ЧЛЕНОВЕТЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК. ПОСОБИЕ ЗА НАЧИНАЕЩИ И ОТЧАЯНИ И РАЗСЪЖДЕНИЕ ПО ТЕМАТА

Един от най-големите проблеми в изучаването на немския език, най-вече в началните етапи, се явяват членовете. Всички знаят, че те могат да измъчат на практика всеки. До някъде това е така, защото в българският език те нямат аналог, а и няма как да се избегне тази конструкция. Та накрая реших – ще хващам сериозно немските членове за рогата.

За току що пристигналите в Германия (а и в която и да е друга държава) и невладеещи езика, се оказва, че най-важната дума е “dieses” (това) – на пръв поглед това е достатъчно, за да ни разберат, когато пазаруваме. Влизаме в съответния магазин и посочваме с пръст: “Dieses… und dieses, und dieses!”. Проблемите идват тогава, когато решаваме да разширим репертоара си дори и с едно единствено съществително…

Оказва се, че немците не могат просто да кажат “За мен хляб!”  във фурната – те обезателно трябва да допълнят в изречението си намек, какъв трябва да бъде хлябът, на който вие сте „хвърлили око“. Малко е да се каже (след две седмици интензивно изучаване на немски език) „Искам да купя бял хляб“ – трябва да сме способни на повече... Още преди да се запознаем с вкуса на хляба, трябва да насочим продавача дали ни е все едно кой хляб да бъде (ein, eine, ein бял хляб) или става въпрос за този, с леко препечената коричка (der, die, das бял хляб).

Именно тези глупави намеци немците наричат членове. И именно членовете не можете въобще да избегнете – това ги прави голяма капка катран в лъжицата на разговорната ни реч. Но истинските проблеми започват тогава, когато видим докарващите ни до лудост таблици, съдържащи членовете в зависимост от падежа (сигурна съм, че вече сте ги виждали). Между другото, ако са ви попаднали в ръцете таблици, значи ви е провървяло. Защото много учебници и граматики се опитват да предадат цялото многообразие на съчетанието падеж-род-член, как “художествено произведение”, т.е. текст. Честна дума - по-добре би било, ако го нарисуват като комикс.

И тъй като аз не умея да рисувам, то ще се опитам да ви представя правилата на „гадните членове“.

Най-внимателните вече са забелязали, че проблема с хляба се усложни – отнякъде си се появи „род“, освен члена и падежа. За щастие, поне в родовете, немския прилича на българския – мъжкия, женския и средния род отразяват света около нас, без да привнасят нещо ново. 

Първите страници от учебниците поразяват със своята простота. Изглежда, че няма никакви трудности:
ein (der) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от мъжки род;
eine (die) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от женски род;
ein (das) – съответно за среден род.

Опитах се за си изясня за себе си проблема с членовете при склонението на съществителните по падежи. Помните ли колко са падежите в немския език? Точно така, четири са:

Nominativ (Именителен): “кой? какво?”
Akkusativ (Винительный): “кого? какво?”
Dativ (Дательный): “кому? Къде? кога?”
Genitiv (Родительный): “чий?”

Всяко немско съществително иска да бъде „признато“ – в изречението това става чрез неговата принадлежност към съответния род. Има, разбира се, и такива съществителни, които искат да останат анонимни (с т. нар. Nullartikel – нулев член). В дадения случай твърдението „няма член – няма проблем“ е вярно, доколкото при мен в началния стадий на изучаване на езика всички членове бяха нулеви...

Артикел “die” или ladies first.
Нека да почнем да разглобяваме на части членът за женски род “die” и в качеството си на пример да вземем традиционното “die Frau”.

Жените са собственички по натура. Затова те реагират само на два падежа – не е трудно да се досетим, че това са падежите отговарящи на въпроса
- “кому?” (…сега ще подарят това чудесно ново палто?) и
- “чий” (е този красавец (мъж)?),
т.е. на да(ри)телен и родителен падеж.

Те реагират (съществителните от женски род) и в двата случая еднакво (…моите палто и мъж, т.е. принадлежат тази жена и се явяват собственост на тази жена!): der Frau! Тук членовете за женски род се „преструват“ на членове за мъжки род (“die” се променя на “der”) – така те се „разкъсват“ от собственически чувства!

И разбира се, (об)винителения падеж въобще не смущава съществителните от женски род. Пробвайте с въпроса “кого?” (…трябва да (об)виним за това, че в сметката няма вече пари?!), и жената даже няма и да заподозре, че този въпрос се отнася за нея.

И така:

Nominativ:	die Frau	кой? какво?
Akkusativ:	die Frau	кого? какво?
Dativ:	der Frau	кому? какво?
Genitiv:	der Frau	На кого? Чий?

Артикел “der” или мъжете винаги ни заблуждават.

Съществителните от мъжки род реагират на всички падежи – навярно, защото и съществата от мъжки род са по-податливи на съблазън!

Но това не е нападка или обвинение, а по-скоро Eselsbrücke (аналогия, с помоща на която по-лесно ще запомним). При винителния падеж, съществителните в мъжки род променят определителният си член от der на den.

Общо взето, това е единственият род, който реагира наа (об)винителния падеж, т.е. променя члена си!

Да вземем като пример мъжът – “der Mann”.
- Аз познавам (знам) този мъж/мъжът!
- Ich kenne (кого?) den Mann!

Тук не мога да се сетя за никакви аналогии или подсказки и затова просто трябва да запомним:

Akkusativ (der…) = den …
Akkusativ (der Wein) = den Wein.
Akkusativ (der Tag) = den Tag.

С дателен падеж всичко, според мен, е доста по-просто, защото dem е много съзвучно с въпроса “кому?”

- Wem gehört dieser Porsche? (Кому принадлежи това Порше?)
- Dem Mann! (На (този) мъж!)

Dativ (der…) = dem …
Dativ (der Wein) = dem Wein.
Dativ (der Tag) = dem Tag.

И на важния въпрос “чий?” (Genitiv, родителен падеж) – членът се променя от “der” в “des“:

- Чие е това имение?!
- Мое!

… das Landgut des Mannes (имението на този мъж).

Както споменах по-горе, съществителните от мъжки род не са склонни да облекчат живота на който и да било, затова освен изменението на определителния член в родителен падеж на “des“, те още веднъж подчертават своето право на владение и самите те получават окончание “es“.

Genitiv (der…) = des …
Genitiv (der Wein) = des Weines.
Genitiv (der Tag) = des Tages.

И сега всички заедно:

Nominativ:	der Mann	кой? какво?
Akkusativ:	den Mann	кого? какво?
Dativ:	dem Mann	кому? какво?
Genitiv:	des Mannes	На кого? Чий?

Артикел “das”.

Вече видяхме, че “женският” член се държи съвсем по женски, т.е. реагира само на дателен и родителен падеж. “Мъжкият член” се променя при всички случаи, в това число и във винителен падеж – за разлика от “женския”.

Как се държи членът за среден род, по просто казано – “то“? Как и следва да се очаква – традиционно за членовете с “нетрадиционна” ориентация. Т.е. опитва се да се държи като жена, но оставайки при това мъж.

Всичко е много просто:
Членът за среден род реагира само на дателен и родителен падеж (както и членовете за женски род), но приема окончанията за мъжки род!

Nominativ:	das Glück	кой? какво?
Akkusativ:	das Glück	кого? какво?
Dativ:	dem Glück	кому? какво?
Genitiv:	des Glückes	На кого? Чий?

Раз – дъсчица, два – дъсчица, става… не стълба, а “die дъсчици”.

За съжаление, нашите мъки не спират до тук. Има и определителен член за множествено число: die. В стандартните учебници, наистина, твърдят, че може въобще да няма определителен член за множествено число, ако в единствено число има неопределителен член:
ein Apfel (не е важно коя ябълка) се превръща в Äpfel (без член въобще), а
der Apfel (ето точно тази конкретна ябълка) става die Äpfel (т.е. куп конкретни ябълки).

Лично в мен това правило предизвква неувереност, доколкото нито в един учебник не пише какво правим, ако в един куп с всякакви ябълки попадне и вече известните нам конкретни ябълки… Затова приемаме, че в множествено число е:
- Äpfel, ако купа ябълки ни е непознат или ни е все едно какви са;
- die Äpfel, ако ни е важно да подчертаем, че става въпрос именно за този куп ябълки и за никакъв друг.

Ясно е, че и по падежи ще се променя само определителния член за втория куп ябълки.

Когато говорим за множествено число и имаме определителен член, то за наше щастие, не е важно дали става въпрос за куп жени или куп мъже, или за среден род – определителния член ще бъде  “die“, и се променя в зависимост от падежа.

Доколкото определителния член за множествено число звучи както и „женския“ член, то при склонение на съществителното той се държи почти като „женския“:
- променя се само в Dativ и Genitiv,
- в Genitiv членът die се превръща в der.

Остава само един малък детайл: в Dativ членът за множествено число се преобразува в den! Защо? Честно казано не знам. Но за всеки случай, ето една подсказка:

В множествено число, дателен падеж всички думи (всички!), започвайки със члена и завършвайки със съществителното,начиная с самого артикля и заканчивая существительным (включвайки всички промеждутъчни прилагателни) получават окончание -en!

…mit den schönen jüngen Frauen! (c красивите, млади жени),
…mit den großen, süßen, roten Kirschen (c големите, сладки, червени вишнибольшими, сладкими, красными вишнями),
…mit den netten Herren! (c приятните господа),
…mit den frechen eingebildeten Männern! (c наглите, въобразяващи си мъже).

В последния случай Männer са “недополучили” окончанието не защото са „твърде нагли“, а просто защото Männeren не звучи съвършенно (т.е. и тук има изключения, но все пак правилото действа).

И така за множествено число (Plural):

Nominativ:	die Männer, die Frauen	кой? какво?
Akkusativ:	die Männer, die Frauen	кого? какво?
Dativ:	den Männern, den Frauen	кому? какво?
Genitiv:	der Männer, der Frauen	На кого? Чий?

————————————————————————————————————–

Всичко, което е написано по отношение на определителния член der, die, das, се отнася и за неопределителния – ein, eine, ein. И така получаваме следната таблица:

	мъжки род	Женски род	Среден род	мн. число
Nominativ:	ein/ der	eine/ die	ein/ das	die
Akkusativ:	einen/ den	-//-	-//-	-//-
Dativ:	einem/ dem	einer/ der	einem/ dem	den
Genitiv:	eines/ des	einer/ der	eines/ des	der

Или, ако напишем само тези окончания, които се променят, то таблицата ще изглежда така:

	м	ж	ср	мн. ч.
Nominativ:
Akkusativ:	-en
Dativ:	-em	-er	-em	-en
Genitiv:	-es	-er	-es	-er

Мисля си, че всичко стана още по-объркано… :)