Притежателните местоимения в немския език (Possessivpronomen)

Притежателните местоимения в немския език указват на принадлежност на предмета и отговарят на въпроса wessen? (чий? чия? чие? чии?). На всяко лично местоимение съответства определено притежателно местоимение:

• ich — mein (аз — мой);
• du — dein (ти — твой);
• er — sein (той — негов);
• sie — ihr (тя — неин);
• es — sein (то — негово);
• wir — unser (ние — наш);
• ihr — euer (вие — ваш);
• sie — ihr (те — техен);
• Sie — Ihr (Вие — Ваш).

Също като личното, притежателното местоимение има три лица в единствено и множествено число и Вежлива форма.

Лице	М. р.	Ж. p.	Cp. p.	Мн. ч.
Ед. ч.
ich	mein Brief	meine Frage	mein Buch	meine Briefe, Fragen, Bücher
du	dein Brief	deine Frage	dein Buch	deine Briefe, Fragen, Bücher
er	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
es	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
Мн. ч.
wir	unser Brief	unsere Frage	unser Buch	unsere Briefe, Fragen, Bücher
ihr	euer Brief	eure Frage	euer Buch	eure Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
Sie	Ihr Brief	Ihre Frage	Ihr Buch	Ihre Briefe, Fragen, Bücher

 Склонение на притежателните местоимения

Притежателните местоимения в немския език преимуществено се употребяват в ролята на определения. Те се съгласуват в род, число и падеж със съществителното, което те определят.
Притежателните местоимения се склоняват в единствено число като неопределителен член, а в множествено число – като определителен член.

Падеж	Ед. число			Мн. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	mein		meine	meine
Genitiv	meines		meiner	meiner
Dativ	meinem		meiner	meinen
Akkusativ	meinen	mein	meine	meine

По същия начин се склоняват и всички останали притежателни местоимения (dein, sein, ihr и т. н.). Местоимението euer в родителен, дателен и винителен падеж губи окончанието си -е:
Genitiv — eures, Dativ — eurem, Akkusativ — euren.

Unser Werk hat viele Bestellungen erhalten.	Нашият завод получи много поръчки.
Eure Vorschläge können wir annehmen.	Можем да приемем вашите предложения.
Deine Aussprache gefällt mir.	Твоето произношение ми харесва.
Die Redaktion hat meinen Artikel in die Zeitung aufgenommen.	Редакцията помести моята статия на страниците на вестника.

Притежателните местоимения могат да се употребяват и за замяна на съществителното, за да се избегне повторението на една и съща дума. Тогава местоименията се склоняват като прилагателни и се използват с определителен член:

Gib mir dein Buch. Das meine habe ich zu Hause vergessen.

Дай ми твоята книга. Моята я забравих у дома.

Необходимо е да се обърне внимание на правилния превод на възвратното притежателно местоимение «свой», поради това, че в немския няма местоимение, което да съответства на «свой» за всички лица.
Например:

В българския език	В немския език
Аз пиша на своя приятел.	Ich schreibe meinem Freund.
Ти пишеш на своя приятел.	Du schreibst deinem Freund.
Той пише на своя приятел.	Er schreibt seinem Freund.
Тя пише на своя приятел.	Sie schreibt ihrem Freund.
То пише на своя  приятел.	Es schreibt seinem Freund.
Ние пишем на своя приятел.	Wir schreiben unserem Freund.
Вие пишете на своя приятел.	Ihr schreibt eurem Freund.
Те пишат на своя приятел.	Sie schreiben ihrem Freund.
Вежлива форма:
Вие пишете на своя приятел	Sie schreiben Ihrem Freund.