Време, дата, период на немски език

За да обозначим време, числителните бройни и числителните редни, използваме названията на месеците, дните от седмицата или частите на деня. Заедно със тях се използват и специални предлози:

аm – с частите от деня, дните от седмицата и месеците:

am Morgen «на сутринта», am Abend «вечерта» (но: in der Nacht «през ноща»)

am Montag «в понеделник», am Dienstag «във вторник»

am ersten Januar «на първи януари», am dritten Februar «на трети февруари»

im - С месеци, годишни времена и понякога за дати:

im September «през септември», im Dezember «през декември»

im Sommer «през лятото», im Herbst «през есента»

im Jahre 1992 «през 1992 година», im Jahre 2001 «през 2001 година»

um – с часове (точно време):

um 6 Uhr «в 6 часа», um 12 Uhr «в 12 часа»

gegen - С часове (неточно време):

gegen 7 Uhr «около 7 часа», gegen 15 Uhr «около 15 часа»

in - С минути, часове, дни, седмици, месеци, години:

in 5 Minuten «след/през 5 минут», in 2 Stunden « след/през два часа»

in 16 Tagen « след/през 16 дни», in 9 Wochen « след/през 9 седмици»

in 3 Monaten « след/през 3 месеца», in 5 Jahren « след/през 5 години»

von… bis - С дните от седмицата, месеци, години:

von Mittwoch bis Freitag «от сряда до петък»

von Juli bis August «от юли до август»

von 1992 bis 2001 «от 1992 до 2001»

seit - С години:

seit 2001 «от 2001 година»

Представените по-горе не са всички възможни предлози и случаите на употреба им, но са напълно достатъчни, когато говорим за време.

Говорейки за часове, следва да се запомни, че начина за изразяване може да бъде различен. По-долу са дадени възможните отговори на въпроса wie spät ist es? «колко е часът?».

Време Неформално                          Формално

8:00   acht Uhr                                  acht Uhr

8:05   fünf (Minuten) nach acht           acht Uhr fünf

8:10   zehn (Minuten) nach acht          acht Uhr zehn

8:15   Viertel nach acht                      acht Uhr fünfzehn

8:20   zwanzig (Minuten) nach acht     acht Uhr zwanzig

8:25   fünf vor halb neun                    аcht Uhr fünfundzwanzig

8:30   halb neun                                acht Uhr dreißig

8:35   fünf nach halb neun                  аcht Uhr fünfunddreißig

8:40   zwanzig (Minuten) vor neun       acht Uhr vierzig

8:45   Viertel vor neun                        acht Uhr fünfundvierzig

8:50   zehn (Minuten) vor neun            acht Uhr fünfzig

8:55   fünf (Minuten) vor neun             acht Uhr fünfundfünfzig

Неформално немците казват часа, както е показано във втората колонка. Ако този вариант е твърде сложен за вас, може да не го използвате и да прибегнете до формалния изказ. Принципно разлика между двата варианта няма. Просто неформалния изказ се среща много често в всекидневното общуване, а формалния – по радиото или телевизията.

Разгледайте следващите примери:

Am 17. Juli arbeite ich «На 17 юли аз (ще) работя»

Heute um drei Uhr fährt er ab «Днес в три часа той заминава/отпътува»

Ich habe Geburtstag im Oktober «През октомври имам рожден ден»

Wie spät ist es? – Es ist fünf vor sieben «Колко е часът? – Седем без пет»

In zwei Stunden bin ich frei «След два часа съм свободна»

Бъдеще време в немския език

В много езици за изразяване на бъдеще време се използват специални форми и конструкции. Единствено в немския език много често се използва Präsens (сегашно просто време) и се давауказание за момента, когато ще се извърши дествието, например:

·         Petra fliegt übermorgen um 09.00 ab. – Петра излита (ще излети) вдругиден в 09.00 (наречието «вдругиден – übermorgen» конкретизира съотносимоста на събитието с бъдеще време).

·         Nächste Woche geht unser neuer Kollege auf Urlaub. – Следващата седмица нашия нов колега излиза в отпуск. (словосъчетанието «следващата седмица – nächste Woche» отнася събитието към конкретно време в бъдещето).

  При завършеност на действие или процеса в бъдещето се използва времевите форми за Perfekt и съответстващите конкретизиращи времеви обстоятелства, например:

·         Wenn meine Frau aus dem Büro nach Hause kommt, habe ich das Abendessen schon gemacht. – Когато моята жена се върне от офиса у дома, вече ще съм приготвил вечерята. (контекста указва бъдеще време).

·         In einer Woche ist dein Bericht schon geschrieben. – за една седмица твоят доклад ще бъде вече написан. (обстоятелството «за седмица – in einer Woche» указва на бъдеще време).

Освен тези форми, в немския език има и други форми за предаване на бъдеще време. Съществуват още и Futur I и II, първата от които е идентична с Präsens, а втората указва за бъдеще време, което по отношение към друго бъдещо действие се отнася към миналото, например:

·         Petra wird kommen. – Петра ще дойде (обикновено бъдеще).

·         Petra wird gekommen sein. – Петра ще дойде (минало в бъдещето).

За образуването на времевата форма на Futur I се използва глагола «werden» като спомаателен и инфинитива на смисловия глагол. При спрежението се променя само спомагателния глагол; смисловия глагол остава в инфинитив, например:

·         Ich werde seinem Freund helfen. – Аз ще помогна на своя приятел.

·         Du wirst die Pilzsuppe morgen kochen. – Утре ти ще свариш гъбена супа.

·         Er wird Petra abholen. – Той ще вземе (посрещне) Петра.

·         Wir werden Äpfel sammeln. – Ние ще берем ябълки.

·         Ihr werdet kein Auto kaufen. – Вие няма (не ще) да купите нов автомобил.

·         Sie werden diese Versuche durchführen. – Те ще направят (проведат) тези тестове (опити).

  Изменяемият спомагателен глагол стои в обикновеното повествователно изречение на традиционното второ място, а смисловия – на последно

 

Основна функция на Futur I се явява изразяването на твърда увереност в това, че упоменатото действие непременно ще се случи, например:

·         Olga muss ihre Kinder mitnehmen. – Олга трябва да вземе децата си.

·         Olga wird ihre Kinder unbedingt mitnehmen. – Олга със сигурност ще вземе децата си.

·         Olga nimmt (wahrscheinlich) ihre Kinder mit. – Олга (вероятно) взима децата си.

·         Olga wird ihre Kinder (unbedingt) mitnehmen. – Олга (задължително) ще вземе децата си.

Увереност или неувереност в предстоящото събитие в изреченията по-горе и така е очевидна, поставените в скобите наречия могат да се употребят само за усилване на тази увереност или неувереност. За изразяване на предположения също може да се използва и Präsens.  

За образуването на Futur II се използва спомагателния глагол werden в съчетание с формата за Perfekt на смисловия глагол. При спрежение изменение търпи само спомагателния глагол, например:

·         Ich werde seinem Freund geholfen haben. – Аз ще съм помогнал на своя приятел.

·         Du wirst die Pilzsuppe morgen gekocht haben. – Утре ти ще си сварил гъбената супа.

·         Er wird Petra abgeholt haben. – Той ще е посрещнал Петра.

·         Wir werden Äpfel gesammelt haben. – Ние ще сме набрали ябълките.

·         Ihr werdet kein Auto gekauft haben. – Вие няма да сте купили автомобил.

·         Sie werden diese Versuche durchgeführt haben. – Те ще са направили тези експерименти.

·         Ich werde gegen Mittag gekommen sein. – Аз ще съм дошъл около обяд.

·         Du wirst vom Hauptbahnhof abgefahren sein. – Ти ще си отпътувал от Централната гара.

·         Er wird mit diesem Flugzeug geflogen sein. – Той ще е отлетял със този самолет.

·         Wir werden den Fluss entlang gelaufen sein. – Ни ще сме тичали по протежението на реката.

·         Ihr werdet nicht hingegangen sein. – Вие няма да сте си отишли от тук.

·         Sie werden morgen früh abgeflogen sein. – Вие ще сте излетели на сутринта.

Във формата за Futur II спомагателните глаголи се „държат“ също както и в Futur I. Perfekt на смисловия глагол стои на последно място в обикновеното повествователно изречение, а в подчинено изречение спомагателния глагол е накрая.

·         Wolfgang wird im Laufe dieses Monats keine Artikel geschrieben haben. – Волфганг няма да е написам никакви статии през този месец.

·         Anna dachte, dass Wolfgang im Laufe dieses Monats keine Artikel geschrieben haben wird. – Ана си помисли, че Волфганг няма да е написал никакви статии този месец.

Глагол werden

  Глагол werden във времевите форми за Futur I и II изразява определена модалност. Futur I оценява вероятността на описваните събития в бъдещето. Futur II оценява вероятността на събития, които биха могли теоретично да имат място или отношение към миналото; или изразява неувереността на говорещия в действия, процеси и състояния отнасящи се към миналото. В немския език съществуват много възможности за изразяване в различна степен увереността на говорещия. Използването в речта на модални глаголи свидетелства за по-малка увереност на говорещия в описваните събития, а използването на модални глаголи в условно наклонение показва пълна неувереност, например:

·         Petra wird im November umziehen. – Петра ще се премести през ноември (пълна увереност).

·         Wahrscheinlich wird Petra im November umziehen. – Вероятно Петра ще се премести през ноември (вероятноста е много голяма, но не е безусловна).

·         Petra muss im November umziehen. – Петра трябва да се премести през ноември (вероятноста е голяма).

·         Petra könnte im November umziehen. – Петра би могла да се премести рез ноември (средна степен на сигурност).

·         Petra sollte im November umziehen. – Петра е длъжна /трябва да се премести през ноември.

·         Petra dürfte im November umziehen. – Вероятно, може би, Петра ще се премести през ноември (вероятността е много малка).

Условно наклонение — Konjunktiv II

За начало нека да уточним какво представлява условното наклонение, или конюнктив.

Условното наклонение в немския език, както и във всеки друг, представлява форма на глагола, която изразява действие – не реално, а възможно, предполагаемо или желано. Например, Аз бих могъл да ти помогна.

На пръв поглед, условното наклонение в немския може да ни се струва много сложно и трудно.

Да започнем с това, че в езика на Гьоте и Рилке има две различни условни наклонения: Konjunktiv I и  Konjunktiv II.

Konjunktiv I обикновено се използва за предаването на непряка реч, или по-точно – за дистанциране от казаното, ако то предизвиква съмнение или говорещия не е уверен в инфопмацията, която предава.

В тази статия ще се концентрираме върху Konjunktiv II.

Konjunktiv II в сегашно време може да се образува по два различни начина:

1.    с помоща на спомагателния глагол würden (изменящ се спрямо лице и число) + инфинитив

2.    с помоща на окончанието –e, присъединяващо се към основата за Präteritum. Този начин е относим най-вече към силните глаголи.

	Вариант 1	Вариант 2
Лице/Person			T-Klasse		Vokalklasse
			mit Umlaut	ohne Umlaut	mit Umlaut	ohne Umlaut
		sein	haben	sagen	geben	laufen
ich	würd-e gehen	wär-e	hätt-e	sagt-e	gäb-e	lief-e
du	würd-est gehen	wär-est	hätt-est	sagt-est	gäb-est	lief-est
er/sie/es/man	würd-e gehen	wär-e	hätt-e	sagt-e	gäb-e	lief-e
wir	würd-en gehen	wär-en	hätt-en	sagt-en	gäb-en	lief-en
ihr	würd-et gehen	wär-(e)t	hätt-et	sagt-et	gäb-et	lief-et
sie (pl)/Sie	würd-en gehen	wär-en	hätt-en	sagt-en	gäb-en	lief-en

При внимателно изучаване може да се отбележи, че формата за Konjunktiv II, образувана от правилни или слаби глаголи, съвпада с формата за минало време Präteritum. Затова в такива случаи се използва формата würde + инфинитив.

Въобще, в устната реч съществува тенденция за употреба именно на тази форма. Само при модалните и спомагателни глаголи се използва винаги «еднословната» форма.

Модалните глаголи в Konjunktiv II:

Лице/Person	Глагол (Verb)
	müssen	sollen	mögen	wollen	können	dürfen
ich	müsste	sollte	möchte	wollte	könnte	dürfte
du	müsstest	solltest	möchtest	wolltest	könntest	dürftest
er/sie/es/man	müsste	sollte	möchte	wollte	könnte	dürfte
wir	müssten	sollten	möchten	wollten	könnten	dürften
ihr	müsstet	solltet	möchtet	wolltet	könntet	dürftet
sie (pl)/Sie	müssten	sollten	möchten	wollten	könnten	dürften

Освен това, условните форми на най-често използваните силни глаголи също се образуват от основата за имперфект: gäbe (geben), käme (kommen), nähme (nehmen),hielte (halten), ginge (gehen), ließe (lassen).

Употреба

Формата на Konjunktiv II в сегашно време се използва, когато става въпрос за събития в сегашно или бъдеще време. Типични случаи на изпозване на Konjunktiv II в сегашно време се явяват изречения от вида "Какво би било / би станало, ако…" (но само в случаи, когато става въпрос за събития в настоящето или в бъдещето)

Например:
Hätte ich Zeit, so käme ich zu dir — Ако имах време, щях да дойда при теб.
Wenn ich mehr Geld hätte, führe ich nach Taiti — Ако имах повече пари, щях да отида на Таити.
Wäre mein Vater ein Millionar, müsste ich nicht so viel arbeiten — Ако баща ми беше милионер, нямаше да трябва да работя толкова много.

Konjunktiv II в сегашно време се използва също и за изразяване на пожелания. В този случай в началото на изречението обикновено стои съюза wenn (ако). Сказуемото стои в края, както в подчинено изречение. Ако изречението изразява нереално пожелание, то се образува без wenn и сказуемото стои в началото на изречението. В изречения, изразяващи нереални желания се изпозват doch, bloss, nur, doch nur, а в края на изречението се слага възклицателен знак.

Например:
Аз не знам нейния адрес и си мисля::
Wüsste ich bloss ihre Addresse! — Ах, ако знаех адреса и!

Той е болен и аз огорчен от това, възкликвам:
Wenn er doch gesund wäre! — Ех, Ако той беше здрав!

Konjunktiv II в минало време.

Всички форми за условно наклонение в минало време (Präteritum, Perfekt, Plusquamperfekt) се образуват при участието на спомагателния глагол haben или sein в Konjunktiv II  и причастието за минало време на основния глагол (Partizip II).

Например: ich wäre gekommen, ich wäre geblieben, ich hätte gearbeitet, ich hätte gelesen.

		K II		K II
Präteritum	Ich ging	Ich wäre gegangen	Ich las	Ich hätte gelesen
Perfekt	Ich bin gegangen		Ich habe gelesen
Plusquamperfekt	Ich war gegangen		Ich hatte gelesen

Konjunktiv II   в пасивен залог.

	Индикатив (изявително наклонение) в пасив	K II в пасив
Сегашно време	Ihm wird geholfen	Ihm würde geholfen
Минало време	Ihm wurde geholfen	Ihm wäre geholfen worden
	Ihm ist geholfen worden
	Ihm war geholfen worden

Употреба

В немския език, с неговото сегашно и минало време, при условното наклонение в ясна разлика все още могат да се случат и тези, които не могат да се случат, защото са свързани с миналото.

Формата на Konjunktiv II за минало врме се изпозва в тези случаи, когато става въпрос за действия в миналото. Типичен пример е изпозването на Konjunktiv II при изречения от рода на "Какво би било, ако...”, но само за събития, станали в миналото и които вече не бихме могли да роменим.

Например:
Hättest du mir gestern besucht, wenn du Zeit gehabt hättest? — Ти би ли дошъл при мен вчера, ако имаше време?

Es wäre besser gewesen, wir hätten vorher mit ihm gesprochen. — Би било добре, ако можехме да поговорим преди това.
[Тук е важно дас е разбере, че нищо не би могло вече да се промени, всичко вече е в миналото]

Сравнeте:
Es wäre besser, wir würden vorher mit ihm sprechen. (würde-форма - погледни по-долу) —Би било добре, ако можем да поговорим преди това.
[Тук събитието още не се е случило, и още може да се промени]

За изказването на все още осъществими желания и пожелания се използва формата за сегашно време; а за желания, които вече не могат да се сбъднат, защото се отнасят за миналото – формата за минало време.

Например:

Приятелка ми е обещала да дойде днес. Аз я чакам с нетърпение и ми се иска вече да е тук:
Wenn sie doch heute käme! —  (Само) Ако дойде днес!
[желанието още може да се осъществи — Konjunktiv II е в сегашно време]

Приятелка е обещала да дойде вчера, но не е дошла:
Wenn sie doch gestern gekomen wäre! — Ако тя беше дошла вчера!
[желанието вече е неизпълнимо — Konjunktiv II е в минало време]

Най-общо казано, правилото при уботреба на формите за минало и сегашно време на Konjunktiv II може да се формулира така: ако в изявително (неутрално) наклонение в изречението се използва някоя от формите за минало време на глагола, то в условно наклонение задължително се използва формата за минало време на Konjunktiv II, иначе – формата за сегашно време.

1.                würde-форма

Описателната или würde-форма на Konjunktiv II се образува с помоща на würden и инфинитива на основния глагол (würden+Infinitiv). Също както и при останалите съставни глаголни конструкции в немския език, при спрежение на глагола в Konjunktiv II се изменя само спомагателния глагол.
annehnmen — würde annehmen

Лице	Единствено число	Множествено число
1	ich würde annehmen	wir würden annehmen
2	du würdest annehmen	ihr würdet annehmen
3	er sie würde annehmen es	sie würden annehmen

В изреченията глагола würden заема мястото на основния глагол, а основния глагол в инфинитив отива в края на изречението. Но в подчинено изречение, в пълно съответствие с правилото, регулиращо словореда, глагола würden отива в края на изречението, пускай ки пред себе си цялата структура на изречението.

Würde-формата в съвременния немски език се използва при почти всички глаголи, с изключение на haben, sein и модалните глаголи, както и при някои силни глаголи. За болшинството от останалите глаголи може да се използва като глаголната форма на Konjunktiv II, така и würde-формы Konjunktiv II. В смислов аспект двете форми са еквивалентни.

Wenn er doch käme!
Wenn er doch kommen würde!
Ако той дойде! — Двата варианта са напълно равноправни.

За някои силни глаголи, глаголната форма на Konjunktiv II се счита за остаряла и затова, вместо нея в съвременния език се използва изключително würde-формата.

sterben (stürbe) — würde sterben;
tragen (träge) — würde tragen;
graben (grübe) — würde graben и др.

Например:
Ich wünsche mir, er würde sterben! — Иска ми се той да умра!
Ich wünsche mir, er stürbe! — Този вариант звучи старомодно и често се е изпозвал по времето на Гьоте.

Особено препоръчително е да се използва würde-формата, ако в качеството на сказуемо е слаб глагол, доколкото в този случай трудно би се различило изявителното наклонение в минало време (Präteritum) от условното наклонение в сегашно време.

Ich würde dieses Hemd kaufen — Аз бих купил тази риза.
вместо
Ich kaufte dieses Hemd — Тук не е ясно "Аз купих тази риза” или „Аз бих купил тази риза”.

В някои случаи обаче използването на würde-формата се явява нежелателно, тъй като силно се натоварва структурата на изречението. Например, ако сложно изречение като цяло е в условно наклонение, то използването на  würde-формата във всичките му части не е желателно.

В следващия пример в една от частите на изречението е по-добре да се използва глаголната форма на условното наклонение:

Wenn ich Stefani fragen würde, berichtete sie mir von ihrer Familie
или
Wenn ich Stefani fragte, würde sie mir von ihrer Familie berichten
но не
Wenn ich Stefani fragen würde, würde sie mir von ihrer Familie berichten

Преводът е еднакъв:
"Ако бях попитал Щефани, то тя ще ми разкаже за своето семейство".

Използването на глаголната форма в двете части на това изречение също е нежелателна, доколкото сказуемите се явяват слаби глаголи и условното наклонение в сегашно време (Konjuktiv II) е невъзможно да се отличи от изявително наклонение вминало време (Präteritum).

Wenn ich Stefani fragte, berichtete sie mir von ihrer Familie
Не ясно: "Когато потитах Щефани, тя ми разказа за семейството си” или е "Ако попитам Щефани, то тя би ми разказала за семейството си”.

Като цяло, ако правилата позволяват, изпозването на глаголната форма за Konjuktiv II на силните глаголи вместо würde-формы придава по-изискан и старомоден отенък на речта, но не бива да се прекалява.