Видове изречения в немския език

Немските изречения е прието да се класифицират по следните признаци:

1.     По съдържание (цел на изказването).

Различават се:

• повествователни изречения (Aussagesätze);
• въпросителни изречения (Fragesätze);
• подбудителни (повелителни) изречения (Befehlsätze);
• Възклицателни изречения (Ausrufesätze).

Изречение, което съдържа някакво съобщение, се нарича повествователно.

Das Museum wurde 1949 gegründet.

Музеят е основан през 1949 година.

Въпросителното изречение съдържа въпрос:

Studiert sie Deutsch?

Тя учи ли немски език?

Подбудителното (повелително) изречение съдържа молба, заповед, препоръка и т. н.:

Geben Sie mir bitte Ihr Lehrbuch.	Дайте ми, моля, Вашия учебник.
Wiederholen Sie das!	Повторете това!
Kommt punkt neun.	Елате точно в девет.
Wollen wir zu Fuß gehen!	Нека да ходим пеша!

Възклицателните изречения пресъздават чувство на радост, възхищение, желание и т. н.:

Endlich bin ich frei!	Накрая съм свободен!
Wie schön ist dieser See!	Колко е красиво това езеро!
Wenn er früher gekommen wäre!	Ако беше дошъл по-рано!

2.     По характера на изказването биват:

• Утвърдително изречение;
• Отрицателно изречение.

Утвърдителните изречения констатират извършването на някакво действие, наличие на определено състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat schon die Prüfungen abgelegt.	Този студен вече е взел изпита.
Mein Bruder ist Pilot.	Моя брат е пилот.

Отрицателните изречения отричат извършването на това или друго действие; наличието на това или друго състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat die Prüfungen noch nicht abgelegt.	Този студент още не е положил изпита.
In diesem Haus gibt es keinen Aufzug.	В тази къща няма асансьор.

3.     По характер и наличие на подлог.

• Лични изречения;
• Неопределено-лични изречения;
• Безлични изречения.

Лични се наричат предложенията, в които е назован предмет*, към който се отнася изказването:

Ich fahre heute aufs Land.	Аз отивам до провинцията днес.
Der Zug fährt um 9 Uhr ab.	Влакът заминава в 9 ч..
Die Fahrt dauert eine Stunde.	Пътуването се удължава с 1 час.

Неопределено-личните се наричат изречения, в които действащото лице е неопределено (но се подразбира, че е човек). В немския език в подобни изречения ролята на подлог изпълнява неопределеното местоимение man.

Man hat davon schon vielmals gesprochen.	За това много пъти е говорено.
Man kann dorthin mit der U-Bahn fahren.	Може да отиде там с метрото.
Man steht früh auf, turnt und frühstückt.	Ставаш рано, правиш гимнастика и закусваш.

Безлични се наричат изреченията, в които отсъства действащо лице (предмет). Функцията на подлог изпълнява безличното местоимение es.

Es ist warm.	Топло е.
Es schneit.	Вали сняг.

4.     По състав.

• Двусъставни и едносъставни;
• Пълни и непълни;
• Прости и сложни.

Двусъставни се наричат изреченията, в които има два главни члена – и подлог, и сказуемо. Двусъставните изречения са характерна особеност на немския език.

Wir zeichnen.	Ние рисуваме.
Die Häuser sind modern.	Къщите са модерни.
Es schneit.	Вали сняг.

Едносъставни се наричат изреченията, състоящи се само от подлог или сказуемо (с минимум допълнения или обстоятелства). Към тях спадат:

• Повелителните изречения:
• Übersetze! — Преведи!
• Macht die Tür zu! — Затворете вратата! (Тук отсъства подлог)
• Възклицателни изречения:

Oh wie schön!	О колко хубаво!
Hurra!	Ура!
Achtung!	Внимание!

• Кратки форми на заповед, команда, вежливо обръщение:

Aufstehen!	Стани!
Ruhe!	Тихо!
Danke!	Благодаря!

• Безлични конструкции, в които е изпуснато местоимението es:

Mich friert.

Студено ми е.

• Изречения с безличен пасив:

Von wem wurde eben gesprochen?	За кой говорят?
Im Sommer wird viel gebadet.	Лятото много се къпят.

• Изречения, употребявани в описания:

3. Oktober 1990. Auch Berlin ist wieder vereint.

3 октомври 1990 г. Берлин е отново обединен.

(3. Oktober 1990 — едносъставно изречение, в което отсъства сказуемо).

Пълните изречения съдържат всички членове на изречението, които са необходими за изразяването на определена мисъл.

В непълните изречения се пропуска един или няколко членове на изречението. Те са често срещани в устната реч

«Wir gehen heute ins Kino. Und Sie?» — «Ins Theater.»

«Ние днес отиваме на кино. А Вие?» — «На театър».

Непълните изречения Und Sie? и Ins Theater са разбираеми благодарение на смисловата им връзка с изречението Wir gehen heute ins Kino.

Непълните изречения често се срещат в пословиците и поговорките:

Gesagt — getan.	Казано — направено.
Ende gut — alles gut.	Всичко е добре, щом свършва добре.

Изречение, имащо една граматическа основа**, се нарича просто изречение. Основен признак на такива изречения се явява второто място на сказуемото или неговата изменяема част.

Er schweigt.	Той мълчи.
Er hat heute viel gesprochen.	Той е говорил днес много.

Изречение, състоящо се от две или няколко прости изречения, също така от главно и подчинено изречение, се нарича сложно.

Es wurde kühl, und wir gingen nach Hause.	Стана хладно и ние тръгнахме към вкъщи.
Ich weiß, dass Kurt heute nicht arbeitet.	Аз знам, че Курт днес не работи.

---

* В граматиката под предмети се разбира лице, предмет или абстрактно понятие.

** Граматическата основа се състои от главните членове на изречението, или от един от тях.