Nominativ — именителен падеж – заема
особено място в немската падежна система. Той е най-употребявания падеж, и
представлява тази форма, в която са представени думите в речниците. Т. е. По своята
същност дадената форма /в именителен падеж/ се явява изходна; от нея се
образуват всички останали производни граматически форми. А се явява
най-разпространен защото практически във всяко едно немско изречение има подлог,
който се спряга именно в този падеж. Изключение са само изреченията в
повелително наклонение, в които често няма подлог.
Nominativ е единствения падеж в немския, който не
управлява нито един предлог. По своята същност, той се явява и единствения
падеж, който е освободен от каквито и да е синтактични свръзки. В именителен
падеж винаги стои подлога и именната част на съставното сказуемо. Думите в
именителен падеж винаги отговарят на въпросите «какво? – was?», «кой? – wer?». Например:
Meine Familienangehörigen (Nom.) zanken sich praktisch
jeden Tag. – Членовете на моето семейство се карат практически
всеки ден.
Meine Familienangehörigen (1 — Nom.) sind richtige
Kämpfer (2 -Nom.) um ihre eigenen Interessen. – Членовете на моето семейство са
истински борци за своите собствени интереси (1 — подлог, 2 — именна част на
сказуемото).
Съществителните имена могат да бъдат използвани в
именителен падеж, изпълнявайки съответните функции:
1.
Бъдейки в ролята на подлог, съществителните имена са винаги само в Nominativ и представляват
явление или предмет, явяващ се главен
изпълнител на действието в изречението например:
Meine Haare sind innerhalb der letzten zwei Jahren
etwas dünner geworden. – Косата ми през последните две години стана по-тънка.
2.
Встъпвайки в ролята на именна част от съставното сказуемо, съществителното в Nominativ представлява такова лице или предмет, към е
еквивалентно или принадлежи към подлога на съответното изречение, например:
Mein Bruder ist nie ein richtiger Kaffeetrinker
gewesen. – Моят брат никога не е бил истински «кафеман».
Meine neue Freundin ist allerdings Cecilia. – Моята
нова приятелка, разбира се, е Сесилия.
3.
Използвано в качеството си на обръщение, например:
Fräulein, haben Sie uns aus dem Gedächtnis nicht
verloren? – Госпожице, забравихте ли за нас?
4.
Така нареченият емоционален Nominativ, например:
Donnerwetter! Gott! – По дяволите! Боже мой!
5.
Nominativ може да служи и при изграждането на изречения, които се състоят само
от подлог и се свързват само към
определена ситуация или контекст, например:
So ein Feigling! Was für eine Nummer! – Какъв
страхливец! Що за номер!
Понякога Nominativ може да се употребява и в
синтактични зависимости. Това се получава когато се съгласува с друга част на
речта в именителен падеж (например, съществително – сказуемо (именна част на
сложно съставно сказуемо)), определение в сравнителна конструкция с «wie». Например:
·
Wir sind Rechtsanwälte. – Ние сме адвокати.
·
Er arbeitet als Schneider. – Той работи
като шивач.
·
Er isst wie ein Schwein. – Той яде като
свиня. («wie» — как?).
