Обикновени глаголи в ролята на модални

Няколко обикновени глаголи могат да бъдат и в ролята на модални:

Sie geht jeden Abend tanzen. – Тя ходи всеки ден да танцува.

Er bleibt bei der Begrüßung sitzen. – Той остава седнал при приветствие/поздрав.

Първия само помага на втория (основния, смисловия)Первый глагол лишь помогает второму – основному, смысловому. Двата заедно образуват един сложно съставен глагол. Затова тук не се прилага правилото пред втория глагол трябва да се постави zu. Глаголите, които могат да действат и като модални, са:

kommen (идвам), gehen (отивам), bleiben (оставам);

hören (слушам), sehen (виждам), fühlen (чувствовать), spüren (усещам, чувствам, изпитвам);

lernen (уча), lehren (обучавам), helfen (помагам).

Всички те имат спомагателен отенък: отивам или оставам да правя нещо; обучавам или помагам да се направи нещо; слушам или виждам как нещо се прави.

Обърнете внимание на употребата на Infinitiv след глаголите за възприятие (слушам, виждам, чувствам):

Ich höre das Mädchen singen. – Слушам как пее девойката.

Ich sehe die Gefahr kommen. – Виждам как идва/наближава опастност.

Ich spüre den Schmerz wiederkommen. – Усещам как болката се връща.

Ich fühle das Gift wirken. – Чувствам как отровата действа.

Относно обучението и помоща в обучението, то глаголите lernen, lehren, helfen се употребяват като модални (т. е. без zu) само в кратки изказвания, където след тях следва или само един Infinitiv, или Infinitiv с кратко, неголямо допълнение. В противен случай се използва конструкция с zu. Пред тази конструция може да се постави запетая – при желание по-ясно да се раздели изречениета и да се избегне двусмисленост. Сравнете:

Wir helfen euch die Koffer packen. – Ние ви помагаме да опаковате куфара.

Er hilft mir, eine Dreizimmerwohnung direkt bei dem Stadtpark zu finden. – Той ми помага да намеря тристайно жилище точно до градския парк.

Sie lehrt ihren Enkel schwimmen. – Тя учи своя внук да плува.

Wir lernen, Sendungen der „Deutschen Welle" simultan zu übersetzen. – Ние се обучаваме синхронно да превеждаме (симултантен превод) предаването „Немска вълна“.

Не е необходима употребата на zu и след глагола schicken (изпращам), nennen (назовавам, наричам), heißen (наричам се), затото те също се възприемат като спомагателни, модални – целия смисъле съсредоточен върху втория глагол:

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen. – Майката изпраща дъщеря си да купи (дословно: да достави, да донесе) хляб.

Das nenne ich Wasser in den Rhein schütten! – Това наричам аз да доливаш вода в Рейн!

Das heißt arbeiten! – Това се казва работа! (Така трябва да бъде!)