Особености при употребата на частицата ZU

1) Ако частицата zu стои пред прилагателно, то тя се превежда като „твърде”: Der Fluss ist zu tief. Реката е твърде дълбока.

2) Ако частицата стои пред глагол, то тя не се превежда, а просто показва, че глаголът стои в неопределена форма (Infinitiv). Ако глаголът има делима приставка, то частицата zu се поставя между приставката и корена:

Es ist gesund Sport zu treiben. Полезно е да се занимаваш със спорт.
Es ist Zeit das Essen zuzubereiten. Време е да се приготви храна.

3) Частица zu не се поставя пред инфинитив след модалните глаголи wollen, mögen, dürfen, können, müssen, sollen, lassen, а също така и след глаголите bleiben (оставам), helfen (помогам), lehren (уча), lernen (уча се), gehen (ходя), fahren (карам, пътувам), sehen (виждам), hören (слушам), fühlen (чувствам), ако в изречението няма допълнение или обстоятелство:

Ich muss gehen. Трябва да тръгвам.
Sie hilft zeichnen. Тя помага да рисувам.

4) С помоща на тази активна частица можем да образуваме конструкцията um+zu+Infinitiv, която се превежда като „за да...”: Wir lernen Deutsch, um frei zu sprechen. Ние учим немски, за да говорим свободно.