Akkusativ

Нека да сравним двете изречения:

Колата зави зад ъгъла.

Аз забелязах тази кола.

В първия случай действащо лице се явява колата. Думата кола  е в именителен падеж (кой? какво?), тъй като тук се именува извършителя на действието. Във втория случай колата от извършител се превръща в обект (в случая – на наблюдение). Това е така наречения винителен падеж (виня, обвинявам кого? какво?).

Нека да видим какво се случва в немския език при подобна ситуация:

Der Zug geht um halb zwölf. – Влакът тръгва в 11 и 30.

Ich nehme den Zug. – Дословно: взимам този влак.

Както, може би, забелязвате променя се не окончанието на съществителното, а определителния член. Der Zug – в именителен падеж (Nominativ), den Zug – във винителен падеж (Akkusativ). В именителен падеж думата отговаря на въпроса кой? какво (wer? was?), а във винителен – на въпросите кого? какво? (wen? was?). Но, когато говорим на немски, почти никога не можем да „контролираме” въпросите. Затова по-лесно е като се ориентираме за това, какво представлява думата: извършител или обект на действието. Ако е обект на действието, то падежът е Akkusativ. Просто си представете стрелка (—>) – и няма да сбъркате. При това обектът може да се предхожда от предлог или не. Сравнете: Свърших работата. Справих се с работата. С други думи – стрелката трябва да води точно към обекта.

Пословица: Übung macht den Meister. – Упражнението прави майстора.

До този момент си имахме работа с мъжки род, където определителния член der се изменя на den. Нека да видим какво се случва при другите родове и в множествено число:

Среден род (n): Ich nehme das Taxi. – Аз взимам (това) такси.

Женски род (f): Ich nehme die Straßenbahn. – Аз взимам (този) трамвай.

Множествено число (pl): Ich nehme die Briefmarken. – Аз взимам (тези) марки.

Както забелязвате, нищо не се случва. Akkusativ по никакъв начин не променя съществителните в женски и среден род. Той не влияе и на думите в множествено число.

Затова трябва да запомним: Akkusativ – промяна има само и единствено в мъжки род, само der се променя наden!

А ако членът е неопределителен?

Ich trinke eine Milch, ein Bier und einen Wein. – Аз пия мляко, бира и вино.

(Ще поемем този риск заради граматиката.) Коя е думата в мъжки род? Правилно, der (ein) Wein. В Akkusativ ein се променя в einen, добавяйки -en.

Значи, der —> den, ein —> einen (kein —> keinen, mein —> meinen). Всичко на -en.

Обърнете внимание на това, че след израза es gibt  трябва да се употреби Akkusativ (по простата причина, че дословно преведен изразът означава „то дава” кого? какво?):

Es gibt hier einen Biergarten. – Тук има бирария /бирария на открито, под дърветата. 

За да изразим отрязък от време (—>) също се употребява Akkusativ:

Ich war dort den ganzen Tag. – Бях там цял ден.

Ich gehe jeden Tag dorthin. – Отивам натам всеки ден. 

Съществителното име може да бъде заменено от местоимение („вместо име"), когато и така е разбираемо за какво иде реч.

Ich kenne den Mann. – Познавам този мъж.

Ich kenne ihn. – Познавам го.

И, след като става въпрос за Akkusativ и мъжки род, и както der  се променя на den, местоимението er (той) се променя на ihn (него). Това не е трудно да се запомни, тъй като -r се променя на -n.

Но може и да не се употребява специално местоимение(er, ihn), може просто да се използва определителен член – и ще бъде същото, само малко по-фамилиарно:

Ich kenne den. – Познавам го (този). Der ist mein Freund. – Той (този) е мой приятел.

В останалите родове (sie – тя, es – то) и в множествено число (sie – те) изменение няма. Akkusativ = Nominativ. Т. е., дословно, се казва:

Познавам я, познавам го, познавам ги.

Например:

Ich kenne die Frau, ich kenne die (sie). – Знам тази жена, Знам я /нея/.

Ich kenne das Buch, ich kenne das (es). – Знам тази книга.

Ich kenne die Bücher, ich kenne die (sie). – Знам тези книги, знам ги.

Ich kenne Sie. – Знам Ви / Познавам Ви.

Вежливата форма Sie в немския език се образува не от „вие”, а от те. Т. е., вежливо към Вас се обръщат, казвайки: Знам Те.

Останалите лични местоимения (обозначаващи лица) в Nominativ и в Akkusativ, то тях по-лесно можем да запомним в примери:

Ich liebe dich. – Обичам те.

Liebst du mich? – Ти мен обичаш ли ме?

Seht ihr uns? – Виждате ли ни? (Ihr.)

Wir sehen euch. – Ние ви виждаме.