сряда, 15 февруари 2017 г.

Genitiv

При изучаването на падежите в немския език, често на родителния падеж не се отделя дължимото внимание, заради това, че в съвременния разговорен език той се използва доволно рядко. Много е разпространена замяната му с дателен падеж. Но би било голяма грешка да не се изучава въобще, защото в писмената реч той се употребява много активно.
До колкото в немския език падежите се изразяват с помоща на членовете, да си припомним техните форми в родителен падеж.
Неопределителни членове:

м.р.
ж.р.
ср.р.
Nominativ
ein
eine
ein
Genitiv
eines
einer
eines
Определителни членове:

м.р.
ж.р.
ср.р.
мн.ч.
Nominativ
der
die
das
die
Genitiv
des
der
des
der

Най-разпространеното използване на родителния падеж е в конструкцията съществително + съществително (обикновено със значение принадлежност): das Auto meines Mannes (колата на моя мъж) , der Mann meiner Tochter (съпругът на моята дъщеря), die Kleider des Kindes (дрехите на детето), das Haus meiner Eltern (къщата на моите родители). Такива съществителни отговарят на въпроса чий? (wessen?). В разговорната всекидневна реч тях можете да замените с von + Dativ: das Auto von meinem Mann, der Mann von meiner Tochter и т. н. Особено често се среща в Южна Германия.
Строго погледнато, не винаги словосъчетанията съществително + съществително обозначават принадлежност. Те могат да имат и други значения: die Arbeit der Lehrerin (работата на учителя), Hilfe des älteren Bruders (с помощ на по-големия брат) – източник на действие,  die Untersuchung des Patienten (изследване на пациента), die Renovierung der Wohnung (ремонт на жилището) – обект на действието, der Wagon zweiter Klasse (вагон втора класа), Speisen der besten Qualität (кухня високо качество) – свойство, качество на предмета и т. н. Най-важното е да се помни, че второто съществително е винаги в родителен падеж.
Използвайки Genitiv трябва да бъдем особено внимателни при образуването на формите за мъжки и среден род: обикновено те получават окончания –s (-es), както вероятно вече сте забелязали от примерите по-горе: Geburtstag meines Vaters (рождения ден на моя баща), das Handy ihres Freundes мобилният телефон на нейният приятел), das Zimmer ihres Kindes (стаята на тяхното дете), die Puppe des Mädchens (куклата на момичето).
Окончание –es се добавя към:
  • Обикновени /едносъставни/ съществителни: das Kind – des Kindes, das Bild – des Bildes, der Sohn – des Sohnes, der Tag – des Tages и т. н.
  • Съществителни, окончаващи на ss, — ß, — tz, — x и – z: der Bus- des Buses, der Fluss  – des Flusses, der Arzt – des Arztes,  der Komplex – des Komplexes, der Platz – des Platzes. ВНИМАНИЕ! При съществителни с окончание –nis се получава двоен s: das Ergebnis – des Ergebnisses, das Verständnis – des Verständnisses, das Zeugnis – des Zeugnisses и т.д.
  • Съществителни с ударение на последната сричка: der Erfolg –des Erfolges и т. н.
В останалите случаи се приема, като правило, окончание -s, но не бива да се забравя за слабото склонение на съществителните (n-Deklination) – съществителните с такова склонение получават окончание -en (както и при всички останали падежи): der Mensch – des Menschen, der Russe – des Russen, der Hase – des Hasen и т. н.
Собствените имена също получават окончание –s, без значение от рода, като съществителното в родителен падеж предшества съществителното в именителен:
Das ist Manuelas Fahrrad. – Това е велосипеда на Мануела.
Peters Auto ist kaputt. – Колата на Петер се развали.
Ich habe Frau Reiners Pass gefunden. – Намерих паспорта на г-жа Райнер.
Ако собственото име завършва на s, — tz, — x или z, то в писмената реч родителния падеж се обозначава с апостроф:
Max’ Heft liegt auf dem Tisch. – Тетрадката на Макс лежи на масата.
Hans’ Mutter kommt nächste Woche. – Майката на Ханс ще дойде следващата седмица.
Fritz’ Kinder spielen mit meinen zusammen. – Децата на Фриц играят заедно с моите.
Съществува и остаряла форма - Fritzens, Hansens, но тя е малко употребима. В устната реч такива конструкции не е желателно да се употребяват, целесъобразно е да се заменят с конструкции с предлог von + Dativ: das Heft von Max, die Mutter von Hans, die Kinder von Fritz…
Освен това, тази форма се предпочита при използването на съществителни в множествено число. До колкото в множествено число думата не приема никакво окончание, то падежното значение се изразява само от определителния или неопределителен член. При употребяването на съществителни с определителен член проблем няма: die Sachen der Kinder (вещите на децата), die Kleider der Frauen (роклите на жените), die Werke der Künstler (работите на художниците). Но такива словосъчетания са правилни и възможни когато иде реч за конкретни деца, жени и художници. Ако говорим по принцип, нямайки предвид конкретни хора или предмети, то употребяването на определителен член не е възможно. В тези случаи на помощ отново идва дателен падеж с предлога von: Sachen von Kindern, Kleider von  Frauen, Werke von Künstlern.
Ако пред думата има прилагателно или местоимение, то те изразяват родителния падеж със своите окончания: Sachen kleiner Kinder (вещите на малките деца), die Kleider junger Frauen (роклите на младите жени), die Werke berühmterKünstler (работите на известните художници).
Genitiv (родителен падеж) в немския език се използва не само при описанието на съществителни и словосъчетания. Съществуват и цяла група глаголи и прилагателни, които изискват след себе си задължително тази падежна форма.
Така, например, глаголът bedürfen (нуждая се), harren (чакам с нетърпение), gedenken (помня, спомням си), bezichtigen (обвинявам уличавам), beschuldigen (обвинявам), verweisen (изгонвам), würdigen (удостоявам, ценя), sich rühmen (хваля се), sich erfreuen (притежавам), sich entledigen (избавям се), sich befleißigen (старая се, стремя се), sich bedienen (възползвам се), sich erbarmen (съжалявам), sich schämen (срамувам се), sich versichern (обезпечавам сеизискват обект в родителен падеж.
Er rühmt sich seines Sieges im Boxkampf. – Той се хвали със своята победа в боксовия мач.
Leider erfreue ich mich keiner besten Gesundheit. – За съжаление, аз не притежавам добро здраве.
Ich muss mich erst seiner Hilfe versichern. – Трябва първо да си осигуря неговата помощ.
Der Berühmte russische Schriftsteller A. Solschenizyn wurde der USSR verwiesen. – Известния руски писател А.Солженицин е бил изгонен от СССР.
Някои прилагателни също се употребяват с обекти в родителен падеж, например: unkundig (несведущ, незнаещ), verdächtig (заподозрян), bewusst (осъзнат) mächtig (владеещ), (un)würdig ( (не)достоен), überdrüssig (нещо ми омръзва, дотяга ми).
Er ist des Lebens ganz unkundig. – Той е неосведомен за живота.
Fast jeder Schüler ist der Schule zum Schulabschluss total überdrüssig. – Почти на всеки ученик му втръсва към края на училището.
Er war der Börsenmachenschaften verdächtig, seine Schuld aber wurde nicht  bewiesen. – Заподозрян бе в борсови машинации, но вината му не беше доказана.
Разгледаните по-горе глаголи и прилагателни се използват в писмената реч на висок стил с родителен падеж и се считат за остарели форми. В ежедневната реч могат да се заменят с различни предлози, като това не изменя значението им.
Има и цяла група предлози, които изискват след себе си Genitiv. Тази група е много голяма: abseits (в страни от), anhand (при помощи), angesichts (предвид на),  anlässlich (по повод на), anstatt (вместо, в замяна на), anstelle (вместо), aufgrund (на базата на), außerhalb (извън), binnen (в течение на, по протежение на), diesseits (от тази страна), gemäß (в съответствие със), halber (предвид), hinsichtlich (по отношение на), infolge (вследствие), inmitten (посред), innerhalb (вътре, в), jenseits (от друга страна), kraft (на основание, по силата на),  längs (покрай), laut (съгласно), mittels (посредством, с помоща на), oberhalb (над), statt (вместо), trotz (въпреки), um … Willen (в името), ungeachtet (въпреки), unterhalb (под), unweit (недалече от), vermittels (посредством, по пътя на), während (в продължение на, по време на), wegen (заради), zeit (в течение на), zwecks (с цели няколко други.
Aufgrund seines nachgewiesenen Alibis wurde der Verdächtige freigesprochen. – На базата на доказаното алиби, заподозрения беше пуснат.
Ungeachtet vieler Streike hat die Unternehmensleitung über 100 Arbeitnehmer entlassen. – Въпреки многото стачки, ръководството на предприятието уволнил повече от 100 служителя.
Der Chef hielt lange feierliche  Rede anlässlich des Jubiläums unserer Firma. – Шефът държал дълга тържествена реч по повод юбилея на нашата фирма.
Statt des Straftäters hat die Polizei das Opfer festgenommen. – Вместо престъпника, полицията задържала жертвата.
Цялата сложност при употребата на много от тези предлози (например, wegen, gemäß, laut, infolge, mittels, binnen, trotz) се заключава в това, че в разговорната реч се допуска тяхното използване с дателен падеж. Но строгите норми на литературния език изискват все пак родителен падеж. Затова, ако искате да се изразите правилно, ще се наложи да усвоите Genitiv. НО! Има още една особеност: при използването на тези предлози със съществително без член или прилагателно (или местоимение) в множествено число (т.е. когато нямаш сигурен маркер за родителен падеж) нормите на литературния език препоръчват употребата на датив (в тези конструкции може да се използва предлога von):
Mangels der überzeugenden Beweise (G.) musste die Polizei das Verfahren gegen ihn einstellen. – Заради недостатъчните убедителни доказателства, полицията се наложи да прекрати разследването против него.
Mangels Beweisen  (D.) musste die Polizei das Verfahren gegen ihn einstellen. – Заради недостатъчните доказателства полицията трябваше да прекрати разследването против него.
Angesichts der neuen Tatsachen forderte der Anwalt eine weitere Ermittlung. – Предвид новите обстоятелства, адвоката моли за ново разследване.
Angesichts von 2 Millionen Arbeitslosen musste sich die Regierung um neue Arbeitsplätze kümmern. –Предвид 2-та милиона безработни, правителството е длъжно да помисли за нови работни места.

Такива примери могат да се намерят много, затова използвайки тези предлози, не се притеснявайте да погледнете в речника, за да сте сигурни правилно ли сте построили изречението. 

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Сложно съставно изречение в немския език (das Satzgefüge)

Сложно съставното изречение се състои от главно изречение и едно или няколко подчинени.

Подчиненото изречение обикновено представлява разширена част на главното изречение.

Er erzählte über sein Studium an der Universität.
Той разказваше (за какво?) за своето обучение (допълнение) в университета.
Er erzählte, wie er an der Universität studierte.
Той разказваше (за какво?), как е учил в университета (подчинено допълнително изречение).
В зависимост от функцията им в състава на сложно съставното изречение, подчинените изречения се делят на:
1.     Подчинено предложно;
2.     Подчинено сказуемо (предикатно подчинено);
3.     Подчинено допълнително;
4.     Подчинено определително;
5.     Подчинено обстоятелствено за:
o    место,
o    време,
o    условие,
o    цел,
o    причина,
o    следствие,
o    вида на действието,
o    сравнение,
o    отстъпително.

Видът на подчиненото изречение се установява обикновено по въпроса, на който то отговаря; по съюза или съюзната дума, съединяваща подчиненото с главното изречение.

Някои видове подчинени изречения в немския език могат да се присъединяват към главното изречение и без съюз, например условните, отстъпителните, допълнителните.

Средства за свръзка между главното и подчиненото изречение в немския език

В немския език съществуват три различни начина за съединяване на главното и подчиненото изречение:
1.     посредством подчинителните съюзи dass, weil, da, damit, indem и др.;
2.     посредством съюзни думи:
o    относителните местоимения der, die, das; welcher, welches, welche; wer, was;
o    относителните наречия wo, woher, wohin и местоименни наречия woraus, worüber, womit и т. д.;
3.     без съюзна дума.

Съответно се различават съюзни и безсъюзни подчинени изречения.
съюзни
Mein Freund schreibt, dass er bald nach München kommt.
Мой приятел пише, че скоро ще дойде в Мюнхен.
Er musste seine Reise verlegen, weil er sehr beschäftigt war.
Той е принуден да отложи пътуването, тъй като е много зает.
безсъюзни
Ich hoffe, du nimmst auch daran teil.
Надявам се ти също да участваш.
Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.
Ако той завърши работа, той трябва да ме уведоми /да ми съобщи/.

Място на подчиненото изречение и словоред на главното в немския език

Мястото на подчиненото изречение е прието да се определя спрямо главното. Съответно – различават се подчинени изречения, стоящи преди главното, след главното и вътре в главното изречение.
Мястото на подчиненото изречение се определя, по правило, от неговите синтактични функции, т. е. зависи от това към коя част от главното изречение можем да го отнесем или в качеството си на коя част можем да го разглеждаме. Мястото на подчиненото изречение не влияе на неговия словоред, но то влияе на словореда в главното.
Ако подчиненото изречение предшества главното, то главното изречение започва със сказуемо или неговата изменяема част. В този случай подчиненото изречение се разглежда като частта, заемаща първо място, а на второ място, съгласно правилата за словоред в простите изречения се заема от сказуемото (на главното изречение) или неговата изменяема част.

Obwohl alle schon sehr müde waren, wollte keiner seinen Posten verlassen.
Въпреки, че всички бяха много уморени, никой не искаше да напусне своя пост.

Ако главното изречение стои след подчиненото и започва с корелат*, то сказуемото стои след корелата:

Was du jetzt eben erfahren hast, davon soll keiner wissen.
За това, което сега научи, никой не трябва да знае.

Словоред в подчинените изречения в немския език

Словореда в подчиненото изречение зависи от средствата и начина, по който то се свързва с главното.

Словореда на подчинените изречения има ред особености, отличаващи го от главното изречение.
1.     Подчиненото изречение започва с подчинителен съюз или съюзна дума.
2.     Сказуемото или неговата изменяема част стои на последно място в немското изречение, а неизменяемата част на сказуемото – на предпоследно. В този случай подчиненото изречение се явява „заключено“ в рамка между съюза (или съюзната дума) и изменяемата част на сказуемото:

Ich hoffe, dass er sein Wort halten wird.
Надявам се, че той ще удържи на думата си.

Ако неизменяемата част на сказуемото е изразена не от един, а от два глагола, то на предпоследно място стои обикновено партицип II или инфинитива на спомагателния глагол, а партицип II на смисловия глагол стои на трето място от края на изречението.

Er wies darauf hin, dass die Wiederherstellung der deutschen Industrie auch nach dem ersten Weltkrieg durch das amerikanische Kapital gefördert worden war.
Той посочи, че възстановяването на немската промишленост и след края на Първата световна война е било ускорено от американски капитали.

3.     В подчиненото изречение делимата представка на глагола не се отделя.

Сравнете:
Er gab mir das Buch zurück.
Той ми върна книгата.
Als er mir das Buch zurückgab, dankte er mir.
Когато той ми върна книгата, ми благодари.

4.     Подлогът често стои съвсем непосредствено след съюза или съюзната дума.

Er widmete viel Zeit dem Wintersport, obwohl er sehr beschäftigt war.
Той отделя много време на зимните спортове, въпреки, че е много зает.

5.     Възвратното местоимение sich или заменящото го лично местоимение в акузатив, стои след подлога, изразен чрез лично местоимение, или след него, ако е изразен чрез съществително име.

Der Kranke beschwert sich bei dem Arzt, dass er sich nicht wohl fühle.
Болният се оплаква на лекаря, че не се чувства добре /комфортно/.
Der Arzt fragt, warum sich der Kranke früher nicht gemeldet habe.
Лекарят пита, защо болният не е дошъл по-рано.

6.     Отрицанието nicht, отнасящо се към сказуемото, стои преди него.

Er teilt mit, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnehmen wird (nicht teilnimmt).
Той обяви, че няма да присъства на предстоящото заседание (няма да участва).

Отрицанието nicht, отнасящо се към някоя друга част от изречението, заема в подчиненото изречение същото място, както и в самостоятелно изречение.

Sie behauptet, dass ihre Eltern nicht morgen kommen.
Тя твърди /потвърди/, че родителите и няма да дойдат утре.

Безсъюзните подчинени изречения в немския език запазват словореда на простото разширено изречение.

Es ist klar, er kommt heute nicht.
Ясно е, че той днес няма да дойде.

Изключение правят безсъюзните отстъпателни и условните подчинени изречения. В тях сказуемото или неговата изменяема част заема първо място, а неизменяемата част на сказуемото стои на последно място.

Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.
Ако той свърши работа, е длъжен да ме уведоми.

Различни степени на подчинените изречения в немския език

Подчинените изречения в немския език могат да бъдат първа, втора, трета (понякога четвърта и по-висока).

Подчиненото изречение от 1-ва степен се отнася непосредствено към главното изречение или към един от неговите членове:

Er sagte, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnimmt.
Той казва, че няма да участва в предстоящото заседание.

Подчиненото изречение от 2-ра степен се отнася не към главното изречение, а към подчиненото от първа степен (или към една от неговата част).

Er sagt, dass er an der Sitzung, die am nächsten Dienstag stattfindet, nicht teilnimmt.
Той казва, че в заседанието, което ще се състои следващия вторник, няма да участва.

Подчинените изречения от 3-та степен се отнасят към подчиненото изречение от втора степен и т. н.


* Корелати се наричат свързващите думи, които, влизайки в състава на главното изречение , указват за наличието на подчинено изречение и усилват връзката между главното и подчиненото изречения. В качеството си на корелати се употребяват указателните местоимения der, die, das, die, безличното местоимение es, местоименните наречия darüber, davon, daran и т. н., наречията so, dort, da и т. н.



Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...