Мястото на второстепенните членове (определения, допълнения и обстоятелства) в немското изречение

Съгласуваното определение в немския език стои пред определената дума. Ако има член или заменяща го дума, то съгласуваното определение стои между члена или неговия заместник и определеното съществително.

Schöne Straßen. Eine schöne Straße. Viele schöne Straßen. Bauende Arbeiter. Diese bauenden Arbeiter. Ein gebauter Kanal. Gebaute Kanäle и т. н.

Несъгласуваното определение стои непосредствено след определеното съществително.

Wir setzten uns auf diese Bank aus Stein.	Ние седнахме на тази пейка от камък.
München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.	Мюнхен, столицата на Бавария, се явява един от най-красивите градове в света.

Определението в родителен падеж може да стои пред съществителното:

• Goethes Werke — произведенията на Гьоте,
• des Lebens Güter — благата на живота.

Допълнение, изразено чрез лично местоимение, в немския език стои преди допълненията и обстоятелствата, изразени чрез съществителни.

Wir fragten sie über seine Gesundheit.	Ние ги питахме за негово здраве.
Die Mitschüler halfen ihm gern.	Съучениците му помогнали с удоволствие.

Косвеното допълнение в немския обикновено предшества прякото допълнение, ако е изразено чрез съществително; и стои след прякото допълнение, ако е изразено чрез лично местоимение.

Ich kaufte meinem Sohn ein Buch, но: Ich kaufte es ihm.

Обстоятелството, изразено с наречие, в немския език предшества обикновеното обстоятелство, изразено с предложна група.

Mein Bruder studiert jetzt an der Universität.	Брат ми сега (в момента) е студент в университета.
Ich arbeite hier am Abend an der Dissertation.	Аз работя тук вечер над (върху) дисертацията си.

Обстоятелството за време предшества обстоятелството за място и обстоятелството за вида на действието.

Er wird heute hier sein.	Той ще бъде тук днес.
Wir fahren im Sommer nach dem Süden.	Ние отиваме (заминаваме, отпътуваме) през лятото на юг.
Der Junge lernt jetzt gut.	Момчето сега се учи добре.

Начини за отрицание в немския език

В немския език има няколко основни начина да изразим отрицание.

Основно правило в немския език е, че не съществува двойното отрицание. Немския език не позволява изказвания от сорта на: «Никому нищо няма да кажа». В немския трябва да се ограничим до едно отрицание.

Ich werde es niemandem sagen. – Аз няма да кажа на никого.

Най-напреде  необходимо да запомните разликата между думите nein и nicht:

nein – винаги означава «не». Може да се използва и като кратък отговор

nicht – «не» като частица за отрицание.

В писмената реч след nein винаги има запетая.

Ist der Termin am Dienstag? Nein, der Termin ist erst am Donnerstag!

В немския език има още едно отрицание – «kein», което означава «никакъв» и служи за отрицание на съществителни.

Нека да разгледаме чрез примери разликите между «kein» и «nicht».

Kein служи за отрицание само на съществителни с определителен или неопределителен член. Kein се изменя по род и падеж:

Ich habe einen Hund. — Аз имам куче.

Nein, ich habe keinen Hund. — Не, яз нямам куче.  (Дословно: аз имам никакво куче.)

Ich lese ein Buch. – Аз чета книга.

Nein, ich lese kein Buch. (Дословно: аз чета никаква книга.)

Ich lese eine Zeitung. – Аз чета вестник.

Nein, ich lese keine Zeitung. (Дословно: Аз чета никакъв вестник.)

Sie hat Zeit. – Тя има време.

Sie hat keine Zeit. – Тя няма време. (Дословно: Тя има никакво време.)

Sprechen Sie Spanisch? – Говорите ли испански?

Ich spreche kein Spanisch. – Аз не говоря испански.

Es gibt ein Problem. – Има проблем.

Es gibt kein Problem. – Няма никакъв проблем.

Ich habe Hunger. – Аз съм гладен.

Ich habe keinen Hunger. – Аз не съм гладен. (Дословно: аз имам никакъв глад)

 Ich habe kein Wort verstanden. – Аз не разбрах нито една дума.

Вероятно вече сте забелязали, че отрицанието kein стои пред съществителното и напомня неопределителния член ein. Точно така – отрицанието kein се склонява също, както неопределителния член ein. И често го наричат отрицателен член.

Нека да разгледаме следващото отрицание: nicht.

Отрицанието nicht се използва тогава, когато отричаме не съществителното, а някоя друга част от речта – напр. Сказуемо, допълнение, местоимение.

Ich wohne nicht in Dresden und ich heiße nicht Andrea. – Аз не живея в Дрезден и не се казвам Андрея.

Като правило, отрицанието nicht стои преди отричаната дума или словосъчетание:

Ich wohne nicht in Dresden. – Аз живея не в Дрезден. /Аз не живея в Дрезден/

Ich kaufe das Buch nicht für mich. – Аз купувам книгата не за мен.

Също така, отричайки цялото изречение, nicht може да стои и в края му:

Das interessiert mich nicht. – Това не ме интересува.

Am Montag kann ich nicht. – В понеделник не мога.

Mir gefällt der Film nicht. – Този филм не ми харесва.

Ich arbeite heute nicht. – Днес не работя.

Er kommt wahrscheinlich nicht. – Той вероятно няма да дойде.

В случаите, когато в изречението има два глагола, то nicht стои преди втория глагол:

Sie ist gestern nicht gekommen. – Тя не дойде вчера.

Leider kann ich dich nicht anrufen. – За съжаление, не мога да ти се обадя.

Ich werde es nicht machen. – Аз няма да направя това.

Ако в изречението с частицата nicht се използва глагол с отделяема приставка, то отрицанието стои пред делимата приставка, например:

Wir fahren heute nicht weg. – Ние няма да отпътуваме днес.

Das nehme ich nicht mit. – Това няма да взема с мен.

Ако отрицанието се използва за отричане на прилагателно или наречие, то nicht също стои пред тях:

Das Essen ist nicht gut. – Храната не е вкусна.

Das finde ich nicht schlecht. – Според мен, не е лошо.

Има и друг вид отрицание с nicht: конструкцията «nicht…, sondern…» - не…, а…

Ich wohne nicht in Dresden, sondern in Köln. – Аз живея не в Дрезден, а в Кьолн.

Das ist nicht unsere Wohnung, sondern die Wohnung von unseren Nachbarn. – Това не е нашето жилище, а жилището на нашите съседи.

Ich kaufe das Buch nicht für mich, sondern für meine Freundin.- Аз купувам книга не за мен, а за моята приятелка.

Тук има и още една особеност – ако пред съществителното има определителен член (или ако вместо него се използва притежателно местоимение), то вместо отрицанието kein се използва nicht, което по правило стои в края на изречението:

Das ist nicht unsere Wohnung. (не е правилно да се каже keine unsere) – Това не е нашето жилище.

Das Buch lese ich nicht . — Тази книга не съм я чета.

Също така може да се подчертае, че вие не четете тази книга, а имате интерес към друга книга:

Ich lese nicht das Buch, sondern ein anderes.

Ich trinke Bier. – Аз пия бира.

Ich trinke kein Bier. – Аз не пия бира.

Bier trinke ich nicht. — Бира аз не пия.

Освен тези отрицания, могат да се използват и други:

immer (винаги) / irgendwann (някога) - nie (никога)

jemand- (някой) / irgendwer (някой, който и да е) / alle (всичко) – niemand (никой)

etwas (нещо) / alles (всичко) – nichts (нищо)

mit (с) – ohne (без)

schon (mal) (вече) – noch nicht (още не...) / noch nie (никога) / noch kein-

noch (още)– kein- mehr / nicht mehr (не повече...)

interessant – uninteressant

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Как да употребяваме горепосочените конструкции? Нека да разгледаме следните примери:

immer / irgendwann - nie

Ich esse immer zu Mittag. (Аз винаги обядвам.) - Ich esse nie zu Mittag (Аз никога не обядвам).

Irgendwann fliege ich nach Kuba (Някога ще отлетя /ще отида/ за Куба). – Nie fliege ich nach Kuba (Никога няма да отида в Куба).

jemand- / irgendwer/ alle – niemand

Hier ist jemand (Някой е тук). – Hier ist niemand (Тук няма никой).

Irgendwer war beim Arzt (Някой е на/при лекаря). – Niemand war beim Arzt (Няма никой при лекаря).

Hast du schon jemanden gesehen? (Ти видя ли вече някой?) – Nein, ich habe noch niemanden gesehen (Не, още никой не съм видяла).

 etwas / alles – nichts

Isst du etwas? (Ядеш ли нещо?) Isst du alles? (Всичко ли ядеш?) – Ich esse nichts (Нищо не ям).

mit – ohne

Trinkst du Kaffee mit Milch? (Пиеш ли кафе с мляко?) – Nein, ich trinke Kaffee ohne Milch (Не, аз пия кафе без мляко).

schon (mal) – noch nicht / noch nie / noch kein-

Warst du schon (mal) in Paris? (Ти беше ли вече в Париж?) – Nein, ich war noch nie / noch nicht in Paris (Не, още не съм бил в Париж).

Hast du schon eine Karte? (Имаш ли вече карта?) – Nein, ich habe noch keine Karte (Не, още нямам карта).

noch – nicht mehr / kein- mehr

Wohnst du noch in Moskau? (Още ли живееш в Москва?) – Nein, ich wohne nicht mehr in Moskau (Не, повече няма да живея в Москва).

Hast du noch Hunger? (Още ли си гладен?) – Nein, ich habe keinen Hunger mehr (Не, повече не съм гладен).

interessant – uninteressant

War der Film interessant? (Филмът беше ли интересен?) – Nein, der Film war uninteressant (Не, филмът не беше интересен).

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Die Jacke ist irgendwo (Якето е някъде). – Die Jacke ist nirgendwo (Якето е никъде (никъде го няма)).

Sie will irgendwohin mit dem Auto fahren (Искам да отида някъде с колата). – Sie will nirgendwohin mit dem Auto fahren  (Никъде не искам да ходя с колата).

Er fährt irgendwoher (Той отива някъде). - Er fährt nirgendwoher (Той не отива никъде).

Количествени /бройни/ числителни в немския език

Количествените числителни в немския език отговарят на въпроса wieviel? (колко?).

Zehn Hefte liegen auf dem Tisch. (Wieviel Hefte liegen auf dem Tisch?)	Десет тетрадки лежат на масата. (Колко тетрадки има (лежат) на масата?)
Im Zimmer stehen drei Stühle. (Wieviel Stühle stehen im Zimmer?)	В стаята има три стола. (Колко стола има в стаята?)

Ако пред съществителното има количествено числително, то съществителното се употребява без член: zwei Fenster, drei Zeitschriften.

По своето образуване количествените числителни се делят на прости, производни и сложни.
Числата от 1 до 12 включително са прости:

1 — ein(s)*	5 — fünf	9 — neun
2 — zwei	6 — sechs	10 — zehn
3 — drei	7 — sieben	11 — elf
4 — vier	8 — acht	12 — zwölf

Към простите се отнасят и:

• 100 — hundert
• 1000 — tausend

Сложните числителни от 13 до 19 (включително) се образуват като към числата от първата десетка се прибавя zehn.

• 13 — dreizehn
• 14 — vierzehn
• 15 — fünfzehn
• 16 — sechzehn (в sechs се изпуска s)
• 17 — siebzehn (в sieben се изпуска en)
• 18 — achtzehn
• 19 — neunzehn

Производните числителни, обозначаващи десетиците, се образуват като към числата от първата десетка се добави суфикс -zig .

• 20 — zwanzig (с изменение на корен)
• 30 — dreißig (-ßig вместо -zig)
• 40 — vierzig
• 50 — fünfzig
• 60 — sechzig (s се изпуска)
• 70 — siebzig (en се изпуска)
• 80 — achtzig
• 90 — neunzig

Всички останали количествени числителни се явяват сложни и се образуват като десетиците и единиците се свързват с помоща на съюза und.

В немския език думата за единиците стои пред тази на десетиците, а двете заедно се пишат слято и образуват една дума:

• 83 — dreiundachtzig
• 150 — (ein)hundertfünfzig
• 4257 — viertausendzweihundertsiebenundfünfzig
• 579 403 — fünfhundertneunundsiebzigtausendvierhundertdrei

Числителните бройни в немския език не се склоняват.

Изключение правят:

• Числителното бройно ein (един), eine (една), ein (едно);
• Ако числителното ein (eine, ein) се използва със съществително, то то се склонява като неопределителен член. То се различава от члена по това, че се произнася с ударение:

Der Lehrer hat mir nur eine Frage gestellt.	Преподавателят ми зададе само един въпрос.
Ich habe (nur) einen Bleistift.	Имам (само) един молив.

• Количествените числителни zwei, drei също могат да имат изменяеми форми в родителен и дателен падеж:

Genitiv	zweier	dreier
Dativ	zweien	dreien

В съвременния немски език често се срещат във формите си в родителен падеж — zweier, dreier:

Das sind die Arbeiten zweier hervorragenden Wissenschaftler.	Това са работите на двама превъзходни (изтъкнати) учени.
Das ist die Schöpfung dreier Künstler.	Това е творение на трима художници.

Количественото числително се употребява при обозначение на години, то стои след думата Jahre, която може и да се изпусне:

Der Dreißigjährige Krieg begann im Jahre 1618. (Чете се sechzehnhundertachtzehn, т. e. при обозначаването на години се казват не хиляди, а стотни)

Тридесетгодишната война започва през 1618 година.

Или:

Der Dreißigjährige Krieg begann 1618.

(изпуснато е съществителното с предлога im Jahre)

От числителните бройни с помоща на суфикса -er се образуват несклоняеми прилагателни:

• achtziger (in den achtziger Jahren, in den 80er Jahren—през 80-те години)

Съществуват и така наречените многократни числителни, които изразяват повторяемост на действието. Те се образуват от числителните бройни с помоща на наставките:

• -mal (например: zweimal — дважди/два пъти/, dreimal — трижди /три пъти/);
• -fach (например: zweifach — двоен, dreifach — троен).

Er wiederholte diese Wörter schon dreimal.

Той повтори вече три пъти тези думи.

---

* -s се запазва само при броене (eins, zwei, drei ... —раз, два, три ... ).