Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.