Глаголът sein (неправилен): спрежение в простите времена Präsens, Imperfekt

Към най-важните и употребявани глаголи в немския език спада глагола sein. Глаголът sein при неговото използване в качеството си на пълнозначен глагол има значението « съм, бивам, съществувам». Наред с обичайната му употреба този глагол много често се използва и като спомагателен, участвайки в образуването на времеви форми и други граматически конструкции.

Глаголът sein е неправилен. Неговите форми на спрежение са показани в следващата таблица.

ед. ч., 1-3 лице	Präsens	Imperfekt	мн. ч.,     1-3 лице	Präsens	Imperfekt
1.    Person	bin	war	1.    Person	sind	waren
1.    Person	bist	warst	2. Person	seid	wart
2.    Person	ist	war	3.Person	sind	waren

► Немския глагол sein участва в постояването на изречения, имащи за цел да покажат заемана длъжност, пост, професия, например:

·         Unsere Firma heisst «Interturbo» und Klaus ist unser Verkaufsmanager. – Нашата фирма се нарича «Интертурбо», а Клаус е нашия специалист по продажби. (тук се посочва заеманата длъжност от конкретно дете).

·         Frank ist Student, und sein Freund absolviert die Schule erst im nächsten Jahr. – Франк е студент, а неговия приятел ще завърши училище следващата година.

► Немският глагол sein се използва в изречения, чиято цел е да бъде представен някакъв обект или човек, например:

·         Das war Julia Bauer, ich kenne sie seit Jahren. – Това беше Юлия Бауер, познавам я от доста години.

·         Hier ist unser neues Besprechungszimmer. Hoffentlich gefällt es Ihnen. – Тук е нашата нова заседателна зала. Надявам се да ви хареса.

► Немският глагол sein се използва в изречения, в които се дават указания за това, от какво вещество или материал е направен някакъв предмет, например:

·         Ich will keine Plastikhocker kaufen. Mein Tisch ist aus Eiche und die Hocker müssen ebenso aus Holz sein. – Не искам табуретка от пластмаса. Моята маса е дъбова и табуретките трябва да са от дърво.

► Немският глагол sein се използва в конструкцията «es + sein + обект в Dativ», при това es може и да се изпусне, например:

·         Was ist ihr wichtig? Es ist ihr wichtig, immer sämtliche ihre Pläne zu realisieren. – Какво е важно за нея? Важно е винаги да реализира всичките си планове.

·         Mir ist unwichtig, wie er den Zielort erreicht. – Не ме интересува как той ще стигне до местоназначението.

► Немският глагол sein се използва в конструкцията «sein + кратка форма прилагателно», например:

·         Dieser schöne See ist zum Schwimmen nicht geeignet. – Това красиво езеро не е /не става/ за къпане.

► Немският глагол sein се използва в конструкция с местоимения (указателни), приканвайки да се обърне внимание на определен предмет, явление и т. н., например:

·         Was war das? – Das war nur ein Druckfehler. – Какво беше това? Това беше просто една печатна грешка.

► Немският глагол sein се използва в синтактичната конструкция «sein + съществително» в изречения с двоен подлог, например:

·         Sein Traum ist der Porsche 312. – Неговата мечта е «Порше 312».

► Немския глагол sein участва също и в образуването на глаголи със сложен състав, съединявайки ги с останалите части на израза. Например: присъствам някъде – dabei sein. В изречението изменяемата (sein) на такъв глагол се поставя на обичайното за сказуемо място, а втората (смисловата) част се поставя на мястото на стандартната делима представка, с тази разлика, че принципно се пише отделно от глагола, например:

·         Für die Mitarbeiter unseres Unternehmens wurde ein Ausflug in die Alpen organisiert. (1) Wir werden unbedingt dabei sein. = Wir werden unbedingt daran teilnehmen. / (2) Wir sind unbedingt dabei. = Wir nehmen unbedingt daran teil. – За служителите на нашата фирма беше организирано пътуване в Алпите. Ние непременно ще участваме в него. (В дадения пример еднакво е възможно употребата на глагол с делима представка и сложен глагол с представка, пишеща се отделно. В пример (1) такава представка предшества глагола или се пише слято, а в пример (2) се пише в края на изречението).

Най-общо за глаголите в немския език

Глаголите се явяват задължителен компонент на изречението в немския език. В значението на глагола е заложено някакво действие или състояние, свързано с едно от съществуващите времена – бъдеще, минало и сегашно. Глаголите в немския език могат да бъдат разделени на различни групи в зависимост от техните особености.

От гледна точка на семантиката, глаголите се делят на смислови, помощни /спомагателни и глаголи-свръзки/ и модални.

•   Основната маса глаголи се причисляват към смисловите /пълнозначните/, например:

Ihre Forderungen akzeptieren wir immer. – Винаги приемаме техните искания.

•    Шест глагола се явяват модални, т. е. предават не действието и състоянието като такова, а отношението към него: können – притежавам някаква способност или имам разрешение за нещо; глаголът dürfen изразява възможност, основана на разрешение или позволение от трети лица или право müssen – длъжен съм в смисъл на наличие на задължение, обвързаност, продиктувани от необходимост; sollen – длъжен съм в резултат на дадено разпореждане или заповед; wollen – имам желание, намерение да направя нещо; mögen – желание във вежлива форма, по-меко изразено намерение в сравнение с wollen, а при използването в качеството на преходен глагол с допълнение = обичам/харесвам нещо или някого. Инфинитивите на смисловите глаголи в двойка с модалните се употребяват без zu, например:

Olga kann ihr Fahrrad in der Garage stellen. – Олга може да остави нейния велосипед в гаража (= тя може, разрешено и е).

Krista will unbedingt abnehmen. – Криста обезателно иска да отслабне.

Ich sage deinen Nachbarn, dass sie diesen Baum absägen sollen. – Казвам на твоите съседи, че са длъжни да отсекат това дърво (задължени са).

Klaus muss uns öfter besuchen. – Клаус трябва/длъжен е/ да ни посещава по-често. (не е задължен, но така е по-добре).

Barbara möchte grünen Tee trinken. – Барбара желае /иска/ да пие зелен чай.

Du darfst diesen Regenschirm mitnehmen. – Можеш да вземеш този чадър със себе си.

•      Глаголите sein, werden, haben при използването им като спомагателни губят своето основно значение и започват да изпълняват чисто служебни функции, изразявайки граматическите категории на сказуемото в образуваната с тяхна помощ глаголна форма или речева конструкция, например:

Dein Vater wurde von unserem Fahrer abgeholt. – Баща ти е бил прибран от нашия шофьор (пасивна конструкция: бащата е бил прибран...).

Unsere Sauna wird sehr gross und modern sein. – Нашата сауна ще бъде много голяма и съвременна (бъдещо време Futurum I).

•   Глаголите-свръзки представляват изменяема част от съставните именни сказуеми и се явяват в семантично отношение нищо не означаващи, значение им предава именната част, изразена от причастие II, съществително или прилагателно. В този им вид, тяхната функция в изречението е чисто служебна, например:

Otto wird Buchhalter. – Ото ще стане/ще бъде/ счетоводител (глагол-свръзка + съществително).

Elvira ist echt hübsch. – Елвира действително е симпатична (глагол-свръзка + прилагателно).

Глаголите в немския език се спрягат, образувайки своите основни форми по различни правила: слабо склонение (правилно), силно (неправилно) и смесено (комбинация от силно и слабо склонение), например:

•     Силно склонение: verlaufen – преминавам, протичам, пробягвам (обикновено за време) – verlief – verlaufen;
•      Слабо склонение: verkaufen – продавам – verkaufte – verkauft;
•        Смесен тип: verbrennen – изгарям, опарвам се – verbrannte – verbrannt.

Глаголи в немския език биват по форма безлични или лични в зависимост от типа на субекта, с които те са свързани в изреченията. Личните глаголи имат форми във всичките лица, а безличните – те са в двойка с безличните местоимения – man или es, например:

·         Ulrike schrieb mehrere Artikel für diese Zeitschrift. – Улрика е написала много статии за това списание (3-то лице).

·         Man sagt, dass die neue Kaufhalle bald geschlossen wird. – Казват, че новият универмаг скоро ще бъде закрит (безлична форма).

Немските глаголи управляват и допълненията и в зависимост от това се делят на преходни и непреходни. Преходните глаголи пренасят действието непосредствено на обекта и управляват допълнението без предлог в Akkusativ, а непреходните глаголи са свързани с косвени допълнения със или без предлог. Отделните многозначни немски глаголи могат да прескачат от преходност в непреходност в зависимост от това, какво значение на дадения глагол се използва в изречението, например:

•    Heute bedeckten die Wolken den ganzen Himmel. – Днес облаците покриват цялото небе (преходен глагол с пряко допълнение).
•     Er kroch unter den Zaun wie ein Hund. – Той пропълзя под оградата като куче (непреходен глагол с предложно допълнение).

Някои немски глаголи се явяват възвратни, т. е. прехвърлят действието обратно на субекта, например:

•    Lenz blamiert sich ständig in ihrer Anwesenheit. – В нейно присъствие Ленц постоянно се компрометираше.
•      Ihre letzte Wahl hat sich gelohnt. – Нейния последен избор се увенча с успех /отплатил се е/.

Изхождайки от своя състав, глаголите в немския език се делят на сложни, прости и производни. Простите глаголи представляват глаголната основа, към която могат да се добавят различни формообразуващи суфикси и префикси. Производните глаголи се образуват по пътя на добавяне към основата на различни делими и неделими представки, а сложните глаголи се образуват в резултат на смесването на две различни части на речта. Например:

•       fahr - en = прост глагол – пътувам, карам, превозвам
• ·   er - fahren = производен глагол с неделима представка – узнавам, научавам, разбирам
•      los - fahren = производен глагол с делима представка – потеглям, тръгвам на път, нахвърлям се
•    tot - fahren = сложен глагол, образуван от две отделни думи – прегазвам /и убивам някого с превозно средство/

Всичко за количествените числителни

1) отговарят на въпроса "Колко?" - "Wie viel?"

2) числителното „едно“ има две форми: eins и ein. Eins се употребява, ако след него не следва съществително: Ich komme um eins.

3) Ако след него има съществително, то се използва формата ein/eine: Ich habe nur eine Schwester.

4) числителното едно може да се употребява и самостоятелно и образува разделителен Genitiv, тогава то се склонява като определителния член и се съчетава с допълненията в родителен падеж в множествено число:

eine der besten Freundinnen – една от най-добрите приятелки
einer der besten Freunden – един от най-добрите приятели
einer von uns – един от нас

5) ако пред числителното има определителен член, то се склоняв по правилата за слабо склонение:
die eine von Frauen – единствена от жените

6) hundert и tausend могат да играят ролята на съществителни. Сравнете:

hundert Menschen – стотина човека
Hunderte von Menschen – стотици хора
ein Hundert Ziegel – сто тухли

7) понякога за да се различат zwei и drei, вместо zwei се употребява zwo

8) числителните не влияят на падежа на съществителното:

zwei Freunden – двама приятеля (Nominativ)
vier Jahre – четири години (Nominativ)
drei Jahrhunderte – три столетия (Nominativ)