Глаголът lassen се отнася и към модалните по
своята функция (да се „слива“ кв един глагол с който и да било смислов глагол), но не и по форма. Докато
самостоятелния смислов глагол wissen
(знам, зная) се спряга (образува лични
форми) като модален:
wissen (weiß)
ich, er (sie, es) weiß. wir, sie, Sie wissen.
du
weißt.
ihr wisst.
Обърнете
внимание и на това, че в немския език има два глагола със значение зная – wissen и kennen:
Ich weiß das. – Аз зная
това.
Ich
kenne den Herrn (ihn). – Аз знам (познавам) този господин (него); Аз съм запозната
с него. / Познавам го.
Смисловото различие се явява в това, че първо – kennen означава по-скоро запознат
съм, познавам. Второ, при kennen се подразбира
запознанство, знание за/с
нещо на база личен опит, непосредствено; а wissen означает знание, получено по други
пътища, например от книги:
Ich weiß den Weg. – Аз знам пътя. (Видял съм
го на картата.)
Ich
kenne den Weg. – Аз
знам/познавам пътя. (Вече съм бил тук, минавал съм по него.)
Има много удобно правило, как да не объркате използването
на тези глаголи:
ако казвате директно това, което знаете (аз знам… +
наименованието на обекта),
много по-често се употребява kennen. А ако съобщаваме
факта с „пауза“ или уводна дума
(аз знам, че...; аз знам знам къде..., аз знам, кога... и т. н.), то тогава се
използва wissen.
Sie
kennt das Haus. – Тя знае (позната и е) тази къща.
Sie weiß, wo das Haus ist. – Тя знае
къде е тази къща (къщата).
На Знам за… също съответства wissen, а не kennen (след който следва обикновено обекта или наименованието
му, без да се употребява предлог).
Сравнете:
Ich
kenne diese Firma. – Аз знам/познавам тази фирма.
Wissen Sie etwas über
diese Firma? – Вие знаете
ли нещо за тази фирма?
Wissen може да се употребява и в
смисъл мога, в състояние съм – като синоним
на können:
Er
weiß über dieses Ereignis zu berichten. – Той може
да (дословно:
знае) да разкаже за това събитие.
= Er kann über dieses Ereignis berichten.