Начини за отрицание в немския език

В немския език има няколко основни начина да изразим отрицание.

Основно правило в немския език е, че не съществува двойното отрицание. Немския език не позволява изказвания от сорта на: «Никому нищо няма да кажа». В немския трябва да се ограничим до едно отрицание.

Ich werde es niemandem sagen. – Аз няма да кажа на никого.

Най-напреде  необходимо да запомните разликата между думите nein и nicht:

nein – винаги означава «не». Може да се използва и като кратък отговор

nicht – «не» като частица за отрицание.

В писмената реч след nein винаги има запетая.

Ist der Termin am Dienstag? Nein, der Termin ist erst am Donnerstag!

В немския език има още едно отрицание – «kein», което означава «никакъв» и служи за отрицание на съществителни.

Нека да разгледаме чрез примери разликите между «kein» и «nicht».

Kein служи за отрицание само на съществителни с определителен или неопределителен член. Kein се изменя по род и падеж:

Ich habe einen Hund. — Аз имам куче.

Nein, ich habe keinen Hund. — Не, яз нямам куче.  (Дословно: аз имам никакво куче.)

Ich lese ein Buch. – Аз чета книга.

Nein, ich lese kein Buch. (Дословно: аз чета никаква книга.)

Ich lese eine Zeitung. – Аз чета вестник.

Nein, ich lese keine Zeitung. (Дословно: Аз чета никакъв вестник.)

Sie hat Zeit. – Тя има време.

Sie hat keine Zeit. – Тя няма време. (Дословно: Тя има никакво време.)

Sprechen Sie Spanisch? – Говорите ли испански?

Ich spreche kein Spanisch. – Аз не говоря испански.

Es gibt ein Problem. – Има проблем.

Es gibt kein Problem. – Няма никакъв проблем.

Ich habe Hunger. – Аз съм гладен.

Ich habe keinen Hunger. – Аз не съм гладен. (Дословно: аз имам никакъв глад)

 Ich habe kein Wort verstanden. – Аз не разбрах нито една дума.

Вероятно вече сте забелязали, че отрицанието kein стои пред съществителното и напомня неопределителния член ein. Точно така – отрицанието kein се склонява също, както неопределителния член ein. И често го наричат отрицателен член.

Нека да разгледаме следващото отрицание: nicht.

Отрицанието nicht се използва тогава, когато отричаме не съществителното, а някоя друга част от речта – напр. Сказуемо, допълнение, местоимение.

Ich wohne nicht in Dresden und ich heiße nicht Andrea. – Аз не живея в Дрезден и не се казвам Андрея.

Като правило, отрицанието nicht стои преди отричаната дума или словосъчетание:

Ich wohne nicht in Dresden. – Аз живея не в Дрезден. /Аз не живея в Дрезден/

Ich kaufe das Buch nicht für mich. – Аз купувам книгата не за мен.

Също така, отричайки цялото изречение, nicht може да стои и в края му:

Das interessiert mich nicht. – Това не ме интересува.

Am Montag kann ich nicht. – В понеделник не мога.

Mir gefällt der Film nicht. – Този филм не ми харесва.

Ich arbeite heute nicht. – Днес не работя.

Er kommt wahrscheinlich nicht. – Той вероятно няма да дойде.

В случаите, когато в изречението има два глагола, то nicht стои преди втория глагол:

Sie ist gestern nicht gekommen. – Тя не дойде вчера.

Leider kann ich dich nicht anrufen. – За съжаление, не мога да ти се обадя.

Ich werde es nicht machen. – Аз няма да направя това.

Ако в изречението с частицата nicht се използва глагол с отделяема приставка, то отрицанието стои пред делимата приставка, например:

Wir fahren heute nicht weg. – Ние няма да отпътуваме днес.

Das nehme ich nicht mit. – Това няма да взема с мен.

Ако отрицанието се използва за отричане на прилагателно или наречие, то nicht също стои пред тях:

Das Essen ist nicht gut. – Храната не е вкусна.

Das finde ich nicht schlecht. – Според мен, не е лошо.

Има и друг вид отрицание с nicht: конструкцията «nicht…, sondern…» - не…, а…

Ich wohne nicht in Dresden, sondern in Köln. – Аз живея не в Дрезден, а в Кьолн.

Das ist nicht unsere Wohnung, sondern die Wohnung von unseren Nachbarn. – Това не е нашето жилище, а жилището на нашите съседи.

Ich kaufe das Buch nicht für mich, sondern für meine Freundin.- Аз купувам книга не за мен, а за моята приятелка.

Тук има и още една особеност – ако пред съществителното има определителен член (или ако вместо него се използва притежателно местоимение), то вместо отрицанието kein се използва nicht, което по правило стои в края на изречението:

Das ist nicht unsere Wohnung. (не е правилно да се каже keine unsere) – Това не е нашето жилище.

Das Buch lese ich nicht . — Тази книга не съм я чета.

Също така може да се подчертае, че вие не четете тази книга, а имате интерес към друга книга:

Ich lese nicht das Buch, sondern ein anderes.

Ich trinke Bier. – Аз пия бира.

Ich trinke kein Bier. – Аз не пия бира.

Bier trinke ich nicht. — Бира аз не пия.

Освен тези отрицания, могат да се използват и други:

immer (винаги) / irgendwann (някога) - nie (никога)

jemand- (някой) / irgendwer (някой, който и да е) / alle (всичко) – niemand (никой)

etwas (нещо) / alles (всичко) – nichts (нищо)

mit (с) – ohne (без)

schon (mal) (вече) – noch nicht (още не...) / noch nie (никога) / noch kein-

noch (още)– kein- mehr / nicht mehr (не повече...)

interessant – uninteressant

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Как да употребяваме горепосочените конструкции? Нека да разгледаме следните примери:

immer / irgendwann - nie

Ich esse immer zu Mittag. (Аз винаги обядвам.) - Ich esse nie zu Mittag (Аз никога не обядвам).

Irgendwann fliege ich nach Kuba (Някога ще отлетя /ще отида/ за Куба). – Nie fliege ich nach Kuba (Никога няма да отида в Куба).

jemand- / irgendwer/ alle – niemand

Hier ist jemand (Някой е тук). – Hier ist niemand (Тук няма никой).

Irgendwer war beim Arzt (Някой е на/при лекаря). – Niemand war beim Arzt (Няма никой при лекаря).

Hast du schon jemanden gesehen? (Ти видя ли вече някой?) – Nein, ich habe noch niemanden gesehen (Не, още никой не съм видяла).

 etwas / alles – nichts

Isst du etwas? (Ядеш ли нещо?) Isst du alles? (Всичко ли ядеш?) – Ich esse nichts (Нищо не ям).

mit – ohne

Trinkst du Kaffee mit Milch? (Пиеш ли кафе с мляко?) – Nein, ich trinke Kaffee ohne Milch (Не, аз пия кафе без мляко).

schon (mal) – noch nicht / noch nie / noch kein-

Warst du schon (mal) in Paris? (Ти беше ли вече в Париж?) – Nein, ich war noch nie / noch nicht in Paris (Не, още не съм бил в Париж).

Hast du schon eine Karte? (Имаш ли вече карта?) – Nein, ich habe noch keine Karte (Не, още нямам карта).

noch – nicht mehr / kein- mehr

Wohnst du noch in Moskau? (Още ли живееш в Москва?) – Nein, ich wohne nicht mehr in Moskau (Не, повече няма да живея в Москва).

Hast du noch Hunger? (Още ли си гладен?) – Nein, ich habe keinen Hunger mehr (Не, повече не съм гладен).

interessant – uninteressant

War der Film interessant? (Филмът беше ли интересен?) – Nein, der Film war uninteressant (Не, филмът не беше интересен).

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Die Jacke ist irgendwo (Якето е някъде). – Die Jacke ist nirgendwo (Якето е никъде (никъде го няма)).

Sie will irgendwohin mit dem Auto fahren (Искам да отида някъде с колата). – Sie will nirgendwohin mit dem Auto fahren  (Никъде не искам да ходя с колата).

Er fährt irgendwoher (Той отива някъде). - Er fährt nirgendwoher (Той не отива никъде).

Как и в какви ситуации да отказваме на немски

Случва се така, че да попаднем в ситуации, в които трябва да откажем на събеседника. Следващата статия е посветена именно на това.
Възражението/отказа могат да се изразят или да са съпроводени с леки движения на главата.

• Универсална реплика/отговор. Употребява се без ограничения. В отговор на молба звучи категорично и невежливо, особено по отношение на лица с по-висок социален статус.
Nein. — Не.

• Универсални, но по-малко категорични.
Aber nein. — Но не.
Nein, nein. — Не, не.

• Положителен отговор на въпрос или потвърждение, съдържащо отрицание. Опровергава предшестващия въпрос или изказване. Употребява се без ограничение.
Doch. —Не (наобратно).

• Добродушно, но категорично отхвърляне на предположение или молба на събеседника. В отговор на комплимент или похвала, имайки отенък на някакво подценяване. Употребява се в по-голямата си част в неофициалното общуване с хора на средна възраст или по-възрастни.
Ach wo! / I wo! — отговаря условно на нашето „ти пък“.

• Отговор, опровергаващ предположението на събеседника. При употреба с подходящата интонация звучи категорично и в голямата си част невежливо.
Im Gegenteil! — Напротив!

• Отговор на предложена помощ; говорещият акцентира на искреността на своя отказ от предложената помощ и моли собственика да не се безпокои за него. Употребява се без ограничение.
Ach nein! Wirklich nicht! — О, не! Наистина!

• Реплики, изразяващи в голямата си част формално съжаление по повод невъзможност да се помогне/да бъде полезен; напр., така може да отговори продавач при отсъствието на търсената стока. Употребява се без ограничения.
Tut mir leid. / Es tut mir leid. — Съжалявам. / Много съжалявам (, но не).

• Невежлив и категоричен отказ на въпрос или молба за помощ. Употребява се в неофициално общуване по отношение на лица, чийто социален статус не е по-висок от на говорещия.
Ist nicht meine Sache /Angelegenheit. — Не е моя работа.

• 1) Вежлив отказ. Употребява се без ограничения. 2) Ироничен отказ. Много употребяван.
Nein, danke! — Не, благодаря.

• Ироничен отказ. Изразява абсолютната неприемливост за говорещия на някакво предложение. Употребява се в неофициалното общуване.
Ergebensten Dank! — Покорно благодаря!

• Неутрална реплика в емоционално и стилистично отношение, указваща за наличието на някакъв обективен фактор, възпрепятстващ приемането на направеното предложение или изпълняване на замисленото. Употребява се без ограничение.
Das geht nicht. — Не се получи/получава. / Няма как.

• Реплика, сходна по характер с предишната. Вежлив, неутрален отказ, за който, по правило, следва обяснение на обективните причини.
Das kann ich leider nicht. — За съжаление, не мога (да направя това).

• Много невежлив и категоричен отказ. Изразява не само отказ, но и недоволство, дори и възмущение. Употребява се само в неофициални разговори с лица, чийто социален статус е по-нисък от този на говорещия.
Nur über meine Leiche! — Само през трупа ми!

• Категоричен, но не груб отказ. Изразяват нежеланието на говорещия дори да се обсъди предложението, молбата и т.н., тъй като той ги счита са абсолютно неприемливи или неуместни. Третата реплика е най-категорична. Говорещия не счита за необходимо дори да поясни причината за своя отказ. Употребяват се в по-голямата си част по отношение на лица с по-нисък социален статус.
Kommt nicht in Frage. — И дума да не става.
Kommt nicht in die Tüte. — съответства на нашето Дори не сиго и помисляй!
Ausgeschlossen. — Изключено.

• Нежелание на говорещия да участва в някакво действие. Употребява се по отношение на лица с различен социален статус.
Ich lehne es ab, ... — Отказвам ... (да направя нещо)

• Отказ да се повярва на нещо казано от събеседника. Употребява се в голямата си част по отношение на лица с еднакъв социален статус в неофициален разговор.
Sie scherzen wohl? — Шегувате ли се?

• Отговор на предложение да се участва в някакво общо дело. Изразява нежелание говорещия да участва, за да избегне неприятности. Употребява се в голямата си част в неофициално общуване.
Lassen Sie mich aus dem Spiel! — Не ме забърквай в тази история / игра!

• По значение репликата е аналогична на предишната, но е по-категорична и по-малко вежлива. Употребява се в неофициални разговори, в повечето случаи по отношение на лица равни или с по-нисък социален статус.
Ohne mich! — Без мен!

• Реакция на повторна молба или предложение. Предполага смяна на темата на разговора или действието. Употребява се в неофициалното общуване по отношение на лица с равен или по-нисък социален статус. Особено често се употребява в семейството като реакция на възрастните към думи или действия на дете, ако те го отвличат от нещо важно. В семейството тези реплики може да се употребяват без ограничение на социалния статус.
Komm mir nicht damit! — Не ме занимавай с това!
Lass mich in Ruhe/zufrieden! — Остави ме на мира!
Bleib mir damit vom Leibe! — Остави ме на мира! / Махни се от мен! / Изчезвай!

Диалози

— Fehlt Ihnen wirklich nichts? — Nein, wirklich nichts.
— Наистина ли нищо не ви боли? — Да, наистина нищо.

— Wie komme ich bitte zum Bahnhof? — Tut mir leid, ich bin selber fremd hier.
— Как да стигна до гарата? — Съжалявам, не съм от тук / чужд съм тук.

— Möchten Sie Konfekt? — Nein, danke. Ich esse nichts Süßes.
— Искате ли бонбон? — Не, благодаря. Не ям сладко.

— Wart ihr gestern im Grünen? — Nein, das Wetter hat uns einen Strich durch die Rechnung gemacht.
— Бяхте ли вчера навън? — Не, времето ни обърка плановете

— Gehen wir zu der Party? — Ach nein, da ist nichts los.
— Ще отидем ли на парти? — О, не. Там няма да има нищо интересно.

— Wirst du das Angebot annehmen? — Kommt nicht in Frage. Da komme ich ja vom Regen in die Traufe.
— Ще приемеш ли това предложение? — И дума да не става. Ще стане от лошо по-лошо.

— Darf ich das Vorführgerät benutzen? — Es tut mir leid, ich bin nicht befugt, es Ihnen zu erlauben. Das Gerät gehört Herrn Dr. Müller.
— Може ли да използвам проектора? — За съжаление, не мога да ви разреша/позволя. Устройството принадлежи на доктор Мюлер.

— Ich bitte Sie, den Mietpreis herabzusetzen. — Das kann ich leider nicht. Die Miete ist vertraglich festgelegt.
— Моля да ми намалите наема. — За съжаление, не мога. Наема се определя с договор.

— Könnten wir nicht noch ein Glas Bier trinken gehen? — Schade, das geht leider nicht. Ich habe einen Zahnarzttermin.
— Можем ли да отидем/изпием по чаша бира? — За съжаление не. Имам час при зъболекар.

Частиците «kein» и «nicht»

Отрицателно местоимение «kein»

Отрицанието с помоща на отрицателното местоимение «kein» се използва изключително и само със съществителни. «Kein» се използва за отрицанието на съществителни , които се употребяват в рамките на утвърдителни изречения и са с нулев /без член/ или с неопределителен член.

Склонението на отрицателното местоимение в единствено число повтаря склонението на неопределителния член, а в множествено число – на определителния член, например:

• Barbara hat nur einen Reisenden gesehen. – Барбара видяла само един пътник.
• Barbara hat keinen Reisenden gesehen. – Барбара не видяла нито един пътник.
• Manfred hat Gästezimmer in seinem Sommerhaus. – Манфред има стая за гости в неговата лятна къща/вила.
• Manfred hat keine Gästezimmer in seinem Sommerhaus. – Манфред няма стая за гости в лятната си къща.

Отрицателната частица «nicht»

Най-често отрицанието в немския език се осъществява посредством частицата «nicht». С помоща на тази частица може да се „отрече“ всека една част от изречението. Ако се отрича просто сказуемо, то частицата се намира в самия край на изречението. При отрицанието на сложно сказуемо, то отрицателната частица заема място непосредствено пред спрегаемата част на употребеното сказуемо, например:

• Sigmund wiederholt diese Regeln nicht. – Зигмунд не повтаря тези правила (просто сказуемо).
• Sigmund wird diese Regeln nicht wiederholen. – Зигмунд няма да повтори тези правила (сложно сказуемо).

Ако отрицанието се отнася към някоя друга част на изречението, то отрицателната частица «nicht» се намира непосредствено пред отричаната част от изречението, например:

• Heute wiederholt Sigmund diese Regeln zu Hause. – Днес Зигмунд повтори тези правила у дома.
• Nicht heute wiederholt Sigmund diese Regeln zu Hause. – Не днес повтаря Зигмунд тези правила у дома (отрицание на обстоятелството за време).
• Heute wiederholt nicht Sigmund diese Regeln zu Hause. – Днес не Зигмунд повтори тези правила у дома (отрицание на подлога).
• Heute wiederholt Sigmund nicht diese Regeln zu Hause. – Днес Зигмунд повтори не тези правила у дома (отрицание на прякото допълнение).
• Heute wiederholt Sigmund diese Regeln nicht zu Hause. – Днес Зигмунд повтаря тези правила не у дома (отрицание на обстоятелството за място).

Частицата "nicht"

Отрицанието в немския език често се изразява чрез частицата "nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да го направи отрицателно, така и в отделни изрази.

В изречението "nicht" винаги стои след:
- след спрегнатата форма на глагола,
- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
- и след наречие за време.

Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht" в тях:

Подлог + сказуемо.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.

Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.

Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение) + индиректен обект (съществително име или местоимение).
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.

Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.

5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.

В изречението "nicht" винаги стои пред:
- предикатни прилагателни и съществителни имена,
- делими представки,
- непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви),
- наречия (с изключение на тези за време),
- фраза, съдържаща предлог.

Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.

Пред делими представки на глаголите.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.

Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви).
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.

Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.

Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието или предлога.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.

"Nicht" в подчинени изречения
Както вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата "nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната комбинация.
пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.

Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но, вместо това)
Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.

"Nicht" във въпросителни изречения
Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?

Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е положителен, ползваме частицата "ja" (да).
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и частицата "nicht" след глагола в изречението.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.

Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен, ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.

Отрицателна форма на глагола "brauchen"

Отрицателната форма на "brauchen" се образува от "brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
(Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)

Други отрицателни думи

За тях важат същите правила като за "nicht". Думите са следните:

gar nicht - съвсем не
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)

nicht mehr - вече не
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)

nie - никога
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)

noch nicht - още не, все още не
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)

noch nie - никога повече
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)

Частицата "kein-"

Частицата "kein-" стои пред съществително, което е обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-" е същата като на неопределителния член.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.

Когато пред съществителното в положителното изречение има определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно изречението се ползва отрицателната частица "nicht".
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.

Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)
Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.
пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)
Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)
Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)