Сложноподчинените изречения в немския език (обща информация)

Целта на тази статия не е да бъдат разгледани всички многобройни типове немски сложноподчинени изречения. Тук е важно да разгледаме общата информация за изреченията от този тип и техните основни особености: несамостоятелния характер на подчинените изречения; наличието на характерни рамкови конструкции с присъщия им словоред, а също така и функцията и ролята на съюзите и съюзните думи в подчинените изречения.

Сложноподчинените изречения (das Satzgefüge) представляват особена граматическа структура, която се образува от главно изречение (der Hauptsatz) и, по правило, едно или (рядко) няколко подчинени изречения (der Nebensatz). Главното изречение винаги има независим, самостоятелен характер, а в същото време подчиненото изречение винаги е подчинено на главното. Дадената подчинителна връзка може да бъде изразена по два начина:

-       с подчинителен съюз – съединяващ главното с придатъчното изречение;

-       съюзни думи – относителни местоимения или наречия.

Ако съюзите изпълняват изключително служебни (присъединителни) функции, то наречията и местоименията освен, че обезпечават връзката между придатъчното и главното изречение, едновременно с това се явяват и член на даденото подчинено изречение. Например:

Katharina war begeistert, dass sie so schnell alles besorgt hat. – Катарина беше във възторг, че тя толкова бързо нареди всичко. (Тук съюза dass изпълнява чисто присъединителни функции).
Klaus wollte wissen, wer sein Boot gestohlen hat. – Клаус искаше да знае кой открадна неговата лодка. (Тук съюзната дума wer е в ролята на подлог в подчиненото изрече и съединява главното с подчиненото).
Otto wusste genau, wann seine Verwandten ankommen. – Ото знаеше точно кога пристигат неговите роднини. (Тук относителното местоимение wann, като съюзна дума, е в ролята на обстоятелство в подчиненото изречение и съединява двете изречения в едно цяло).

Подчинените изречения могат да определят или допълват един от членовете на главното изречение или главното изречение като цяло. Например:

Aus den alten Flaschen, die üblicherweise weggeschmissen werden, hat er eine schöne Figur gebastelt. – От старите бутилки, които обикновено се изхвърлят, той измайстори красива фигура (подчинено определително към съществителното Flaschen).

Главните изречения представляват сами по себе си независими самостоятелни изречения с характерния за обикновено просто изречение словоред – прав (с подлог на първо място) или обратен (с подлог след сказуемото и допълнение или обстоятелство на първо място). В подчиненото изречение словореда има своите отличителни особености: първо място заемат съюзните думи или съюзите, а последното място остава за сказуемото. В случаите със сложно съставно сказуемо предпоследно място заема именната или неизменяемата глаголна част, а последно място- спомагателния глагол в лична форма, например:

Helga erzählte den Touristen, was sie in erster Linie besichtigen werden. – Хелга разказа на туристите, какво ще посетят на първо място. (Тук главното изречение е с прав словоред; а подчиненото е присъединено с помоща на съюзната дума was, което в дадения случай заема първо място в подчиненото изречение и се явява допълнение. Сказуемото в подчиненото изречение е в самият му край, като неизменяемата му част е на предпоследно място, а изменяемата – на последно).
Horst bestätigte, dass er diesen Abend zu Hause verbracht hat. – Хорст потвърди, че тази вечер той е прекарал у дома. (В този пример ситуацията е аналогична на предишната разгледана, с тази разлика, че подчиненото изречение е съединено с главното посредством съюза dass, който изпълнява чисто служебни функции и не влиза в ролята на член от изречението).

Ако в подчиненото изречение фигурира глагол с делима приставка, то тя не се дели, например:
Der Projektleiter hat erklärt, dass die weiteren Sozialanlagen direkt auf der Baustelle zusammengebaut werden. — Ръководителят на проекта съобщи, че следващите социални съоръжения ще се сглобяват директно на строителната площадка.

От примерите по-горе е видно, че съюзните думи (или съюзите) образуват в подчиненото изречение особена рамкова конструкция, в която се разполагат всички останали членове на изречението.

В случаите, когато съюзните думи изпълняват ролята на подлог в подчиненото изречение, след тях следват всички останали членове в обичайния за подчинено изречение словоред, формирайки рамкова конструкция. Ако съюзната дума се явява допълнение, след него, по правило, следва подлога на подчиненото изречение. Например:
Die Tomaten, die in diesem Jahr so schlecht wachsen, hat seine Mutter gepflanzt. – Доматите, които тази година растат лошо, посади неговата майка (съюзната дума die е в ролята на подлог в подчиненото изречение).
Die Tomaten, die seine Mutter in diesem Jahr gepflanzt hat, wachsen sehr langsam. – Доматите, които неговата майка посади тази година, растат много бавно. (Die Tomaten – подлог в главното изречение, подчиненото изречение е в ролята на определение към него – е на първо място в главното изречение; wachsen — просто глаголно сказуемо, заема второ място в главното изречение. Словореда в отделеното подчинено изречение е в характерната рамкова конструкция със съюзна дума die, в ролята на допълнение на първо място, следвана от подлог, обстоятелство за време и просто глаголно сказуемо в края на рамката).

Още една особеност на сложноподчинените изречения се явява и честото присъствие на така наречения корелат в главното изречение, който се отнася към съюза в подчиненото изречение. Корелата се явява указател за това, което следва в подчиненото изречение и усилва неговата връзка с главното. Например:
Sein Arzt fragte ihn danach, ob er irgendwelche Schmerzen im Rücken hatte. – Неговия лекар го попита, дали има някакви болки в гърба.
Dein Bruder kann erst dann angestellt werden, wenn er mit seiner wissenschaftlichen Arbeit fertig ist. – Твоя брат може да бъде назначен на щат/служба само тогава, когато завърши своята научна работа.

Въпросителните изречения в немския език

Въпросителните изречения в немския език се делят на два типа – въпросителни изречения, започващи с въпросителна дума и въпросителни изречения, без използването на въпросителна дума.

Въпросителните думи в немският език са: wer — кой, was — какво, wie – как, колко, wo — къде, wohin — (на)къде, woher — откъде, wann — кога, warum — защо, wessen — чий, wem — кому, на кого, wen – кого.

Словореда при този вид въпросителни изречения е следния: Въпросителна дума + сказуемо (или неговата спрегаема част) + подлог + други членове на изречението и, ако има, неспрегаема част на сказуемото:

Wer ist das? – кой е това?

Was hat euch am besten gefallen? – Какво най-много ви хареса?

Wie fühlen Sie sich? – Как се чувствате?

Wo habt ihr die Elefanten gesehen? – Къде вие видяхте слонове?

Wohin reist ihr in diesem Sommer? – (На)Къде пътувате това лято?

Woher kommen Sie? – Откъде сте?

Wann kommt er aus Kenia zurück? – Кога се връща той от Кения?

Warum sind sie so spät gekommen? – Защо те дойдоха толкова късно?  

Wessen Buch ist das? – Чия е тази книга?

Wem muss er helfen? – Кому той трябва да помогне?

Wen habt ihr um Rat gebeten? – Кого вие помолихте за помощ?

Съществуват въпросителни изречения, в които въпросителната дума заедно със съществително образуват въпросителен израз:

— wie viel или wie viele при въпрос за конкретно число. След wie viel следва съществително в единствено число, без определителен член, а след wie vielе — съществително в множествено число без определителен член: Wie viele Stunden seid ihr gewandert? – Колко часа пътувахте?  Wie viel Geld brauchst du? – Колко пари ти трябват?

— welcher, -e, -es, Pl. –e при въпрос за конкретно лице или предмет; когато иде реч за избор от различни лица или предмети: Welches Hotel hat euch am besten gefallen? – Кой хотел ви хареса повече?

— was für ein, -e, -; Pl. при въпрос за свойства на лица или предмети: Was für ein Zimmer habt ihr genommen? – Каква/Що за стая взехте?

Въпросително изречение се образува същи така и с думата wie+: lange — дълго, oft — често, alt — стар, dick — дебел, groß — голям, hoch — висок, lang — дълъг, schwer — тежък, tief — дълбок и други: Wie lange waren Sie in Italien? – Колко дълго бяхте в Италия? Wie oft besucht er seine Oma? – Колко често посещавате вашата баба?  Wie hoch kannst du springen? – Колко високо можеш да скочиш?  Wie alt bist du? – На  колко години си?

Въпросително изречение без въпросителна дума се образува по следния начин: сказуемо (неговата спрегаема част), подлог, други членове на изречението и, ако има, неспрегаемата част на сказуемото: Kennst du diesen Mann? – Знаеш ли този мъж?  Habt ihr mich nicht verstanden? – Не ме ли познахте?  Darf ich raus gehen? – Може ли да вляза?

На такива въпроси много често се отговаря с да или не: Kannst du mir helfen? – Ja, natürlich. – Можеш ли да ми помогнеш? – Да, разбира се. Schläfst du schon? – Nein, ich sehe noch den Film. – Спиш ли вече? – Не, още гледам филм.

Изреченията в немския език (обща информация)

Немските изречения имат някои съществени разлики от българските:

• Те винаги са двусъставни, т. е. в тях задължително присъстват два главни члена – предикат (сказуемо) и субект  (подлог), което особено нагледно се демонстрира от немските безлични и неопределено-лични изречения, например:

In dieser Stadt baut man heutzutage viele Hochhäuser. – В този град днес се строят много високи сгради.

Es wurde wesentlich dunkler. – Стана много по-тъмно.

• Немските сказуеми винаги изразяват чрез глаголни форми; в именните сказуеми задължително присъства глагол-свръзка в сегашно време например:

Karl ist Soziologe. – Карл е социолог.

• В немските изречения не може да има повече от едно отрицание, например:

Nina ist nie in Düsseldorf gewesen. – Нина никога не е била в Дюселдорф.

Немският подлог винаги се употребява в Nominativ и може да бъде изразен чрез съществително име или друга част на речта, която се употребява в значение на подлог:

• Diese Strecke hat wenig Verkehrszeichen. – В този участък има малко пътни знаци (съществително).
• Dieser Kranke macht unseren Doktor verrückt. – Този болен прави нашия лекар луд (прилагателно).
• Die Reisenden entdeckten einen schönen Bergsee. – Пътешествениците откриха красиво планинско езеро  (причастие).
• Autofahren fällt ihr schwer. – Шофирането е трудно за нея (инфинитив).
• Sie hat Lilien gewählt. — Тя избра лилии (местоимение).
• Vier mal vier ist sechzehn. – Четири по четири е шестнадесет (числително).
• Vom Kai zu tauchen ist verboten. – Скачането от кея е забранено (инфинитивен оборот).
• Неопределено-личните и безличните местоимения.

Сказуемите в немските изречения могат да бъдат глаголи (прости и съставни) и именни (винаги съставни). Простите сказуеми се състоят от един глагол в съответните му лични глаголни форми, времена и залози. В такъв вид, простите сказуеми могат да се състоят от един глагол (проста форма) или глагол заедно със спомагателен (сложна форма). Съставните глаголни сказуеми включват в себе си два глагола, всеки от които има самостоятелно значение. Именните сказуеми се състоят от свръзка и именна част. Например:

• Der graue Kater sprang auf. – Сивата котка скочи (просто глаголно сказуемо в проста форма).
• Der graue Kater ist aufgesprungen. – Сивата котка е скочила (просто глаголно сказуемо в сложна форма).
• Kann dein Kater auf den Kühlschrank aufspringen? – Може ли твоята котка да скочи върху хладилника (съставно глаголно сказуемо)?
• Mein Kater ist ein sehr ruhiges Tier. – Моята котка е много спокойно животно (съставно именно сказуемо).

За глаголите (сказуемите) има точно определено място в изречението, в зависимост от типа на последното. Ако имаме просто изречение в Indikativ (повествователно), то второто място в изречението винаги е запазено за глагола в проста форма или за изменяемата част на глагола в сложна или сложно-съставна форма. Во втория случай неизменяемата глаголна част стои в самия край на изречението. В случаите на въпросителни изречения глагола стои на първо място, ако отсъства въпросителна дума, например:

• In den Alpen wachsen Pfifferlinge und Steinpilze. – В Алпите растат пачи крак и манатарки (просто сказуемо – глаголно).
• Peter wurde von seinen Kollegen gelobt. – Петер беше хвален от колегите си (просто сказуемо – глаголно, пасивна конструкция).
• In unserer Mannschaft war Bettina die beste Dolmetscherin. – В нашия екип Бетина беше най-добрата преводачка (именно сказуемо – съставно).
• Wird Otto von seinem Freund abgeholt? – Приятелят на Ото посрещна ли го (просто сказуемо – глаголно в сложна форма, няма въпросителна дума)?

Освен главните членове в немските изречения могат да присъстват и второстепенни. Немските допълнения (обекти) могат да бъдат падежни и предложни. Падежните допълнения в Akkusativ се наричат преки, управляват се от преходните глаголи. Останалите допълнения се наричат косвени и се управляват от непреходни глаголи. Например:

• Er wurde dieses Postens entsetzt. – Той беше шокиран с този пост (безпредложно косвено допълнение в Genitiv).
• Diese Geschichte wurde dem alten Märchenbuch entnommen. – Тази история беше взета от старинна книга с приказки(падежно косвено допълнение в Dativ).
• Seine Gäste können in diesem kleinen Hotel übernachten. – Неговите гости могат да пренощуват в това малко хотелче (предложно косвено допълнение в Dativ).
• Meine Verwandten gehen auf ein Verbrechen nicht ein. – Моите роднини няма да направят престъпление (предложно косвено допълнение в Akkusativ).
• Helga näht ein Kleid für meine Schwester. – Хелга шие рокля за моята сестра (пряко допълнение).

Немските обстоятелства могат да бъдат различни видове: за време, за действие, за место, за цел, причина, следствие. Те могат да се изразяват чрез наречия или съществителни (със или без предлози). Например:

• In dieser Gegend gibt es viele Brunnen. – В тази област (местност) има много кладенци (обстоятелство за място, съществително с предлог).
• Übermorgen schlafen sie sich aus. – Вдругиден те ще си отспят (обстоятелство за време, наречие).
• Alle Aufträge wurden sehr schnell verteilt. – Всички поръчки бяха много бързо разпределени (обстоятелство за действие).
• Deshalb wurde sie mit Recht so genannt. – Заради това тя беше наречена така по право (две обстоятелства за причина).
• Diese Badeschuhe hat er zum Schwimmen im Meer gekauft. – Тези обувки за къпане (аква обувки) той взе за плуване в морето (обстоятелство за цел).
• Infolge des Regenwetters haben wir eine Überschwemmung erlebt. – В следствие на дъждовното време ние преживяхме наводнение (обстоятелство за следствие).

Немските определения по своя тип се делят на съгласувани и несъгласувани (има се предвид с тези членове на изречението, към които те се отнасят/прикачват). Единствено задължително условие – този член на изречението винаги изразява съществително име. Съгласуваните определения се явяват такива, доколкото се съгласуват със съществителните по падеж, род и число. Те заемат място пред съществителните и могат да бъдат причастия, прилагателни, местоимения (въпросителни, притежателни и указателни). Несъгласуваните определения могат да определят съществителни в  Genitiv или заедно с предлози, количествени числителни и инфинитив. Например:

• Dieser nebelige Abend war etwas ungewöhnlich. – Тази мъглива вечер е  малко необичайна (две съгласувани определения: указателно местоимение и прилагателно).
• Meine gelbе Tasche hat sie irritiert. – Моята жълта чанта я дразнеше (две съгласувани определения: притежателно местоимение и прилагателно).
• Welchen Blumenstrauss möchten Sie bestellen? – Какъв букет искате да поръчате (съгласувано определение: въпросително местоимение)?
• Der stellvertretende Firmenleiter ist nach Oslo gefahren. – Заместник-ръководителят на фирмата се е преместил в Осло (съгласувано определение: причастие Partizip I).
• Die erhaltenen Briefe lagen auf dem Regal. – Получените писма лежат на полицата (съгласувано определение: причастие Partizip II).
• Seine dritte Wahl hat sie erfreut. – Неговия трети избор го зарадва (съгласувано определение: числително редно).
• Das Auto unserer Nachbarn steht immer in ihrer Garage. – Колата на нашите съседи винаги се намира в гаража им (несъгласувано определение: съществително в Genitiv).
• Die Kuchen für die Gäste sind fertig. – Сладкишите за гостите са готови (несъгласувано определение: съществително с предлог).
• Zehn Staaten haben sich an dieser internationalen Aktion beteiligt. – Десет държави взеха участие в тази международна акция (несъгласувано определение: количествено числително).
• Sein Wunsh zu übernachten wurde nicht akzeptiert. – Желанието му да пренощува не беше прието (=било му е отказано) (несъгласувано определение: инфинитив).

Немските изречения могат да имат различен словоред – прав или обратен. Словореда се явява прав, когато първото място в изказването се заема от подлога, и обратен – ако подлога следва след сказуемото (или неговата изменяема част). Например:

• Die neue Kantine wurde im Erdgeschoss eingerichtet. – Новата столова беше оборудвана на първия етаж (прав словоред).
• Im Erdgeschoss wurde die neue Kantine eingerichtet. – На първия етаж беше оборудвана нова столова (обратен словоред).

До тук ставаше въпрос само за простите изречения. Но немските изречения могат да бъдат и сложни, включвайки в себе си две и повече прости. Сложните изречения в немския биват сложносъчинени (състоящи се от самостоятелни в граматично отношения прости изречения, свързани със съчинителен) и сложноподчинени (състоящи се от граматически несамостоятелни изречения, свързани с подчинителна връзка). Например:

• Seine Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut und er war sehr stolz darauf. = Seine Krawatte passte ausgezeichnet zum Kleid seiner Braut. Er war sehr stolz darauf. – Неговата вратовръзка отлично се съчетаваше с роклята на булката и той беше много горд с това. (В това сложносъчинително изречение може да се изпусне съюза  «и», и се получават две самостоятелни изречения).
• Nachdem sie ihre Fahrräder repariert hatten, fuhren sie weiter. – След като отремонтираха велосипедите си, те продължиха нататък. (Тук изречението се явява сложноподчинено и състяващите го прости изречения са свързани едно с друго по смисъл, т. е. неразривно).