вторник, 4 август 2015 г.

Инфинитивът в немския

Инфинитив – това е основната форма на глагола. В немският език съществуват 4 форми на инфинитива:

Infinitiv I Aktiv

Infinitiv I Passiv –
образува се от партицип II на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол werden.

Infinitiv II Aktiv –
образува се от партицип II (причастие II) на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол haben или sein.

Infinitiv II Passiv –
опразува се от партицип II (причастия II) на основния глагол + инфинитив II на спомагателния глагол werden.

Инфинитивът се употребява като правило с частицата zu. В сложните инфинитивни форми частицата zu стои пре ифинитива на спомагателния глагол. При глаголите с отделяема приставка частицата zu стои между отделяемата приставка и корена

Инфинитивн
ите конструкции се използват в изреченията във функцията си на обстоятелства. Те могат да стоят в началото, средата или края на изречението.
NB! – когато инфинитивната конструкция стои на първо място, веднага след нея стои изменяемата част на сказуемото, а след това подлога /обратен словоред/


um ... zu + Infinitiv – за да  + инфинитив

Er hat den Text zweimal gelesen, um ihn besser zu verstehen. – Той прочете два пъти текста, за да го разбере по-добре.

Um gesund zu bleiben, muss man Sport treiben. – За да останем здрави, трябва да се занимаваме със спорт.

(
an)statt ... zu + Infinitiv - вместо да + инфинитив;

Anstatt mit der U-Bahn zu fahren, nahmen wir ein Taxi. - Вместо да отидем с метрото, ние взехме такси.

ohne ... zu + Infinitiv – без да + Infinitiv:

Er übersetzt den Text, ohne das Wörterbuch zu benutzen. –
Той преведе текста, без да ползва речник.

Er geht zur Prüfung, ohne sich darauf vorbereitet zu haben. –
Той отива на изпит, без да се е потготвил за него.

Конструкцията haben + zu + Infinitiv изразява задължение и има активно значение, т. е. Подлогът в такова изречение се явява изпълнител на действието. Тя може да се употребява във различни времеви форми, най-често се употребява в Präsens, Präteritum и Futurum I.

Конструкцията
sein + zu + Infinitiv изразява задължение или възможност и има пасивно значение (т.е. подлогът се явява обект на действието). Употребява се във различни времена.

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

Да обсъдим проблемите със съседите на немски език

Днес ви представям един кратък разговорник, който би помогнал при олсъждане на проблемите със съседите – как да направим забележка или как...