Модалните глаголи в немския език ( Спрежение на möchten, wollen, dürfen, können, sollen, müssen)

Отличителна особеност на модалните глаголи в немския език се явява изразяването на субективно отношение на говорещия към някакво действие, процес или явление. Под модалност се разбира желание, нежелание, възможност, невъзможност, разрешение, забрана, препоръка, способност, необходимост, заповядване и т. н. да се свърши нещо.По тази причина модалните глаголи обезателно се използват в двойка със смислов глагол, назоваващ конкретното действие. Инфинитивът на смисловия глагол се употребява във двойка с модалния, без частицата «zu». Чисто модалните глаголи в немския са само шест.  

Глаголите «dürfen» и «können» служат за изразяване на възможноста да извършите някакво действие.

Глаголът «dürfen» изразява разрешение, упълномощаване или право на някакво действие. В отрицателни изречения – забрана или липса на право на упоменатите действия. Този глагол се използва и тогава, когато има необходимост да се изрази, че даденото действие не е препоръчително. Например:

·         Im Wohnzimmer dürfen deine Gäste nicht rauchen. – В хола/гостната твоите гости не могат да пушат (забрана).

·         Deine Kinder dürfen diese Pflaumen sammeln und essen. – Твоите деца могат да съберат и изядат тези сливи (разрешение).

·         Peter darf diesen Vertrag unterzeichnen. – Петер може да подпише този договор (упълномощен е).

·         Man darf Pflanzen mitten am Tage nicht gießen. – Не поливайте цветята в средата на деня.

Спрежението на глагола «dürfen» изглежда по следния начин:

·         Ich darf hier übernachten. – Аз мога да пренощувам тук (= разрешено ми е).

·         Du darfst hier übernachten. – Ти можеш да пренощуваш тук.

·         Er darf hier übernachten. – Той може да пренощува тук.

·         Wir dürfen hier übernachten. – Ние можем да пренощуваме тук.

·         Ihr dürft  hier übernachten. – Вие можете да пренощувате тук.

·         Sie dürfen hier übernachten. – Те могат да пренощуват тук.

  

Глагол «können» служи за изразяване на способност или възможност нещо да се направи, например:

·         Dein Freund kann hinter unserem Haus parken. – Твоя приятел може да паркира до нашата къща (возможност).

·         Meine Tochter kann gut stricken. – Моята дъщеря плете добре (умение). 

Спрежението на глагола «können» изглежда по следния начин:

·         Ich kann Suppen kochen. – Аз мога/умея да готвя супи.

·         Du kannst Suppen kochen. – Ти можеш да готвиш супи.

·         Er kann Suppen kochen. – Той може да готви супи.

·         Wir können Suppen kochen. – Ние можем да готвим супи.

·         Ihr könnt Suppen kochen. – Вие можете да готвите супи.

·         Sie können Suppen kochen. – Те могат да готвят супи.

Глаголите «sollen» и «müssen» служат за изразяване на различни нюанси на задължение.

Глагол «sollen» изразява необходимост да извършите някакви действия, изхождайки от съществуващи заповеди, закони, обществен морал и дълг, например:

·         Ihre Partner sollen unsere Gesetzgebung berücksichtigen. – Вашите партньори трябва да вземат предвид нашето законодателство (длъжни са).

·         Jetzt soll er deine Cousine heiraten. – Сега той трябва да се ожени за твоята братовчедка (морален дълг).

·         Ihre Eltern haben ihr gesagt, dass sie heute alles einkaufen soll. – Нейните родители и казаха, че тя трябва днес да направи всички покупки (нареждане).

Спрежението на глагола «sollen» изглежда по следния начин:

·         Ich soll meinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Аз трябва да предам своето съчинение утре рано сутринта.

·         Du sollst deinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Ти трябва да предадеш своето съчинение утре рано сутринта.

·         Er soll seinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Той трябва да предаде своето съчинение утре рано сутринта.

·         Wir sollen unsere Aufsätze morgen früh abgeben. – Ние трябва да предадем своите съчинения утре рано сутринта.

·         Ihr sollt eure Aufsätze morgen früh abgeben. – Вие трябва да предадете своите съчинения утре рано сутринта.

·         Sie sollen ihre Aufsätze morgen früh abgeben. – Те трябва да предадат своите съчинения утре рано сутринта.

Глаголът «müssen» се използва за изразяване на вътрешно убеждение да извършиш нещо или за действие по принуда. Той също така помага и да се предаде признаването на неизбежността на някакво действие, например:

·         Barbara muss ihre Mutter vom Flughafen abholen, weil sie einen schweren Koffer hat. – Барбара трябва да посрещне майка си на летището, защото тя има тежък куфар/багаж (вътрешна потребност).

·         Du musst alle Themen wiederholen, weil ihr morgen eine Kontrollarbeit schreiben werdet. – Ти трябва да повториш всички теми, тъй като утре ще имате контролна (принуда).

·         Petra musste sich dort erkälten, weil sie keine Jacke mitgenommen hat. – Петра трябва да се е простудила там, защото не беше взела яке със себе си (неизбежност).

Спрежението на глагола «müssen» изглежда така:

·         Dort muss ich nur Englisch sprechen. – Там трябва да говоря само на английски.

·         Dort musst du nur Englisch sprechen. – Там трябва да говориш само на английски.

·         Dort muss sie nur Englisch sprechen. – Там тя трябва даговори само на английски.

·         Dort müssen wir nur Englisch sprechen. – Там ние трябва да говорим само на английски.

·         Dort müsst ihr nur Englisch sprechen. – Там вие трябва да говорите само на английски.

·         Dort müssen sie nur Englisch sprechen. – Там те трябва да говорят само на английски.

Глаголите «wollen» и «möchten» служат за изразяване на различни степени на желание и намерение да се направи нещо.

Глаголът «wollen» предава твърдо намерение или желание нещо да се извърши, например:

·         Ich will meinen nächsten Urlaub in Spanien verbringen. – Аз искам да прекарам следващата си отпуска в Испания (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Ihre Eltern wollen im Herbst ihre Wohnung vermieten. – Нейните родители искат да дадат под наем жилището си от есента (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Petra will ihrer Freundin nicht lügen. – Петра не иска да лъже приятелката си (силно нежелание).

Спрежението на глагола «wollen» изглежда така:

·         Ich will diese Ereignisse in meinem nächsten Artikel beschreiben. – Аз искам/имам намерение (= твърдо намерение) да опиша тези събития в следващата си статия.

·         Du willst diese Ereignisse in deinem nächsten Artikel beschreiben. – Ти искаш да опишеш тези събития в следващата си статия.

·         Er will diese Ereignisse in seinem nächsten Artikel beschreiben. – Той иска да опише тези събития в следващата си статия.

·         Wir wollen diese Ereignisse in unserem nächsten Artikel beschreiben. – Ние искаме да опишем тези събития в следващата си статия.

·         Ihr wollt diese Ereignisse in eurem nächsten Artikel beschreiben. – Вие искате да опишете тези събития в следващата си статия.

·         Sie wollen diese Ereignisse in ihrem nächsten Artikel beschreiben. – Те искат да опишат тези събития в следващата си статия.

Глаголът «möchten» служи за изразява не на желания или вежлива молба,  мотивация да направите нещо, например:

·         Meine Schwester möchte eine schicke Sonnenbrille kaufen. – Моята сестра иска да купи елегантни слънчеви очила (желание).

·         Ihr Sohn möchte bitte heute um 14.20 hierher kommen. – Вашият син трябва да дойде тук днес в 14.20 (вежлива покана).

Спрежението на глагола «möchten» изглежда така:

·         Ich möchte diese Teesorte probieren. – Бих искала да опитам този сорт чай.

·         Du möchtest diese Teesorte probieren. – Би искал да опиташ този сорт чай.

·         Er möchte diese Teesorte probieren. – Той би искал да опита този сорт чай.

·         Wir möchten diese Teesorte probieren. – Ние искаме да опитаме този сорт чай.

·         Ihr möchtet diese Teesorte probieren. – Вие бихте искали да опитате този сорт чай.

·         Sie möchten diese Teesorte probieren. – Те биха искали да опитат този сорт чай.

Възвратните глаголи

Както и в българския, така и в немския език има възвратни глаголи – глаголи, при които действието се връща като бумеранг към самия извършител:

Die Erde dreht sich um die Sonne. – Земята се върти около Слънцето.

Ние казваме: аз се мия (= аз мия себе си), ти се миеш (ти миеш себе си)… Немците го казват много по-точно: аз мия мен, ти миеш теб, ние мием нас…

sich waschen (мия се, мия себе си)

ich wasche mich, wir waschen uns

du wäschst dich, ihr wascht euch

er wäscht sich, sie waschen sich, Sie waschen sich

Местоимението sich (себе си) употребява се само в 3-то лице – и във всички негови форми (он, она, оно, они… и Вы). Затова, ако ние кажем: Er wäscht ihn, то това ще звучи така: Той мие него, което принципно е възможно, но има съвсем друг смисъл. И вече не е възвратен – действието не се връща към деятеля.

Между другото, и при възвратните глаголи действието не винаги се връща към действащото лице:

ich interessiere mich… – Интересувам се… (но не от себе си, а то нещо),

ich treffe mich… – Срещам се… (но не със себе си, а с някой).

Възвратните глаголи могат да бъдат с възвратно местоимение не само в Akkusativ, но и в Dativ:

Ich wünsche mir eine neue Waschmaschine. – Аз искам (искам за себе си) нова перална машина.

Dann kaufen Sie sich eine! – Тогава си купете!

Das kannst du dir leisten. – Ето това можеш да си позволиш.

Както може би сте забелязали, sich означава не само „себе си“, а и „си“. Така, например, глагола sich vorstellen може да има две различни значения: представям си нещо, някого и представам се (представям себе си някъде или пред някого). Сравнете:

Darf ich mich vorstellen? – Разрешете да се представя?

Stell dir das mal vor! – Представете си това!

So etwas kann man sich kaum vorstellen. – Трудно можете да си представите такова нещо.

Възвратното местоимение обикновено следва веднага след глагола:

Ruf mich bitte um sechs Uhr an. – Позвънете ми в 6 часа, моля.

Променяйки този неутрален порядък, вие може да отделите местоимението, подчертавайки го:

Ruf bitte um sechs Uhr mich an (niemand anders). – Позвънете МИ, моля, в 6 часа (конкретно на мен, а не на някой друг).

Когато възвратния глагол се окаже втори глагол в изречението, заключвайки в нея всичко, коет осе отнася за него:

Ich fahre an die See, um mich ordentlich zu erholen. – Отивам на море, за да си почина.

Същото се случва и в подчиненото изречение:

Ich weiß, dass er sich eine andere Arbeitsstelle wünscht. – Аз знам, че той иска (желае за себе си) друга месторабота.

Или просто в Infinitiv:

sich einen interessanteren Job wünschen – иска (желае за себе си) по-интересна работа,

sich vortrefflich amüsieren – забавлявам/развличам се отлично.

Възвратното местоимение е много малко и подвижно нещо, което понякога подскача тук и там, където всъщност е забранено според правилата – изпреварва подлога при обратен словоред или при подчиненото изречение. И не може да изпревари само личното местоимение. Сравнете:

Seit der Schulzeit interessiert sich Peter für Erdkunde. – От ученическите си години Петер се интересува от география.

Seit der Schulzeit interessiert er sich für Erdkunde.

Ich habe keine Ahnung, wie sich die Deutschen in Moskau erholt haben. – Нямам представа как германците си почиват в Москва.

Ich habe keine Ahnung, wie sie sich in Moskau erholt haben.

Впрочем, така „постъпват“ и личните местоимения в Akkusativ и Dativ:

Zum Glück interessiert ihn diese Schönheit nicht. – За щастие, той не се интересува от тази красавица.

Er behauptet, dass ihn diese Schönheit nicht interessiert. – Той потвърди, че тази красавица не го интересува.

Leider ist mir diese Regel unbekannt. – За съжаление, не ми е известно това правило.

Er sagt, dass ihm diese Regel unbekannt ist. – Той каза, че му е неизвестно това правило.

Модалните глаголи в Perfekt

Нека да разгледаме какво се случва с модалните глаголи в Perfekt. За начало един пример в сегашно време (Präsens):

Ich muss die Waschmaschine reparieren. – Аз трябва (сам) да ремонтирам пералнята.

А сега в Perfekt:

Ich habe die Waschmaschine reparieren müssen. – Аз трябваше да ремонтирам пералнята.

Т. е.: вместо да образува Partizip 2 (причастие за минало време), ние просто използваме Infinitiv (неопределена форма): habe… müssen. За да не се трупат излишни форми – стига и това, че и така има два глагола.

Това правило важи и при глаголите за възприятие (sehen, hören), когато те са в ролята на модални, т. е. в двойка с основен, смислов глагол. Сравнете:

Er hat sie gehört. – Той я слушаше.

Er hat sie Klavier spielen hören. – Той слушаше как тя свири на пиано.

В случая с hören, fühlen, а също и helfen възможните варианти са:

Hat ihn jemand weggehen hören/gehört? – Някой чул/чувал ли го е да си тръгва?

Er hat sein Ende kommen fühlen/gefühlt. – Той чумствал, че наближава/идва края му.

Er hat mir den Koffer tragen helfen/geholfen. – Той ми помогна да нося куфара.

Обаче, ако не мога сам да ремонтирам пералнята? Тогава става малко по-сложно:

Ich muss die Waschmaschine reparieren lassen. – Трябва да ремонтирам пералнята (да я дам за ремонт). – Präsens.

Ich habe die Waschmaschine reparieren lassen müssen. – Трябваше да ремонтирам пералнята /да я дам за ремонт от някой друг/. – Perfekt.

Всъщност всичко е едно и също: müssen се поставя на края на изречението.

Lassen като модален в Perfekt също се използва без ge-:

Sie hat ihre Haare schneiden lassen. – Тя се е постригала (дословно: дала е да и отрежат косата).

Тук lassen няма самостоятелен смисъл, и е в ролята на модален глагол. Но този глагол може да бъде и в основното си значение - оставям. В този случай той също има право да се използва в минало време без ge-, ако пред него стои някакъв друг Infinitiv. Сравнете:

Ich habe meine Schlüssel im Hotel gelassen. – Аз оставих ключовете си в хотела.

(Тук lassen е самостоятелно употребен и затова той образува „съвършеното“ минало време – с Partizip 2.)

Ich habe meinen Schlüssel auf dem Tisch liegen (ge)lassen. – Аз оставих ключа си да лежи на масата.

Er hat seinen Wagen an der Ecke stehen (ge)lassen. – Той оставил колата си (да стои) на ъгъла. (Тук има два Infinitiv-а поред.)

Може би вече знаете – немците, за разлика от нас, предпочитат да говорят доста обстоятелствено – не просто оставям, а оставям да лежи или оставям да стои, т. е. да уточнят в какво състояние или как точно са оставили даден предмет.

А какво би се случило, ако модален глагол се употреби в Perfekt без основен смислов глагол, т. е. самостоятелно? Тогава, както и в случая със „самотния" lassen, ще бъде с обичайното причастие с ge-:

Du hast es gewollt. – Ти го искаше (wollen).

Сравнете:

Du hast die Wohnung renovieren (lassen) wollen. – Ти искаше да ремонтираш жилището (самостоятелно или да оставиш да го ремонтират).

Подобно на това: müssen – gemusst (обърнете внимание: Umlaut в Partizip 2 при модалните глаголи се «изпарява“), können – gekonnt, dürfen – gedurft, sollen – gesollt:

Sie hat nicht in die Disko gedurft. – Тя не беше на дискотека (не са и разрешили).

Ich habe das nicht so gut gekonnt. – Не го направих добре / Не ми се получи добре. (не можах).

Сравнете:

Unsere Tochter hat nie in die Disko gehen dürfen. – На нашата дъщеря никога не се е разрешавало да ходи на дискотека.

Ich habe das nicht so gut machen können. – Не ми се отдаде да го направя добре. / Не можех да се справя добре.

Особено запомнете mögen – gemocht:

Ich habe diese Speise immer gemocht. – Винаги ми е харесвало това ястие.

Въобще Partizip 2 при модалните глаголи се употребява сравнително рядко, тъй като те рядко се използват самостоятелно.

Ако Perfekt с модален глагол (във форма два Infinitiv подред) е употребен в подчинено изречение, то традиционната рамка на подчиненото изречени есе нарушава. Сравнете:

Unser Schulkamerad hat uns nicht besucht. – Нашият съученик не ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht besucht hat. – Жалко, че не ни посети.

Unser Schulkamerad hat uns besuchen wollen. – ННашият съученик искаше да ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht hat besuchen können. – Жалко, че той не можа да ни посети.

В последния пример спомагателната, спрегаема част на глагола не може да отиде в края на изречението, както е според правилото. Видимо е, че besuchen können hat – това е твърде много дори и за немците. Във всеки случай, модалния глагол се оказва по-силен от спрегаемата част. Подобно на това:

Er will mit uns essen gehen. – Той искаше да дойде с нас да хапне.

Ich glaube, dass er mit uns hat essen gehen wollen. – Мисля, че той искаше да дойде с нас да хапне.

А също и:

Du hast die Gefahr kommen sehen. – Ти видя, как приближаваше опасноста.

Ich weiß, dass du die Gefahr hast kommen sehen. – Знам, че ти видя как приближаваше опасноста.

И така, спомагателния глагол в подчиненото изречение не може да прескочи през двойният Infinitiv.

Ако глаголът не е модален (и не глагол за възприятие), т. е. когато няма два Infinitiv подред, то всичко е възможно:

Sie ist jeden Abend tanzen gegangen. – Всяка вечер тя ходеше да танцува.

Ich weiß, dass sie jeden Abend tanzen gegangen ist. – Знам, че тя всяка вечер ходи да танцува.