Личните и безлични неопределени частици (man, es)

В немския език задължително има подлог и сказуемо. В българският език не винаги  те се съдържат в изречението – напр. Говорят, че... . В немският езит в такива случаи се използва специално местоимение:

Man sagt, dass das Wetter morgen schön wird. – Казват, че времето утре ще бъде хубаво.

Man lebt nur einmal. – Живее се само веднъж.

Man sieht nichts. – Нищо не се вижда.

In diesem Sommer trägt man Miniröcke. – Това лято се носят миниполи.

Wie macht man das? – Как се прави това?

Wie sagt man das auf Deutsch? – Как се казва това на немски?

Wo kann man Geld wechseln? – Къде може да се обменят пари?

Т. е. Взели са думата Mann (мъж), написали са го с малка дума и са махнали едното n. Получил се е някакъв „призрачен” man – някой си там (не е важно кой точно) говори, гледа, носи, прави…

 

В Akkusativ и в Dativ man се превръща съответно в  einen, einem:

Man kann nicht nur das tun, was einem Spaß macht. – Невъзможно е да се прави само това, което доставя удоволствие.

Wenn man ihn mal braucht, lässt er einen im Stich. – Когато се нуждае от него, той го остави на произвола на съдбата.

 
Но има и такива изречения, къдетоизвършител на действието въобще липсва. Той е безличен. В такива случаи в качеството на подлог се използва местоимението es (то):

Es regnet den ganzen Tag. – Целият ден вали дъжд.

Es riecht nach Fisch. – Мирише на риба.

Es ist warm. – Топло е.

Es ist spät. – Късно е.

Wie spät ist es? – Колко е часът? (Колко късно е?)

Es ist 7 Uhr. – 7 часа е .

Es geht. – Добре / става.

Wie geht es Ihnen? – Как сте?

Es gibt hier eine Diskothek. – Тук има дискотека.

Gibt es hier in der Nähe eine Bushaltestelle? – Тук наблизо има автобусна спирка?

Понякога безличното местоимение es се използва и с обратен словоред:

Es fahren viele Autos. – Вървят /има, пътуват/ много коли.

Защо? Може да се каже и:

Viele Autos fahren. – Много коли пътуват.

Или, с обратен словоред:

Hier fahren viele Autos. – Тук има много коли.

Обратния словоред е възможен, защото имаме hier. А ако го няма? Как да кажем просто: Има много коли? Тъй като в немският език обратен словоред се разрешава само в този случай, когато изречението започва със някакъв второстепенен член.

За да се съобразим с това правило, ние поставяме в началото на изречението безличното местоимение еs. То служи като повод за обратния словоред и не се превежда на български:

Viele Bücher waren in der Buchhandlung. – Много нови книги има в книжарницата.

In der Buchhandlung waren viele neue Bücher. – В книжарницата има много нови книги.

Es waren viele neue Bücher in der Buchhandlung. – Има много нови книги в книжарницата.

Особености при употребата на частицата ZU

1) Ако частицата zu стои пред прилагателно, то тя се превежда като „твърде”: Der Fluss ist zu tief. Реката е твърде дълбока.

2) Ако частицата стои пред глагол, то тя не се превежда, а просто показва, че глаголът стои в неопределена форма (Infinitiv). Ако глаголът има делима приставка, то частицата zu се поставя между приставката и корена:

Es ist gesund Sport zu treiben. Полезно е да се занимаваш със спорт.
Es ist Zeit das Essen zuzubereiten. Време е да се приготви храна.

3) Частица zu не се поставя пред инфинитив след модалните глаголи wollen, mögen, dürfen, können, müssen, sollen, lassen, а също така и след глаголите bleiben (оставам), helfen (помогам), lehren (уча), lernen (уча се), gehen (ходя), fahren (карам, пътувам), sehen (виждам), hören (слушам), fühlen (чувствам), ако в изречението няма допълнение или обстоятелство:

Ich muss gehen. Трябва да тръгвам.
Sie hilft zeichnen. Тя помага да рисувам.

4) С помоща на тази активна частица можем да образуваме конструкцията um+zu+Infinitiv, която се превежда като „за да...”: Wir lernen Deutsch, um frei zu sprechen. Ние учим немски, за да говорим свободно.

Инфинитивът в немския

Инфинитив – това е основната форма на глагола. В немският език съществуват 4 форми на инфинитива:

Infinitiv I Aktiv

Infinitiv I Passiv – образува се от партицип II на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол werden.

Infinitiv II Aktiv – образува се от партицип II (причастие II) на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол haben или sein.

Infinitiv II Passiv – опразува се от партицип II (причастия II) на основния глагол + инфинитив II на спомагателния глагол werden.

Инфинитивът се употребява като правило с частицата zu. В сложните инфинитивни форми частицата zu стои пре ифинитива на спомагателния глагол. При глаголите с отделяема приставка частицата zu стои между отделяемата приставка и корена

Инфинитивните конструкции се използват в изреченията във функцията си на обстоятелства. Те могат да стоят в началото, средата или края на изречението.

NB! – когато инфинитивната конструкция стои на първо място, веднага след нея стои изменяемата част на сказуемото, а след това подлога /обратен словоред/

um ... zu + Infinitiv – за да  + инфинитив

Er hat den Text zweimal gelesen, um ihn besser zu verstehen. – Той прочете два пъти текста, за да го разбере по-добре.

Um gesund zu bleiben, muss man Sport treiben. – За да останем здрави, трябва да се занимаваме със спорт.

(an)statt ... zu + Infinitiv - вместо да + инфинитив;

Anstatt mit der U-Bahn zu fahren, nahmen wir ein Taxi. - Вместо да отидем с метрото, ние взехме такси.

ohne ... zu + Infinitiv – без да + Infinitiv:

Er übersetzt den Text, ohne das Wörterbuch zu benutzen. – Той преведе текста, без да ползва речник.

Er geht zur Prüfung, ohne sich darauf vorbereitet zu haben. – Той отива на изпит, без да се е потготвил за него.

Конструкцията haben + zu + Infinitiv изразява задължение и има активно значение, т. е. Подлогът в такова изречение се явява изпълнител на действието. Тя може да се употребява във различни времеви форми, най-често се употребява в Präsens, Präteritum и Futurum I.

Конструкцията sein + zu + Infinitiv изразява задължение или възможност и има пасивно значение (т.е. подлогът се явява обект на действието). Употребява се във различни времена.