Думи с няколко значения

В немския език има много думи с две или повече значения, между които на пръв поглед няма нищо общо. В такива случаи определянето на значението на думата става спрямо контекста на изречението.

1. Най-важните многозначи думи:

die Bank – 1. пейка, 2. банка
die Mutter – 1. майка, 2. гайка 3. матка 4. матрица /техн./
das Gericht – 1. блюдо, 2. съд
die Scheibe – 1. стъкло (на прозорец), 2. резен, филия, 3. диск 4. да има да вземаш!
die Schiene – 1. релса, 2. шина
der Wurf – 1. хвърлей, 2. котило, 3. мазилка
die Tafel – 1. дъска, 2. табло, 3. таблица /математическа/
der Stock – 1. пръчка, тояга, 2. этаж, 3. основа, тяло на нещо
der Nagel – 1. гвоздeй, 2. нокът
die Schale – 1. черупка, раковина, 2. обвивка, кора, 3. купа, плосък съд, паница, фруктиера
der Schalter – 1. превключвател; прекъсвач, 2. гише, 3. управител, домакин, разпоредител /по-рядко използвано/
der Absatz – 1. абзац, 2. пласмент, 3. открояване, контраст
der Ball – 1. топка, 2. бал
die Decke – 1. одеяло, 2. пътна настилка, 3. таван
die Blume – 1. цвете, 2. пяна (на бира), 3. аромат, букет /на вино/, 4. фина вълна, 5. опашка на заек; край на вълча или лисича опашка

2. Няколко думи, които имат различни значения, но между тях има нещо общо:

das Glas – 1. стъкло, 2. чаша
die Birne – 1. круша, 2. електрическа крушка
das Eis – 1. лед, 2. сладолед
das Schloß – 1. замък (дворец), 2. катинар
das Tor – 1. врата, порта, 2. гол /спорт./
das Rad – 1. колело, 2. велосипед
der Löffel – 1. лъжица, 2. ухо на заек, 3. кофа на багер
der Ring – 1. пръстен, 2. ринг
das Becken – 1. леген, тас, 2. таз (анатомия), 3. чинели, 4. тоалетна чиния
das Blatt – 1. лист (ботаника), 1. лист хартия
die Geschichte – 1. история, 2. разказ

3. Названия на хора, които имат и други значения:

der Hamburger – 1.жител на Хамбург, 2. хамбургер
der Läufer – 1. бегач, 2. офицер (шахмат), 3. полузащитник (във футбола)
die Dame – 1. дама, 2. царица (в шаха)

4. Названия на животни, които имат и друго значение:

die Fliege – 1. муха, 2. папионка
der Strauß – 1. щраус, 2. букет, китка
der Hahn – 1. петел, 2. водопроводен кран
der Kater – 1. котарак, 2. махмурлук
die Schlange - 1. змия, 2. маркуч,

5. Части от телата на животни, които имат и друго значение:

der Löwenzahn – 1. лъвски зъб, 2. глухарче
das Katzenauge – 1. котешко око, 2. светлоотражател
der Fuchsschwanz – 1. лисича опашка, 2. ножовка
die Feder – 1. перо, 2. пружина, ресор

Модални глаголи /Modalverben/

Модалните глаголи сами по себе си не изразяват действие или състояние както обикновените глаголи, а служат за да подсилят значението на главния глагол в изречението.

В немският език има шест модални глаголи с различни значения. Те са:

dürfen - за разрешение: може
при негативно значение: не трябва

müssen - за нужда от нещо, за задължение: трябва, задължен съм

können - за способност, умение: мога

mögen - вкус, предпочитане за нещо: харесвам, интересувам се от, искам
при негативно значение: не харесвам, не се интересувам, не искам

wollen - за желание, за намерение: искам

sollen - за задължение: трябва

Сегашно време на модалните глаголи
Когато се спрягат в сегашно време, формата на модалните глаголи е неправилна. Разгледайте спреженията на шестте глагола:

Präsens
ich muss kann darf soll will mag möchte
du musst kannst darfst sollst willst magst möchtest
er/sie/es/man muss kann darf soll will mag möchte
wir müssen können dürfen sollen wollen mögen möchten
ihr müsst könnt dürft sollt wollt mögt möchtet
sie/Sie müssen können dürfen sollen wollen mögen möchten

Обърнете внимание, че при всички глаголи, освен sollen, гласната в главната сричка се променя за единствено число. За множествено число гласната в главната сричка остава същата като в инфинитивната форма на глагола.
Също така формата за първо и трето лице единствено число е една и съща.

Модалните глаголи се ползват в комбинация с обикновени глаголи, като обикновените глаголи са винаги в инфинитивна форма и при словореда в изречението са на последно място.

В отрицателните изречения частицата nicht се поставя преди инфинитивната форма, т.е. на предпоследно място в изречението, въпреки че тя се отнася към модалния глагол.

Примерни изречения с употреба на модални глаголи:

Ich darf mich ein Zeitung nehmen. (Аз мога да си взема един вестник.)
Musst du noch studieren? (Още ли трябва да учиш?)
Du kannst nicht mitkommen. (Ти не може да дойдеш с нас.)

Случаи, в които се пропуска употребата на обикновения глагол, а се ползва само модален в изречението
В разговорния език често се ползва само модалния глагол без да се ползва допълващия главен глагол, тъй като той се подразбира. Най-често се пропускат глаголите: machen, tun, fahren, gehen.
Примери:
Er muss nach Hause. (Той трябва да си ходи вкъщи.)
Emma kann Deutsch. (Ема знае немски. / Ема умее да говори немски.)

Минало просто време на модалните глаголи
Формата за минало време на тези глаголи се образува като се взема главната инфинитивна сричка, премахва се ум-лаута (напр. ако е ü става u), добавя се наставка за минало време -te и се добавя наставка според лицето и числото на подлога.

Разгледайте спреженията на шестте глагола:

Präteritum
ich musste konnte durfte sollte wollte mochte wollte
du musstest konntest durftest solltest wolltest mochtest wolltest
er/sie/es/man musste konnte durfte sollte wollte mochte wollte
wir mussten konnten durften sollten wollten mochten wollten
ihr musstet konntet durftet solltet wolltet mochtet wolltet
sie/Sie mussten konnten durften sollten wollten mochten wollten

Забележете, че при dürfen, müssen, können и mögen, ум-лаута отпада, а при mögen, -g- преминава -ch-.

Примерни изречения:

Wir konnten die Geschichte nicht verstehen. (Ние не можахме да разберем историята.)
Er durfte nicht kommen. (Той не трябваше да идва.)

Минало просто време на модалните глаголи не се ползва само при писмени разкази, а доста често се ползва и в разговорния език и при поставянето на въпроси.

Сегашно перфектно време на модалните глаголи
Уникалното при модалните глаголи е това, че при тях миналото причастие се образува по два начина: единия е по стандартния начин с представка ge-, а втория - когато миналото причастие е същото като инфинитивната форма на глагола. И при двата варианта се ползва помощния глагол haben при образуването на сегашно перфектно време.

1.Минало причастие с представка ge-.
Когато не е нужен инфинитив на главен глагол, за да се даде определено значение в контекста на изречението (т.е. ползваме само модалния глагол), се ползват следните форми за минало причастие на модалните глаголи:
dürfen -> gedurft
können -> gekonnt
mögen -> gemocht
müssen -> gemusst
sollen -> gesollt
wollen -> gewollt

Примерни изречения:
Ich habe Deutsch gekonnt. (Аз знаех немски.)
Wir haben keinen Spinat gemocht. (Ние не обичахме спанак.)

2. Минало причастие с форма като инфинитивната (двойна инфинитивна конструкция).
Когато модалния глагол се употребява с инфинитив на главния глагол (т.е. както си е стандартната употреба), тогава сегашно перфектно време се образува с помощния глагол haben, инфинитива на главния глагол + инфинитивната форма на модалния глагол. Този вид конструкция се нарича двойна инфинитивна конструкция, тъй като имаме две инфинитивни форми в края на изречението.
Примери:
Sie haben es nicht sehen dürfen. (Те не е трябвало да го виждат. / На тях не им е било разрешено да го виждат.)
Er hat Emma kennenlernen wollen. (Той искаше да се запознае с Ема.)

Минало перфектно време на модалните глаголи
Също както и при сегашно перфектно време, начините на образуване са два, аналогични на посочените по-горе, само че тук разликата е, че помощния глагол haben е в минало време (ich hatte, wir hatten и т.н.).
Примери:
Sie hatte Deutsch gekonnt. (Тя знаеше немски.)
Wir hatten es machen dürfen. (На нас ни беше позволено да направим това.)

Бъдеще време на модалните глаголи
То се образува от спрегнатата форма на глагола werden плюс инфинитива на главния глагол плюс инфинитив на модалния глагол.
Пример:
Ich werde nicht kommen dürfen. (Няма да ми бъде позволено да дойда.)