Akkusativ

Нека да сравним двете изречения:

Колата зави зад ъгъла.

Аз забелязах тази кола.

В първия случай действащо лице се явява колата. Думата кола  е в именителен падеж (кой? какво?), тъй като тук се именува извършителя на действието. Във втория случай колата от извършител се превръща в обект (в случая – на наблюдение). Това е така наречения винителен падеж (виня, обвинявам кого? какво?).

Нека да видим какво се случва в немския език при подобна ситуация:

Der Zug geht um halb zwölf. – Влакът тръгва в 11 и 30.

Ich nehme den Zug. – Дословно: взимам този влак.

Както, може би, забелязвате променя се не окончанието на съществителното, а определителния член. Der Zug – в именителен падеж (Nominativ), den Zug – във винителен падеж (Akkusativ). В именителен падеж думата отговаря на въпроса кой? какво (wer? was?), а във винителен – на въпросите кого? какво? (wen? was?). Но, когато говорим на немски, почти никога не можем да „контролираме” въпросите. Затова по-лесно е като се ориентираме за това, какво представлява думата: извършител или обект на действието. Ако е обект на действието, то падежът е Akkusativ. Просто си представете стрелка (—>) – и няма да сбъркате. При това обектът може да се предхожда от предлог или не. Сравнете: Свърших работата. Справих се с работата. С други думи – стрелката трябва да води точно към обекта.

Пословица: Übung macht den Meister. – Упражнението прави майстора.

До този момент си имахме работа с мъжки род, където определителния член der се изменя на den. Нека да видим какво се случва при другите родове и в множествено число:

Среден род (n): Ich nehme das Taxi. – Аз взимам (това) такси.

Женски род (f): Ich nehme die Straßenbahn. – Аз взимам (този) трамвай.

Множествено число (pl): Ich nehme die Briefmarken. – Аз взимам (тези) марки.

Както забелязвате, нищо не се случва. Akkusativ по никакъв начин не променя съществителните в женски и среден род. Той не влияе и на думите в множествено число.

Затова трябва да запомним: Akkusativ – промяна има само и единствено в мъжки род, само der се променя наden!

А ако членът е неопределителен?

Ich trinke eine Milch, ein Bier und einen Wein. – Аз пия мляко, бира и вино.

(Ще поемем този риск заради граматиката.) Коя е думата в мъжки род? Правилно, der (ein) Wein. В Akkusativ ein се променя в einen, добавяйки -en.

Значи, der —> den, ein —> einen (kein —> keinen, mein —> meinen). Всичко на -en.

Обърнете внимание на това, че след израза es gibt  трябва да се употреби Akkusativ (по простата причина, че дословно преведен изразът означава „то дава” кого? какво?):

Es gibt hier einen Biergarten. – Тук има бирария /бирария на открито, под дърветата. 

За да изразим отрязък от време (—>) също се употребява Akkusativ:

Ich war dort den ganzen Tag. – Бях там цял ден.

Ich gehe jeden Tag dorthin. – Отивам натам всеки ден. 

Съществителното име може да бъде заменено от местоимение („вместо име"), когато и така е разбираемо за какво иде реч.

Ich kenne den Mann. – Познавам този мъж.

Ich kenne ihn. – Познавам го.

И, след като става въпрос за Akkusativ и мъжки род, и както der  се променя на den, местоимението er (той) се променя на ihn (него). Това не е трудно да се запомни, тъй като -r се променя на -n.

Но може и да не се употребява специално местоимение(er, ihn), може просто да се използва определителен член – и ще бъде същото, само малко по-фамилиарно:

Ich kenne den. – Познавам го (този). Der ist mein Freund. – Той (този) е мой приятел.

В останалите родове (sie – тя, es – то) и в множествено число (sie – те) изменение няма. Akkusativ = Nominativ. Т. е., дословно, се казва:

Познавам я, познавам го, познавам ги.

Например:

Ich kenne die Frau, ich kenne die (sie). – Знам тази жена, Знам я /нея/.

Ich kenne das Buch, ich kenne das (es). – Знам тази книга.

Ich kenne die Bücher, ich kenne die (sie). – Знам тези книги, знам ги.

Ich kenne Sie. – Знам Ви / Познавам Ви.

Вежливата форма Sie в немския език се образува не от „вие”, а от те. Т. е., вежливо към Вас се обръщат, казвайки: Знам Те.

Останалите лични местоимения (обозначаващи лица) в Nominativ и в Akkusativ, то тях по-лесно можем да запомним в примери:

Ich liebe dich. – Обичам те.

Liebst du mich? – Ти мен обичаш ли ме?

Seht ihr uns? – Виждате ли ни? (Ihr.)

Wir sehen euch. – Ние ви виждаме.

7 чести грешки в немския език

Да говорим без грешки – това е най-голямата мечта на всеки, чийто живот е свързан с чужд език.

Често при построяването на фраза или изречение на чужд език, мозъкът ни подсъзнателно прави аналог с родният ни език, което често води до грешки.

Предлагам ви да разгледаме и анализираме най-честите, типични грешки, свързани с изразяването на мислите ни на немски език.

1. Kennen – wissen

И двата глагола се превеждат на български като «знам».

Къде е разликата?

Глаголът KENNEN означава «запознат съм, знам нещо от собствен опит», много често се използва с пряко допълнение KENNEN + OBJEKT.

— За лично познанство с хора е прието да се използва KENNEN.
 

Ich kenne diesen Mann — Аз познавам този човек.

— Ако ви е познат маршрут /вие сте го минали/, адрес /вие вече сте били там/, номер на телефон /можете да го кажете/, проблем /вече сте го обсъждали/, то  KENNEN е вашият глагол!

Ich kenne seine Addresse — Знам неговия адрес..
Ich kenne den Weg, ich war schon dort — Я Знам пътя, вече съм бил там.
Ich kenne das Problem — Знам за този проблем. / Запознат съм с проблема.
Ich kenne nichts! — Нищо не знам!

Глаголът WISSEN се употребява в случаите, когато на вас ви е известен някакъв факт или непроверена от вас информация. Много често се използва в подчинени изречения “Ich weiss, dass…” .

Ich weiß, dass ich nichts weiß — Аз знам, че нищо не знам.

2. Können – dürfen

Тази глаголна двойка се явява още един препъни камък за много любители на немския език. И двата глагола се превеждат на български като «мога».

Тогава къде е разликата?
 
KÖNNEN отговаря за:

— физически и умствени способности на човек.

Ich kann schwimmen — Аз мога да плувам.
Ich kann lesen — Аз мога да чета.

— вероятност,  възможност или невъзможност на събития:

Kann sein — мога да бъда
Das kann jedem passieren — Това може да се случи с всеки.

 
DÜRFEN ни е нужен, за да разрешим, забраним или да помолим за разрешение. Вечните съмнения «може-не може» в немския се изразяват с глагола DÜRFEN.   

Man darf hier nicht rauchen — Тук не се пуши.
Ich darf Alkohol trinken — Мога да пия алкохол.

3. Müssen – sollen

Най-опасната двойка при изразяване на дълг и задължения.

Можете да използвате MÜSSEN, ако вие:

— Сте шеф и общувате с подчинени, или сте родител и възпитавате непокорно дете:
 

Du musst ja diese Aufgabe sofort machen! — Ти трябва да изпълниш тази задача точно сега!

— Опитвате се да пробудите съвестта си (вътрешна необходимост):
 

Ich muss mehr lesen um neue Kenntnisse zu erwerben. — Трябва да чета повече, за да получа нови знания.

— препоръчвате нещо, настойчиво и емоционално:
 

Der neue Film ist einfach toll! Du musst diesen Film angucken! — Този нов филм е отличен! Ти трябва да го гледаш!

 
SOLLEN ще ви помогне в следните ситуации:

— незаменим е в общуването с колеги. Помага ви в мека и любезна форма да им кажете какво искате от тях:
 

Du sollst diesen Brief jetzt schreiben. — Трябва да напишеш това писмо.

— Ако обстоятелствата (работата, учението и т.н.) са по-силни от вас, и вие така или иначе сте принудени да направите нещо:

Ich soll morgens früh aufstehen,  weil mein Studium um 8 beginnt. — Трябва да ставам рано, защото учебните часове започват в 8 часа.

— Помагате на хората със съвети и препоръки:

Du sollst mehr lesen. — Трябва повече да четеш.

 4. Möchten – wollen

«Да искаш не е вредно», -  гласи народна мъдрост. Ето, че и немците са достатъчно деликатни в изразяването на своите желания.

Всеки уважаващ себе си немец, ако иска нещо да яде или пие, ще ви каже:

Ich möchte eine Tasse Tee/ein Glas Bier. — Бих искал /бих изпил/ чаша чай/чаша бира.

Немецът също така ще използва глагола MÖCHTEN, за да ви намекне, че иска да направи нещо, например не би било лошо да отидете на театър или кино.
 

Ich möchte heute ins Theater gehen. — Бих искал днес да отида на театър.

Глаголът WOLLEN е емоционално по-силен, затова изречението:  

«Ich will eine Tasse Tee» има по-скоро заповеден тон. 

«Струваш толкова, колкото искаш»,  – още една народна мъдрост. Ако вие много искате нещо, то смело може да се въоръжите с глагола WOLLEN:
 

Ich will eine neue Wohnung kaufen. — Аз искам да си купя ново жилище.

 
Глаголът WOLLEN също така ще ви е необходим, ако разказвате, например, за плановете си за бъдещето:
 

Ich will meinen Urlaub in Afrika verbringen. — Искам да прекарам следващата си отпуска в Африка.

5. Bekommen – werden

Навикът неправилно да употребяваме глагола bekommen идва от английския език и е свързан с глагола «become (англ.) – ставам».
За всеки случай напомняме:

werden – ставам
bekommen -  получавам

6. Stehen – stellen, legen – liegen, sich setzen – sitzen, hängen – hängen

Правило, достойно за #изрежи_и_запомни.
Просто запомнете:

1. Stehen (wo?) + Dat (stand, gestanden) – стоя, намирам се
Stellen (wohin?) + Akk (stellte, gestellt) – поставям, слагам (в изправено положение)

2. Liegen (wo?) + Dat (lag, gelegen) – лежа, намирам се, разположен съм
Legen (wohin?) + Akk (legte, gelegt) – слагам, поставям

3. Sitzen (wo?) + Dat (sass, gesessen) – седя, намирам се
Sich setzen (wohin?) + Akk (setzte, gesetzt) – сядам

4. Hängen (wo?) + Dat (hing, gehangen) – вися, окачен съм (на нещо)
Hängen (wohin?) + Akk (hängte, gehängt) – окачвам, закачвам

7. Wortfolge in Nebensatz (словоред в подчинените изречения)

Казват, че “Nebensatz” – мислено премества глагола накрая” – това е кредото на всички, които обичат да съставят сложно-съставни изречения на немски език.

Съществуват много видове сложно-съставни и подчинени изречения и още повече съюзи. Глаголът в подчиненото изречение винаги е на последно място:

Ich weiß, dass du mich liebst. – знам, че ме обичаш - В Präsens слагаме смисловия глагол в края на подчиненото изречение.
Ich kann nicht genau sagen, wann die Versammlung stattfindet.  – Не мога да кажа точно кога се провежда срещата. – делимите приставки не се делят от глагола.
Ich verstehe, dass du mich angelogen hast. – Разбирам, че ме излъга. – Ако в подчиненото изречение има спомагателен или модален глагол, то тях ги слагаме на последно място в изречението.

Еднозначен отговор на въпроса «Как да избегнем грешките?» не съществува. Но все пак има някои съвети, които можем да следваме:

• Не се плашете да допуснете грешки при разговор. Ангела Меркел няма да ви пише двойка и няма да ви се скара за неправилно употребен глагол. Страхът пред грешките е нашият най-голям противник.
• Ползвайте немско-немски /тълковен/ речник, когато искате да погледнете значението на някоя дума. Това може по-добре да ви помогне да разберете контекста, в който тя се употребява.
• Пробвайте всяка нова дума „на вкус”. Старайте се веднага да я ползвате в речта.

И може би най-важното: Не губете оптимизма и чувството си за хумор дори и при изучаването на такъв сериозен език като немския!