понеделник, 16 януари 2017 г.

Притежателните местоимения в немския език (Possessivpronomen)

Притежателните местоимения в немския език указват на принадлежност на предмета и отговарят на въпроса wessen? (чий? чия? чие? чии?). На всяко лично местоимение съответства определено притежателно местоимение:
  • ich — mein (аз — мой);
  • du — dein (ти — твой);
  • er — sein (той — негов);
  • sie — ihr (тя — неин);
  • es — sein (то — негово);
  • wir — unser (ние — наш);
  • ihr — euer (вие — ваш);
  • sie — ihr (те — техен);
  • Sie — Ihr (Вие — Ваш).
Също като личното, притежателното местоимение има три лица в единствено и множествено число и Вежлива форма.
Лице
М. р.
Ж. p.
Cp. p.
Мн. ч.
Ед. ч.
ich
mein Brief
meine Frage
mein Buch
meine Briefe, Fragen, Bücher
du
dein Brief
deine Frage
dein Buch
deine Briefe, Fragen, Bücher
er
sein Brief
seine Frage
sein Buch
seine Briefe, Fragen, Bücher
sie
ihr Brief
ihre Frage
ihr Buch
ihre Briefe, Fragen, Bücher
es
sein Brief
seine Frage
sein Buch
seine Briefe, Fragen, Bücher
Мн. ч.
wir
unser Brief
unsere Frage
unser Buch
unsere Briefe, Fragen, Bücher
ihr
euer Brief
eure Frage
euer Buch
eure Briefe, Fragen, Bücher
sie
ihr Brief
ihre Frage
ihr Buch
ihre Briefe, Fragen, Bücher
Sie
Ihr Brief
Ihre Frage
Ihr Buch
Ihre Briefe, Fragen, Bücher

 Склонение на притежателните местоимения

Притежателните местоимения в немския език преимуществено се употребяват в ролята на определения. Те се съгласуват в род, число и падеж със съществителното, което те определят.
Притежателните местоимения се склоняват в единствено число като неопределителен член, а в множествено число – като определителен член.
Падеж
Ед. число
Мн. число
М. р.
Cp. p.
Ж. p.
Nominativ
mein
meine
meine
Genitiv
meines
meiner
meiner
Dativ
meinem
meiner
meinen
Akkusativ
meinen
mein
meine
meine
По същия начин се склоняват и всички останали притежателни местоимения (dein, sein, ihr и т. н.). Местоимението euer в родителен, дателен и винителен падеж губи окончанието си :
Genitiv — eures, Dativ — eurem, Akkusativ — euren.

Unser Werk hat viele Bestellungen erhalten.
Нашият завод получи много поръчки.
Eure Vorschläge können wir annehmen.
Можем да приемем вашите предложения.
Deine Aussprache gefällt mir.
Твоето произношение ми харесва.
Die Redaktion hat meinen Artikel in die Zeitung aufgenommen.
Редакцията помести моята статия на страниците на вестника.

Притежателните местоимения могат да се употребяват и за замяна на съществителното, за да се избегне повторението на една и съща дума. Тогава местоименията се склоняват като прилагателни и се използват с определителен член:

Gib mir dein Buch. Das meine habe ich zu Hause vergessen.
Дай ми твоята книга. Моята я забравих у дома.

Необходимо е да се обърне внимание на правилния превод на възвратното притежателно местоимение «свой», поради това, че в немския няма местоимение, което да съответства на «свой» за всички лица.
Например:

В българския език
В немския език
Аз пиша на своя приятел.
Ich schreibe meinem Freund.
Ти пишеш на своя приятел.
Du schreibst deinem Freund.
Той пише на своя приятел.
Er schreibt seinem Freund.
Тя пише на своя приятел.
Sie schreibt ihrem Freund.
То пише на своя  приятел.
Es schreibt seinem Freund.
Ние пишем на своя приятел.
Wir schreiben unserem Freund.
Вие пишете на своя приятел.
Ihr schreibt eurem Freund.
Те пишат на своя приятел.
Sie schreiben ihrem Freund.
Вежлива форма:
Вие пишете на своя приятел
Sie schreiben Ihrem Freund.

2 коментара:

Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам. Ich schlafe nicht...