Akkusativ

Винителният падеж в немския език отговаря на въпросите wen? (кого), was? (какво?).  Въпросът wen се използва по отношение на одушевени предмети, а въпросът was – за неодушевени. Винителния падеж отговаря и на въпроса wohin? ((на) къде?), в тези случаи съществителното в акузатив е в ролята на обстоятелство.

 Неопределителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р. (neutrum)
Nominativ	ein	eine	ein
Akkusativ	einen	eine	ein

Определителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р (neutrum)	мн.ч. (plural)
Nominativ	der	die	das	die
Akkusativ	den	die	das	die

Ich liebe meinen Freund Johann sehr. – Аз много обичам моя приятел Йохан.

Wen liebe ich sehr? – Meinen Freund Johann = Akkusativ. – Кого обичам много? – Моя приятел Йохан = Винителен падеж.

Ich habe dem Kind ein Eis gekauft. –  Аз купих сладолед на детето.

Was habe ich dem Kind gekauft? – ein Eis = Akkusativ. – Какво купих? – Сладолед – Винителен падеж.

Jedes Jahr fahre ich in Urlaub aufs Kreta. –  Всяка година отивам през отпуската на Крит.

Wohin fahre ich jedes Jahr? – Aufs Kreta = Akkusativ. – Къде отивам всяка година през отпуската? – На Крит. – Винителен падеж.

Най-често Akkusativ (винителен падеж) в немския език се използва при пряк обект с преходен глагол:

Ich mag Haustiere.  – Аз обичам домашни животни.

Ich lese gerade das Magazin. – Аз чета списание.

Ich kaufe mir einen neuen Mantel. – Купувам си ново палто.

На пръв поглед няма нищо сложно, но съществуват глаголи, които се употребяват само и единствено с винителен падеж (едновалентни), а има и такива, които имат два обекта (двувалентни), т. е. винителен и родителен, или винителен и дателен.

Към едновалентните глаголи, управлявани от «чист» винителен падеж спадат: lesen (чета), trinken (пия), essen (ям), bauen (строя), angehen (касая се, имам отношение), betreffen (отнасям се), bemalen (изписвам, боядисвам, изрисувам), bewundern (любувам се, възхищавам се), zeichnen (рисwвам, чертая), kennen (зная),  lieben (обичам), mitnehmen (вземам със себе си), reparieren (ремонтирам, поправям) и много други.

Diese Angelegenheit geht dich nicht an. – Този въпрос не те засяга/не те касае.

Er hat mein Handy repariert. – Той ремонтира моя телефон.

Ich kenne ihn seit meiner Schulzeit. – Познавам го още от училищните години.

Много внимателни трябва да бъдем с двувалентните глаголи, тъй като при тях трябва да следим за правилната употреба на два обекта. С винителен и дателен падеж се изполват глаголите: angewöhnen (свиквам, приучвам се), beibringen (обучавам се), bereiten (доставям, причинявам), bieten (предлагам), borgen (давам назаем), leihen, geben (давам) , schenken (подарявам, дарявам), bringen (нося, водя), empfehlen (съветвам), entgegnen (възразявам) , erklären (обяснявам), erlauben (разрешавам), ermöglichen (правя възможно), erzählen (разказвам), mitteilen (съобщавам, предавам), , nehmen (отнемам), opfern (жертвам), raten (съветвам), schreiben (пиша), schicken, senden (изпращам), spenden (жертвам, дарявам), verbieten (забранявам), verdanken (задължен съм) ,  versprechen (обещавам), verzeihen (извинявам се), vorlesen (чета на глас), widmen (посвещавам), zeigen (показвам) и др.

Bringe mir (D) bitte eine Tasse (A) Tee. – Донеси ми, моля, чаша чай.

Er ist der einzige Mensch, dem (D) ich meine Träume (A) mitteilte. – Той е единственият човек, на който разказах за моите мечти.

Abends lese ich meinen Kindern (D)  Märchen (A)  vor. – Вечер чета на моите деца приказки.

Mein erstes Buch (A)  werde ich meinem besten Freund (D) widmen. – Моята първа книга посвещавам на моя най-добър приятел.

Das Erbe hat mir (D) sorgloses Studium (A) ermöglicht. – Наследството направи моето обучение безпроблемно.

Solch ein Benehmen (A) habe ich ihm (D) nicht zugetraut. – Такова поведение от него не съм очаквал.

По-малко са двувалентните глаголи, изискващи винителен и родителен падеж. Към тях се отнасят: anklagen, beschuldigen, bezichtigen (обвинявам, предявявам обвинение), belehren (поучавам, уча), berauben (лишавам, отнемам), entbinden (освобождавам), entheben (отстранявам), entwöhnen (отучвам от нещо), überführen (уличавам, изобличавам), verdächtigen (подозирам), versichern (обезпечавам), verweisen (изпращам, гоня от страната), würdigen (удостоявам).

Der Arzt hat den Patienten (A) jeglicher Hoffnung (G) beraubt. – Лекарят отне всякакви надежди на пациента.

Er hat mich (A) keines Blickes (G) gewürdigt. – Той не ме удостои даже с поглед.

Die Eltern haben den Sohn (A) des Nuckels (G) entwöhnt. – Родителите отучиха сина си от биберона.

Освен глаголите, изискващи винителен падеж, има и някои прилагателни и причастия, употребяващи се с прекия обект. Към тях се отнасят wert, leid, gewohnt, hoch, schwer, alt, breit, dick, tief и др.

Das Baby ist nur eine Woche alt. – Бебето е само на една седмица.

Der Zaun ist einen Meter hoch. – Оградата е висока един метър.

Ich bin körperliche Arbeit nicht gewohnt. – Аз не съм свикнал на физически труд.

Akkusativ се използва и в конструкцията акузатив + инфинитив, обикновено с глаголите heißen ( повиквам), hören (слушам), fühlen (чувствам), lassen (разрешавам, позволявам), sehen (гледам, виждам),  spüren (усещам ) и др.:

Ich hörte ihn in seinem Zimmer gehen, husten, sprechen. – Аз слушам как той ходи из своята стая, кашля, говори.

Ich spüre dich atmen. – Чувствам как ти дишаш.

В тези изречения обектът във винителен падеж по смисъл се явява субект на действието, изразено чрез инфинитива.

Ich spüre dich.

     Du atmest. → Ich spüre dich atmen.

Обекта във винителен падеж също така може да бъде част от съставно сказуемо, обикновено след глаголите nennen (наричам се), heißen (казвам се), schelten (карам се, ругая), schimpfen (ругая), schmähen (обиждам) и др.

Er nennt sie meine Kleine, obwohl sie über 80 Kilo wiegt. – Той я нарича малка моя въпреки, че тя тежи повече от 80 кг.

Die Eltern schimpfen mich einen faulen Bären. – Родителите ме наричат/ругаят, обиждат/ ленива мечка.

Винителния падеж се използва и като уточняващо приложение към обект във винителен падеж:

In der Schule liebte ich Laura, das schönste Mädchen unserer Klasse. –В училище обичах Лаура, най-красивото момиче в нашия клас.

Im Zoo haben wir einen Löwen, den König der Tiere, gesehen. – В зоопарка ние видяхме лъв, царя на животните.

Wir begrüßen Herrn Meier, unseren Chefund Freund. – Приветстваме г-н Майер, наш шеф и приятел. .

Разглеждайки Akkusativ, е необходимо да обърнем внимание и на предлозите, които винаги изискват този падеж (независимо от значението им): bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (против, около), ohne (без), pro (в), um (около), entlang (покрай), wider (против, въпреки).

Die Demonstranten protestieren gegen Atomkraft. –Демонстрантите протестираха против атомната енергия.

Ich komme morgen gegen 11 Uhr. – Идвам утре около 11 часа.

Ich bin zufällig mit dem Auto gegen einen Baum gefahren. – Случайно се врязах в дървото с колата.

Gehen wir lieber durch den Park. –  По-добре да минем през парка.

Man lernt eine fremde Sprache am besten durch Kommunikation in dieser Sprache. – Най-добре се учи чужд език чрез общуване на този език.

Solche Bräuche sind  durch das ganze Europa verbreiten. – Подобни обичаи са разпространени из цяла Европа.

Durch den Autounfall bildete sich ein Verkehrsstau. – Поради автомобилната катастрофа се образува задръстване.

Съществува и цял ред предлози, които се употребяват с винителен падеж, но не само се него. Това са предлозите за место/направление: an, auf, hinter, neben, in, über, unter, vor, zwischen. Винителен падеж употребяваме при отговор на въпроса (на)къде? (wohin?).

Ich habe meinen Koffer hinter die Tür gestellt. –  Аз остdвих своя куфар зад вратата.

Wohin habe ich meinen Koffer gestellt. – Hinter die Tür= Akkusativ. – Къде оставих своя куфар? – Зад вратата = Винителен падеж.

Häng dieses Buchregal über den Tisch. – Закачи тази лавица над масата.

Wohin häng dieses Buchregal? – Über den Tisch = Akkusativ. – Къде да закача лавицата? Над масата.

Wir gehen in den Park spazieren. – Отиваме на разходка в парка

Wohin gehen wir? – In den Park = Akkusativ. – Къде отиваме на разходка?. – В парка.

Akkusativ в немския език се използва и при обстоятелствата за време. Такива словосъчетания отговарят на въпроса колко дълго? (wie lange?) или колко често? (wie oft?).

Es regnete ganze Woche. – Цяла седмица вали дъжд.

Wie lange regnete es? – Ganze Woche – Akkusativ. – Колко дълго вали? – Цяла седмица.

Jeden Tag rufe ich meine Mutti an. – Звъня на мама всеки ден.

Wie oft rufst du deine Mutti an? – Jeden Tag = Akkusativ. – Колко често звъниш на мама? – Всеки ден.