Въпросителни местоимения в немския език (Interrogativpronomen)

Към въпросителните местоимения спадат:
wer? (кой?), was? (какво?); welcher? (welches? welche? welche?) — кой? (коя? кое? кои?); was für ein? (was für eine? was für ein?) — какъв? (каква? какво?); was für? (какви? Що за?).

Въпросителното местоимение wer? Винаги се отнася за лица:

Wer schreibt? — Anna schreibt.	Кой пише? — Анна пише.
Wer liest? — Die Studenten lesen.	Кой чете? – Студентите четат.

Местоимението was? Се използва при предмети и отвлечени понятия:

Was liegt auf dem Tisch? — Auf dem Tisch liegen Bücher.	Какво лежи /има/ на масата? — На масата лежат книги.
Was findet am Freitag statt? — Am Freitag findet eine Konferenz statt.	Какво ще се състои в петък? — В петък ще се състои конференция.

За професия и вид на занятието се употребява местоимението was?

Какъв е той (по професия)? — Той е лекар.

Was ist er (von Beruf)? — Er ist Arzt.

В изречения с подлог wer или was, глагола (неговата изменяема част) е в 3-то лице единствено число.

Склонение на местоименията wer? was?

Падеж	Местоимение
Nominativ	wer? кой?	was? какво?
Genitiv	wessen? чий?	wessen? чий?
Dativ	wem? кому?	wem?
Akkusativ	wen? кого?	was? какво?

Въпросителното местоимение wer? Може да се употребява и с предлози:

Von wem hast du heute einen Brief bekommen?	От кой получи писмо днес?
Über wen sprach man in dieser Versammlung?	За кой говориха на това събрание?

Местоимението welcher? Се употребява в случай на отделяне на един предмет от редица сходни:

Welche Straßen von München sind besonders schön?

Кои улици на Мюнхен са особено красиви?

Склонение на местоимението welcher (-es, -е)

Падеж	Ед. число			Мн. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	welcher	welches	welche	welche
Genitiv	welches		welcher	welcher
Dativ	welchem		welcher	welchen
Akkusativ	welchen	welches	welche	welche

Местоимението welcher може да се използва и в кратка форма (обикновено при възклицания):

Welch schöne Aussicht!	Каква красива гледка!
Welch schöne Überraschung!	Каква приятна изненада!

Въпросителното местоимение was für ein? Се употребява при изясняване на качества или свойства на предмета:

Was für eine Ausstellung ist das? — Das ist eine Bauausstellung.	Каква е тази изложба? — Това е строителна изложба.
Was für Autos stehen vor unserem Haus? — Vor unserem Haus stehen ein gelbes und ein braunes Auto.	Какви (що за) коли има пред нашата къща? — Пред нашата къща има жълта и кафява кола.

Склонение на was für ein (eine)

Падеж	Ед. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	was für ein		was für eine
Dativ	was für einem		was für einer
Akkusativ	was für einen	was für ein	was für eine

В Genitiv местоимението was für ein (eine) не се употребява.
В множествено число was für? не се изменя.

Притежателните местоимения в немския език (Possessivpronomen)

Притежателните местоимения в немския език указват на принадлежност на предмета и отговарят на въпроса wessen? (чий? чия? чие? чии?). На всяко лично местоимение съответства определено притежателно местоимение:

• ich — mein (аз — мой);
• du — dein (ти — твой);
• er — sein (той — негов);
• sie — ihr (тя — неин);
• es — sein (то — негово);
• wir — unser (ние — наш);
• ihr — euer (вие — ваш);
• sie — ihr (те — техен);
• Sie — Ihr (Вие — Ваш).

Също като личното, притежателното местоимение има три лица в единствено и множествено число и Вежлива форма.

Лице	М. р.	Ж. p.	Cp. p.	Мн. ч.
Ед. ч.
ich	mein Brief	meine Frage	mein Buch	meine Briefe, Fragen, Bücher
du	dein Brief	deine Frage	dein Buch	deine Briefe, Fragen, Bücher
er	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
es	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
Мн. ч.
wir	unser Brief	unsere Frage	unser Buch	unsere Briefe, Fragen, Bücher
ihr	euer Brief	eure Frage	euer Buch	eure Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
Sie	Ihr Brief	Ihre Frage	Ihr Buch	Ihre Briefe, Fragen, Bücher

 Склонение на притежателните местоимения

Притежателните местоимения в немския език преимуществено се употребяват в ролята на определения. Те се съгласуват в род, число и падеж със съществителното, което те определят.
Притежателните местоимения се склоняват в единствено число като неопределителен член, а в множествено число – като определителен член.

Падеж	Ед. число			Мн. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	mein		meine	meine
Genitiv	meines		meiner	meiner
Dativ	meinem		meiner	meinen
Akkusativ	meinen	mein	meine	meine

По същия начин се склоняват и всички останали притежателни местоимения (dein, sein, ihr и т. н.). Местоимението euer в родителен, дателен и винителен падеж губи окончанието си -е:
Genitiv — eures, Dativ — eurem, Akkusativ — euren.

Unser Werk hat viele Bestellungen erhalten.	Нашият завод получи много поръчки.
Eure Vorschläge können wir annehmen.	Можем да приемем вашите предложения.
Deine Aussprache gefällt mir.	Твоето произношение ми харесва.
Die Redaktion hat meinen Artikel in die Zeitung aufgenommen.	Редакцията помести моята статия на страниците на вестника.

Притежателните местоимения могат да се употребяват и за замяна на съществителното, за да се избегне повторението на една и съща дума. Тогава местоименията се склоняват като прилагателни и се използват с определителен член:

Gib mir dein Buch. Das meine habe ich zu Hause vergessen.

Дай ми твоята книга. Моята я забравих у дома.

Необходимо е да се обърне внимание на правилния превод на възвратното притежателно местоимение «свой», поради това, че в немския няма местоимение, което да съответства на «свой» за всички лица.
Например:

В българския език	В немския език
Аз пиша на своя приятел.	Ich schreibe meinem Freund.
Ти пишеш на своя приятел.	Du schreibst deinem Freund.
Той пише на своя приятел.	Er schreibt seinem Freund.
Тя пише на своя приятел.	Sie schreibt ihrem Freund.
То пише на своя  приятел.	Es schreibt seinem Freund.
Ние пишем на своя приятел.	Wir schreiben unserem Freund.
Вие пишете на своя приятел.	Ihr schreibt eurem Freund.
Те пишат на своя приятел.	Sie schreiben ihrem Freund.
Вежлива форма:
Вие пишете на своя приятел	Sie schreiben Ihrem Freund.

Неопределени местоимения в немския език (Indefinitpronomen)

Най-често употребяваните неопределени местоимения в немския език се явяват:

jemand, einer (някой), jeder (всеки), man (не се превежда), etwas (нещо), irgendein (някой, който и да е), alle (всички), viele (много), wenige (не много, малко), einige (някои, няколко).

Неопределените местоимения се употребяват както за замяна на съществителните, така и на прилагателните.

Употреба на местоименията man, jemand, etwas, einer

Неопределеното местоимение man се употребява винаги в качеството си на подлог в неопределено-личните изречения, т. е. изречения, където действащото лице се подразбира, но не се указва. Глаголът в изречение с man стои в 3-то лице ед. ч.

В съответните изречения на български, глагола е в 3-то лице, мн. число или 2-ро лице, ед. ч.

Auf dem Sportplatz spielt man Volleyball.	На спортната площадка играят волейбол.
Mit Vergnügen fährt man am Sonntag aufs Land.	С удоволствие отиваш в неделя на село.
Man geht gern in den Wald.	С удоволствие ходиш в гората.

Местоимението man често се употребява с модални глаголи: man kann, man muss:

Neue Bücher kann man in unserer Bibliothek bestellen.	Нови книги може да се поръчат в нашата библиотека.
Diese Wörter muss man noch einmal wiederholen.	Тези думи е нужно да се повторят още веднъж.

Неопределеното местоимение jemand се склонява като определителен член, като няма множествено число:

Nominativ	jemand
Genitiv	jemandes
Dativ	jemandem
Akkusativ	jemanden

В Dativ и Akkusativ окончанията -em, -en не са задължителни:

Wir sehen jemand(en) dort.

Ние виждаме някой там.

Неопределените местоимения einer, eine, eines (един, една, едно, някой)  се употребява в изречението за замяна на съществително, което обозначава някакво неопределено лице:

Nur einer soll noch kommen.	Още един трябва да дойде.
Eine der Mitarbeiterinnen (eine von den Mitarbeiterinnen) sprach über neue Methoden im Werk.	Една от служителките говори за новите методи в завода.

Неопределеното местоимение etwas не се склонява и се употребява в значение «нещо» или «малко»:

Plötzlich erblickten wir etwas (was) in der Ferne.

Изведнъж видяхме нещо (какво?) в далечината.

Местоимение etwas може да се използва понякога с прилагателно име, което е употребено в ролята на съществително в среден род (с така наречените субстантирани прилагателни):

In dieser Ausstellung haben wir etwas ganz Neues gesehen.

На тази изложба ние видяхме нещо съвсем ново.

Местоименията jemand, etwas могат да образуват нови неопределени местоимения с наречието irgend:

• irgendjemand (irgendwer) — някой, който и да е;
• irgendwas (irgendetwas) — нещо (каквото и да е).

Irgendjemand vergaß im Seminarraum sein Heft.	Някой е забравил тетрадката си в аудиторията за семинарни занятия.
Erzähle mir irgendetwas Interessantes.	Разкажете ми нещо интересно.

Употреба на местоименията jeder, irgendein, alle, viele, wenige и einige

Местоимението jeder (-es, -e, -e) — всеки обикновено се употребява в единствено число и се склонява като определителен член:

Падеж	М. p.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	jeder	jedes	jede
Genitiv	jedes	jedes	jeder
Dativ	jedem	jedem	jeder
Akkusativ	jeden	jedes	jede

Примери:

Jeder soll morgen kommen.	Всеки е длъжен утре да дойде.
Wir kennen hier jeden.	Ние тук знаем всеки.
Jeder Mensch ist wie ein Mond: er hat eine dunkle Seite, die er niemandem zeigt.	Всеки човек, подобно на Луната, има своята неосветена страна, която на никой не показва.

Местоимението irgendein (някой, някакъв) се склонява в единствено число като неопределителен член, а в множествено се използва формата irgendwelche:

Irgendein Zug ist eben vom Bahnsteig 3 abgefahren.	Някакъв влак току що замина от 3-ти перон.
Irgendeine Zeitschrift liegt auf dem Tisch.	Някакво списание лежи на масата.
Irgendwelche Zeitschriften liegen auf dem Tisch.	Някакви списания лежат на масата.

Местоимения alle (всичко), viele (много), einige (няколко), wenige (не много) изразяват неопределено число, те се склоняват като определителен член в мн. число:

Падеж
Nominativ	alle	viele	einige, wenige
Genitiv	aller	vieler	einiger, weniger
Dativ	allen	vielen	einigen, wenigen
Akkusativ	alle	viele	einige, wenige

Примери:

Viele lernen Fremdsprachen.	Много учат чужди езици.
Nur einige (wenige) machen diese Übung richtig.	Само няколко  (не много) правят това упражнение правилно.
Er hilft nur einigen (wenigen).	Той помага само на някои (не много).
Alle (viele) Leser dieser Bibliothek nehmen oft an verschiedenen Konferenzen teil.	Всички (много) читатели на тази библиотека взимат участие в различни конференции.

Към неопределените местоимения следва да се отнесат и такива нерядко употребявани местоимения като:

mehrere — някои, няколко
Hier arbeiten mehrere Rechenmaschinen.	Тук работят няколко изчислителни машини.
sämtliche — всички
Heute wohnen sämtliche Studenten bei.	Днес присъстват всички студенти.
manche — някои; manch — някой и друг, някой
Wir sollen noch manche Probleme lösen.	Длъжни сме да решим още някои проблеми.
jederman — всеки
Jederman kann es verstehen.	Всеки може да го разбере.