Видове изречения в немския език

Немските изречения е прието да се класифицират по следните признаци:

1.     По съдържание (цел на изказването).

Различават се:

• повествователни изречения (Aussagesätze);
• въпросителни изречения (Fragesätze);
• подбудителни (повелителни) изречения (Befehlsätze);
• Възклицателни изречения (Ausrufesätze).

Изречение, което съдържа някакво съобщение, се нарича повествователно.

Das Museum wurde 1949 gegründet.

Музеят е основан през 1949 година.

Въпросителното изречение съдържа въпрос:

Studiert sie Deutsch?

Тя учи ли немски език?

Подбудителното (повелително) изречение съдържа молба, заповед, препоръка и т. н.:

Geben Sie mir bitte Ihr Lehrbuch.	Дайте ми, моля, Вашия учебник.
Wiederholen Sie das!	Повторете това!
Kommt punkt neun.	Елате точно в девет.
Wollen wir zu Fuß gehen!	Нека да ходим пеша!

Възклицателните изречения пресъздават чувство на радост, възхищение, желание и т. н.:

Endlich bin ich frei!	Накрая съм свободен!
Wie schön ist dieser See!	Колко е красиво това езеро!
Wenn er früher gekommen wäre!	Ако беше дошъл по-рано!

2.     По характера на изказването биват:

• Утвърдително изречение;
• Отрицателно изречение.

Утвърдителните изречения констатират извършването на някакво действие, наличие на определено състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat schon die Prüfungen abgelegt.	Този студен вече е взел изпита.
Mein Bruder ist Pilot.	Моя брат е пилот.

Отрицателните изречения отричат извършването на това или друго действие; наличието на това или друго състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat die Prüfungen noch nicht abgelegt.	Този студент още не е положил изпита.
In diesem Haus gibt es keinen Aufzug.	В тази къща няма асансьор.

3.     По характер и наличие на подлог.

• Лични изречения;
• Неопределено-лични изречения;
• Безлични изречения.

Лични се наричат предложенията, в които е назован предмет*, към който се отнася изказването:

Ich fahre heute aufs Land.	Аз отивам до провинцията днес.
Der Zug fährt um 9 Uhr ab.	Влакът заминава в 9 ч..
Die Fahrt dauert eine Stunde.	Пътуването се удължава с 1 час.

Неопределено-личните се наричат изречения, в които действащото лице е неопределено (но се подразбира, че е човек). В немския език в подобни изречения ролята на подлог изпълнява неопределеното местоимение man.

Man hat davon schon vielmals gesprochen.	За това много пъти е говорено.
Man kann dorthin mit der U-Bahn fahren.	Може да отиде там с метрото.
Man steht früh auf, turnt und frühstückt.	Ставаш рано, правиш гимнастика и закусваш.

Безлични се наричат изреченията, в които отсъства действащо лице (предмет). Функцията на подлог изпълнява безличното местоимение es.

Es ist warm.	Топло е.
Es schneit.	Вали сняг.

4.     По състав.

• Двусъставни и едносъставни;
• Пълни и непълни;
• Прости и сложни.

Двусъставни се наричат изреченията, в които има два главни члена – и подлог, и сказуемо. Двусъставните изречения са характерна особеност на немския език.

Wir zeichnen.	Ние рисуваме.
Die Häuser sind modern.	Къщите са модерни.
Es schneit.	Вали сняг.

Едносъставни се наричат изреченията, състоящи се само от подлог или сказуемо (с минимум допълнения или обстоятелства). Към тях спадат:

• Повелителните изречения:
• Übersetze! — Преведи!
• Macht die Tür zu! — Затворете вратата! (Тук отсъства подлог)
• Възклицателни изречения:

Oh wie schön!	О колко хубаво!
Hurra!	Ура!
Achtung!	Внимание!

• Кратки форми на заповед, команда, вежливо обръщение:

Aufstehen!	Стани!
Ruhe!	Тихо!
Danke!	Благодаря!

• Безлични конструкции, в които е изпуснато местоимението es:

Mich friert.

Студено ми е.

• Изречения с безличен пасив:

Von wem wurde eben gesprochen?	За кой говорят?
Im Sommer wird viel gebadet.	Лятото много се къпят.

• Изречения, употребявани в описания:

3. Oktober 1990. Auch Berlin ist wieder vereint.

3 октомври 1990 г. Берлин е отново обединен.

(3. Oktober 1990 — едносъставно изречение, в което отсъства сказуемо).

Пълните изречения съдържат всички членове на изречението, които са необходими за изразяването на определена мисъл.

В непълните изречения се пропуска един или няколко членове на изречението. Те са често срещани в устната реч

«Wir gehen heute ins Kino. Und Sie?» — «Ins Theater.»

«Ние днес отиваме на кино. А Вие?» — «На театър».

Непълните изречения Und Sie? и Ins Theater са разбираеми благодарение на смисловата им връзка с изречението Wir gehen heute ins Kino.

Непълните изречения често се срещат в пословиците и поговорките:

Gesagt — getan.	Казано — направено.
Ende gut — alles gut.	Всичко е добре, щом свършва добре.

Изречение, имащо една граматическа основа**, се нарича просто изречение. Основен признак на такива изречения се явява второто място на сказуемото или неговата изменяема част.

Er schweigt.	Той мълчи.
Er hat heute viel gesprochen.	Той е говорил днес много.

Изречение, състоящо се от две или няколко прости изречения, също така от главно и подчинено изречение, се нарича сложно.

Es wurde kühl, und wir gingen nach Hause.	Стана хладно и ние тръгнахме към вкъщи.
Ich weiß, dass Kurt heute nicht arbeitet.	Аз знам, че Курт днес не работи.

---

* В граматиката под предмети се разбира лице, предмет или абстрактно понятие.

** Граматическата основа се състои от главните членове на изречението, или от един от тях.

Въпросителни местоимения в немския език (Interrogativpronomen)

Към въпросителните местоимения спадат:
wer? (кой?), was? (какво?); welcher? (welches? welche? welche?) — кой? (коя? кое? кои?); was für ein? (was für eine? was für ein?) — какъв? (каква? какво?); was für? (какви? Що за?).

Въпросителното местоимение wer? Винаги се отнася за лица:

Wer schreibt? — Anna schreibt.	Кой пише? — Анна пише.
Wer liest? — Die Studenten lesen.	Кой чете? – Студентите четат.

Местоимението was? Се използва при предмети и отвлечени понятия:

Was liegt auf dem Tisch? — Auf dem Tisch liegen Bücher.	Какво лежи /има/ на масата? — На масата лежат книги.
Was findet am Freitag statt? — Am Freitag findet eine Konferenz statt.	Какво ще се състои в петък? — В петък ще се състои конференция.

За професия и вид на занятието се употребява местоимението was?

Какъв е той (по професия)? — Той е лекар.

Was ist er (von Beruf)? — Er ist Arzt.

В изречения с подлог wer или was, глагола (неговата изменяема част) е в 3-то лице единствено число.

Склонение на местоименията wer? was?

Падеж	Местоимение
Nominativ	wer? кой?	was? какво?
Genitiv	wessen? чий?	wessen? чий?
Dativ	wem? кому?	wem?
Akkusativ	wen? кого?	was? какво?

Въпросителното местоимение wer? Може да се употребява и с предлози:

Von wem hast du heute einen Brief bekommen?	От кой получи писмо днес?
Über wen sprach man in dieser Versammlung?	За кой говориха на това събрание?

Местоимението welcher? Се употребява в случай на отделяне на един предмет от редица сходни:

Welche Straßen von München sind besonders schön?

Кои улици на Мюнхен са особено красиви?

Склонение на местоимението welcher (-es, -е)

Падеж	Ед. число			Мн. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	welcher	welches	welche	welche
Genitiv	welches		welcher	welcher
Dativ	welchem		welcher	welchen
Akkusativ	welchen	welches	welche	welche

Местоимението welcher може да се използва и в кратка форма (обикновено при възклицания):

Welch schöne Aussicht!	Каква красива гледка!
Welch schöne Überraschung!	Каква приятна изненада!

Въпросителното местоимение was für ein? Се употребява при изясняване на качества или свойства на предмета:

Was für eine Ausstellung ist das? — Das ist eine Bauausstellung.	Каква е тази изложба? — Това е строителна изложба.
Was für Autos stehen vor unserem Haus? — Vor unserem Haus stehen ein gelbes und ein braunes Auto.	Какви (що за) коли има пред нашата къща? — Пред нашата къща има жълта и кафява кола.

Склонение на was für ein (eine)

Падеж	Ед. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	was für ein		was für eine
Dativ	was für einem		was für einer
Akkusativ	was für einen	was für ein	was für eine

В Genitiv местоимението was für ein (eine) не се употребява.
В множествено число was für? не се изменя.

Притежателните местоимения в немския език (Possessivpronomen)

Притежателните местоимения в немския език указват на принадлежност на предмета и отговарят на въпроса wessen? (чий? чия? чие? чии?). На всяко лично местоимение съответства определено притежателно местоимение:

• ich — mein (аз — мой);
• du — dein (ти — твой);
• er — sein (той — негов);
• sie — ihr (тя — неин);
• es — sein (то — негово);
• wir — unser (ние — наш);
• ihr — euer (вие — ваш);
• sie — ihr (те — техен);
• Sie — Ihr (Вие — Ваш).

Също като личното, притежателното местоимение има три лица в единствено и множествено число и Вежлива форма.

Лице	М. р.	Ж. p.	Cp. p.	Мн. ч.
Ед. ч.
ich	mein Brief	meine Frage	mein Buch	meine Briefe, Fragen, Bücher
du	dein Brief	deine Frage	dein Buch	deine Briefe, Fragen, Bücher
er	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
es	sein Brief	seine Frage	sein Buch	seine Briefe, Fragen, Bücher
Мн. ч.
wir	unser Brief	unsere Frage	unser Buch	unsere Briefe, Fragen, Bücher
ihr	euer Brief	eure Frage	euer Buch	eure Briefe, Fragen, Bücher
sie	ihr Brief	ihre Frage	ihr Buch	ihre Briefe, Fragen, Bücher
Sie	Ihr Brief	Ihre Frage	Ihr Buch	Ihre Briefe, Fragen, Bücher

 Склонение на притежателните местоимения

Притежателните местоимения в немския език преимуществено се употребяват в ролята на определения. Те се съгласуват в род, число и падеж със съществителното, което те определят.
Притежателните местоимения се склоняват в единствено число като неопределителен член, а в множествено число – като определителен член.

Падеж	Ед. число			Мн. число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	mein		meine	meine
Genitiv	meines		meiner	meiner
Dativ	meinem		meiner	meinen
Akkusativ	meinen	mein	meine	meine

По същия начин се склоняват и всички останали притежателни местоимения (dein, sein, ihr и т. н.). Местоимението euer в родителен, дателен и винителен падеж губи окончанието си -е:
Genitiv — eures, Dativ — eurem, Akkusativ — euren.

Unser Werk hat viele Bestellungen erhalten.	Нашият завод получи много поръчки.
Eure Vorschläge können wir annehmen.	Можем да приемем вашите предложения.
Deine Aussprache gefällt mir.	Твоето произношение ми харесва.
Die Redaktion hat meinen Artikel in die Zeitung aufgenommen.	Редакцията помести моята статия на страниците на вестника.

Притежателните местоимения могат да се употребяват и за замяна на съществителното, за да се избегне повторението на една и съща дума. Тогава местоименията се склоняват като прилагателни и се използват с определителен член:

Gib mir dein Buch. Das meine habe ich zu Hause vergessen.

Дай ми твоята книга. Моята я забравих у дома.

Необходимо е да се обърне внимание на правилния превод на възвратното притежателно местоимение «свой», поради това, че в немския няма местоимение, което да съответства на «свой» за всички лица.
Например:

В българския език	В немския език
Аз пиша на своя приятел.	Ich schreibe meinem Freund.
Ти пишеш на своя приятел.	Du schreibst deinem Freund.
Той пише на своя приятел.	Er schreibt seinem Freund.
Тя пише на своя приятел.	Sie schreibt ihrem Freund.
То пише на своя  приятел.	Es schreibt seinem Freund.
Ние пишем на своя приятел.	Wir schreiben unserem Freund.
Вие пишете на своя приятел.	Ihr schreibt eurem Freund.
Те пишат на своя приятел.	Sie schreiben ihrem Freund.
Вежлива форма:
Вие пишете на своя приятел	Sie schreiben Ihrem Freund.