Личните и безлични неопределени частици (man, es)

В немския език задължително има подлог и сказуемо. В българският език не винаги  те се съдържат в изречението – напр. Говорят, че... . В немският езит в такива случаи се използва специално местоимение:

Man sagt, dass das Wetter morgen schön wird. – Казват, че времето утре ще бъде хубаво.

Man lebt nur einmal. – Живее се само веднъж.

Man sieht nichts. – Нищо не се вижда.

In diesem Sommer trägt man Miniröcke. – Това лято се носят миниполи.

Wie macht man das? – Как се прави това?

Wie sagt man das auf Deutsch? – Как се казва това на немски?

Wo kann man Geld wechseln? – Къде може да се обменят пари?

Т. е. Взели са думата Mann (мъж), написали са го с малка дума и са махнали едното n. Получил се е някакъв „призрачен” man – някой си там (не е важно кой точно) говори, гледа, носи, прави…

 

В Akkusativ и в Dativ man се превръща съответно в  einen, einem:

Man kann nicht nur das tun, was einem Spaß macht. – Невъзможно е да се прави само това, което доставя удоволствие.

Wenn man ihn mal braucht, lässt er einen im Stich. – Когато се нуждае от него, той го остави на произвола на съдбата.

 
Но има и такива изречения, къдетоизвършител на действието въобще липсва. Той е безличен. В такива случаи в качеството на подлог се използва местоимението es (то):

Es regnet den ganzen Tag. – Целият ден вали дъжд.

Es riecht nach Fisch. – Мирише на риба.

Es ist warm. – Топло е.

Es ist spät. – Късно е.

Wie spät ist es? – Колко е часът? (Колко късно е?)

Es ist 7 Uhr. – 7 часа е .

Es geht. – Добре / става.

Wie geht es Ihnen? – Как сте?

Es gibt hier eine Diskothek. – Тук има дискотека.

Gibt es hier in der Nähe eine Bushaltestelle? – Тук наблизо има автобусна спирка?

Понякога безличното местоимение es се използва и с обратен словоред:

Es fahren viele Autos. – Вървят /има, пътуват/ много коли.

Защо? Може да се каже и:

Viele Autos fahren. – Много коли пътуват.

Или, с обратен словоред:

Hier fahren viele Autos. – Тук има много коли.

Обратния словоред е възможен, защото имаме hier. А ако го няма? Как да кажем просто: Има много коли? Тъй като в немският език обратен словоред се разрешава само в този случай, когато изречението започва със някакъв второстепенен член.

За да се съобразим с това правило, ние поставяме в началото на изречението безличното местоимение еs. То служи като повод за обратния словоред и не се превежда на български:

Viele Bücher waren in der Buchhandlung. – Много нови книги има в книжарницата.

In der Buchhandlung waren viele neue Bücher. – В книжарницата има много нови книги.

Es waren viele neue Bücher in der Buchhandlung. – Има много нови книги в книжарницата.

Частиците «mal», «denn», «ja», «doch», «sogar», «erst», «nur»

Посочените немски частици се явяват подсилващи. В повелително наклонение за усилване смисъла на изречението често се използва частицата «mal», но и в изявително наклонение тя може да усилва значението на изречението, например:

•Geht mal hin! – Елате тук! (повелителное наклонение)!
•Drück mal diese Taste! – Натиснете този бутон (повелителное наклонение)! Натиснете бутона веднъж!
•Ich gehe mal in den Garten. – Отивам в градината.
•Darf ich mal deinen Artikel lesen? – Може ли да прочета твоята статия?

В немския език има частици, които подчертават някакво действие в изречението. Тези частици винаги заемат място непосредствено след основното изречение /подлога и сказуемото/. Във въпросителни изречения се употребява частицата «denn», а във всички останали случаи – «doch», например:

•Was schreibt ihr denn? – Какво пишете?
•Wohin fährst du denn? – Къде отиваш?
•Lade doch jemanden ein! – Покани някого!
•Denken wir doch etwas Interessantes aus! – Нека да измислим нещо интересно!

Ако поставим «doch» на първа позиция в изречението, то тогава вече не се употребява като частица и се превежда като «напротив», например:

•Möchtest du kein Eis zum Nachtisch bestellen? – Doch, ich bestelle Himbeereis. – Ти не искаш ли да поръчаш сладолед за десерт? – Напротив, ще поръчам малинов сладолед.

От показания пример се вижда, че в такива ситуации «doch» опровергава отрицанието в предшестващия въпрос. Частицата «ja» означава «дори, даже». Т. е. «ja» не винаги означава «да», например:

•Ist das dein Schreibtisch? – Ja, das ist mein Schreibtisch. – Това твоето писалище ли е? – Да, това е моето писалище.
•Diese Suppe ist ja lecker! – Тази супа дори/даже е вкусна!

За да кажем на немски „дори/даже не”, използваме съвършенно различни средства на речта. Нека да сравним следните примери:

•Petra bereitet sogar chinesische Gerichte zu. – Петра готви дори китайска кухня.
•Petra bereitet nicht einmal Spiegeleier. – Петра даже омлет не прави/готви.
•Klaus repariert sogar Fernsehgeräte. – Клаус ремонтира дори телевизори.
•Klaus repariert nicht einmal Anschlußstecker. – Клаус даже щепсел не може да поправи.

”Даже” може да се използва и по отношение на хора, извършващи определено действие. В тези случаи се използва частицата «selbst», например:

•Selbst seine Schwester wiederholt diese Regeln. – Даже неговата сестра повтаря тези правила.
•Selbst unsere Tante wird darüber nicht erfahren. – Дори леля ни няма да узнае за това.

В немския език «само» може да се отнасят към пространствени и времеви понятия, а може да усилва и количество (това може да бъде и време, ако е конкретизиран период). В първия случай се употребява «erst», а във втория – «nur», например:

•In die neue Wohnung ziehen wir erst in drei Wochen ein. – В новата квартира ще отидем след /само/ три седмици. - (частицата се отнася към времево понятие – момент от времето в бъдещето).

•Und davon erzählt er uns erst jetzt! – И за това той ни разказа /едва/ сега! -подсилване на точно определен момент от времето.

•Nach London fliegt ihr Mann erst im März. – За Лондон нейният мъж ще лети през /точно/ март (подсилване на точно определен времеви период).

•Ihre Eltern steigen erst in Kiel um. – Нейните родители се качват (на друго транспортно средство) в Кил (точно в Кил – подчертаване на точно определено място).

•Hat dein Bruder nur fünfzig Euro? – Твоят брат има само 50 euro? (подчертаване на количество).

•Thomas hat dort nur acht Tage verbracht. – Томас е прекарал там само осем дни (подчертаване на точно определен период).

•Ich habe nur zwei große Tassen. – Аз имам само две големи чаши (подчертаване на точно определено количество).

Частиците (Partikeln) и тяхната употреба

 «SCHON»

Освен като наречие «schon - вече» се употребява и в качеството си на частица, без да демонстрира някакво конкретно значение. Често дори не се превежда, например:

Seine Cousine arbeitet schon seit sechs Jahren bei Bosch. – Неговата братовчедка работи вече шест години в «Бош» (наречие).

Kann Tina ihren Artikel schneller schreiben? – Kann sie schon. Dann muss sie aber auf die heutige Veranstaltung verzichten. – Тина може ли да напише статията си по-бързо? – Може. (= Да, може). Но тогава ще и се наложи /ще трябва/  да се откаже от днешното мероприятие (частица).

 «HALT», «EBEN»

И двете частици се използват в случаите, когато има нужда да се подчертае, че в настоящата ситуация е невъзможно да се промени нищо, например:

So ist das eben in kleinen Dörfern. = So ist das halt in kleinen Dörfern. – Такъв е животът в малките села. = Така  е в малките села.

При изразяването на намерение или мотивация нещо да се направи, дадените частици могат да се заменят с частицата «mal», например:

Lies mal diesen Artikel! = Lies eben diesen Artikel! = Lies halt diesen Artikel! – Прочетете тази статия!

Fahrt eben mit dem Taxi! Dann spart ihr Zeit. – Елате с такси /Вземете такси! Така ще спетите време.

Частица «eben» може да се използва и като синоним на «genau» — «точно така», например:

Dann machen wir unsere Hausaufgaben nach dem Schwimmunterricht! – Eben! (= Genau)! – Тогава ще направим домашните си след уроците по плуване. – Точно така! (Точно)!

Dirk hat euch doch vom Bahnhof abgeholt? – Eben nicht! – Дирк ви срещна на гарата? – Не! / Съвсем не!

Das Programm war nicht eben neu. – Програмата не е нова = Програмата въобще не е нова.

 «NUN»

Значението на наречието «nun» е «сега», а значението на  частицата «nun» — «е, хайде»; да се напарви точно разграничаване между наречието nun и частицата nun е доста трудно, например:

Nun ist Barbara dran. – Сега е ред на Барбара (наречие с времево значение, самостоятелен член на изречението).

Nun sitzen wir da wie bestellt und nicht abgeholt. – Сега седим тук като безпризорни /неприбрани, изгонени/ (наречие с времево значение, самостоятелен член на изречението).

Nun, geht wieder schlafen! – Е, отивайте отново да спите (частица)!
Warum trinkt er nun wieder Bier? – Защо той отново пие бира (частица)?

Когато «nun» се използва в ролята си на частица, помага да се въвете някакво ново изречение, приемайки значението „и така/ е”, изразявайки нетърпението на говорещия, например:

Und was nun? – И какво сега?
Bleibt sie nun, oder bleibt sie nicht? – Е, остава ли тя или не?
Nun gut, wir legen eine Ruhepause ein. – Е добре, да направим почивка.
Nun, das kann er sich nicht leisten. – Е, той не може да си позволи това.

 «ABER»

Съюзът «aber» означава «но, обаче»; в ролята си на частица се превежда като «е; е, разбира се; ами да». Тази частица може да заема различни места в изречението, например:

Ihr Onkel ist zwar nicht sehr gesund, dafür aber sehr aktiv. – Въпреки, че чичо и не е много здрав, но е много активен. (съюз).

Aber meine Cousine mag keine Pilze. = Meine Cousine mag aber keine Pilze. – Но моята братовчедка не обича гъби (съюз).

Der Salat schmeckt aber hervorragend! – Салатата е вкусна и превъзходна (частица, изразяваща удивление, възторг)!

Fährt dein Bruder mit? – Aber sicher! (= Aber ja)! – Брат ти ще дойде ли с нас? – Е, разбира се (= е, да)!

 «WOHL»

Наречието «wohl» означава «добре, приятно, хубаво)», например:

Dein Onkel fühlt sich bestimmt wohl. – Чичо ти се чувства определено добре. (наречие).

Deine Freunde müssen wohl schlafen. – Приятелите ти, както изглежда, спят (частица).

При употребата на «wohl» заедно с «aber» засилва противопоставянето, например:

Dieser Teil des Landes ist nicht so sehr bergreich, wohl aber der Westen. – Тази част на страната не е толкова планинска, колкото на Запад.

Частицата «wohl» може да се превежда и като «вероятно, навярно», изразявайки съмнение или неувереност, особено когато се задава въпрос, например:

Dein Nachbar hat wohl den Bus verpasst. – Твоя съсед навярно е закъснял за автобуса.

Ob ihre Mutter wohl weiß, dass sie heute ihre Prüfung ablegt? – Навярно майка и знае, че тя днес има изпит?

Използването на «wohl» спомага за потвърждаването на направено заявление или отправена заповед, например:

Thomas weiß wohl, wohin seine Tochter gegangen ist. – Томас винаги знае къде отива дъщеря му.
Wollt ihr wohl endlich essen! – Е хайде, яжте най-накрая!

 BLOß

В ролята си на прилагателно «bloß» означава «гол, разголен». При използването на думата като усилваща частица значението му се променя кардинално, например:

Kommt mir bloß nicht mit solchen Ausreden. – Само не идвай при мен с такива извинения! 

 «VIELLEICHT»

Основното значение на думата – «възможно, вероятно». Употребява се във възклицания с отрицателен заряд, например:

Du bist uns vielleicht ein Gehilfe! – Ти пък си един помощник!

Du bist mir vielleicht ein Früchtchen! – Ти си мошенник!

 «ETWA»

В ситуациии, в които се подразбира положителния отговор, може да се използва тази частица, например:

Habt ihr etwa euer Versprechen vergessen? – Забравихте ли за обещанието си?

 «KAUM»

Тази частица в много случаи заменя отрицанието «nicht», например:

Barbara kann nicht atmen. – Барбара не може да диша.

Barbara kann kaum atmen. – Барбара едва диша. = Барбара почти не може да диша.