Местоименни наречия в немския език

Местоименните наречия са характерни само за немския език. Те притежават свойства както на наречия, така и на местоимения. Те са неизменна част от речта. Образуват се от наречия и предлози.

В немския език има два вида местоименни наречия: въпросителни и указателни.

• Въпросителните местоименни наречия се образуват от наречието wo (изменено was) и предлог:

wo + von = wovon – за (от) какво

wo + durch = wodurch – поради каква причина

wo + mit = womit – със какво

• Указателните местоименни наречия се образуват от наречието da (изменено das) и предлог:

da + von = davon

da + durch = dadurch

da + mit = damit и т. д.

Ако предлога започва с гласна, то между wo или da и предлога има съединителна съгласна r:

• darin,
• darauf,
• darüber,
• worin,
• worauf,
• worüber.

Местоименните наречия заместват предлога + съществителното, обозначаващо неодушевен предмет или понятие:

Er zeichnet mit dem Bleistift.

Той рисува с молив.

Предлога + съществителното mit dem Bleistift, може да бъде заменено с местоименното наречие damit:

Er zeichnet damit.

Той рисува с това (с него, с тях).

По същия се построява и въпросителното изречение:

Womit zeichnet er?	С какво рисува той?
Sie erzählen über ihre Reise.	Те разказват за своето пътешествие.

Предложната група über ihre Reise се заменя с местоименното наречие darüber:

Sie erzählen darüber.

Те разказват за него (за това).

Въпросително изречение:

Worüber erzählen sie?

За какво разказват те?

Ако става въпрос за одушевен предмет, то предложната група се заменя от съчетанието на личното (или въпросителното) местоимение и съответния предлог:

Er spielt mit seinem Freund Schach.

Той играе с приятелите си на шах.

Предложната група mit seinem Freund, където става въпрос за одушевен предмет, може да бъде заменена само от съчетанието на предлога с личното местоимение:

Er spielt mit ihm Schach.

Той играе с тях на шах.

И съответното въпросително изречение:

Mit wem spielt er Schach?

С кой играе той шах?

При образуването на местоименни наречия е необходимо да се отчита управлението на глагола, т. е. този предлог, с който се употребява дадения глагол.

sich erinnern an —
Woran erinnern Sie sich?	За какво си спомняте?
Wir erinnern uns daran.	Ние си спомняме за това.
sorgen für —
Wofür sorgt Ihr Bruder?	За какво се грижи брат Ви?
Er sorgt dafür.	Той се грижи за това.
fragen nach —
Wonach fragt er?	За какво пита той?
Er fragt danach.	Той пита за това.
Worüber spricht er?	За какво говори той?
Er spricht darüber.	Той говори за това.
Worüber lacht er?	На какво се смее той?
Er lacht darüber.	Той се смее на това.
Wofür interessiert er sich?	От какво се интересува?
Er interessiert sich dafür.	Той се интересува от това.
Wofür kämpfen wir?	За какво се борим?
Wir kämpfen dafür.	Ние се борим за това.

Местоименното наречие може също така да изпълнява ролята на относително местоимение или корелат:

Der Weg ging abwärts, und es wurde feucht. Daran erkannten wir, dass wir bald am See sind.	Пътят тръгна надолу и стана влажно. По това разбрахме, че приближаваме езерото.
Er beschäftigte sich damit, seine Sachen zu packen.	Той се занимаваше с това, да опакова своите вещи.

Модални думи и частици в немския език (Modalwörter und Partikeln)

В немския език има група служебни думи, които, без да са членове на изречението, влизат в неговия състав като „уводни“  думи. Тези думи се наричат модални думи и частици. Явявайки се неизменна част от речта, модалните думи и частици изразяват отношението на говорещия към действителността и внасят в изречението различни смислови отенъци.

Те могат да указват за вероятност, възможност, някакви отенъци на съмнение, неувереност, но също така и отенъци на увереност, потвърждение.

Модалните думи и частици често се употребяват в научната и техническа литература. Много внимателно трябва да се избира тяхното значение при превод, тъй като може да се доведе до промяна на смисъла на цялото изречение.

Модални думи

В немския език по вид модални думи:

1.     Утвърдителни — bestimmt, natürlich, sicher (определено, разбира се, естествено, сигурно).

Hast du die heutige Zeitung gelesen? — Natürlich, ich lese die Zeitung gewöhnlich morgens.	Ти чете ли днешния вестник? — Разбира се, обикновено чета вестника сутрин.
Hier gibt es einen Artikel über unseren Betrieb. Bestimmt hast du den gelesen.	Тук има статия за нашето предприятие. Сигурно си я прочел.

2.     Усилващи.

Те подчертават изказаната мисъл.

Към тях се отнасят:

• freilich (наистина, разбира се),
• tatsächlich (действително, наистина),
• selbstverständlich (очевидно, от само себе си се разбира),
• unbedingt (безусловно, непременно, абсолютно),
• zweifellos (несъмнено) и др.

Seine Freunde sind gewiss gute Sportler.	Приятелите му със сигурност са добри спортисти.
Sie war zweifellos krank.	Тя несъмнено беше болна.

3.     Оценящи.

Те изразяват субективната оценка на изказването.

Към тези модални думи спадат:

• hoffentlich (дано, да се надяваме),
• lieber (с по-голямо удоволствие, по-добре),
• leider (за съжаление),
• glücklicherweise (за щастие) и др.

Hoffentlich werden wir uns dort gut erholen.	Да се надяваме, че там ще си починем.
Leider hat ihm dieser Film nicht gefallen.	За съжаление този филм не му хареса.

4.     Предполагащи.

Предполагащите модални думи изразяват в различна степен достоверност или съмнение.

Към тях се отнасят:

• angeblich, anscheinend (уж, както изглежда, вероятно, навярно),
• möglich, vermutlich (възможно),
• vielleicht, wahrscheinlich (вероятно, може би),
• wohl (вероятно, навярно, май, може би) и др.

Wahrscheinlich besuchen wir morgen diese Ausstellung.	Вероятно/Може би утре ще посетим тази изложба.
Anscheinend war sie gestern krank.	Очевидно, вчера тя беше болна.

5.     Сумиращи.

Тези модални думи сумират даденото изказване като цяло или го доуточняват.

Към тази група се отнасят:

• eigentlich (всъщност),
• jedenfalls (във всеки случай),
• übrigens (впрочем),
• überhaupt (въобще, изобщо) и др.

Eigentlich haben wir diese Aufgabe richtig gelöst.	Всъщност, тази задача ние я решихме правилно.
Überhaupt arbeitet jetzt unsere Seminargruppe viel besser.	Въобще нашата група (семинарна, във ВУЗ) сега работи много по-добре.

Модалните думи могат да влизат и в състава на изречението. В този случай те не се отделят със запетая и влияят на словореда в изречението.

Eigentlich hast du deine Meinung noch nicht geäußert.

Всъщност ти още не си изказал мнението си.

Ако модалната дума не влиза в състава на изречението, то тя се отделя със запетая и не влияе на словореда.

Natürlich, sie haben alle Artikel gut übersetzt.

Разбира се, те са превели добре всички статии.

Модалните думи могат да представляват и самостоятелно изречение.

Hast du das verstanden? — Gewiss (natürlich, selbstverständlich).

Ти разбра ли това? — Разбира се. (Естествено).

Модалните частици в немския език

Модалните частици обикновено предават на изказването определена емоционална окраска.

По смислово значение се отличават следните видове:

1.     Положителни и отрицателни: ja (да), nein (не).

Sie sind ja schon zu Hause.	Те вече са у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за него.

2.     Усилващи: zu, gar, ganz и др.

Heute ist das Wetter zu kalt.	Днес времето е твърде студено.
Er antwortet ganz gut.	Той отговаря доста добре.

3.     Усилващо-възклицателни: aber, doch, auch.

Kannst du aber so was erzählen?

Можеш ли да разкажеш нещо такова /нещо подобно/?

4.     Усилващо-въпросителни: denn, nicht, also.

Ist er denn noch nicht da?

Още ли го няма?

5.     Ограничителни: nur, aber, noch, fast, beinahe.

Ich habe nur diesen Artikel gelesen.

Аз прочетох само тази статия.

6.     Изразяващи предположение, съмнение: bloß, doch, nicht, aber.

Das hast du dir bloß ausgedacht.	Това ти просто си го измисли.
Haben Sie davon viel erzählt? Nicht?	Много ли им разказа? Не?

Модалните частици, както и модалните думи, могат да влизат в състава на изречението:

Er antwortet recht gut.

Той отговаря доста добре.

Ако не влизат в състава на изречението, се отделят със запетайка и не влияят на словореда.

Ja, sie sind schon zu Hause.	Да, те са вече у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за това.

Модалните частици могат да бъдат и  самостоятелни изречения:

Hast du das verstanden? — Ja. (Nein.)	Ти разбра ли това? — Да. (Не.)
Hast du Inge nicht gesehen? — Doch.	Не видя ли Инга? — Напротив.

Пълнозначни, спомагателни и модални глаголи в немския език

Пълнозначните глаголи обичайно се използват в изреченията в ролята им на сказуемо или смисловата част от сложно-съставното сказуемо. Към тази група се отнасят болшинството немски глаголи.

Wir schreiben einen Aufsatz.	Ние пишем съчинение.
Sie lesen viel.	Те четат много.
Sie hat mir geholfen.	Тя ми помогна.

Служебните глаголи се употребяват в изреченията в съчетание с други глаголи, явявайки се част от сказуемото. При това обикновено губят (частично или изцяло) своето самостоятелно смислово значение. Към служебните глаголи се отнасят:

• Спомагателните глаголи  — haben, sein, werden;
• Глаголите-свръзки — sein, werden, bleiben, heißen.

С помоща на спомагателните глаголи haben, sein, werden се образуват сложните времеви форми и страдателния залог

Hast du dieses Buch gelesen? (употребена е сложната времева форма Perfekt).	Ти прочете ли тази книга?
Sie wird morgen kommen. (употребена е сложната времева форма Futurum).	Тя ще дойде утре.
Dieses Problem wird gelöst. (употребена е форма на Präsens, страдателен залог)	Този проблем се решава.

Глаголите haben, sein могат да се употребяват и като пълнозначни глаголи:

• haben — имам:

Die Schule hat eine Sporthalle.	Училището има спортна зала.
ich habe, du hast и т. н. (аз имам, ти имаш)

• sein — съм, намирам се:

Er ist zu Hause.

Той е (намира се) у дома.

Спомагателните глаголи sein, werden, bleiben, heißen служат за свръзка в именното сказуемо.

Sie sind Studenten.	Те са студенти.
Sie werden bald Ingenieure.	Скоро те стават инженери.
Sie bleiben jung.	Те остават млади.

От обикновените пълнозначни глаголи се отличават модалните глаголи. Те изразяват не действие, а отношение към действието. Модалните глаголи могат да изразяват възможност, необходимост, желание. Към модалните глаголи се отнасят:

• müssen — задължение, длъжен съм, принуден съм.

Глаголът müssen изразява необходимостта от сила на вътрешно убеждение, дълг.

Ich muss meinen Freunden helfen.	Трябва да помогна на моите приятели.
Er musste die Arbeit von neuem beginnen.	Той трябваше (бил е принуден) да започне работата отначало.

• sollen — задължен, длъжен съм.

Глаголът изразява необходимост, задължение, обвързаност, свързани с някакви указания, някакви установени порядки и т. н.

Du sollst die Prüfung am 5. Januar ablegen.	Ти трябва да се явиш на този изпит на 5 януари.
Der Zug soll in 3 Minuten ankommen.	Влакът трябва да дойде след 3 минути.

Глаголите müssen и sollen могат да се използват и за изразяване на предположения, като при това глагола müssen — за изразяване на собствено предположение, а глагола sollen — изразяване на предположение, произтичащо от чужди думи.

Er konnte nicht entkommen, er muss hier sein.	Той не може да избяга, той трябва да бъде тук.
Soviel ich weiß, soll er vor drei Jahren die Universität absolviert haben.	До колкото ми е известно, той завърши университет преди три години.

• können — мога, в състояние съм (имам физическата възможност да направя нещо):

Wir können diese Arbeit in einer Woche erfüllen.	Ние можем да свършим тази работа за седмица.
Dieser Fahrstuhl kann nicht mehr als 6 Personen hinaufbringen.	Този асансьор може да поеме не повече от 6 човека.

Глаголът können може да се използва и със значение «мога»:

Kannst du Schach spielen? — Ja, ich kann.	Можеш ли да играеш шах? — Да, мога.
Viele Studenten dieser Universität können auch gut Russisch.	Много студенти в този университет знаят също и добре руски (т. е. могат, умеят да говорят добре руски).

• dürfen — мога, имам право (разрешение):

Darf ich eintreten?	Може ли да вляза?
Hier darf man nicht rauchen.	Тук не се пуши.

• wollen — искам, желая (често с отенък «имам намерение да направя нещо»):

Wir wollen diese Ausstellung besuchen.	Ние искаме да посетим тази изложба.
Er will im nächsten Jahr in die Schweiz fahren.	Той иска през следващата година да отиде в Швейцария.

Глаголът wollen може да се употребява също и за изразяване на бъдеще време. В този случай той не се превежда.

Im nächsten Artikel wollen wir die Bedeutung dieser Erfindung beweisen.

В следващата статия ние ще докажем значението на това откритие.

Глаголът wollen се употребява също и в описателната форма на императив, 1-во лице.

Wollen wir ein Lied singen!

Дайте да изпеем песен!

• mögen — желая, искам  нещо. В този случай обикновено се употребява претеритум. В изявително наклонение mögen често има значение «обичам нещо».

Ich möchte Sie sprechen.	Бих искал да говоря с Вас.
Ich möchte ihn sehen.	Бих искал да го видя.
Ich mag im Sommer kalte Milch.	През лятото обичам студено мляко.

Глаголът mögen може да изразява и пожелание, съвет, и често в този случай се превеждат като «нека, дано».

Mag er sich zuweilen meiner erinnern.

Нека понякога да си спомня за мен

Модалните глаголи müssen, sollen, können, dürfen, wollen, mögen се спрягат в Präsens не по общите правила.

• lassen — в съчетание с инфинитив на друг глагол означава «давам възможност», «поръчвам», «заставям», «приканвам»:

Er ließ uns diese Regel gründlich wiederholen.	Той ни принуди (застави ни) основно (подробно) да повторим това правило.
Bei gutem Wetter ließ er mich selbst das Auto fahren.	При добро време той ми дава сам да карам колата.

Глаголът lassen в повелително наклонение може да изразява и покана, призив.

Lasst uns heute einen Ausflug machen!

Хайде днес да (си) направим излет!

Доста често се употребява и конструкцията lassen sich + инфинитив I. Тя обикновено има пасивно значение с отенък на възможност и се превежда «може да» + инфинитива на основния глагол.

Die Bedeutung dieser Experimente lässt sich leicht erklären.

Значението на тези експерименти е лесно обяснено(... е лесно обяснимо, ... може лесно да се обясни).

Оборотът es lässt sich с отрицание се употребява със значение на неосъществимост, невъзможност за това или друго действие и се превежда като «не трябва; не се» + инфинитива на основния глагол.

Es lässt sich nicht beweisen.

Това не се доказва / Недоказуемо е.

Глаголът lassen в самостоятелна употреба (без втори глагол) има значение «оставям», «губя»:

Wir lassen ihn nicht allein.

Ние не го оставяме сам.

Модалните глаголи в немския език обикновено се употребяват в съчетание с инфинитив на друг глагол, който обозначава действие.

Sie kann gut singen.	Тя може добре да пее.
Ich muss viel arbeiten.	Аз трябва много да работя.
Wir wollen noch eine Fremdsprache beherrschen.	Ние искаме да овладеем още един чужд език.
Lassen Sie mich nicht so lange warten.	Не ме карайте да чакам толкова дълго.

Модалните глаголи с инфинитив на друг глагол, в изречението играят ролята на сложно-съставно сказуемо.

Глаголите brauchen (нуждая се), scheinen (струва ми се), glauben (предполагам; мисля) при употреба с инфинитива на друг (основен) глагол; придобиват значение (използват се като) на модални глаголи.
Глаголът brauchen с отрицанието nicht означава «не следва, не е нужно, не трябва да правя нещо»:

Er braucht diese Regel nicht zu wiederholen.

Той не трябва (не е нужно) да повтаря това правило.

Глаголите scheinen и glauben изразяват предположение, и могат да се преведат като «изглежда, че...; видимо/видно е...»:

Sie scheint glücklich zu sein.	Изглежда / Видно е, че тя е щастлива.
Sie glaubt glücklich zu sein.	Видимо тя е щастлива.