Начини за отрицание в немския език

В немския език има няколко основни начина да изразим отрицание.

Основно правило в немския език е, че не съществува двойното отрицание. Немския език не позволява изказвания от сорта на: «Никому нищо няма да кажа». В немския трябва да се ограничим до едно отрицание.

Ich werde es niemandem sagen. – Аз няма да кажа на никого.

Най-напреде  необходимо да запомните разликата между думите nein и nicht:

nein – винаги означава «не». Може да се използва и като кратък отговор

nicht – «не» като частица за отрицание.

В писмената реч след nein винаги има запетая.

Ist der Termin am Dienstag? Nein, der Termin ist erst am Donnerstag!

В немския език има още едно отрицание – «kein», което означава «никакъв» и служи за отрицание на съществителни.

Нека да разгледаме чрез примери разликите между «kein» и «nicht».

Kein служи за отрицание само на съществителни с определителен или неопределителен член. Kein се изменя по род и падеж:

Ich habe einen Hund. — Аз имам куче.

Nein, ich habe keinen Hund. — Не, яз нямам куче.  (Дословно: аз имам никакво куче.)

Ich lese ein Buch. – Аз чета книга.

Nein, ich lese kein Buch. (Дословно: аз чета никаква книга.)

Ich lese eine Zeitung. – Аз чета вестник.

Nein, ich lese keine Zeitung. (Дословно: Аз чета никакъв вестник.)

Sie hat Zeit. – Тя има време.

Sie hat keine Zeit. – Тя няма време. (Дословно: Тя има никакво време.)

Sprechen Sie Spanisch? – Говорите ли испански?

Ich spreche kein Spanisch. – Аз не говоря испански.

Es gibt ein Problem. – Има проблем.

Es gibt kein Problem. – Няма никакъв проблем.

Ich habe Hunger. – Аз съм гладен.

Ich habe keinen Hunger. – Аз не съм гладен. (Дословно: аз имам никакъв глад)

 Ich habe kein Wort verstanden. – Аз не разбрах нито една дума.

Вероятно вече сте забелязали, че отрицанието kein стои пред съществителното и напомня неопределителния член ein. Точно така – отрицанието kein се склонява също, както неопределителния член ein. И често го наричат отрицателен член.

Нека да разгледаме следващото отрицание: nicht.

Отрицанието nicht се използва тогава, когато отричаме не съществителното, а някоя друга част от речта – напр. Сказуемо, допълнение, местоимение.

Ich wohne nicht in Dresden und ich heiße nicht Andrea. – Аз не живея в Дрезден и не се казвам Андрея.

Като правило, отрицанието nicht стои преди отричаната дума или словосъчетание:

Ich wohne nicht in Dresden. – Аз живея не в Дрезден. /Аз не живея в Дрезден/

Ich kaufe das Buch nicht für mich. – Аз купувам книгата не за мен.

Също така, отричайки цялото изречение, nicht може да стои и в края му:

Das interessiert mich nicht. – Това не ме интересува.

Am Montag kann ich nicht. – В понеделник не мога.

Mir gefällt der Film nicht. – Този филм не ми харесва.

Ich arbeite heute nicht. – Днес не работя.

Er kommt wahrscheinlich nicht. – Той вероятно няма да дойде.

В случаите, когато в изречението има два глагола, то nicht стои преди втория глагол:

Sie ist gestern nicht gekommen. – Тя не дойде вчера.

Leider kann ich dich nicht anrufen. – За съжаление, не мога да ти се обадя.

Ich werde es nicht machen. – Аз няма да направя това.

Ако в изречението с частицата nicht се използва глагол с отделяема приставка, то отрицанието стои пред делимата приставка, например:

Wir fahren heute nicht weg. – Ние няма да отпътуваме днес.

Das nehme ich nicht mit. – Това няма да взема с мен.

Ако отрицанието се използва за отричане на прилагателно или наречие, то nicht също стои пред тях:

Das Essen ist nicht gut. – Храната не е вкусна.

Das finde ich nicht schlecht. – Според мен, не е лошо.

Има и друг вид отрицание с nicht: конструкцията «nicht…, sondern…» - не…, а…

Ich wohne nicht in Dresden, sondern in Köln. – Аз живея не в Дрезден, а в Кьолн.

Das ist nicht unsere Wohnung, sondern die Wohnung von unseren Nachbarn. – Това не е нашето жилище, а жилището на нашите съседи.

Ich kaufe das Buch nicht für mich, sondern für meine Freundin.- Аз купувам книга не за мен, а за моята приятелка.

Тук има и още една особеност – ако пред съществителното има определителен член (или ако вместо него се използва притежателно местоимение), то вместо отрицанието kein се използва nicht, което по правило стои в края на изречението:

Das ist nicht unsere Wohnung. (не е правилно да се каже keine unsere) – Това не е нашето жилище.

Das Buch lese ich nicht . — Тази книга не съм я чета.

Също така може да се подчертае, че вие не четете тази книга, а имате интерес към друга книга:

Ich lese nicht das Buch, sondern ein anderes.

Ich trinke Bier. – Аз пия бира.

Ich trinke kein Bier. – Аз не пия бира.

Bier trinke ich nicht. — Бира аз не пия.

Освен тези отрицания, могат да се използват и други:

immer (винаги) / irgendwann (някога) - nie (никога)

jemand- (някой) / irgendwer (някой, който и да е) / alle (всичко) – niemand (никой)

etwas (нещо) / alles (всичко) – nichts (нищо)

mit (с) – ohne (без)

schon (mal) (вече) – noch nicht (още не...) / noch nie (никога) / noch kein-

noch (още)– kein- mehr / nicht mehr (не повече...)

interessant – uninteressant

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Как да употребяваме горепосочените конструкции? Нека да разгледаме следните примери:

immer / irgendwann - nie

Ich esse immer zu Mittag. (Аз винаги обядвам.) - Ich esse nie zu Mittag (Аз никога не обядвам).

Irgendwann fliege ich nach Kuba (Някога ще отлетя /ще отида/ за Куба). – Nie fliege ich nach Kuba (Никога няма да отида в Куба).

jemand- / irgendwer/ alle – niemand

Hier ist jemand (Някой е тук). – Hier ist niemand (Тук няма никой).

Irgendwer war beim Arzt (Някой е на/при лекаря). – Niemand war beim Arzt (Няма никой при лекаря).

Hast du schon jemanden gesehen? (Ти видя ли вече някой?) – Nein, ich habe noch niemanden gesehen (Не, още никой не съм видяла).

 etwas / alles – nichts

Isst du etwas? (Ядеш ли нещо?) Isst du alles? (Всичко ли ядеш?) – Ich esse nichts (Нищо не ям).

mit – ohne

Trinkst du Kaffee mit Milch? (Пиеш ли кафе с мляко?) – Nein, ich trinke Kaffee ohne Milch (Не, аз пия кафе без мляко).

schon (mal) – noch nicht / noch nie / noch kein-

Warst du schon (mal) in Paris? (Ти беше ли вече в Париж?) – Nein, ich war noch nie / noch nicht in Paris (Не, още не съм бил в Париж).

Hast du schon eine Karte? (Имаш ли вече карта?) – Nein, ich habe noch keine Karte (Не, още нямам карта).

noch – nicht mehr / kein- mehr

Wohnst du noch in Moskau? (Още ли живееш в Москва?) – Nein, ich wohne nicht mehr in Moskau (Не, повече няма да живея в Москва).

Hast du noch Hunger? (Още ли си гладен?) – Nein, ich habe keinen Hunger mehr (Не, повече не съм гладен).

interessant – uninteressant

War der Film interessant? (Филмът беше ли интересен?) – Nein, der Film war uninteressant (Не, филмът не беше интересен).

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Die Jacke ist irgendwo (Якето е някъде). – Die Jacke ist nirgendwo (Якето е никъде (никъде го няма)).

Sie will irgendwohin mit dem Auto fahren (Искам да отида някъде с колата). – Sie will nirgendwohin mit dem Auto fahren  (Никъде не искам да ходя с колата).

Er fährt irgendwoher (Той отива някъде). - Er fährt nirgendwoher (Той не отива никъде).