Най-общо за глаголите в немския език

Глаголите се явяват задължителен компонент на изречението в немския език. В значението на глагола е заложено някакво действие или състояние, свързано с едно от съществуващите времена – бъдеще, минало и сегашно. Глаголите в немския език могат да бъдат разделени на различни групи в зависимост от техните особености.

От гледна точка на семантиката, глаголите се делят на смислови, помощни /спомагателни и глаголи-свръзки/ и модални.

•   Основната маса глаголи се причисляват към смисловите /пълнозначните/, например:

Ihre Forderungen akzeptieren wir immer. – Винаги приемаме техните искания.

•    Шест глагола се явяват модални, т. е. предават не действието и състоянието като такова, а отношението към него: können – притежавам някаква способност или имам разрешение за нещо; глаголът dürfen изразява възможност, основана на разрешение или позволение от трети лица или право müssen – длъжен съм в смисъл на наличие на задължение, обвързаност, продиктувани от необходимост; sollen – длъжен съм в резултат на дадено разпореждане или заповед; wollen – имам желание, намерение да направя нещо; mögen – желание във вежлива форма, по-меко изразено намерение в сравнение с wollen, а при използването в качеството на преходен глагол с допълнение = обичам/харесвам нещо или някого. Инфинитивите на смисловите глаголи в двойка с модалните се употребяват без zu, например:

Olga kann ihr Fahrrad in der Garage stellen. – Олга може да остави нейния велосипед в гаража (= тя може, разрешено и е).

Krista will unbedingt abnehmen. – Криста обезателно иска да отслабне.

Ich sage deinen Nachbarn, dass sie diesen Baum absägen sollen. – Казвам на твоите съседи, че са длъжни да отсекат това дърво (задължени са).

Klaus muss uns öfter besuchen. – Клаус трябва/длъжен е/ да ни посещава по-често. (не е задължен, но така е по-добре).

Barbara möchte grünen Tee trinken. – Барбара желае /иска/ да пие зелен чай.

Du darfst diesen Regenschirm mitnehmen. – Можеш да вземеш този чадър със себе си.

•      Глаголите sein, werden, haben при използването им като спомагателни губят своето основно значение и започват да изпълняват чисто служебни функции, изразявайки граматическите категории на сказуемото в образуваната с тяхна помощ глаголна форма или речева конструкция, например:

Dein Vater wurde von unserem Fahrer abgeholt. – Баща ти е бил прибран от нашия шофьор (пасивна конструкция: бащата е бил прибран...).

Unsere Sauna wird sehr gross und modern sein. – Нашата сауна ще бъде много голяма и съвременна (бъдещо време Futurum I).

•   Глаголите-свръзки представляват изменяема част от съставните именни сказуеми и се явяват в семантично отношение нищо не означаващи, значение им предава именната част, изразена от причастие II, съществително или прилагателно. В този им вид, тяхната функция в изречението е чисто служебна, например:

Otto wird Buchhalter. – Ото ще стане/ще бъде/ счетоводител (глагол-свръзка + съществително).

Elvira ist echt hübsch. – Елвира действително е симпатична (глагол-свръзка + прилагателно).

Глаголите в немския език се спрягат, образувайки своите основни форми по различни правила: слабо склонение (правилно), силно (неправилно) и смесено (комбинация от силно и слабо склонение), например:

•     Силно склонение: verlaufen – преминавам, протичам, пробягвам (обикновено за време) – verlief – verlaufen;
•      Слабо склонение: verkaufen – продавам – verkaufte – verkauft;
•        Смесен тип: verbrennen – изгарям, опарвам се – verbrannte – verbrannt.

Глаголи в немския език биват по форма безлични или лични в зависимост от типа на субекта, с които те са свързани в изреченията. Личните глаголи имат форми във всичките лица, а безличните – те са в двойка с безличните местоимения – man или es, например:

·         Ulrike schrieb mehrere Artikel für diese Zeitschrift. – Улрика е написала много статии за това списание (3-то лице).

·         Man sagt, dass die neue Kaufhalle bald geschlossen wird. – Казват, че новият универмаг скоро ще бъде закрит (безлична форма).

Немските глаголи управляват и допълненията и в зависимост от това се делят на преходни и непреходни. Преходните глаголи пренасят действието непосредствено на обекта и управляват допълнението без предлог в Akkusativ, а непреходните глаголи са свързани с косвени допълнения със или без предлог. Отделните многозначни немски глаголи могат да прескачат от преходност в непреходност в зависимост от това, какво значение на дадения глагол се използва в изречението, например:

•    Heute bedeckten die Wolken den ganzen Himmel. – Днес облаците покриват цялото небе (преходен глагол с пряко допълнение).
•     Er kroch unter den Zaun wie ein Hund. – Той пропълзя под оградата като куче (непреходен глагол с предложно допълнение).

Някои немски глаголи се явяват възвратни, т. е. прехвърлят действието обратно на субекта, например:

•    Lenz blamiert sich ständig in ihrer Anwesenheit. – В нейно присъствие Ленц постоянно се компрометираше.
•      Ihre letzte Wahl hat sich gelohnt. – Нейния последен избор се увенча с успех /отплатил се е/.

Изхождайки от своя състав, глаголите в немския език се делят на сложни, прости и производни. Простите глаголи представляват глаголната основа, към която могат да се добавят различни формообразуващи суфикси и префикси. Производните глаголи се образуват по пътя на добавяне към основата на различни делими и неделими представки, а сложните глаголи се образуват в резултат на смесването на две различни части на речта. Например:

•       fahr - en = прост глагол – пътувам, карам, превозвам
• ·   er - fahren = производен глагол с неделима представка – узнавам, научавам, разбирам
•      los - fahren = производен глагол с делима представка – потеглям, тръгвам на път, нахвърлям се
•    tot - fahren = сложен глагол, образуван от две отделни думи – прегазвам /и убивам някого с превозно средство/