Глаголите
се явяват задължителен компонент на изречението в немския език. В значението на
глагола е заложено някакво действие или състояние, свързано с едно от
съществуващите времена – бъдеще, минало и сегашно. Глаголите в немския език
могат да бъдат разделени на различни групи в зависимост от техните особености.
От
гледна точка на семантиката, глаголите се делят на смислови, помощни /спомагателни
и глаголи-свръзки/ и модални.
- Основната маса глаголи се причисляват към смисловите /пълнозначните/, например:
Ihre
Forderungen akzeptieren wir immer. – Винаги приемаме техните искания.
- Шест глагола се явяват модални, т. е. предават не действието и състоянието като такова, а отношението към него: können – притежавам някаква способност или имам разрешение за нещо; глаголът dürfen изразява възможност, основана на разрешение или позволение от трети лица или право müssen – длъжен съм в смисъл на наличие на задължение, обвързаност, продиктувани от необходимост; sollen – длъжен съм в резултат на дадено разпореждане или заповед; wollen – имам желание, намерение да направя нещо; mögen – желание във вежлива форма, по-меко изразено намерение в сравнение с wollen, а при използването в качеството на преходен глагол с допълнение = обичам/харесвам нещо или някого. Инфинитивите на смисловите глаголи в двойка с модалните се употребяват без zu, например:
Olga kann ihr Fahrrad in der Garage stellen. – Олга може да
остави нейния велосипед в гаража (= тя може, разрешено и е).
Krista will unbedingt abnehmen. – Криста
обезателно иска да отслабне.
Ich
sage deinen Nachbarn, dass sie diesen Baum absägen sollen. – Казвам на твоите съседи, че са
длъжни да отсекат това дърво (задължени са).
Klaus muss uns öfter besuchen. – Клаус
трябва/длъжен е/ да ни посещава по-често. (не е задължен, но така е по-добре).
Barbara möchte grünen Tee trinken. – Барбара желае
/иска/ да пие зелен чай.
Du darfst diesen Regenschirm mitnehmen. – Можеш да
вземеш този чадър със себе си.
- Глаголите sein, werden, haben при използването им като спомагателни губят своето основно значение и започват да изпълняват чисто служебни функции, изразявайки граматическите категории на сказуемото в образуваната с тяхна помощ глаголна форма или речева конструкция, например:
Dein
Vater wurde von unserem Fahrer abgeholt. – Баща ти е бил
прибран от нашия шофьор (пасивна конструкция: бащата е бил прибран...).
Unsere
Sauna wird sehr gross und
modern sein. – Нашата сауна
ще бъде много голяма и съвременна (бъдещо време Futurum I).
- Глаголите-свръзки представляват изменяема част от съставните именни сказуеми и се явяват в семантично отношение нищо не означаващи, значение им предава именната част, изразена от причастие II, съществително или прилагателно. В този им вид, тяхната функция в изречението е чисто служебна, например:
Otto wird Buchhalter. – Ото ще стане/ще бъде/ счетоводител
(глагол-свръзка + съществително).
Elvira ist echt hübsch. – Елвира
действително е симпатична (глагол-свръзка + прилагателно).
Глаголите
в немския език се спрягат, образувайки своите основни форми по различни правила:
слабо склонение (правилно), силно (неправилно) и смесено (комбинация от силно и
слабо склонение), например:
- Силно склонение: verlaufen – преминавам, протичам, пробягвам (обикновено за време) – verlief – verlaufen;
- Слабо склонение: verkaufen – продавам – verkaufte – verkauft;
- Смесен тип: verbrennen – изгарям, опарвам се – verbrannte – verbrannt.
Глаголи
в немския език биват по форма безлични или лични в зависимост от типа на
субекта, с които те са свързани в изреченията. Личните глаголи имат форми във
всичките лица, а безличните – те са в двойка с безличните местоимения – man или
es, например:
·
Ulrike schrieb mehrere Artikel für diese Zeitschrift. – Улрика е написала много статии
за това списание (3-то лице).
·
Man sagt, dass die neue Kaufhalle
bald geschlossen wird. – Казват, че новият универмаг скоро ще бъде закрит
(безлична форма).
Немските
глаголи управляват и допълненията и в зависимост от това се делят на преходни и
непреходни. Преходните глаголи пренасят действието непосредствено на обекта и
управляват допълнението без предлог в Akkusativ, а непреходните глаголи са
свързани с косвени допълнения със или без предлог. Отделните многозначни немски
глаголи могат да прескачат от преходност в непреходност в зависимост от това,
какво значение на дадения глагол се използва в изречението, например:
- Heute bedeckten die Wolken den ganzen Himmel. – Днес облаците покриват цялото небе (преходен глагол с пряко допълнение).
- Er kroch unter den Zaun wie ein Hund. – Той пропълзя под оградата като куче (непреходен глагол с предложно допълнение).
Някои
немски глаголи се явяват възвратни, т. е. прехвърлят действието обратно на субекта, например:
- Lenz blamiert sich ständig in ihrer Anwesenheit. – В нейно присъствие Ленц постоянно се компрометираше.
- Ihre letzte Wahl hat sich gelohnt. – Нейния последен избор се увенча с успех /отплатил се е/.
Изхождайки
от своя състав, глаголите в немския език се делят на сложни, прости и
производни. Простите глаголи представляват глаголната основа, към която могат
да се добавят различни формообразуващи суфикси и префикси. Производните глаголи
се образуват по пътя на добавяне към основата на различни делими и неделими представки,
а сложните глаголи се образуват в резултат на смесването на две различни части
на речта. Например:
- fahr - en = прост глагол – пътувам, карам, превозвам
- · er - fahren = производен глагол с неделима представка – узнавам, научавам, разбирам
- los - fahren = производен глагол с делима представка – потеглям, тръгвам на път, нахвърлям се
- tot - fahren = сложен глагол, образуван от две отделни думи – прегазвам /и убивам някого с превозно средство/
kojöl
ОтговорИзтриванеü+