Пълнозначни, спомагателни и модални глаголи в немския език

Пълнозначните глаголи обичайно се използват в изреченията в ролята им на сказуемо или смисловата част от сложно-съставното сказуемо. Към тази група се отнасят болшинството немски глаголи.

Wir schreiben einen Aufsatz.	Ние пишем съчинение.
Sie lesen viel.	Те четат много.
Sie hat mir geholfen.	Тя ми помогна.

Служебните глаголи се употребяват в изреченията в съчетание с други глаголи, явявайки се част от сказуемото. При това обикновено губят (частично или изцяло) своето самостоятелно смислово значение. Към служебните глаголи се отнасят:

• Спомагателните глаголи  — haben, sein, werden;
• Глаголите-свръзки — sein, werden, bleiben, heißen.

С помоща на спомагателните глаголи haben, sein, werden се образуват сложните времеви форми и страдателния залог

Hast du dieses Buch gelesen? (употребена е сложната времева форма Perfekt).	Ти прочете ли тази книга?
Sie wird morgen kommen. (употребена е сложната времева форма Futurum).	Тя ще дойде утре.
Dieses Problem wird gelöst. (употребена е форма на Präsens, страдателен залог)	Този проблем се решава.

Глаголите haben, sein могат да се употребяват и като пълнозначни глаголи:

• haben — имам:

Die Schule hat eine Sporthalle.	Училището има спортна зала.
ich habe, du hast и т. н. (аз имам, ти имаш)

• sein — съм, намирам се:

Er ist zu Hause.

Той е (намира се) у дома.

Спомагателните глаголи sein, werden, bleiben, heißen служат за свръзка в именното сказуемо.

Sie sind Studenten.	Те са студенти.
Sie werden bald Ingenieure.	Скоро те стават инженери.
Sie bleiben jung.	Те остават млади.

От обикновените пълнозначни глаголи се отличават модалните глаголи. Те изразяват не действие, а отношение към действието. Модалните глаголи могат да изразяват възможност, необходимост, желание. Към модалните глаголи се отнасят:

• müssen — задължение, длъжен съм, принуден съм.

Глаголът müssen изразява необходимостта от сила на вътрешно убеждение, дълг.

Ich muss meinen Freunden helfen.	Трябва да помогна на моите приятели.
Er musste die Arbeit von neuem beginnen.	Той трябваше (бил е принуден) да започне работата отначало.

• sollen — задължен, длъжен съм.

Глаголът изразява необходимост, задължение, обвързаност, свързани с някакви указания, някакви установени порядки и т. н.

Du sollst die Prüfung am 5. Januar ablegen.	Ти трябва да се явиш на този изпит на 5 януари.
Der Zug soll in 3 Minuten ankommen.	Влакът трябва да дойде след 3 минути.

Глаголите müssen и sollen могат да се използват и за изразяване на предположения, като при това глагола müssen — за изразяване на собствено предположение, а глагола sollen — изразяване на предположение, произтичащо от чужди думи.

Er konnte nicht entkommen, er muss hier sein.	Той не може да избяга, той трябва да бъде тук.
Soviel ich weiß, soll er vor drei Jahren die Universität absolviert haben.	До колкото ми е известно, той завърши университет преди три години.

• können — мога, в състояние съм (имам физическата възможност да направя нещо):

Wir können diese Arbeit in einer Woche erfüllen.	Ние можем да свършим тази работа за седмица.
Dieser Fahrstuhl kann nicht mehr als 6 Personen hinaufbringen.	Този асансьор може да поеме не повече от 6 човека.

Глаголът können може да се използва и със значение «мога»:

Kannst du Schach spielen? — Ja, ich kann.	Можеш ли да играеш шах? — Да, мога.
Viele Studenten dieser Universität können auch gut Russisch.	Много студенти в този университет знаят също и добре руски (т. е. могат, умеят да говорят добре руски).

• dürfen — мога, имам право (разрешение):

Darf ich eintreten?	Може ли да вляза?
Hier darf man nicht rauchen.	Тук не се пуши.

• wollen — искам, желая (често с отенък «имам намерение да направя нещо»):

Wir wollen diese Ausstellung besuchen.	Ние искаме да посетим тази изложба.
Er will im nächsten Jahr in die Schweiz fahren.	Той иска през следващата година да отиде в Швейцария.

Глаголът wollen може да се употребява също и за изразяване на бъдеще време. В този случай той не се превежда.

Im nächsten Artikel wollen wir die Bedeutung dieser Erfindung beweisen.

В следващата статия ние ще докажем значението на това откритие.

Глаголът wollen се употребява също и в описателната форма на императив, 1-во лице.

Wollen wir ein Lied singen!

Дайте да изпеем песен!

• mögen — желая, искам  нещо. В този случай обикновено се употребява претеритум. В изявително наклонение mögen често има значение «обичам нещо».

Ich möchte Sie sprechen.	Бих искал да говоря с Вас.
Ich möchte ihn sehen.	Бих искал да го видя.
Ich mag im Sommer kalte Milch.	През лятото обичам студено мляко.

Глаголът mögen може да изразява и пожелание, съвет, и често в този случай се превеждат като «нека, дано».

Mag er sich zuweilen meiner erinnern.

Нека понякога да си спомня за мен

Модалните глаголи müssen, sollen, können, dürfen, wollen, mögen се спрягат в Präsens не по общите правила.

• lassen — в съчетание с инфинитив на друг глагол означава «давам възможност», «поръчвам», «заставям», «приканвам»:

Er ließ uns diese Regel gründlich wiederholen.	Той ни принуди (застави ни) основно (подробно) да повторим това правило.
Bei gutem Wetter ließ er mich selbst das Auto fahren.	При добро време той ми дава сам да карам колата.

Глаголът lassen в повелително наклонение може да изразява и покана, призив.

Lasst uns heute einen Ausflug machen!

Хайде днес да (си) направим излет!

Доста често се употребява и конструкцията lassen sich + инфинитив I. Тя обикновено има пасивно значение с отенък на възможност и се превежда «може да» + инфинитива на основния глагол.

Die Bedeutung dieser Experimente lässt sich leicht erklären.

Значението на тези експерименти е лесно обяснено(... е лесно обяснимо, ... може лесно да се обясни).

Оборотът es lässt sich с отрицание се употребява със значение на неосъществимост, невъзможност за това или друго действие и се превежда като «не трябва; не се» + инфинитива на основния глагол.

Es lässt sich nicht beweisen.

Това не се доказва / Недоказуемо е.

Глаголът lassen в самостоятелна употреба (без втори глагол) има значение «оставям», «губя»:

Wir lassen ihn nicht allein.

Ние не го оставяме сам.

Модалните глаголи в немския език обикновено се употребяват в съчетание с инфинитив на друг глагол, който обозначава действие.

Sie kann gut singen.	Тя може добре да пее.
Ich muss viel arbeiten.	Аз трябва много да работя.
Wir wollen noch eine Fremdsprache beherrschen.	Ние искаме да овладеем още един чужд език.
Lassen Sie mich nicht so lange warten.	Не ме карайте да чакам толкова дълго.

Модалните глаголи с инфинитив на друг глагол, в изречението играят ролята на сложно-съставно сказуемо.

Глаголите brauchen (нуждая се), scheinen (струва ми се), glauben (предполагам; мисля) при употреба с инфинитива на друг (основен) глагол; придобиват значение (използват се като) на модални глаголи.
Глаголът brauchen с отрицанието nicht означава «не следва, не е нужно, не трябва да правя нещо»:

Er braucht diese Regel nicht zu wiederholen.

Той не трябва (не е нужно) да повтаря това правило.

Глаголите scheinen и glauben изразяват предположение, и могат да се преведат като «изглежда, че...; видимо/видно е...»:

Sie scheint glücklich zu sein.	Изглежда / Видно е, че тя е щастлива.
Sie glaubt glücklich zu sein.	Видимо тя е щастлива.