehe dich als einen Konkurent an – Аз виждам в тебе конкурент (гледам на теб като на конкурент)
— Ich habe das als Selbstverständlichkeit angesehen – Приемам това за даденост (гледам на това като на подразбищо се от само себе си)

5. sich (Dat.) ansehen
— Ich sehe mir den Film an - Гледам филм.
— Ich würde mir gerne mal wieder einen alten Western ansehen – С удоволствие бих гледал още веднъж някой стар уестърн.
— Ich möchte mir gerne ein paar von Ihren Jeans ansehen – Бих искал да разгледам някои от дънките ви. (фраза в магазин)
— Kann ich mir dаs Auto mal ansehen? – Може ли да разгледам/огледам колата?
— Du solltest dir das mal ansehen! – Трябва да погледнеш на това!
— Ich werde mir jetzt die Fernsehenachrichten ansehen – Сега ще гледам новините по телевизията.
— Ich muss mir dieses Dokument ansehen – Трябва да прегледам този документ.  (да го видя)

6. aus[sehen (делима представка "aus")
— Du siehst heute gut aus. – Ти днес изглеждаш добре.
— Er sieht sehr müde aus. – Той изглежда много уморен.

До тук разгледахме единствено "sehen" в неговите различни вариации. Но той има и доста синоними.

1. schauen (auf + Akk.)/(Akk.) – гледам, поглеждам, гледам нанякъде, наглеждам нещо или някого
Този глагол се явява аналог на "sehen - гледам", в значението "отправям нанякъде поглед". Затова и те са взаимозаменяеми и често това се наблюдава по регионален признак. Например, в Южна Германия, Австия и Швейцария по-често се използва "schauen", a на север - "sehen". При това schauen/blicken/gucken в това си значение са еднакви.

— Ich schaue auf meine Uhr.  – Гледам си часовника. (наблюдавам го)
— Ich gucke auf meine Uhr – Гледам си часовника. (поглеждам го)
— Schau mal ! - Гледай!
— Guck mal ! - Погледни!

В случай, когато ние наблюдаваме някакви действия, процеси, то можем да използваме тези два глагола:
— Gestern haben wir eine Show gesеhen – Вчера гледахме шоу.
— Gestern haben wir eine Show gesсhaut – Вчера гледахме шоу.

die Schau/Show - шоу, демонстрация, ревю, представяне на нещо

— Wir schauen ein neues Theaterstück – Ние гледаме новата театрална постановка.
— Sie schaute eine Modenschau – Тя е гледала модно ревю/шоу.
— Schauen Sie auf ein Gebäude rechts! –Погледнете сградата отдясно.
— Sie schaut glücklich in die blühenden Gesichter ihrer Kinder – Тя гледаше щастливо разцъфналите лица на децата си. (в техните лица)

Ето тези глаголи и с представката "an":

sich (Dat.) etwas/jemanden (Akk.) anschauen/ansehen/angucken рагчеждам нещо, гледам нещо внимателно с цел изучаване; запознавам се (визуално) с нещо. Разликата между тези глатоли е като между schauen/sehen/gucken (т.е. регионална и стилистична).

Обърнете внимание, че SICH е в DATIV, a обекта на вниманието (обозрението) - в Akkusativ.
Т.е. в 1-во лице ед.число (АЗ) — "Ich sehe/schaue es MIR an", във 2-ро лице ед.число (ТИ) — "Du siehst/schaust es DIR an".

Тази форма се употребява по отношение на кино, спектакли, произведения на изкуството и др.: einen Film, ein Theaterstück anschauen/ansehen (гледам филм, спектакъл), Gemälde, Bilder, Fotos anschauen/ansehen (разглеждам картини, картинки, фотографии), eine Wohnung ansehen/anschauen/besichtigen (оглеждам жилище).

— Ich schaue mir einen Film an = Ich schaue mir (Dat.) / einen Film (Akk.) / an.
— Wir schauen/sehen uns ein Theaterstück an – Ние гледаме театрална постановка
— Er schaut sich seine neue Wohnung an – Той оглежда/разглежда ново жилище.

Разглеждайки глагола "besichtigen – разглеждам, оглеждам" е необходимо да припомним, че при него няма възвратност (sich):
— Wir besichtigen die Sehenswürdigkeiten einer Stadt – Ние разглеждаме забележителностите на града.

"wohl" – 5 значения на тази дума

Да започнем с това, че das Wohl е съществително, означаващо благо, добро, щастие. По пътя на логиката, като наречие "wohl" трябва да означава нещо хубаво. Но тази дума, в качеството си на наречие, прилагателно или частица, може до има минимум 5 значения.

1. gut - добре; wohl - добре. Те са синоними. Ако wohl в изречението е в качеството си на самостоятелна част от речта, то тогава означава, че се намираме в добро физическо или духовно състояние или в някакво друго приемливо състояние:
— Ich fühle mich wol – чувствам се добре
— Ich fühle mich heute nicht wohl = Ich fühle mich heute nicht gut - днес се чувствам не много добре
— Seine Zaubertricks sind jedem wohl bekannt – Неговите фокуси са добре известни на всички.

Когато пожелаваме на някой „Всичко хубаво“, на немски казваме "Leb wohl!" (повелително наклонение, дословно "живей добре!").
— Leben Sie wohl! – Всичко добро! Довиждане!

Популярния дред немците тост "Zum Wohl!!!" в контекста си звучи "Нека всичко бъде добре!", "Наздраве!".

2. wohl - вероятно, навярно, май, може би, сигурно...
— Das wird wohl das Beste sein – Това, навярно, е най-доброто.
— Das kann man wohl sagen – Това май може да се каже така.
— Wir werden heute wohl nicht im Restaurant essen – Днес, вероятно, няма да ядем в ресторант.

3. wohl можеда се използва и за усилване:
— Das weiß ich wohl! Das weiß ich doch! – Но аз това го знам! Частиците "wohl" и "doch" тук нямат смисъл, а се използват за усилване на възклицанието.
— Du hast wohl viel Geld. – Ти имаш (твърде) много пари. Тук "wohl" не се превежда, а се използва за усилване на смисъла.

4. wohl oder übel – за добро или лошо, волю-неволю, така или иначе.
— Du sollst das tun, wohl oder übel ! – Така или иначе, ти трябва да направиш това!

5. В ролята на съществително:
das Wohl - добро, щастие, благополучие;

das eigene Wohl – собствено добро
Um das eigene Wohl besorgt sein – тревожа се за собственото си благо
besorgen - свършвам, изпълнявам, уреждам
um besorgt sein - да се занимавате с нещо, да създавате определени действия или условия около или близо до нещо

Jawohl! - Да!/Тъй вярно! – от военната лексика

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.

Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.

Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.

Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.

Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.

При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.

Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.

an][fangen – започвам, пристъпвам към.

fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)

Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.

Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).

Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.

neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре

Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.

Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.

Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.

В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.

В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".

Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.

anfangen mit... (D) – започвам с...

Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren