Akkusativ

Винителният падеж в немския език отговаря на въпросите wen? (кого), was? (какво?).  Въпросът wen се използва по отношение на одушевени предмети, а въпросът was – за неодушевени. Винителния падеж отговаря и на въпроса wohin? ((на) къде?), в тези случаи съществителното в акузатив е в ролята на обстоятелство.

 Неопределителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р. (neutrum)
Nominativ	ein	eine	ein
Akkusativ	einen	eine	ein

Определителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р (neutrum)	мн.ч. (plural)
Nominativ	der	die	das	die
Akkusativ	den	die	das	die

Ich liebe meinen Freund Johann sehr. – Аз много обичам моя приятел Йохан.

Wen liebe ich sehr? – Meinen Freund Johann = Akkusativ. – Кого обичам много? – Моя приятел Йохан = Винителен падеж.

Ich habe dem Kind ein Eis gekauft. –  Аз купих сладолед на детето.

Was habe ich dem Kind gekauft? – ein Eis = Akkusativ. – Какво купих? – Сладолед – Винителен падеж.

Jedes Jahr fahre ich in Urlaub aufs Kreta. –  Всяка година отивам през отпуската на Крит.

Wohin fahre ich jedes Jahr? – Aufs Kreta = Akkusativ. – Къде отивам всяка година през отпуската? – На Крит. – Винителен падеж.

Най-често Akkusativ (винителен падеж) в немския език се използва при пряк обект с преходен глагол:

Ich mag Haustiere.  – Аз обичам домашни животни.

Ich lese gerade das Magazin. – Аз чета списание.

Ich kaufe mir einen neuen Mantel. – Купувам си ново палто.

На пръв поглед няма нищо сложно, но съществуват глаголи, които се употребяват само и единствено с винителен падеж (едновалентни), а има и такива, които имат два обекта (двувалентни), т. е. винителен и родителен, или винителен и дателен.

Към едновалентните глаголи, управлявани от «чист» винителен падеж спадат: lesen (чета), trinken (пия), essen (ям), bauen (строя), angehen (касая се, имам отношение), betreffen (отнасям се), bemalen (изписвам, боядисвам, изрисувам), bewundern (любувам се, възхищавам се), zeichnen (рисwвам, чертая), kennen (зная),  lieben (обичам), mitnehmen (вземам със себе си), reparieren (ремонтирам, поправям) и много други.

Diese Angelegenheit geht dich nicht an. – Този въпрос не те засяга/не те касае.

Er hat mein Handy repariert. – Той ремонтира моя телефон.

Ich kenne ihn seit meiner Schulzeit. – Познавам го още от училищните години.

Много внимателни трябва да бъдем с двувалентните глаголи, тъй като при тях трябва да следим за правилната употреба на два обекта. С винителен и дателен падеж се изполват глаголите: angewöhnen (свиквам, приучвам се), beibringen (обучавам се), bereiten (доставям, причинявам), bieten (предлагам), borgen (давам назаем), leihen, geben (давам) , schenken (подарявам, дарявам), bringen (нося, водя), empfehlen (съветвам), entgegnen (възразявам) , erklären (обяснявам), erlauben (разрешавам), ermöglichen (правя възможно), erzählen (разказвам), mitteilen (съобщавам, предавам), , nehmen (отнемам), opfern (жертвам), raten (съветвам), schreiben (пиша), schicken, senden (изпращам), spenden (жертвам, дарявам), verbieten (забранявам), verdanken (задължен съм) ,  versprechen (обещавам), verzeihen (извинявам се), vorlesen (чета на глас), widmen (посвещавам), zeigen (показвам) и др.

Bringe mir (D) bitte eine Tasse (A) Tee. – Донеси ми, моля, чаша чай.

Er ist der einzige Mensch, dem (D) ich meine Träume (A) mitteilte. – Той е единственият човек, на който разказах за моите мечти.

Abends lese ich meinen Kindern (D)  Märchen (A)  vor. – Вечер чета на моите деца приказки.

Mein erstes Buch (A)  werde ich meinem besten Freund (D) widmen. – Моята първа книга посвещавам на моя най-добър приятел.

Das Erbe hat mir (D) sorgloses Studium (A) ermöglicht. – Наследството направи моето обучение безпроблемно.

Solch ein Benehmen (A) habe ich ihm (D) nicht zugetraut. – Такова поведение от него не съм очаквал.

По-малко са двувалентните глаголи, изискващи винителен и родителен падеж. Към тях се отнасят: anklagen, beschuldigen, bezichtigen (обвинявам, предявявам обвинение), belehren (поучавам, уча), berauben (лишавам, отнемам), entbinden (освобождавам), entheben (отстранявам), entwöhnen (отучвам от нещо), überführen (уличавам, изобличавам), verdächtigen (подозирам), versichern (обезпечавам), verweisen (изпращам, гоня от страната), würdigen (удостоявам).

Der Arzt hat den Patienten (A) jeglicher Hoffnung (G) beraubt. – Лекарят отне всякакви надежди на пациента.

Er hat mich (A) keines Blickes (G) gewürdigt. – Той не ме удостои даже с поглед.

Die Eltern haben den Sohn (A) des Nuckels (G) entwöhnt. – Родителите отучиха сина си от биберона.

Освен глаголите, изискващи винителен падеж, има и някои прилагателни и причастия, употребяващи се с прекия обект. Към тях се отнасят wert, leid, gewohnt, hoch, schwer, alt, breit, dick, tief и др.

Das Baby ist nur eine Woche alt. – Бебето е само на една седмица.

Der Zaun ist einen Meter hoch. – Оградата е висока един метър.

Ich bin körperliche Arbeit nicht gewohnt. – Аз не съм свикнал на физически труд.

Akkusativ се използва и в конструкцията акузатив + инфинитив, обикновено с глаголите heißen ( повиквам), hören (слушам), fühlen (чувствам), lassen (разрешавам, позволявам), sehen (гледам, виждам),  spüren (усещам ) и др.:

Ich hörte ihn in seinem Zimmer gehen, husten, sprechen. – Аз слушам как той ходи из своята стая, кашля, говори.

Ich spüre dich atmen. – Чувствам как ти дишаш.

В тези изречения обектът във винителен падеж по смисъл се явява субект на действието, изразено чрез инфинитива.

Ich spüre dich.

     Du atmest. → Ich spüre dich atmen.

Обекта във винителен падеж също така може да бъде част от съставно сказуемо, обикновено след глаголите nennen (наричам се), heißen (казвам се), schelten (карам се, ругая), schimpfen (ругая), schmähen (обиждам) и др.

Er nennt sie meine Kleine, obwohl sie über 80 Kilo wiegt. – Той я нарича малка моя въпреки, че тя тежи повече от 80 кг.

Die Eltern schimpfen mich einen faulen Bären. – Родителите ме наричат/ругаят, обиждат/ ленива мечка.

Винителния падеж се използва и като уточняващо приложение към обект във винителен падеж:

In der Schule liebte ich Laura, das schönste Mädchen unserer Klasse. –В училище обичах Лаура, най-красивото момиче в нашия клас.

Im Zoo haben wir einen Löwen, den König der Tiere, gesehen. – В зоопарка ние видяхме лъв, царя на животните.

Wir begrüßen Herrn Meier, unseren Chefund Freund. – Приветстваме г-н Майер, наш шеф и приятел. .

Разглеждайки Akkusativ, е необходимо да обърнем внимание и на предлозите, които винаги изискват този падеж (независимо от значението им): bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (против, около), ohne (без), pro (в), um (около), entlang (покрай), wider (против, въпреки).

Die Demonstranten protestieren gegen Atomkraft. –Демонстрантите протестираха против атомната енергия.

Ich komme morgen gegen 11 Uhr. – Идвам утре около 11 часа.

Ich bin zufällig mit dem Auto gegen einen Baum gefahren. – Случайно се врязах в дървото с колата.

Gehen wir lieber durch den Park. –  По-добре да минем през парка.

Man lernt eine fremde Sprache am besten durch Kommunikation in dieser Sprache. – Най-добре се учи чужд език чрез общуване на този език.

Solche Bräuche sind  durch das ganze Europa verbreiten. – Подобни обичаи са разпространени из цяла Европа.

Durch den Autounfall bildete sich ein Verkehrsstau. – Поради автомобилната катастрофа се образува задръстване.

Съществува и цял ред предлози, които се употребяват с винителен падеж, но не само се него. Това са предлозите за место/направление: an, auf, hinter, neben, in, über, unter, vor, zwischen. Винителен падеж употребяваме при отговор на въпроса (на)къде? (wohin?).

Ich habe meinen Koffer hinter die Tür gestellt. –  Аз остdвих своя куфар зад вратата.

Wohin habe ich meinen Koffer gestellt. – Hinter die Tür= Akkusativ. – Къде оставих своя куфар? – Зад вратата = Винителен падеж.

Häng dieses Buchregal über den Tisch. – Закачи тази лавица над масата.

Wohin häng dieses Buchregal? – Über den Tisch = Akkusativ. – Къде да закача лавицата? Над масата.

Wir gehen in den Park spazieren. – Отиваме на разходка в парка

Wohin gehen wir? – In den Park = Akkusativ. – Къде отиваме на разходка?. – В парка.

Akkusativ в немския език се използва и при обстоятелствата за време. Такива словосъчетания отговарят на въпроса колко дълго? (wie lange?) или колко често? (wie oft?).

Es regnete ganze Woche. – Цяла седмица вали дъжд.

Wie lange regnete es? – Ganze Woche – Akkusativ. – Колко дълго вали? – Цяла седмица.

Jeden Tag rufe ich meine Mutti an. – Звъня на мама всеки ден.

Wie oft rufst du deine Mutti an? – Jeden Tag = Akkusativ. – Колко често звъниш на мама? – Всеки ден.

Genitiv

При изучаването на падежите в немския език, често на родителния падеж не се отделя дължимото внимание, заради това, че в съвременния разговорен език той се използва доволно рядко. Много е разпространена замяната му с дателен падеж. Но би било голяма грешка да не се изучава въобще, защото в писмената реч той се употребява много активно.

До колкото в немския език падежите се изразяват с помоща на членовете, да си припомним техните форми в родителен падеж.

Неопределителни членове:

	м.р.	ж.р.	ср.р.
Nominativ	ein	eine	ein
Genitiv	eines	einer	eines

Определителни членове:

	м.р.	ж.р.	ср.р.	мн.ч.
Nominativ	der	die	das	die
Genitiv	des	der	des	der

Най-разпространеното използване на родителния падеж е в конструкцията съществително + съществително (обикновено със значение принадлежност): das Auto meines Mannes (колата на моя мъж) , der Mann meiner Tochter (съпругът на моята дъщеря), die Kleider des Kindes (дрехите на детето), das Haus meiner Eltern (къщата на моите родители). Такива съществителни отговарят на въпроса чий? (wessen?). В разговорната всекидневна реч тях можете да замените с von + Dativ: das Auto von meinem Mann, der Mann von meiner Tochter и т. н. Особено често се среща в Южна Германия.

Строго погледнато, не винаги словосъчетанията съществително + съществително обозначават принадлежност. Те могат да имат и други значения: die Arbeit der Lehrerin (работата на учителя), Hilfe des älteren Bruders (с помощ на по-големия брат) – източник на действие,  die Untersuchung des Patienten (изследване на пациента), die Renovierung der Wohnung (ремонт на жилището) – обект на действието, der Wagon zweiter Klasse (вагон втора класа), Speisen der besten Qualität (кухня високо качество) – свойство, качество на предмета и т. н. Най-важното е да се помни, че второто съществително е винаги в родителен падеж.

Използвайки Genitiv трябва да бъдем особено внимателни при образуването на формите за мъжки и среден род: обикновено те получават окончания –s (-es), както вероятно вече сте забелязали от примерите по-горе: Geburtstag meines Vaters (рождения ден на моя баща), das Handy ihres Freundes мобилният телефон на нейният приятел), das Zimmer ihres Kindes (стаята на тяхното дете), die Puppe des Mädchens (куклата на момичето).

Окончание –es се добавя към:

• Обикновени /едносъставни/ съществителни: das Kind – des Kindes, das Bild – des Bildes, der Sohn – des Sohnes, der Tag – des Tages и т. н.
• Съществителни, окончаващи на ss, — ß, — tz, — x и – z: der Bus- des Buses, der Fluss  – des Flusses, der Arzt – des Arztes,  der Komplex – des Komplexes, der Platz – des Platzes. ВНИМАНИЕ! При съществителни с окончание –nis се получава двоен s: das Ergebnis – des Ergebnisses, das Verständnis – des Verständnisses, das Zeugnis – des Zeugnisses и т.д.
• Съществителни с ударение на последната сричка: der Erfolg –des Erfolges и т. н.

В останалите случаи се приема, като правило, окончание -s, но не бива да се забравя за слабото склонение на съществителните (n-Deklination) – съществителните с такова склонение получават окончание -en (както и при всички останали падежи): der Mensch – des Menschen, der Russe – des Russen, der Hase – des Hasen и т. н.

Собствените имена също получават окончание –s, без значение от рода, като съществителното в родителен падеж предшества съществителното в именителен:

Das ist Manuelas Fahrrad. – Това е велосипеда на Мануела.

Peters Auto ist kaputt. – Колата на Петер се развали.

Ich habe Frau Reiners Pass gefunden. – Намерих паспорта на г-жа Райнер.

Ако собственото име завършва на s, — tz, — x или z, то в писмената реч родителния падеж се обозначава с апостроф:

Max’ Heft liegt auf dem Tisch. – Тетрадката на Макс лежи на масата.

Hans’ Mutter kommt nächste Woche. – Майката на Ханс ще дойде следващата седмица.

Fritz’ Kinder spielen mit meinen zusammen. – Децата на Фриц играят заедно с моите.

Съществува и остаряла форма - Fritzens, Hansens, но тя е малко употребима. В устната реч такива конструкции не е желателно да се употребяват, целесъобразно е да се заменят с конструкции с предлог von + Dativ: das Heft von Max, die Mutter von Hans, die Kinder von Fritz…

Освен това, тази форма се предпочита при използването на съществителни в множествено число. До колкото в множествено число думата не приема никакво окончание, то падежното значение се изразява само от определителния или неопределителен член. При употребяването на съществителни с определителен член проблем няма: die Sachen der Kinder (вещите на децата), die Kleider der Frauen (роклите на жените), die Werke der Künstler (работите на художниците). Но такива словосъчетания са правилни и възможни когато иде реч за конкретни деца, жени и художници. Ако говорим по принцип, нямайки предвид конкретни хора или предмети, то употребяването на определителен член не е възможно. В тези случаи на помощ отново идва дателен падеж с предлога von: Sachen von Kindern, Kleider von  Frauen, Werke von Künstlern.

Ако пред думата има прилагателно или местоимение, то те изразяват родителния падеж със своите окончания: Sachen kleiner Kinder (вещите на малките деца), die Kleider junger Frauen (роклите на младите жени), die Werke berühmterKünstler (работите на известните художници).

Genitiv (родителен падеж) в немския език се използва не само при описанието на съществителни и словосъчетания. Съществуват и цяла група глаголи и прилагателни, които изискват след себе си задължително тази падежна форма.

Така, например, глаголът bedürfen (нуждая се), harren (чакам с нетърпение), gedenken (помня, спомням си), bezichtigen (обвинявам уличавам), beschuldigen (обвинявам), verweisen (изгонвам), würdigen (удостоявам, ценя), sich rühmen (хваля се), sich erfreuen (притежавам), sich entledigen (избавям се), sich befleißigen (старая се, стремя се), sich bedienen (възползвам се), sich erbarmen (съжалявам), sich schämen (срамувам се), sich versichern (обезпечавам се)  изискват обект в родителен падеж.

Er rühmt sich seines Sieges im Boxkampf. – Той се хвали със своята победа в боксовия мач.

Leider erfreue ich mich keiner besten Gesundheit. – За съжаление, аз не притежавам добро здраве.

Ich muss mich erst seiner Hilfe versichern. – Трябва първо да си осигуря неговата помощ.

Der Berühmte russische Schriftsteller A. Solschenizyn wurde der USSR verwiesen. – Известния руски писател А.Солженицин е бил изгонен от СССР.

Някои прилагателни също се употребяват с обекти в родителен падеж, например: unkundig (несведущ, незнаещ), verdächtig (заподозрян), bewusst (осъзнат) mächtig (владеещ), (un)würdig ( (не)достоен), überdrüssig (нещо ми омръзва, дотяга ми).

Er ist des Lebens ganz unkundig. – Той е неосведомен за живота.

Fast jeder Schüler ist der Schule zum Schulabschluss total überdrüssig. – Почти на всеки ученик му втръсва към края на училището.

Er war der Börsenmachenschaften verdächtig, seine Schuld aber wurde nicht  bewiesen. – Заподозрян бе в борсови машинации, но вината му не беше доказана.

Разгледаните по-горе глаголи и прилагателни се използват в писмената реч на висок стил с родителен падеж и се считат за остарели форми. В ежедневната реч могат да се заменят с различни предлози, като това не изменя значението им.

Има и цяла група предлози, които изискват след себе си Genitiv. Тази група е много голяма: abseits (в страни от), anhand (при помощи), angesichts (предвид на),  anlässlich (по повод на), anstatt (вместо, в замяна на), anstelle (вместо), aufgrund (на базата на), außerhalb (извън), binnen (в течение на, по протежение на), diesseits (от тази страна), gemäß (в съответствие със), halber (предвид), hinsichtlich (по отношение на), infolge (вследствие), inmitten (посред), innerhalb (вътре, в), jenseits (от друга страна), kraft (на основание, по силата на),  längs (покрай), laut (съгласно), mittels (посредством, с помоща на), oberhalb (над), statt (вместо), trotz (въпреки), um … Willen (в името), ungeachtet (въпреки), unterhalb (под), unweit (недалече от), vermittels (посредством, по пътя на), während (в продължение на, по време на), wegen (заради), zeit (в течение на), zwecks (с цел)  и няколко други.

Aufgrund seines nachgewiesenen Alibis wurde der Verdächtige freigesprochen. – На базата на доказаното алиби, заподозрения беше пуснат.

Ungeachtet vieler Streike hat die Unternehmensleitung über 100 Arbeitnehmer entlassen. – Въпреки многото стачки, ръководството на предприятието уволнил повече от 100 служителя.

Der Chef hielt lange feierliche  Rede anlässlich des Jubiläums unserer Firma. – Шефът държал дълга тържествена реч по повод юбилея на нашата фирма.

Statt des Straftäters hat die Polizei das Opfer festgenommen. – Вместо престъпника, полицията задържала жертвата.

Цялата сложност при употребата на много от тези предлози (например, wegen, gemäß, laut, infolge, mittels, binnen, trotz) се заключава в това, че в разговорната реч се допуска тяхното използване с дателен падеж. Но строгите норми на литературния език изискват все пак родителен падеж. Затова, ако искате да се изразите правилно, ще се наложи да усвоите Genitiv. НО! Има още една особеност: при използването на тези предлози със съществително без член или прилагателно (или местоимение) в множествено число (т.е. когато нямаш сигурен маркер за родителен падеж) нормите на литературния език препоръчват употребата на датив (в тези конструкции може да се използва предлога von):

Mangels der überzeugenden Beweise (G.) musste die Polizei das Verfahren gegen ihn einstellen. – Заради недостатъчните убедителни доказателства, полицията се наложи да прекрати разследването против него.

Mangels Beweisen  (D.) musste die Polizei das Verfahren gegen ihn einstellen. – Заради недостатъчните доказателства полицията трябваше да прекрати разследването против него.

Angesichts der neuen Tatsachen forderte der Anwalt eine weitere Ermittlung. – Предвид новите обстоятелства, адвоката моли за ново разследване.

Angesichts von 2 Millionen Arbeitslosen musste sich die Regierung um neue Arbeitsplätze kümmern. –Предвид 2-та милиона безработни, правителството е длъжно да помисли за нови работни места.

Такива примери могат да се намерят много, затова използвайки тези предлози, не се притеснявайте да погледнете в речника, за да сте сигурни правилно ли сте построили изречението.