сряда, 1 февруари 2017 г.

Прости изречения в немския език и техния словоред

Просто повествователно изречение и неговия словоред

Повествователните изречения в немския съдържат съдържат съобщение, предават някакви сведения, потвърждения или отрицание на някакви факти. Повествователните изречения в зависимост от структурата се делят на прости
Изречение, което се състои само от главни части (подлог и сказуемо), се нарича просто кратко изречение.

Sie schwimmen.
Те плуват.
Die Zeit verging.
Времето минаваше.

Един от основните признаци на немската граматика се явява словореда в изреченията. В немския език местото на отделните части в изречението е много строго определено. Това най-вече се отнася за подлога и сказуемото.
В немското просто кратко изречение подлога винаги стои на първо място, а сказуемото – на второ:

Der Lehrer kommt.
Учителят идва.
Die Stunde beginnt.
Урокът започва.

Ако сказуемото се състои от изменяема (спрегаема) част и неизменяема част, то на второ място в изречението стои винаги изменяемата част, а неизменяемата – на последно.

Der Herbst ist gekommen.
Есента дойде.
Ich bin Studentin.
Аз съм студентка.
Ingrid ist jetzt auch Studentin.
Ингрид сега също е студентка.

(ist, bin — изменяеми части на сказуемото – стоят на второ място)

Ако сказуемото е представено от глагол с делима представка, то тази представка стои винаги в края на изречението.
Die Mutter tritt ins Zimmer ein.
Майката влезе в стаята.
Der Schüler macht das Fenster auf.
Ученикът отвори прозореца.
Изречение, което освен главните, има още и второстепенни части, се нарича просто разширено изречение.
Sie arbeiten in einer Fabrik.
Те работят във фабрика.
Die Zeit vergeht schnell.
Времето имнава бързо.
В немското просто разширено изречение сказуемото или неговата изменяема част, както и в краткото изречение, винаги стои на второ място, а неизменяемата част – на последно, образувайки рамка, вътре в която могат да се разполагат второстепенните части на изречението, или подлога заедно със второстепенните части.
Рамката може да се затвори от делимата представка или неизменяемата част на сказуемото.

Das Konzert findet um 7 Uhr abends im Cafe statt.
Концертът ще се проведе в 19 ч в кафенето.
Die Tage werden im Herbst kurz.
Есенните дни стават кратки.
Der Herbst hat in diesem Jahr früher begonnen.
Есента тази година започна рано.

Подлогът може да стои пред сказуемото (или неговата изменяема част) или след него. В зависимост от местото на подлога в простото разширено изречение словореда се дели на прав и обратен словоред.
При правия словоред подлога стои на първо място:
  • Sie arbeiten in einer Fabrik.
  • Die Zeit vergeht schnell.
При обратния словоред на първо място стои някакъв второстепенен член на изречението (обстоятелство или допълнение), а подлогът – след сказуемото:
  • In einer Fabrik arbeiten sie.
  • Schnell vergeht die Zeit.

Словоред при просто кратко изречение

1-во място
2-ро място
З-то място
Подлог
Сказуемо (изменяема част)
Неизменяема част на сказуемото
Sie
schwimmen.
Der Herbst
ist
gekommen.
Die Nacht
wird
kalt.
Sie
ist
Studentin.


Прав словоред в простото разширено изречение

1-во място
2-ро място
З-то място
Последно място
Подлог
Сказуемо
Второстепенни части на изречението
Неизменяема част на сказуемото
Sie
arbeiten
in einer Fabrik.
Der Herbst
hat
in diesem Jahr früher
begonnen.
Die Nacht
wird
schon
kalt.
Sie
ist
noch
Studentin.
Die Mutter
tritt
ins Zimmer
ein.

 Обратен словоред

1-во място
2-ро място
З-то място
4-то място
Последно място
Една второстепенна част на изречението
Сказуемо (изменяема част)
Подлог
Останалите второстепенни части
Неизменяемата част на сказуемото
In einer Fabrik
arbeiten
sie.
In diesem Jahr
hat
der Herbst
früher
begonnen.
Heute
ist
der Morgen
kalt.
Noch
ist
sie
Studentin.
Ins Zimmer
tritt
die Mutter
ein.

Част от изречението може да бъде изразена с няколко думи, които в изречението отговарят на един и същи въпрос и заемат едно място.

Morgen um 7 Uhr abends findet ein Konzert im Cafe statt.
Утре в 7 часа вечерта в кафенето ще се състои концерт.


Групата от думи Morgen um 7 Uhr abends отговаря на въпроса wann? (кога?), явявайки се обстоятелство за време и заема първо място в изречението.

Сложно съчинено изречение в немския език (die Satzreihe)

Самостоятелни изречения, свързани помежду си със или без съюзи, се наричат сложно съчинени изречения.

Die Straßen waren von Menschen überfüllt, Berlin jubelte, alles strömte zum Brandenburger Tor.
Улиците били препълнени с хора, Берлин ликувал, всички се стичали към Бранденбургската врата.

Най-разпространените сложно съчинени изречения се явяват тези, които са свързани помежду си със съюзите und (и, а), aber (но, обаче, ама), oder (или), denn (тъй като, защото) и съюзите-наречия auch (също), zuerst (отначало, най-напред), dann (тогава, после, след това), doch (обаче, но), außerdem (освен това), sonst (иначе), darum, deshalb (затова, поради това), trotzdem (въпреки, че).

Съюзите und, aber, denn не се явяват част от изречението (те служат само са свръзка на изреченията) и затова не влияят на словореда, т. е. след тях на първо място стои подлога или второстепенна част на изречението, а на второ място е винаги сказуемото.

Die Sonne ging unter, und wir fuhren nach Hause.
Слънцето залезе и ние тръгнахме към дома.
Die Sonne ging unter, und bald wurde es kalt.
Слънцето залезе и скоро стана хладно
Die Sonne ging unter, aber es war noch sehr warm.
Слънцето залезе, но все още беше топло.
Wir fuhren nach Hause, denn es war schon spät.
Ние тръгнахме към вкъщи, защото вече беше късно.

Съюзът aber може да се намира и в средата на изречението.

Wir fuhren nach Hause, sie aber gingen ins Institut (... sie gingen aber ins Institut).
Ние тръгнахме към вкъщи, а те отидоха в института.

Съюзите-наречия, явявайки се части части на изречението, заемат първо място, а след тях следва сказуемото или неговата изменяема част.

Es war schon spät, deshalb (darum) fuhren wir nach Hause.
Беше вече късно, затова ние тръгнахме към вкъщи.
Zuerst besichtige ich alle Pavillons dieser Ausstellung, dann kaufe ich einige Bücher.
Отначало разгледах всички павилиони на изложението, след това купих няколко книги.
Wir verbrachten dort nicht viel Zeit, doch war ich sehr müde.
Ние не прекарахме много време там, но аз бях много уморен.

За свързване на самостоятелните изречения в сложно съчинени, в немския език могат да се използват също и двойни съюзи: bald ... bald (ту... ту), entweder ... oder (или ... или), nicht nur ... sondern auch (не само ... но и), sowohl ... als auch (както ... така и), teils ... teils (отчасти ... отчасти), weder ... noch (ни ... ни).

Entweder gewinnt er dieses Spiel, oder er muss auf den Kampf um den ersten Platz verzichten.
Или той трябва да изиграе тази игра, или да се откаже от борбата за първото място.
Bald schneite es, bald regnete es wieder.
Ту валеше сняг, ту отново валеше дъжд.
Nicht nur unsere Wissenschaftler arbeiten an dem Problem der Erschließung von Ölvorkommen, sondern auch die Wissenschaftler der anderen Länder helfen ihnen dabei.
Не само нашите учени работят над проблема за проучване на нефтените залежи, но на тях им помагат и учени от други страни.


Определение в немския език (das Attribut)

Определението в немския език обозначава качество, признак или принадлежност на предмета и отговаря на въпросите was für ein? welcher? (Какъв?, що за?), wessen? (чий?), wieviel? (колко?), der wievielte? (кой по ред?).
Определението може да се отнася към различните части от изречението, изразени със съществително, образувайки с тях една група – групата на съществителното.
Определението може да бъде изразено чрез прилагателно, причастие, числително, местоимение, съществително, инфинитивна група.

Vor meinen Augen entsteht ein altes Bild.
Пред очите ми се появи стара картина.
Er sprach mit schneidender Ironie.
Той говори с рязка ирония.
Das Kind lag mit geschlossenen Augen.
Детето лежи със затворени очи.
Tausend Menschen standen auf diesem Platz.
Хиляди хора стояха на този площад.
Die Straßen der Stadt waren schön.
Улиците на града бяха красиви.
Deine Gewohnheit, Briefe mit dem Bleistift zu schreiben, ist nicht gut.
Имаш лошия навик да пишеш писма с молив.

Според мястото спрямо определяната дума, определенията се делят на съгласувани, които стоят преди определяната дума, и несъгласувани определения, които стоят след определяната дума.

Съгласувани определения в немския език
Различават се два вида:
  • определения, заменящи определителния или неопределителен член и стоящи на неговото място.
Към тях се отнасят местоименията:
    • diese Experimente — тези опити,
    • unsere Erfahrung — нашия опит,
    • alle Mitglieder — всички членове;

  • определения, които стоят между членовете или думата, която ги заменя, и определяното съществително и се съгласува с тях по род, число и падеж.
Такива определения могат да бъдат изразени чрез прилагателни, редни числителни, причастия:
    • ein neuer Betrieb — ново предприятие,
    • der erste April — първи април,
    • die gekauften Waren — закупените стоки.
Съгласуваните определения не се съгласуват със съществителното, ако:
  • ако то е изразено с количествено числително; със определяното съществително по род, число и падеж се съгласува единствено числителното ein.
Die Reise dauerte zehn Tage.
Пътуването продължи 10 дена
Ein Student fehlt heute.
Днес отсъства един студент.
Paul hat nur auf eine Frage geantwortet.
Паул отговори само на един въпрос.
  • Ако то е изразено чрез собствено име в генитив:
    • Heines Werke — произведенията на Хайне;
    • Einsteins Theorie — теорията на Айнщайн;
    • Pauls Mutter — майката на Паул.
  • В наименованията на учреждения, улици, площади, паметници и т.н.:
    • das Goethe-Museum — музеят на Гьоте;
    • die Albert-Einstein-Straße — улица Алберт Айнщайн;
    • das Wagner-Denkmal — паметника на Вагнер;
    • der Disney-Film — филм на Дисни.
Определение, изразено с причастие I с частицата zu
Този вид определения се отнасят към съгласуваните определения. Определяното съществително е предмет, който трябва да е изложен на действието:
  • die zu untersuchende Erscheinung
  • der zu bauende Kanal
  • das zu lösende Problem
Партицип I c zu в качеството си на определение се превежда на български като:
  • определително подчинено изречение със сказуемо, изразено от конструкцията «нужно е», «необходимо е», «следва да» + неопределена форма на глагола или «трябва да бъде» + страдателно причастие за минало време в кратка форма:
    • явление, което трябва да бъде изследвано (да бъде изследвано),
    • канал, който е необходимо да бъде построен (конструиран) (да бъде построен),
    • проблем, който следва да бъде решен (да бъде решен);
  • причастен оборот с думата «подлежи» и съществително:
    • явление, подлежащо на изследване,
    • канал, подлежащ на построяване,
    • проблем, подлежащ на решение;
Несъгласувано определение в немския език
Тези определения стоят след определяното съществително и не се съгласуват с тях нито по род, нито по число, нито по падеж. Те могат да бъдат изразени чрез:
  • съществителни (или група от съществителни) в генитив или съществително с предлог:
    • das Bild eines Malers — картината на художника,
    • eine Novelle von Stefan Zweig — новелата на Стефан Цвайг,
    • eine Siedlung an der Küste — селище на брега;
Особен случай на несъгласувано определение се явява определение, където има употреба на собствени имена (в названието на градове, местности и др.). В този случай обикновено собственото име е в несклоняема форма:
an der Universität München — в Мюнхенския университет.
  • наречие (като с предлог, така и без него):
    • das Fernsehprogramm für heute — днешната програма на телевизията,
    • das Theater dort — театъра там;

  • количествени числителни (при номерация):
Wohnung 20 liegt oben.
Апартамент 20 се намира нагоре.

В ролята на несъгласувано определение понякога могат да се употребяват и прилагателни (по-рядко – причастия). В този случай те са в неизменяема форма.

In unserem Garten wachsen verschiedene Blumen: rot, weiß, gelb.
В нашата градина растат различни цветя: червени, бели, жълти.

Особен вид определение се явява т. нар. „заявление“. То дава на определяното съществително по-точно обозначение или ново название.
Във функцията на „заявление“ се употребява съществително, което се съгласува с определяното съществително или субстантирована част на речта, в падеж и число. В писмената реч се отделя със запетаи.

München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.
Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-красивите градове в света.

Определяното съществително München и определението die Hauptstadt von Bayern са в номинатив.

Benz, der große deutsche Ingenieur, war der Sohn eines Lokomotivführers.
Бенц, великият немски инженер, бил син на локомотивен машинист.

Die Werke dieses Wissenschaftlers, des Bahnbrechers auf dem Gebiet der Erschließung von Kosmos, begann ich erst an der Universität zu lesen.
Произведенията на този учен, пионер в областта на разработването /развитието на космоса, започнах да чета едва в университета.


Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...