Немските изречения е прието да се класифицират по следните признаци:
1. По съдържание (цел на
изказването).
Различават се:
- повествователни изречения
(Aussagesätze);
- въпросителни изречения
(Fragesätze);
- подбудителни (повелителни) изречения
(Befehlsätze);
- Възклицателни изречения
(Ausrufesätze).
Изречение, което съдържа някакво съобщение, се нарича повествователно.
Das Museum
wurde 1949 gegründet.
|
Музеят е
основан през 1949 година.
|
Въпросителното изречение съдържа въпрос:
Studiert
sie Deutsch?
|
Тя учи ли
немски език?
|
Подбудителното (повелително) изречение съдържа молба, заповед, препоръка и
т. н.:
Geben Sie
mir bitte Ihr Lehrbuch.
|
Дайте ми,
моля, Вашия учебник.
|
Wiederholen
Sie das!
|
Повторете
това!
|
Kommt
punkt neun.
|
Елате точно
в девет.
|
Wollen wir
zu Fuß gehen!
|
Нека да
ходим пеша!
|
Възклицателните изречения пресъздават чувство на радост, възхищение,
желание и т. н.:
Endlich
bin ich frei!
|
Накрая съм
свободен!
|
Wie schön
ist dieser See!
|
Колко е
красиво това езеро!
|
Wenn er früher
gekommen wäre!
|
Ако беше
дошъл по-рано!
|
2. По характера на
изказването биват:
- Утвърдително изречение;
- Отрицателно изречение.
Утвърдителните изречения констатират извършването на някакво действие,
наличие на определено състояние, качество и т. н.:
Dieser
Student hat schon die Prüfungen abgelegt.
|
Този
студен вече е взел изпита.
|
Mein
Bruder ist Pilot.
|
Моя брат е
пилот.
|
Отрицателните изречения отричат извършването на това или друго действие;
наличието на това или друго състояние, качество и т. н.:
Dieser
Student hat die Prüfungen noch nicht abgelegt.
|
Този
студент още не е положил изпита.
|
In diesem
Haus gibt es keinen Aufzug.
|
В тази
къща няма асансьор.
|
3. По характер и наличие на подлог.
- Лични изречения;
- Неопределено-лични изречения;
- Безлични изречения.
Лични се наричат предложенията, в които е назован предмет*, към който се
отнася изказването:
Ich fahre
heute aufs Land.
|
Аз отивам
до провинцията днес.
|
Der Zug
fährt um 9 Uhr ab.
|
Влакът
заминава в 9 ч..
|
Die Fahrt
dauert eine Stunde.
|
Пътуването
се удължава с 1 час.
|
Неопределено-личните се наричат изречения, в които действащото лице е
неопределено (но се подразбира, че е човек). В немския език в подобни изречения
ролята на подлог изпълнява неопределеното местоимение man.
Man hat
davon schon vielmals gesprochen.
|
За това
много пъти е говорено.
|
Man kann
dorthin mit der U-Bahn fahren.
|
Може да
отиде там с метрото.
|
Man steht
früh auf, turnt und frühstückt.
|
Ставаш
рано, правиш гимнастика и закусваш.
|
Безлични се наричат изреченията, в които отсъства действащо лице (предмет).
Функцията на подлог изпълнява безличното местоимение es.
Es ist
warm.
|
Топло е.
|
Es
schneit.
|
Вали сняг.
|
4. По състав.
- Двусъставни и едносъставни;
- Пълни и непълни;
- Прости и сложни.
Двусъставни се наричат изреченията, в които има два главни члена – и
подлог, и сказуемо. Двусъставните изречения са характерна особеност на немския
език.
Wir
zeichnen.
|
Ние
рисуваме.
|
Die Häuser
sind modern.
|
Къщите са
модерни.
|
Es
schneit.
|
Вали сняг.
|
Едносъставни се наричат изреченията, състоящи се само от подлог или
сказуемо (с минимум допълнения или обстоятелства). Към тях спадат:
- Повелителните изречения:
- Übersetze! — Преведи!
- Macht die Tür zu! — Затворете
вратата! (Тук отсъства подлог)
- Възклицателни изречения:
Oh wie
schön!
|
О колко
хубаво!
|
Hurra!
|
Ура!
|
Achtung!
|
Внимание!
|
- Кратки форми на заповед,
команда, вежливо обръщение:
Aufstehen!
|
Стани!
|
Ruhe!
|
Тихо!
|
Danke!
|
Благодаря!
|
- Безлични конструкции, в които е
изпуснато местоимението es:
Mich
friert.
|
Студено ми
е.
|
- Изречения с безличен пасив:
Von wem
wurde eben gesprochen?
|
За кой
говорят?
|
Im Sommer
wird viel gebadet.
|
Лятото
много се къпят.
|
- Изречения, употребявани в
описания:
3. Oktober
1990. Auch Berlin ist wieder vereint.
|
3 октомври
1990 г. Берлин е отново обединен.
|
(3. Oktober 1990 — едносъставно изречение, в което отсъства сказуемо).
Пълните изречения съдържат всички членове на изречението, които са
необходими за изразяването на определена мисъл.
В непълните изречения се пропуска един или няколко членове на изречението.
Те са често срещани в устната реч
«Wir gehen
heute ins Kino. Und Sie?» — «Ins Theater.»
|
«Ние днес
отиваме на кино. А Вие?» — «На театър».
|
Непълните изречения Und Sie? и Ins Theater са разбираеми благодарение на
смисловата им връзка с изречението Wir gehen heute ins Kino.
Непълните изречения често се срещат в пословиците и поговорките:
Gesagt —
getan.
|
Казано — направено.
|
Ende gut —
alles gut.
|
Всичко е
добре, щом свършва добре.
|
Изречение, имащо една граматическа основа**, се нарича просто изречение.
Основен признак на такива изречения се явява второто място на сказуемото или
неговата изменяема част.
Er
schweigt.
|
Той мълчи.
|
Er hat
heute viel gesprochen.
|
Той е
говорил днес много.
|
Изречение, състоящо се от две или няколко прости изречения, също така от
главно и подчинено изречение, се нарича сложно.
Es wurde
kühl, und wir gingen nach Hause.
|
Стана
хладно и ние тръгнахме към вкъщи.
|
Ich weiß,
dass Kurt heute nicht arbeitet.
|
Аз знам,
че Курт днес не работи.
|
* В граматиката под предмети се разбира лице, предмет или абстрактно
понятие.
** Граматическата основа се състои от главните членове на изречението, или
от един от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар