Съчинителни съюзи, неоказващи влияние върху словореда

 

Български съюз	Немски съюз		Пример
«и», «а»	«und»		1. Heute habe ich einen wichtigen Termin mit meinem Arbeitgeber und morgen gehe ich gerne mit dir essen. — Днес имам важна среща с моя работодател, а утре с удоволствие ще хапна с теб /в заведение/. 1а. Ich habe einen Termin mit meinem Arbeitgeber und gehe unbedingt hin. – Имам среща с моя работодател и аз задължително отивам.
«но», «обаче»	«aber»		2. Er hat viele seine Kollegen eingeladen, aber sie wollte er nicht sehen. – Той покани много свои колеги, но нея не искаше да я види.
«или»	«oder»		3. Kommst du mit oder willst du mit deinem Vater fahren? – Ти ще дойдеш ли с на или искаш да отидеш със баща си?
«но, а»	«sondern»		4. Sie hat nicht einen neuen, sondern einen gebrauchten PKW gekauft. – Тя купи не нов, но поддържан автомобил.
«тъй като»,  «защото»	«denn»		5. Heute gehst du etwas früher in die Schule, denn du musst vor der ersten Stunde mit deiner Lehrerin sprechen. — Днес ти ще дойдеш по-рано в училище, защото преди първия час трябва да поговориш с твоята учителка.
«не само… но и»	«nicht nur… sondern auch»		6. Während der Ferien sind wir nicht nur in den Bergen gewesen, sondern wir haben uns auch drei Tage lang an einem schönen See erholt. – По време на ваканцията ние бяхме не само на планина, но и почивахме три дни на едно прекрасон езеро.
«както…, така и», «и…, и»	«sowohl…, als auch»		7. Sowohl Otto kam zur Party, als auch Katharina wollte so eine Möglichkeit nicht versäumen. – Както Ото дойде на партито, така и Катарина не искаше да пропусне тази възможност.

След горепоказаните съюзи в изречението словореда може да бъде прав (на първо място подлогът, виж примери 2, 4, 7) или обратен (подлогът в края на изречението, виж примери 1, 5, 6), но на второ място задължително трябва да стои сказуемото. Ако в немското сложносъчинено изречение, чиито части са съединени със съюза «und», и присъства един и същи обект /подлог/, то във второто изречение той може да бъде пропуснат (виж пример 1а). Ако подлогът във втората част на изречението, присъединено чрез «und» не се пропусне, то тогава в него словоредът ще бъде обратен (на първо място ще бъде допълнението или обстоятелството — виж пример 1). След съюзите «denn», «sondern», «aber», «oder» подлогът във второто изречение може да бъде пропуснат, ако съвпада с подлога в първата част на изречението.

Съчинителни съюзи (+ съюзни думи), оказващи влияние върху словореда

Български съюз		Немски съюз	Пример
«освен това»	«ausserdem»		Dieser PKW hat eine tolle Ausstattung, ausserdem ist er sehr günstig. – Този автомобил има прекрасно оборудване, освен това е доста изгоден.
«а именно; всъщност»	«und zwar»		Er hat versprochen heute hinzufahren, und zwar er soll um 16.00 dort sein. – Той обеща да отиде днес, а всъщност той трябва да бъде там в в 16.00.
«иначе»	«sonst»		Du musst dich heute ausschlafen, sonst wirst du morgen Schwierigkeiten haben. – Ти трябва днес да се наспиш, иначе утре ще имаш трудности.
«от една страна… от друга страна»	«einerseits… andererseits»		Einerseits möchte ich ihn besuchen, andererseits kann ich  seine unvermeidlichen Fragen nicht beantworten. – От една страна искам да го посетя, а от друга – не мога да отговоря на неизбежните му въпроси.
«в противен случай»	«anderenfalls»		Wir müssen diese Quittung jetzt bezahlen, anderenfalls wird ein Versäumniszuschlag fällig. – Ние трябва да платим тази квитанция днес, в противен случай ще бъдат начислени такси за просрочие.
«въпреки това»	«trotzdem»		Ihr seid geschieden, trotzdem nennst du sie deine Frau. – Вие сте разведени, а ти, въпреки това, я наричаш своя жена.
«при все това»	«dabei»		Die Verhandlungen sind sehr schnell gewesen, dabeihaben die Partner die gewünschte Übereinstimmung erzielt. – Преговорите бяха много бързи, при все това партньорите постигнаха желаното съгласие.
«наистина; обаче»	«allerdings»		Du kannst spazieren gehen, allerdings musst du eine wärmere Jacke anziehen. – Можеш да отидеш да се разходиш, обаче трябва да облечеш по-топло яке.
«следователно»	«somit»		Ich habe den Dieb erwischt, somit war meine Aufgabe erfüllt. – Аз разобличих/залових крадецът, следователно моята задача е изпълнена.
«затова»	«deshalb», «darum», «deswegen»		Er hat kein Notebook, darum kann er nur zu Hause arbeiten. — Той няма нотбук, затова той може да работи само в къщи.
«значи», «следователно»	«folglich»		Du kennst die Antwort auf diese Frage, folglich kannst du auch eine andere beantworten. – Ти знаеш отговора на този въпрос, следователно можеш да отговориш и на друг въпрос
«ту... ту...»	«bald… bald»,   «mal… mal»		Bald ist der Himmel heiter, bald ist er bewölkt. – Небето ту е ясно, ту се покрива с облаци.

Наречията в немския език

Немските наречия представляват неизменяема част от речта, чрез която се изразяват различни признаци на действието, признаци и качества. Наречията поясняват глаголите, прилагателните и други наречия. Класификация на наречията изглежда по следния начин:

Наречия за време, указващи за времето за протичане на действията или състоянието във времето. Времевите наречия могат да се разделят на няколко различни групи: обозначаващи отрязък или момент от времето; указващи продължителността; показващи повторяемост или честота; обозначаващи относителност на даден момент от времето спрямо друг момент. Например:

Наречия, указващи отрязък или момент от времето:

anfangs — първоначално	gerade – току що	vorerst – в дадения момент; засега	übermorgen — вдругиден
bald — скоро	jetzt — сега	vorhin — неотдавна, отеве, преди малко	heutzutage – в днешно време
beizeiten — навреме, своевременно	neulich – в последно време, неотдавна	zugleich – същевременно, едновременно	früh — рано
damals — тогава, по онова време	niemals — никога	zuletzt – накрая, последно	morgens — всяка сутрин
dann — тогава	nun — сега	zunächst – първоначално, първо, най-напред	abends — вечер
demnächst – скоро, в близко време	schließlich — най-накрая, в края на краищата	gestern — вчера	vormittags – предобед
eben — тъкмо, току що	seinerzeit – когато му е времето	heute — днес	mittags – по обяд
endlich – накрая	soeben – ей сега	morgen — утре	nachmittags – следобяд
eher – по-рано, преди	sogleich — веднага	vorgestern — завчера	wann — кога

Наречия, указващи продължителност:

allezeit – постоянно, във всяко време	immer — винаги	nie — никога	stets — постоянно
bislang – досега	lange — дълго	noch — още	zeitlebens – цял живот
bisher — досега	längst – отдавна	seither – оттогава насам

Наречия, указващи честота и повтаряемост:

bisweilen — от време на време, понакога	selten — рядко	mittwochs – всяка сряда	nachmittags – всеки следобед
häufig — често	zeitweise — временно	donnerstags – всеки четвъртък	einmal — веднъж
jedesmal – всеки път	wiederum — отново	freitags – всеки петък	zweimal — два пъти
jederzeit – по всяко време	täglich — ежедневно	samstags – всяка събота	dreimal — три пъти
mehrmals — многократно	wöchentlich — ежеседмично	sonntags – всяка неделя	zehnmal – десет пъти
manchmal — понякога	monatlich — ежемесечно	abends – всяка вечер	jeweils – всеки път
mitunter – понякога, между другото	jährlich — ежегодно	nachts – нощем, всяка нощ
nochmals – още веднъж, повторно	montags – понеделнишки	mittags – всеки обед
oft — често	dienstags – вторнишки	vormittags – всеки предиобед

Наречия, обозначаващи относителност на даден момент от времето спрямо друг момент:

indessen – междувременно	nachher — след това	vorher – преди това
inzwischen – между това, междувременно	seitdem – оттогава	unterdessen – в това време, междувременно

Наречията за място съдържат в себе си указание за мястото на действието или състоянието, а така също и направление. 

Наречия, обозначаващи място:

hier — тук	außen — отвън	irgendwo – някъде	obenan – на първо място
da — тук; там	rechts — надясно	nirgendwo — никъде	obenauf — отгоре
dort — там	links — наляво	nirgends — никъде	nebenan – редом, до
draußen — навън	oben — горе	wo — къде	auswärts — отвън
drinnen — навътре	unten — долу	vorne — отпред
innen — вътре	überall — навсякъде	hinten — отзад

Наречия, указващи направление:

dahin — натам	hinauf – нагоре (посока от обекта/говорещия)	aufwärts — нагоре	daher — оттам
hierhin — насам	herauf – нагоре (към говорещия)	abwärts — надолу	dorther — оттук
hinaus – навън (по направление от говорящия)	hinunter- надолу (посока от говорещия)	vorwärts — напред
heraus – навън от	herunter – надолу (посока към говорещия)	rückwärts — назад
herein – навътре (към говорещия)	hinüber – отатък, отвъд	seitwärts – в страни

Наречия, указващи вида на действието съдържат в себе си указания за особеностите на протичане на действието или състоянието и служат за обозначаване на способа, характера иил качествата на действието, например:

Наречи, указващи вида надействието

Непосредствено наречие	Прилагателни в ролята на наречия	Производни от съществителни в ролята на наречия:
anders — друг, различен	fleißig — прилежно	eilends — спешно
gern — охотно, с удоволствие	gut — добро	unversehens — неочаквано
so – така	schnell — бързо	fehlerlos — безгрешно
wie — как	langsam — бавно	bedenkenlos – неблагодарен
derart – толкова, така много	schlecht — лошо	blindlings — слепешката
ebenfalls – също така	fahrlässig — небрежно	rittlings — яздешком
ebenso – също така		achtlos — небрежно
genauso – точно така
irgendwie – някак си
geradeaus — направо
hinterrücks – зад ъгъла
insgeheim — тайно
kopfüber — стремглаво, през глава

Наречия за връзка и противопоставяне:

auch — също	sonst — иначе, освен това	allerdings – наистина, обаче	indessen – междувременно
anders — иначе	überdies — в добавка	dagegen — напротив	insofern – в това отношение
außerdem – освен това	weiterhin – занапред	doch — все пак	insoweit – в това отношение
ferner — нататък	zudem – освен това	eher — по-скоро	jedoch — но; обаче
desgleichen – нещо подобно	erstens – като първо / първо	freilich — разбира се	nur — само
ebenfalls – също така	zweitens – второ	hingegen — напротив	vielmehr – по-скоро
gleichfalls – по същия начин	drittens – трето	immerhin – поне, все пак	wenigstens – поне; най-малкото
	viertens – четвърто		zumindest – поне

 Наречия, указващи на степен или мярка:

einigermaßen – в известна степен, горе-долу

größtenteils – в голяма част

halbwegs — наполовина

teilweise — частично

 Наречия, показващи причина или цел:

also – следователно	folglich — следователно	warum — защо
anstandshalber – за благоприличие	infolgedessen – в следствие на това	weshalb —  поради което
daher – и затова	meinethalben – от моя страна	weswegen –  поради което
darum — затова	mithin – следователно	wozu – при което
demnach – изхождайки от това	nämlich – а именно	hierfür – за това
deshalb — затова, поради това	so – така	hierzu – за това
deswegen — затова, поради това	somit – следователно

Наречия с обозначаване на условия:

dann — тогава	andernfalls – в противен случай	nötigenfalls – в случай на необходимост	genaugenommen – всъщност, строго погледнато
sonst — иначе	gegebenfalls – В дадения случай	schlimmstenfalls – в най-лошия случай	strenggenommen – строго погледнато

Наречия с указване на отстъпка:

dennoch – все пак; въпреки това	doch — все пак	nichtsdestoweniger – при все това
dessen ungeachtet – въпреки това	gleichwohl – все пак, все така	trotzdem – въпреки това