Представки в немския език

Немските глаголи, както и българските, могат да съдържат в себе си представки. Разликата е в това, че тези представки могат да бъдат както делими, така и неделими.

Например:

aufstehen - ставам, auf - делима представка

bezahlen - плащам, be - неделима представка

Представките придават ново значение на глагола. Понякога го променят до неузнаваемост: kommen - идвам, bekommen - получавам

Делими и неделими представки в немския език

 

Към неделимите представки в немския се отнасят представките be-,  ge-, er-, ver-, zer-, emp-, ent-, miss-.

Неделимите представки винаги са безударни и винаги се пишат слято с корена на глагола.

stehen (стоя) - bestehen (състоя се)

verstehen (разбирам) - entstehen (възниква)

Например:

Ich verstehe dieses Wort nicht. – Аз не разбирам тази дума.

Verstehst du dieses Wort? – Ти разбираш ли тази дума?

Както е видно от примерите, представката не се отделя, образувайки едно цяло с глагола.

Неделимите представки придават на глагола съвсем ново значение:

Ich suche den Schlüssel. – Аз търся ключът.

Но: Ich besuche meinen Onkel. – Аз посещавам моя чичо.

Sie zählt das Geld. - Той брои пари.

Sie erzählt ein Märchen. - Тя разказва приказка.

Wir stehen im Flur. - Ние стоим в коридора.

Wir verstehen den Text. - Ние разбираме текста.

Причастие II (Partizip ll, трета форма на глагола) за глаголи с неделими представки се образува без представката ge-: er hat berichtet, er hat erklärt, er hat verstanden

Форма на въпрос:
Versteht ihr das? Habt ihr das verstanden?

Форма в императив: 
Erzähl! Erzählt! Erzählen Sie!

Инфинитив с zu: 
zu verstehen, zu erzählen

Делими представки в немския език

В немския език в болшинството от случаите, в ролята на делими представки влизат предлози и наречия, чието значение е лесно да се определи, например: ab-, an-, auf-, aus-, bei-, ein-, fest-, her-, hin-, los-, mit-, nach-, vor-, weg-, wieder-, zu-, zurück-, zusammen- и други.

Делимите представки винаги са под ударение. Те се  отделят от глагола и стоят в края на изречението.

gehen (ходя) - eingehen (влизам) - ausgehen (излизам) - fortgehen (напускам)

Делимите представки в Präsens и Präteritum винаги се намират в края на изречението:

Stellst du mich deinem Freund vor? – Ще ми представиш ли твоя приятел?

Ich stelle die Freunde vor. – Аз представям приятелите.

Er hörte gestern Abend dem Redner eine halbe Stunde lang zu. – Вчера вечерта той слуша говорителя половин час.

Във Perfekt и Plusquamperfekt представката не се отделя, а образува заедно с глагола формата за Partizip ll.

Er hat dem Redner eine halbe Stunde lang zugehört. – Той слушал половин час говорителя.

Различните части на речта могат да се използват в качеството си на делими компоненти на глагола. Например: 

Er hat sein Auto kaputtgefahren.
Sie hat das Insekt totgetreten.
Er hat den ganzen Abend ferngesehen.
Haben Sie an der Versammlung teilgenommen?

Форма  за въпрос: 
Hörst du zu? Hast du zugehört?

Форма в  императив: 
Hör zu! Hört zu! Hören Sie zu!

Инфинитив с zu: 
aufzuhören, anzufangen

Употребяван с модални глаголи, глаголът стои в края на изречението в инфинитив. Представката му не се отделя.

Ich muss morgen einkaufen. – Утре трябва да пазарувам.

Делимите представки в подчинено изречение не се отделят и се сливат с глагола.

Ich gehe jetzt ins Bett, weil ich morgens immer um 6 aufstehe. – Аз отивам да спя, защото сутрин винаги ставам в 6.

 Представки, които могат да бъдат както делими, така и неделими

Представките über-, unter-, durch-, um-, wieder- могат да бъдат делими и неделими.

Ако ударението пада на представката, то тя се дели/отделя. Ако е неударена, то тя е неделима. При това обикновено глаголът с една и съща представка променя значението си в зависимост от това дали тя е делима или не.

Например:

wiederholen - донасям отново, връщам
Ich hole selbst das Buch wieder. – Аз сам връщам книгата.

wiederholen - повтарям 
Zu Hause wiederholen die Studenten Grammatik. – У дома студентите повтарят граматиката.

umstellen (ударението е на представката и тя е делима) — пренареждам, премествам (мебели, предмети)
Sie stellen die Möbel für die Party um — Те преместват мебелите за партито.

umstellen (ударение на корена, неделима представка) — отцепвам, обкръжавам (улица, сграда)
Die Polizei umstellt die Bankgebäude  — Полицията обкръжи банката.

Примери за такива глаголи:

'umfahren (сблъсквам се с нещо или някого) — um'fahren (обикалям, заобикалям с превозно средство)
übersetzen (прескачам, пренасям) — über'setzen (превеждам от език на език)
'umschreiben (преписвам) — um'schreiben (описвам)
'unterhalten (беседвам с някого) — unter'halten (поддържам в ред, в изправност)
'übergehen (пропускам (глава, страница на книга) — über'gehen (пренебрегвам, игнорирам някого или нещо)

Преходни и непреходни глаголи в немския език

Според характера на синтактичната връзка, немските глаголи се делят на преходни и непреходни. Към групата на преходните (transitive Verben, vt) се отнасят глаголите, изискващи след себе си пряко допълнение, т. е. допълнение, изразено със съществително или местоимение в Akkusativ без предлог.

Действието на такива глаголи е непосредствено върху предмета, например:

lesen (wen? was?) Der Junge liest ein Buch. Момчето чете книга.
sehen (wen? was?) Siehst du dieses Madchen! Виждаш ли това момиче!
verstehen (wen? was?) Ich verstehe diesen Text nicht. Не разбирам този текст.

Преходните глаголи в немския език не винаги съответстват на глаголите, изискващи пряко допълнение в българския. Затова при превод следва да се обърне особено внимание на граматичната форма на глаголното допълнение и при необходимост да се направи справка в речника. Сравнете:

kaufen, vt - купувам (какво? кой?)
zeichnen, vt - рисувам (какво? кой?)
besuchen, vt - посещавам (какво? кой?)

Но:

storen, vt – намесвам се (в какво? )
brauchen, vt – нуждая се (от какво? От кого?)
heiraten, vt – омъжвам се (за кого?), женя се (за кого?)
leiten, vt - ръководя (какво? кого?)
beantworten, vt - отговарям (на какво?)

и на обратно:

чакам (какво? кого?) - warten auf Akk.
поздравявам(какво? кого?) - gratulieren (wem?) Dat.
благодаря (на какво? На кого?) - danken (wem?) Dat.
срещам (кого? Какво?) - begegnen (wem?) Dat.

Допълнение, отнасящо се за непреходни глаголи, се нарича косвено, то може да бъде изразено със съществително в в Genitiv или Dativ без предлог, а също така и в Genitiv, Dativ, Akkusativ с предлог.

bedürfen (wessen?) Dieser Brief bedarf keiner Antwort. Това писмо не се нуждае от отговор.

folgen (wem?) Der Hund folgte dem Knaben. Кучето последвало момчето.

warten (auf wen?) Meine Schwester wartet auf ihre Gaste. Моята сестра чака гости.

Действието на непреходните глаголи (intransitive Verben, vi) не е задължително отправено към някакъв предмет. В този случай допълнението отсъства, например:

Die Kinder lachen. Децата се смеят.

Инфинитив с zu и без zu в немския език

Инфинитивът изпълнява различни функции в изречението. В зависимост от функцията и значението, той се съпровожда от предлога "zu".

Частица zu пред инфинитив не се поставя в следните случаи:

а) пред модалните глаголи (включително и lassen) като част от сказуемото:

Ich muß gehen. Аз трябва да отида.
Soll ich das tun? Трябва ли да го направя?
Das Buch kann übersetzt werden. Книгата може да се преведе.

Mein ältester Sohn kann gut Schlittschuh laufen.
Моят по-голям син умее (може) добре да кара/да се пързаля кънки.

Der Lehrer ließ den Schüler das Wörterbuch aus der Bibliothek holen.
Учителят каза на/изпрати ученика да донесе речника от библиотеката.

б) след глаголи за движение, като обстоятелство за цел:

Sie gehen schlafen. Те отиват да спят.
Ich schicke dich einkaufen. Изпращам те да пазаруваш.

Nach dem Mittagessen laufen die Kinder baden.
След обяд децата отиват да се къпят.

Morgen fahren wir aufs Feld einsäen.
Утре отиваме на полето да сеем.

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen.
Майката изпрати дъщеря си да купи/вземе хляб. (Майката изпрати дъщеря си за хляб.).

в) след sehen, hören, fühlen като допълнение:

Wir hören ihn singen. Ние го слушаме как пее.
Er sieht den Jungen über die Straße gehen. Той вижда как момчето пресича улицата.

Ich sehe meinen Sohn im Hofe Fußball spielen.
Аз виждам, че моя син играе футбол на двора.

Hörst du den Kuckuck im Walde rufen!
Чуваш ли как кукувицата кука в гората?

Er fühlte die Hände seiner Frau zittern.
Той усети, че ръцете на жена му треперят.

г) често след lehren, lernen, helfen като обстоятелство:

Die Tochter hilft der Mutter, die Wohnung (zu) säubern. Дъщерята помага на майката да почистят жилището.

Die Ente lehrt ihre Entenküken schwimmen.
Патицата учи своите патенца да плуват.

Das kleine Kind lernt gern zeichnen.
Малкото дете с удоволствие се учи да рисува.

Hilf mir bitte diese Gleichung lösen. Ich habe in den zwei Jahren erst richtig lesen und schreiben gelernt.
Помогни ми, моля, да реша това уравнение. За тези две години аз се научих само правилно да чета и пиша.

Употреба на zu след глаголите lehren, lernen, helfen понякога се прилага. Сравнете горните примери със следващите:

Er nahm meinen Mantel vom Nagel und half mir, ihn anzuziehen.
Той взе моето палто от закачалката и ми помогна да го облека.

Hilf mir lieber, den Jungen nach Hause zu bringen.
По-добре ми помогни да отведа детето до дома.

Sie half mir in der Küche die Gläser auszuwaschen.
Тя ми помогна в кухнята да измия чашите.

Er hat uns irgendwie mit all seinen eschichten geholfen, weiterzuleben,
С всички свои истории той ни помогна (по някакъв начин) да оцелеем.

Sie hatte gelernt, die richtigen Stoffe und Pelze zu wählen.
Тя се е научила да избира правилните тъкани и кожи.

Частица zu пред инфинитив се използва в следните случаи:

а) пред болшинството глаголи, в ролята на допълнение:

Er hat mich gebeten, ihn zu besuchen. Той ме помоли да го посетя.
Sie beginnt zu sprechen. Тя започна да говори.

б) след абстрактни съществителни, в ролята на определение:

Ich habe die Möglichkeit, nach Italien zu reisen. Имам възможност да пътувам до Италия.

в) след haben и sein в модално значение като част от сказуемото:

haben + zu + Inf. = müssen + Inf. Akt. 
sein + zu + lnf. - müssen/können + Inf. Pass.

Er hat zu arbeiten. Той трябва да работи.
Das Problem ist zu lösen. Проблемът трябва да се реши.

г) в т. нар. Инфинитивни групи с двойни предлози (обстоятелства):

um + zu + Inf. (цел) 
statt + zu + Inf. (отстъпка) 
ohne + zu + Inf. (ограничение)

Ich muß mich beeilen, um den Bus zu erreichen. Аз трябва да бързам, за да успея (да хвана) автобуса.

Statt zu studieren, spielt er Klavier. Вместо да учи, той свири на пиано.
Er geht, ohne ein Wort zu sagen. Той върви, без да каже и дума.

При глаголите с делима представка, частицата zu се слага между делимата представка и основата на глагола, като при това се пишат слято.

Meine Freundin vergaß mich anzurufen.
Моята приятелка забрави да ми позвъни.

Die Studenten hoffen alle Prüfungen bis Ende Juni abzulegen.
Студентите се надяват да вземат всички изпити до края на юни.

Ако изменяемата част на сказуемото е представена от глагол с делима представка, то инфинитивът с частицата zu може да стои след делимата представка, т.е. излизат извън рамковата конструкция.

Plötzlich fing es an zu regnen. Внезапно започна да вали.
Die Eltern haben vor zu verreisen. Родителите трябва да отпътуват / готвят се да отпътуват.