Различават се две
степени на прилагателните в немския език: сравнителна и превъзходна. Основна се
явява превъзходната степен: schön – schöner – am schönsten (красив – по-красив
– най-красив); jung – jünger – am jüngsten (млад – по-млад – най-млад.
Сравнителната
степен указва
за разлика между два сравнявани обекта. В изречението след прилагателно в
сравнителна степен стои als (wie в изречение се
употребява само след прилагателно, без то да е степенувано). Сравнителна степен
се образува с помоща на суфикса –er: Er springt höher als sein Bruder. – Той скача
по-високо от своя братОн прыгает выше, чем его брат. Er springt so hoch wie
sein Bruder. — Той скача толкова високо, колкото брат си.
Сравнителната степен
в ролята на определение има суфикс –er и окончание в зависимост от типа на
склонението: Heute ist der stärkere Wind. – Днес вятъра е по-силен. Eine ältere
Schwester – по-голяма сестра.
Сравнителната степен
в ролята на обстоятелство има само суфикс –er: In Hamburg regnet es stärker als
in Hannover. – В Хамбург дъждът е по-силен, отколкото в Хановер.
За усилване на сравненията служат наречията: viel (много), weit (далече), bedeutend (значително) и други: Er ist viel
jünger, als ich gedacht habe. – Той е много по-млад, отколкото аз мислех.
За отслабва
не на сравненията се
употребяван наречията: etwas (малко), ein wenig (малко)
и други: Dieses Auto ist etwas billiger. – Този автомобил е малко по-евтин.
Превъзходната степен
се употребява винаги с определен член. Образува се с помоща на суфикса – (е)st:
stark – am stärksten (силен – най-силен); schwach — am schwächsten (слаб
– най-слаб).
Превъзходната
степен в ролята на опрделение има суфикс – (е)st и
окончание в зависимост от тина на склонението на прилагателното: der längste
Tag des Jahres – най-дългия ден в годината, die wichtigste Prüfung – най-важния
изпит.
Предикативната
превъзходна степен се опразува винаги с am … sten: Toni war in unserer Klasse
am höchsten. – Тони беше най-високия в нашия клас.
Някои прилагателни с
коренови гласни а, о, u се променят с умлаут:
Lang – länger – längst-, am längsten дълъг
– по-дълъг – най-дълъг
Alt – älter – ältest
-, am ältesten
стар – по-стар – най-стар
Jung – jünger – jüngst-, am jüngsten
млад – по-млад – най-млад
Dumm – dümmer – dümmst- am dümmsten глупав – по-глупав – най-глупав
Без умлаут остават
прилагателните с дифтонг аu и следните прилагателни: blank —
блестящ, brav — кротък, добър; bunt — цветен, froh — доволен, falsch — неправилен,
flach — плосък, hohl — кух, празен; kahl — гол, плешив; klar — ясен, разбираем;
knapp — тесен, matt — матов, platt — плосък, спелскан; plump — груб, rasch — бърз,
roh — суров, sanft — мек, satt — сит, schlaff — вял, отпуснат; schlank — строен,
starr – неподвижен, stolz — горд, stumpf – тъп, toll – прекрасен, чудесен,
невероятен; voll – пълен.
Някои прилагателни
образуват сравнителна степен неправилно:
Hoch – höher –
höchst-, am höchsten висок – по-висок – най-висок
Nah – näher –
nächst-, am nächsten близък – по-близък
– най-близък
Gut – besser – best-,
am
besten
добър – по-добър – най-добър
Прилагателни,
окончаващи на -d, -t, -tz, -z, -sch, -ss, -ß образуват
превъзходна степен с –est:
sanft – sanfter –
sanftest-, am sanftesten мек – по-мек – най-мек
süß – süßer –
süßest-, am
süßesten сладък – по-сладък
– най-сладък
